Християнски перспективи върху еврейската Кабала
Здравейте приятели!
Радвам се, че посещавате моя блог и се надявам това да бъде за Ваше благословение! С цел да избегнем някои взаимни недоразумения съм длъжен предварително да напиша няколко реда, които ще Ви предпазят от погрешното мнение, с което (за съжаление) виждам, че някои читатели остават. Преди всичко искам да кажа, че аз принадлежа към евангелската протестантска общност в България, където съм презвитер (а преди 30 години бях пастор на църква), моите корени са дълбоко вкоренени в християнската вяра и нямам нищо общо с така модерната напоследък особено в протестантските среди „израеломания”. Впечатлението, с което обаче оставам четейки коментарите на хора посетили блога и прочели някои от статиите в него, ме задължават да направя някои пояснения с цел да предпазя тези, които се спъват в думичката „кабала” и по-точно се чудят какво е общото между тази наука (защото истинската кабала не е религиозна система или духовно учение) и християнството. Това не ме учудва, тъй като много малко християни (засега са единици) съм срещал, които имат поне обща представа за същността на кабала и съответно виждат връзката между нея и християнството. Аз разбирам, че съвременният българин не е от най-четящите хора и е по-склонен да се доверява за нещата в живота си на информация от форуми като BG-mama и други подобни недотам „академични” източници, където разни „специалисти и специалистки” обясняват как например се лекува дадена болест, дават се всевъзможни съвети на всякакви теми и се споделят мнения от хора, които нямат абсолютно никаква представа относно нещата, които обсъждат. Този меко казано „неправилен” начин на осведомяване води до това информацията, което достига до хората информиращи се и за кабала не от „първоизточници”, а от Гугъл да стига до тях в профанизиран и изкривен вид. Истинската кабала обаче няма нищо общо с вулгаристичната „поп-кабала”, която се представя на „пазара” под формата на окултизъм, магии, астрология, различни мистични преживявания, заклинания и т.н, т.е. неща, които нямат нищо общо със самата наука в чистия й вид. Макар да е част от еврейската традиция, в нея се съдържа всичко, за което и християнството говори макар естествено юдаизмът да не го признава и да нарича нещата с понятия различни от нашите. Един от основните принципи, които например кабала разкрива е този на „корена и клонките”, който е в пълно съответствие с думите на Христос, че „както е на небето така трябва да е и на земята”, тъй като това е принципът, по който Бог е създал цялото творение. Всичко, което виждаме в нашия свят, в нашата душа, дори в нашето тяло е отражение на небесните реалности (това, че човек има точно две ръце, точно два крака с по пет пръсти, а не например 6 или 4 и до най-малката подробност относно устройството на човешкото тяло), всичко това отразява определени свойства на Бога, по чийто образ сме създадени и в света няма нищо, което да съществува случайно, без определен смисъл. Тази линия върви от Битие до Откровение, но човек трябва да е интелектуално, душевно, емоционално и естествено достатъчно духовно развит, за да я види. Както юдаизмът без християнството представлява крака без маса, така и християнството без юдаизма представлява маса без крака! Това, което се опитвам да покажа (разбира се, до степента на познание, до което аз съм достигнал, защото това е необятна вселена) е неразривната връзка на всичко видимо с невидимото през призмата на това изключително дълбоко богооткровение, в което венецът естествено е Христос макар самите евреи да не го "виждат". Защото всичко в Новия Завет направено и казано от Христос е според матрица описана в Стария Завет (например: имаме 70 първоначални народа, 70 първенци избира Мойсей, 70 ученика избира Христос, племената са 12, колкото и учениците на Исус, 40 години е обикалянето в пустинята, 40 дни Господ бе изкушаван също в пустинята и така мога да продължавам безкрай). Надявам се на всички е ясно, че това не са просто някакви (видимо случайни) съвпадения, а отразяват определени Божествени принципи, по които цялата Вселена съществува и Божествени свойства, към които ние трябва да се стремим. Аз разбирам напълно, че нещата, които споделям не са хапка за „всяка уста” и е нормално някои от Вас да се „задавят” от време на време. В тази връзка Посланието на Евреите казва следното:
„Понеже докато вие трябваше досега според изтеклото време и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец, а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога.”
Това, което текстът ясно ни казва е, че трябва да порастнем и да спрем да бъдем „духовни бебета”, които имат проблем с всяко по-твърдо парче храна. Нашата духовност трябва да бъде зряла, а не инфантилна, да сме готови да приемаме и по-сложни мисловни конструкции. Трябва да свикнем с мисълта, че нямаме цялата мъдрост на света, нито притежаваме монопол върху истината. Иначе се оказваме като хамстери, които през целия си християнски живот се въртят като в колело на едно място, докато им се завие свят... Защото независимо, че 2+2=4 е вярно, то се учи само в първи клас. В университета се учат други неща! Статиите, които ще намерите в моя блог са плод на интелектуален и духовен труд, който изисква доста време, усилия, познания и т.н. С това не се правя на умен, а искам да кажа, че човек трябва да излезе от тенджерата, в която сам се е затворил, а често и умишлено го затворят и да бъде отворен към света, защото светът е много по-пъстър и сложен, а не черно-бял, както всъщност на нас ни се иска.
За тези, които не виждат връзка между кабала и християнството (а тя е навсякъде) давам малко храна за размисъл чрез един пример свързан с нещо фундаментално, а именно Троицата чрез един кабалистичен анализ: Троицата се разкрива още в 1 глава на книгата Битие, но това не става ясно пряко от името на Бога, което там е използвано. Троицата може да се види от действията, които Бог (като Троица) извършва при сътворението. Актът на сътворението ни е описан също и в Псалом 33, където четем: „Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество”. Тоест първо е Гласът (чистият неартикулиран звук), който можем да отнесем към стиха: „В началото Бог създаде небето и земята”. Този Глас обаче все още не е реализиран и затова няма как да бъде „записан”, тъй като само изговореното слово може да бъде записано под формата на текст. Веднага след него следва: „И Божият Дух (Руах Елохим) се носеше над водата”. Това е именно Диханието или Духа и едва след него Бог започва да изрича Своите Слова: „И Бог каза: Да бъде...” Тоест поредността е: Глас, Дихание, Слово и тук Троицата е много ясно изобразена: Гласът (Отец), Духът (Святият Дух) и Словото (Христос). И тъй като човекът е създаден по Божия образ и подобие, именно по същите „образ и подобие на Бога” се образува и човешкият говор: В началото ние издаваме звук (Глас), който поражда звукови вълни и предизвиква трептене на въздуха (Дъх) и породените звукови вълни, които се образуват във въздуха достигат до нашия слухов апарат под формата на думи (Слово).
Защо всъщност ние четем Библията? Не просто, за да знаем какво Бог иска от нас. За онова, което Бог иска от нас би могло да се направи някаква малка подборка и това е достатъчно. Ние четем Библията, за да получим представа затова как е устроен света и каква е идеята на Бога за мястото на човека в този свят, т.е. какъв е смисълът на всичко и това е най-ценното, което принципите на кабала разкриват. Чрез тези принципи можем да разберем не само какви са били например Петър, Павел, Йоан и т.н, дори не толкова това как трябва на практика да се живее следвайки техния пример, а защо си заслужава да сме като тях.
Като заключение искам да кажа, че повече бих се радвал да коментирате идеите в статиите като излагате аргументи (за или против), като изразявате мнение относно тезите, които засягам, а не откъде те идват... Защото ако нещо е правилно, (а то е правилно ако го виждаме реално въплатено в света и животът ежедневно го доказва), няма смисъл да се чудим то от Бога ли е или не. Защото всичко, което виждаме, усещаме и е част от нашия реален живот е създадено и произлиза от Бога, тъй като на света няма никой друг освен Него! Ако то е правилно няма значение откъде идва, кой го казва, защо и т.н., то просто има Божествен произход. Обичам дискусиите, но очаквам аргументи по същество, а не от рода: „Да, нещата звучат добре, логични са, изглеждат правилни, но... то това е кабала”, защото тогава много „олекваме” или се оказваме „духовно обременени”... Иначе всеки има право да не приема определени тези и аз разбирам и уважавам Вашите (а и на много християни) страхове, но когато не приемаме нещо само, защото не го разбираме или имаме грешна представа за него, това ни пречи да излезем от коловозите, в които умът ни често се намира. За съжаление моите наблюдения относно евангелските църкви (защото за другите конфесии нямам пряка представа) показват, че „безвъпросната яснота”, (която се явява майка на глупостта) се е загнездила много здраво в умовете на днешния християнин и затова моите статии са насочени най-вече към хората с будни умове.
Преди да направите прибързани изводи относно това, което сте прочели, спрете, помислете, огледайте се, погледнете на живота с непредубеден поглед, върнете се в някои от Вашите спомени, в детството си, опитайте се да анализирате отношенията си с близки и далечни хора през годините, с Вашите деца и ще видите, че много от нещата, идеите, концепциите и подходите, които са застъпени в моите статии просто са истина, защото те се материализират ежедневно в нашия живот независимо дали чувстваме и осъзнаваме това.
Швейцарският психолог Карл Юнг има една мисъл, която гласи: "Мъдростта не е нищо друго освен излекувана болка"
Пожелавам Ви приятно четене и бъдете благословени в Христа!
С много любов
Пламен Капралев