Кой всъщност е бил Валаам?
Валаам е един много интересен персонаж в Стария Завет, за който четем в книгата Числа и както коментаторите отбелязват – той е единствения по своя род пророк-чужденец. Всички пророци, които се описват в Стария Завет са така или иначе еврейски пророци, а тук изведнъж виждаме пророк-езичник. Това не означава, че другите народи са нямали пророци, разбира се, че са имали, но в Библията не се споменава нищо за тях с изключение на Валаам. И това съвсем естествено предизвиква въпроса, защо именно той? Между другото, ще спомена може би малко известния за мнозина факт, че това е единственият персонаж в Стария Завет, за когото има „външно” свидетелство. (До нас достига древен надпис датиран от 8 век пр. Христа, който споменава Валаам като пророк, който по някакъв начин контактува с дошли при него хора. Надписът е намерен през 60-те години на 20 в. в Дир-Алла – място, което в Стария Завет се нарича Суккот, а днес се намира в Йордания. За него ще спомена след малко.) Та няма, каквито и да било еднозначни външни доказателства например за Мойсей, за Авраам, за Исаак, Яков, Йосиф, които да споменават за тях, макар имената им да са известни от различни канони. (Разбира се имена като Авраам, Вениамин, Йосиф и др. се срещат в различни външни източници, но не във връзка с конкретните хора, за които се споменава в Библията.) И в тази връзка изведнъж на Валаам така да се каже, като че ли „му провървява” и е естествено да си зададем въпроса: защо е така?
От Библията виждаме, че в Стария Завет Валаам се появява няколко пъти и то във връзка с мадиамците. (Валак, царят на Моав изпраща при него пратеници, между които старейшините на Мадиам. Освен това в книгите Числа и Исус Навин два пъти се споменава, че Валаам загива от меч заедно с царете на Моав по време на войната с мадиамците.) Не е ясен докрай начинът, по който името на Валаам се свързва с провалите – грехопадението, което израелтяните извършват в земите на Моав с моавските жени и след това главата на племето Симеон с жена от народа на Мадиам. (В самия този разказ името на Валаам не се споменава, то се споменава преди това.) Но в книгата Числа се твърди, че когато Мойсей упреква евреите, че пощадили жените на Мадиам, той казва:
„Ето, те по съвета на Валаам накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа”.
Вторият интересен момент свързан с Валаам е известното развитие, което виждаме в неговия образ, защото навярно няма читател на разказа за Валаам намиращ се в книгата Числа (22-24 глава), който да не чувства известната нееднозначност на този образ. От една страна той се изявява като достатъчно самостоятелен и уверен в себе си пророк, а от друга страна се държи като шаман и в същото време декларира своята пълна зависимост от волята на Бога, тъй като самият той не може нищо!? И накрая, в знаменития разказ за ослицата, Валаам е изложен на присмех, тъй като се оказва, че ослицата вижда повече, отколкото прехваления пророк... Освен това, в един от текстовете на книгата Исус Навин, където се говори за неговата смърт, Валаам е наречен с доста обидната дума „косем” – магьосник, чародеец, а освен него има и редица други текстове, които също се стремят да го представят като злодей и нечестивец, който през цялото време мечтае да навреди на Израел.
Валаам - истински герой или предание?
Относно това дали Валаам е бил историческа реалност трябва да кажем, че има един пророк в Стария Завет, който споменава Валаам и това е пророк Михей. Михей е съвременник на пророк Исая, който живее в края на 8 и началото на 7 век пр. Христа, т.е. фактически той е съвременник на открития надпис, за който споменах. В книгата на пророк Михей се казва следното:
„Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак и какво му отговори Валаам Веоровият син. Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал...”
Това място действително се споменава в книгата Числа, а и в книгата Исус Навин после. По-нататък пророк Михей казва:
„За да познаете справедливите дела Господни” /в ориг. „за да познаете спасението Господне”/.
Тук не се споменава нищо повече за Валаам, но е очевидно, че Михей познава традицията свързана с взаимоотношенията между Валак и Валаам, която е описана в Петокнижието. Може внимателно да се предположи, че Михей навярно има предвид опита на Валак да наеме Валаам да прокълне Израел. Той не казва директно това, но трябва да се допусне, че тази традиция все пак е била известна.
Второто място, на което се споменава името на Валаам е книгата Неемия, където се казва следното:
„В същия ден като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество, защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне, обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.”
За съжаление никой повече не споменава за Валаам в Стария Завет.
В Новия Завет за Валаам се споменава на три места: Първото място е Второто послание на апостол Петър, който говори за лъжливите пророци, които за пари са готови на всякакъв род нечестие и беззаконие и казва:
„оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаам Веоров, който обикна заплатата на неправдата, но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.”
Второто място е посланието на апостол Юда, който предупреждава за нечестиви хора, които са се вмъкнали в редиците на вярващите и сравнява тяхното поведение с това на Валаам като казва:
„Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда...”
И третото място е книгата Откровение, където в Своето послание към църквата в Пергам, Христос казва следното:
„Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.”
Надписът от Дир-Алла /библейския Сукхот/
Както споменах по-горе, има един надпис от района на библейския Сукхот, който е намерен през 1967 г. по време на Шестдневната война. Има ли обаче някакво основание да се допуска наличието на някаква историческа връзка между Валаам от Библията и Валаам от древния намерен надпис. Най-вероятно да, тъй като и двата текста говорят за „Валаам Веоровия син” макар там текстът да не е на иврит, а на един от диалектите на арамейския език. Дали може да се определи хронологично кой текст е по-ранен и кой по-късен? Дали първо е споменаването в Библията, а после някой е присвоил това име или обратно? По принцип датирането на текстовете на Петокнижието е доста сложен въпрос, но аз все пак мисля, че някак е малко вероятно на някого да му присвоят името през 8 век пр. Христа. Във всеки случай знаем, че истинската писменост на територията на Юдея и Израел започва да се развива именно някъде около 8 век пр. Христа, така че по въпроса относно времето, тези текстове са малко или много паралелни. Аз мисля, че между тях няма никаква взаимосвързаност и всеки от тях разказва по своему за едно и също лице, като по този начин Библията реагира на известна на нея традиция за езически пророк на име Валаам Веоровия син.
Както вече споменах, този надпис, чрез който археологията потвърждава историчността на пророк на име „Валаам Веоровия син” е намерен през 1967 г. по време на археологическа експедиция на Голанските възвишения при разкопки в Дир Алла в днешна Йордания (на 8 км на североизток при потока Явок - място, през което е минавал патриарха Яков). Археолозите намират олтар с надписи на неговите стени, в които се говори за „Валаам Веоровия син, пророкът на Бога” и за негово пророчество. Надписът е датиран от 8 век пр. Христа (т.е. това е много по-късно спрямо събитията описани в Библията), но е възможно той да се явява отражение на по-далечна традиция. Намереният надпис е бил написан с мастило върху гипс и е открит в много повреден вид. Работещите над неговата реконструкция съставят две комбинации на този надпис като втората комбинация е съвсем трудно разбираема и съвсем откъслечна, която не говори нито за любов, нито за смърт и не е съвсем ясно каква е връзката между тях. Впрочем това, че надписът е датиран от 8 век пр. Христа не означава, че традицията отразена в този надпис е от същото време, той може да бъде и по-ранен. (Но изхождайки от химическия анализ и палеографията този надпис със сигурност се датира от края на 8 в. пр. Христа.) Както отбелязах по-горе надписът е написан на някакъв от диалектите на арамейския език и гласи следното:
1) „И дошли при него през нощта боговете...”
2) „И казали на Валаам Веровия син...”
3) „И на сутринта Валаам...”
4) „И неговият народ отишъл при него, (и казали) на Валаам Веоровия син: защо постиш и защо плачеш?
5) „А той им казал: седнете и ще ви кажа... Елате, погледнете на делата на събралите се богове”
6) „И се явили духовете пред събраните и казали: Шегер... засуши и затвори небесата, тъмнина е там, а не сияние”
7) „Лястовица, жерав...орел и глас на ...зове
8) „Мъка и нещастие...чапла, врабче, орли
9) „Гълъб и птица. Там, където овцете се водят с тояга, зайците ще ядат”
10) „Няма да пият вино от чаша. Слушайте поучението...”
11) „Ще те вземат (?) при изкусните майстори, оплаквачка, миротворка и жрица”.
(Там, където има въпросителна означава, че написаното не може да се разчете ясно. Както казах, този надпис достига до нас в много лош вид, на части, като е бил съставен по-късно и това видимо не е било лесна работа.)
12) „Носещият колан...пояс, пояс и пояс” (Не е ясно защо тази дума се повтаря.)
13) „И глухите ще чуят отдалеч”
14) „И всички ще видят нещастието на Шегер и Ищар...”
Независимо, че не всичко е ясно докрай, тук видимо се описва някакво тревожно събитие. Видно е, че Валаам Веоровия син получава съобщение от боговете, които идват при него през нощта, а на сутринта той се среща с народа. Народът му задава въпрос: защо пости и плаче. Той им обяснява, че не е много ясно, но е достатъчно страшно: „Видимо боговете са се събрали да накажат за нещо народа на Валаам”. Какъв е този народ на Валаам е трудно да се каже, но както става ясно от Библията от една страна Валаам действително се свързва с Арам, а от друга страна той загива заедно с мадиамците, т.е. неговата идентификация до края остава непонятна. Очевидно е, че видимо се очаква суша или глад. Думите „Засуши и затвори небесата” видимо са метафора свързана с това, че няма да има дъжд. Между впрочем Шегер е името на божество, което ни е известно от Библията, но в нея то не се използва като божество, а по-скоро като потомство на бикове. („Шегер и Ищар” са имена на богове, които в Библията се преосмислят и превръщат в нещо селско-стопанско, животновъдско.) Та тук видимо се описват някакви знамения: „лястовица, жерав...орел и глас на ...зове”. Съдейки от надписа разбираме, че всичко навежда към беда и скръб и това, което се говори по-нататък описва бъдещи нещастия и бъдещ глад: „Няма да пият вино от чаша, трябва да се оплаква и т.н. Четем за оплаквачки и за нещо, което „носи колан, пояс и пояс”. Много е трудно да се обясни написаното на арамейски: „Хешев, хешев, хешев” – дума, която се появява в Петокнижието при описанието на дрехите на първосвещеника.
Както споменах, втората комбинация е още по-неразбираема, в нея се споменава за някаква любвеобилна девица: Че видимо няма да има сватба: „Няма да дойде младоженецът, смърт, червеи, труп”. Очевидно е, че тези думи описват някакво нещастие, но всичко това е откъслечно. Какво можем да извлечем за себе си от всичко това? Можем да направим извода, че в древния изток и по-специално в тези места, където са живяли народи като Моав, Амон, Арам и др. името на Валаам Веоровия син е било известно. Той е бил някакъв пророк, към който са се обръщали за различни разяснения. Това напомня малко за пророк Езекил, където в неговата книга идват старейшините на народите и го молят да им каже слово от Бога. Именно с това се занимава тук Валаам предричайки тежки времена. Всъщност само по себе си явлението пророчество в древния изток е добре известно от различни находки. Например от град Мари, който се намира в близост до реката Ефрат на територията на съвременна Сирия. Там вероятно през 18 век пр. Христа в текстове от този град се появяват разни пророчески фигури. Има също и по-късни пророчества: акадски и асирийски. Асирийските пророчества например от времето на цар Ашурбанипал, последният от великите владетели на Асирийската империя (668-627 пр. Христа) са доста по-късни, т.е. сам по себе си феноменът пророчества в древния изток е засвидетелстван много добре. Важното за нас обаче в контекста е това, че Валаам Веоровия син е единствената фигура на пророк-чужденец, която се споменава в Библията и е нормално да си зададем въпроса: защо това е така? Макар, че например мъдреците от еврейската традиция „Хазал” говорят за повече от един чуждестранен пророк. Има известни текстове, в които например се споменават такива фигури от Стария Завет като приятелите на Йов, за които в Талмуда се говори, че също са били пророци, а и самият Йов също е наречен пророк. Но в Стария Завет Валаам е единственият чуждестранен пророк, което навежда на някои мисли, тъй като виждаме, че като цяло Стария Завет не признава пророчество извън Израел. Пророците в Стария Завет са специфично еврейско явление свързано с еврейската вяра, макар видимо да има намек за приемственост и връзка между библейските пророчества и тези пророчества, които са стигнали до нас от древния изток.
Но нека да се върнем на въпроса, защо все пак Валаам Веоровия син бива специално споменат в Стария Завет? Според мен, ако Библията споменава Валаам, това означава, че той е толкова значима и водеща фигура в културния контекст на онова време, че е било невъзможно той да не бъде споменат. До нас е достигнал само този надпис от Дир Алла, но съдейки по всичко действително е съществувал такъв толкова значим образ, който подобно на Енох е бил използван всячески от различни народи в техните култури и литературни текстове, затова и Библията не може да не го спомене. Но интересно е как го споменава? Очевидно е, че това описание като цяло е отрицателно, но все пак то не е еднозначно. От една страна имаме притчите на Валаам написани като поетични текстове, където общо взето ако не знаем наративната канава, той изглежда като истински пророк. Той нарича себе си „провиждащ” („Гевер штум-хаин”), което означава „мъж с проницателно око, слушащ думите на Бога”, т.е. той вижда Бога и виденията на Бога. Той изказва едни доста енигматични текстове, които съдържат в себе си определени пророчества или някакви намеци, илюзии за някакви събития от миналото, а и от бъдещето, които от гледна точка на самия Валаам касаят различни народи. А и в самите тези текстове няма и най-малко усещане, че има някакъв „червей” във Валаам, т.е. че той е проблематична фигура. Този червей изпълзява в момента, в който ние четем наративната рамка, а в наративната рамка, както добре знаем се разказва за това, че Валаам бива нает от Валак Сепфоровия син, царят на Моав, за да прокълне Израел. На него обаче не му се отдава да прокълне Израел, а вместо това Бог влага в неговите уста благословение. Но ако той е езичник, защо тогава се обръща към Бога на Израел или не се обръща?? Кой е този Елохим? Шадай? В Петокнижието по правило има различни обозначения за Бога – Творец, Бог на Израел, а още повече в наративните текстове Той е назован с четирибуквеното име (Яхве). Виждаме, че според надписа при него са дошли някакви богове и той разказва какво се готвят да направят Шегер и Ищар. Но съдейки по всичко в Библията е много важно да се подчертае, че Валаам в крайна сметка признава властта на Бога на Израел над себе си. Изхождайки от неговите притчи обаче е видно, че проблемът не е докрай изяснен, тъй като Валаам просто произнася някакви пророчества, предадени му по неговите думи от Бога и благославя Израел. Но в наративната част той несъмнено се оказва принуден да направи онова, което Богът на Израел му казва, т.е. Бог влага в неговите уста необходимите думи и за неудоволствие на Валак, Валаам произнася благословение, а не проклятие. В някакъв смисъл той е осмян като пророк, явяващ се своего рода някаква марионетка, която не може по своя воля да си мръдне и пръста. (Това се проявява в още по-голяма степен в разказа за ослицата.) И макар всичко да е построено така, че да има някаква последователност в наратива: в началото Валак изпраща своите хора при Валаам, той в началото не приема предложението, но после го приема и отива. След това следва историята с ослицата, после Валаам отива при Валак, после се случват опитите за проклеване на Израел, които завършват с благословение и т.н. Но всъщност е очевидно, че тази новела за ослицата е някак вмъкната, т.е. без нея повествованието не би загубило нищо. Ако опитаме да прочетем разказа с Валаам пропускайки историята с ослицата, то наративът няма да пострада въобще. Каква е все пак тогава целта на този наратив? Според мен тя е достатъчно ясна: тук Валаам става напълно за смях. Оказва се, че неговата ослица вижда повече от него – прехваления пророк. Тя вижда ангела, който препречва пътя им, а той не го вижда, като по всичко личи, че цялото пророческо реноме на Валаам е напълно компрометирано. И още повече, че постепенно се налага мнението, че той е бил всъщност не пророк, а гадател, врач, магьосник и например в книгата Исус Навин той е наречен „Ваалам чародееца (магьосника)”. Това е било много добре почувствано от мъдреците, които казват, че в началото той е бил пророк, но после става чародеец, т.е. един вид бива понижен в звание. Но какъвто и да е бил едно е ясно: в епохата на Първия храм Валаам Веоровия син е бил известен в тогавашния познат свят, независимо от това бил ли е той историческа личност или литературен образ, а може би и едното и другото, но аз мисля, че именно в резултат на неговата значимост, именно в резултат на това, че той не е бил някаква обичайна редова фигура, Библията го включва в своя наратив. И можем да обобщим, че в същия момент става деконструкция на този образ, т.е. той се преобръща и започва да работи срещу своя културен контекст, от който е излязъл. В крайна сметка той бива осмян и в някои текстове се подчертава, че той е още и злодей. В какъв смисъл злодей? В Стария Завет към него директно не са употребени думи, че той е злодей, но от текстовете в Новия Завет, където се споменава неговото име, може да се стигне до извода, че той не само просто се съгласил да прокълне за пари Израел, а като цяло вършел това с удоволствие.
Валаам – гениален пророк и злодей
Откъсът в Библията свързан с пророчеството на Валаам има особен статус в книгата Числа, тъй като той дава поглед върху еврейския народ отстрани. Проблемът на еврейския живот, за който се разказва в книгата Числа - безоснователния ропот, историята за съгледвачите, бунта на Корей – всичко това представлява поглед подчертаващ вътрешната криза в народа и оценящ отвътре неговото поведение и ръководство. Но при поглед отстрани, за народите на света и бъдещите поколения това е било епоха на триумфално развитие и напредък. И включването в Петокнижието на пророчеството на Валаам е призвано да покаже именно високото ниво на Израел и да потвърди, че Бог независимо от всичко не оставя Своя народ. Когато мъдреците от Талмуда говорят за Валаам, те го наричат „злодей” и дори неговото име се тълкува като „поглъщаш народи” („Билам – болеа ам”), т.е. готов безразборно да унищожи всички. В тази връзка трактатът „Авот” казва, че главното качество на Валаам било „злите очи, високомерието и алчността”. В съответствие с това Валаам често се възприема като подъл, меркантилен и абсолютно безпринципен човек готов на всякакво злодейство за пари. Но Библията говори за злодейството на Валаам едва по-късно, ретроспективно (Числа 31:16 и Втор.23:6), а в самата история свързана с проклятието, като че ли изглежда, че Валаам не проявява никаква инициатива към злодеянието, той е готов да направи само онова, което Бог му заповяда. Но защо тогава този човек трябва да бъде считан за злодей? Още повече, че еврейската традиция счита Валаам за велик пророк сравним с Мойсей и всъщност не е напълно ясно как тези два подхода могат да бъдат съгласувани. Преди всичко ще отбележа, че видимо религиозните убеждения на Валаам са били близки до еврейските. Той използва изключително еврейски имена за Бога (Четирибуквеното име ЯХВЕ и името „Ел-Шадай”), т.е. той се е намирал в някаква степен вътре в еврейската религиозна традиция. От библейския текст виждаме, че той не само, че не възстава против Бога, но постоянно подчертава, че ще говори само онова, което Бог му заповяда. Библията не ни съобщава родословието на Валаам, но е казано, че той произхожда от град Фатур на река Ефрат, където живеел неговия народ. В тази връзка един мидраш (еврейско предание част от традицията) предполага, че Валаам е бил потомък на Лаван, т.е. принадлежи към Нахоровата клонка от семейството на Тара, която е била свързана с монотеистичната традиция и, от която произлизат пра-майките на еврейския народ. Но в същия момент „частично-еврейския и монотеистичен произход” на Валаам бил напълно интегриран в системата на идолопоклонство на света и в тази система той е бил важен и уважаван човек. Най-вероятно цялата линия на Нахор са били „умерени монотеисти, толерантни към идолопоклонството”, т.е. не са настоявали напълно за изключителността на монотеизма, не са възставали против поклонението на идоли, нито против съпътстващите това морални норми. За разлика от тях Авраам и цялата линия на Израел настоявали върху изключителността на монотеизма и се опълчили против идолопоклонството – нещо, което не правели Сим, Евер или Нахор. Именно предвид това, че народът на Израел подчертава своята изключителност и неговата задача се явява промяната на целия свят се казва, че „Моав се обезпокояваше поради израилтяните” (в ориг. „стана непоносим” за Моав). По този начин критичен се оказва не монотеизмът сам по себе си, а етичния монотеизъм описан в Петокнижието, т.е. стремежът да се доведе цялото човечество към подхода на Авраам и Мойсей и именно чрез това да се преодолее идолопоклонството. Именно по тази причина монотеизмът на Валаам се явява в някакъв смисъл „извън-етичен” и съответно лъжлив. Духовното противоречие между евреите и народите на света (а именно на тази тема е посветен този откъс от Стария Завет) тук ни е представено чрез историята, в която Валак призовава „умерения монотеист Валаам” да се опълчи против „радикалния монотеист Израел”.
Поканата на Валак към Валаам
Виждаме, че в началото на разказа Валаам получава пророчество на сън. Вероятно такъв тип пророчество се е явявал за него норма (това личи от думите му към посланиците на Валак: „Пренощувайте тука и ще ви дам отговор”), но да достигне пророчество „на яве”, той може единствено чрез връзка с еврейския народ. По принцип получаването на пророчество на сън в Стария Завет не се явява високо ниво на пророчество (например, на сън Бог се явява на Авимелех и на Лаван). Когато при описанието на полученото пророчеството се споменава, че „Господ отвори очите” (в историята с ослицата и ангела), това също свидетелства за невисокото ниво на откровение (както например по повеление Свише се отварят очите на Агар и на слугата по молбата на Елисей). От друга страна, в някои „технически” аспекти Валаам се явява ненадминат пророк, тъй като неговото пророчество касае далечното бъдеще и дава много дълбоко описание за същността на произтичащите събития. Проблемът на Валаам е в това, че той възприема пророчеството като някакъв вид занимание, занятие, бизнес и не осъзнава онази отговорност, която неговата свръхспособност възлага на самия него. Както отбелязах по-горе, еврейската традиция описва качествата на Валаам като „лоши очи, високомерие и алчност”, но това съвсем не са прости характеристики. Изразът „лошо око” („а й ин раа”) описва склонността да виждаш недостатъците във всичко наоколо. Какво имам предвид? Хората и народите рядко са напълно добри или напълно лоши, затова когато един човек оценя друг, твърде важна е нагласата, с която той гледа на него. Този, който се стреми да вижда в околните техните достойнства е човек с „добър поглед”, а този, който се концентрира върху недостатъците на околните е човек с „лош поглед”. Именно този подход дава възможност да се наложи проклятие!, тъй като действието на проклятието се заключава в абсолютизацията на недостатъците на обекта. В термините на еврейската традиция това означава в някакъв смисъл „да умееш да избереш момента, когато Бог се гневи и да насочиш този гняв в нужната от теб посока”. Но това качество е присъщо не само на злодеите или по-точно, наличието на това качество още не прави човека злодей. (Между другото, колкото и парадоксално да звучи, главният проблем на света съвсем не са злодеите, а онези праведници, които грешат и вместо да поправят света, го разрушават. На праведника, а и на който и да е човек е необходимо умението да съблюдава равновесието между своята интуиция и „закона”, „канона”, защото потискане на един от тези параметри често води до непоправими грешки. Но ако грешките на злодеите са достатъчно примитивни и ние откриваме недобрите им намерения още в тяхната основа, с лекота ги отхвърляме и порицаваме, то съвсем друга работа са грешките на праведниците, защото това са глобалните, най-опасните за света грешки, които е трудно да бъдат разпознати, защото така да се каже в основата им лежи желанието да се направи добро.) Та това качество на Валаам може да бъде характерно също и за „строгите” праведници, които виждат в околните по-скоро недостатъци, отколкото достойнства. Второто качество на Валаам е високомерието („р уа х г воа”), което се проявява именно в тази форма, в която той общува с Валак. Но и това качество не може да се нарече чисто отрицателно, тъй като за да достигне човек успех и самореализация по никакъв начин не трябва да подценява себе си? И както виждаме в случая с Валаам, неговото високо мнение за себе си е било достатъчно обосновано. И накрая, последното от изброените „лоши качества” на Валаам това е „алчността” („н еф ешр ах ав а”). Но и то също не се явява очевидно отрицателно. Това не означава обезателно „материална алчност”, възможно е да се има предвид „духовна алчност”, както ще поясня по-долу. (Между другото, може би по-запознатите читатели ще забележат, че описаните тук качества на Валаам, на иврит са свързани коренно с някои от думите, които са използвани в Стария Завет във връзка с душата на човека и това съвсем не е случайно. Сега не е моментът да се спирам на този въпрос, а само ще спомена, че за разлика от нас, които използваме една дума, когато говорим за „душа” и една дума, когато говорим за „дух”, в оригинала за пълното описание на структурата на човешката личност са използвани пет различни думи – „йехида, „хая”, „нешама”, „руах” и „нефеш” като всяко по-високо ниво бива облечено в по-ниското, но на този въпрос ще се спра някой друг път.) Та когато посланиците на Валак идват да извикат Валаам, той им казва:
„Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.”
Често тези думи се тълкуват като противоположен намек, т.е. като желание Валаам да получи именно „къща пълна със злато и сребро”. Тази идея се прокрадва и в Новия Завет в думите на апостолите Петър и Юда, които предупреждавайки за нечестиви хора, които са се вмъкнали в редиците на вярващите, сравняват тяхното поведение с това на Валаам и казват:
„Оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаам Веоров, който обикна заплатата на неправдата...”
„Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда...”,
В тези думи естествено се съдържа истина, но такава дребнава идея някак не подхожда напълно на статута на такъв велик пророк като него, затова според мен тук става въпрос за една по-различна „алчност”. Още повече, че след като Валаам не успява да изпълни поръчката на Валак, той повтаря същата формулировка и там вече тя не може да се възприеме като намек за допълнително заплащане. Видимо мотивите на Валаам са съвършено други. На него действително не му е нужно допълнително злато и сребро (той и така е достатъчно богат), но той е алчен в смисъл, че иска да оказва влияние върху света. Въобще главната страст на великия човек, притежаващ огромни знания и грандиозен личен потенциал – това е страстта да оказва влияние върху света. Колкото човек стои по-високо и гледа по-надалеч (а Валаам е именно такъв), толкова повече му се струва, че може да промени света и затова той страстно желае да направи това. (Желанието да внесе своята лепта в творението се явява една от главните страсти на човека на високо ниво.) Когато посланиците на Валак призовават Валаам да прокълне Израел, нищо не сочи към това, че и Валаам иска да направи това, но той жадува да вземе участие във великите събития развиващи се около него. При това той не се готви да действа против Бога, а първоначално се готви да направи това, което Бог му каже! Но стремежът да участва (а не да стои настрана) е именно стремежа да чуе Божествените думи. Това не трябва да се нарича дори точно жажда за власт, това е желанието да се оказва влияние върху творението. По принцип в човека съществуват четири вида страсти, желания, жажда за: желанието на тялото за храна, социално обкръжение и секс (това е най-силната човешка енергия). На второ място е желанието за богатство (тъй като то дава определена независимост и предимства), следва желанието за власт (затова след като забогатеят и вече не чувстват удовлетворение от парите, много хора се включват в политиката, защото усещат интуитивно, че чрез нея може да се влияе на околните), след това е желанието за слава и почит (това е причината, след като получат прекалена власт някои хора да се превръщат в маниакални личности издигащи себе си в култ от типа на Хитлер, Сталин и накрая най-висшата страст е жаждата за знание.) Следва да се отбележи, че сама по себе си страстта да се повлияе на творението е много позитивна и именно тя служи за източник на творческото начало, желанието да се занимаваш с наука и изкуство, да развиваш света чрез своя бизнес и т.н. Но когато тази жажда стане „неясна, объркана”, човек е готов, заради нея да участва във всякакво, дори недобро дело. (Именно по този начин тя е погубила много талантливи хора тръгнали да служат на комунизма, нацизма и други злодейски режими. Затова ограничаването на тази страст чрез морален императив, отказът от участие по нечестив начин и несъвместимостта със злодейството, се явява изпитание за всеки гений.) Но видимо се оказва, че Валаам не е способен на това, страстта го обзема толкова, че той губи ориентация.
Съгласието Валаам да прокълне цял народ обикновено се разглежда като ярка проява на неговата „злодейска същност”. Но и тук, както винаги изглежда, че нещата не стоят така просто. Войните между народите с пълно унищожаване на загубилата страна са били норма за онази епоха и пренасянето им върху днешните морални норми изглежда като анахронизъм и по тази причина формалното поведение на Валаам не е чак такова злодейско. Нека да си представим, че при пророк притежаващ международна известност и способност да влияе на случващото се, идват за помощ посланици от един от уважаваните народи в региона и му съобщават, че се е появило ново номадско племе, което застрашава тяхното стабилно съществуване и дори живот. Кое би било по-естествено от това, той да се съгласи да помогне? Още повече, че Валаам предупреждава, че може да направи единствено одобреното от Бога! Какво лошо има тогава в неговите действия? Обикновено се допуска, че стремежът на Валаам да последва посланиците, неговото второ обръщане към Бога със същата молба, невзимайки под внимание първата забрана, се явяват знак за това, че и самият Валаам е искал много да прокълне Израел и се опитва за тази цел да намери някаква „вратичка”. Може да се предположи, че ако е бил добър човек, той още първия път е трябвало да разбере, че това дело не е угодно на Бога. Но достатъчно ли е това да се обвини Валаам в злодейство? Всъщност в живота често има ситуации, когато Бог изпитва нашата сила. Когато виждаме, че нашите дела не дават желаните плодове, това невинаги означава, че те не са угодни на Бога. Така например, когато Бог казва на Мойсей „Остави Ме”, а Мойсей продължава да настоява и се сдобива с прошка за еврейския народ, е ясно, че той постъпва правилно и неговото велико ниво е именно в това, че той не отстъпва при първия „отказ”. Но защо тогава считаме така еднозначно, че поведението на Валаам от самото начало е било злодейско? Изглежда, че главната негова вина се състои в това, че пророк на такова високо ниво е нямал право да гледа на ситуацията локално, като на обикновен междунационален конфликт. Той е нямал право да не разбира какъв се явява народът на Израел и какво е неговото предназначение. Когато Валак изпраща хора при Валаам, той казва:
„Ето, народ излезе из Египет, ето покриват лицето на земята и са разположени срещу мене. Ела сега прочее моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим и да мога да ги изпъдя из земята”.
Това е изключително военно-политическо ниво на разбиране на ситуацията: появил се е нов регионален играч, който претендира за дял от ресурсите и е легитимно старите играчи да искат да го изгонят. Валак е политически лидер потопен в реалната политика и за него като цар такъв подход е нормален. Но за Валаам такова ниво е недопустимо – той е пророк чувстващ хода на историята векове напред и прекрасно знаещ за праотците, корените и източниците на Израел. Именно този „дребно-прагматичен” подход от негова страна вече се явява злодейство, защото към човека на високо ниво и изискванията са много по-високи.
(Христос обяснява този принцип в една от Своите притчи като казва: „Онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.”)
Когато Бог задава на Валаам въпроса: „Какви са тия човеци у тебе?”, то този въпрос съвсем не е реторичен, това е въпрос за вникване в ситуацията от Валаам. И когато в своя отговор той повтаря думите на Валак, т.е. предпочита да остане на военно-политическо ниво, от този момент неговите действия вече се явяват престъпление. (Ще отбележа, че в края на краищата Валак не е наказан, а Валаам бива убит, защото действията на Валак съответстват на неговото ниво, а при Валаам – не!) Когато ние съдим за ситуацията локално, „отчитайки само днешното положение на нещата”, не можем да я оценим правилно. За вярната оценка е нужно да се взезе под внимание цялата предистория на дадената ситуация, да се възприеме тя комплексно. А за велик пророк като Валаам нежеланието да вникне в същността на проблема, се явява недопустимо. Именно това негово поведение се нарича злодейство. Но как Валаам може да не разбира, че Бог директно води еврейския народ? От разказа виждаме, че той знае за чудесата в Египет, разделянето на морето и т.н.!? Видимо Валаам не е искал да се замисля за тези аспекти, не чете реалната картина, той е един вид някак предимно „спиритуалистичен”, т.е. ориентира се само по онова, което му се дава Свише. Това обаче е голям недостатък, защото всъщност Божественото се разкрива и в текущото, земното, което около нас дори е повече, отколкото небесното. Валаам не възприема околния свят като източник на Божественото проявление, на него му се струва, че в материалното действа случайността и дори връзката с Бога в този свят той възприема като „случайна среща”. Затова той не осъзнава знаците, които реалността му изпраща чрез ослицата (понятието „осел” – на евр. „хамор” е свързано с думата „хомер”-„материя” независимо, че точно тук е употребена думата „атон”, а не „хамор”), докато ангелът не му се открива директно. Аналогично на това Валаам не може да осъзнае сам, че еврейският народ е благословен, докато Бог директно не му каже това.
Кой се разпорежда с благословенията и проклятията?
Следващите думи, които ще споделя по въпроса за същността на понятието проклятие, невъзможността да се прокълне еврейския народ, това кой се разпорежда с благословенията и проклятията и т.н. са особено важни за нас като християни, защото те ще ни помогнат да видим нещата в тяхната сърцевина и да ни избавят от страха, че евентуално и ние можем да бъдем прокълнати, урочасани и т.н. (нещо, което за съжаление присъства в съзнанието на много Божии чада). В разказа свързан с историята за Валаам ни е показана матрицата, по която нещата се случват в духовни места, какви са отношението и идеята на Бога за нас (ако разбира се сме истински Божии деца в Христа!), какво трябва да бъде нашето отношение по този въпрос и трябва ли да се страхуваме от това, че някой може да ни нанесе проклятие. Когато четем библейския текст виждаме, че има поразителна противоположност между способностите на Валаам и характеристиките на еврейския народ. От една страна способностите на Валаам са определени като умението да даваш благословение и проклятие:
„понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.”
А от друга страна определяйки особеностите на еврейския народ, Бог дава съвсем друга формулировка:
„Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне” (Бит.12:3, 27:9)
Това личи ясно и от думите на самия Валаам по-късно:
„Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?”.
Тоест самият Божий народ не благославя и не проклина другите, това е „народ-огледало” и, когато околните го проклинат или благославят, техните пожелания като бумеранг се връщат към самите тях. Хората и народите сами навличат на себе си благословение или проклятие в съответствие с тяхното отношение към нас. Валаам счита, че е в негова власт да благославя или проклина, но тази представа развращава самия него и тези, които се облягат на него. Те смятат, че в живота главното са магическите умения, а достойното поведение е несъществено. Но Авраам, еврейският народ и Църквата Христова не се разпореждат с благословения, а само ги носят на света. Божиите чада придвижват човечеството преди всичко чрез своя пример. Ние нямаме власт над другите, ние само помагаме да се развие и придвижи този, който сам желае това!
Същността на понятието „проклятие”
От текста виждаме, че когато Валак призовава Валаам да прокълне еврейския народ, това не става тайно, а максимално публично – всички моавски първенци са събрани, за да чуят неговите думи. Това показва, че в понятието „проклятие” съществуват две нива: Едното ниво е мистично (ставащо според Божественото повеление), а второто е социално-психологическо, което действа върху околните чрез общественото съзнание. Тези две нива не следва да се противопоставят едно на друго, те по-скоро действат взаимосвързано. Тоест става така, че Божественото повеление влиза в действие с помощта на общественото съзнание. Разбира се проклятието или благословението се дават Свише, но те действат именно посредством факта, че хората вярват в тях и това се проявява, както на индивидуално така и на общонационално ниво. (Именно затова еврейската традиция счита, че сънят, който човек сънува се реализира така, както той бива разгадан. С други думи: действа не сънят сам по себе си, а това как човек ще повярва на него.) Тоест, когато проклятието проникне в общественото съзнание, то създава „нагласа за унищожение” на прокълнатия. По-нататък хората започват да действат в съответствие с дадената нагласа и тя става един вид „самореализиращо се пророчество”. Божественото проявление действа чрез налагането си в обществото, внедрявайки в социума едни нагласи и непозволявайки да се внедрят други. В частност, пророкът не може да внедри в общественото съзнание една или друга нагласа „просто ей така”, в такава нагласа трябва да има дълбоко и преработено основание и огромна енергия, което обикновено се формулира с думите: „Небето е съгласно с това”. Както отбелязах по-горе, класическа основа за проклятието, тоест за създаване в обществото на „проклинаща нагласа” се явява раздуването на действително съществуващи в обекта недостатъци и при замълчаване на неговите достойнства. Подобно отношение към околните представляват всъщност и „лошите очи” (проклинането, урочасването, магията и т.н.) - главното качество на Валаам, специалиста по проклятия. Той умее да намира подходящите лоши страни във всеки народ и общество и, както вече споменах в някакъв смисъл в мистичен план, това качество означава „да избереш момента, когато Бог се гневи на този човек или народ и да насочиш този гняв в нужната посока”. Когато тези лоши страни се подчертават, човекът или обществото от „напълно средно, нормално, не най-доброто, но не и най-лошото” се превръща в очите на околните във „вселенски злодей и изчадие от ада”. (Между другото ще отбележа, че именно по тази схема работят днес и средствата за масова информация: те подтискат достойнствата и раздуват недостатъците на определен обект, като така създават „проклинаща нагласа” и насочват към него „народния гняв”.) А нали гласът на народа се възприема като „глас Божий”...
Невъзможността да се прокълне еврейския народ
По отношение на еврейския народ, опита да се прокълне той се проваля предвид на това, че съществува базово Божествено установявяне на неговото благословение. Това е свързано с факта, че еврейският народ съществува, не заради самия себе си, а се явява оръдие за предаване на Божествената светлина на човечеството. Затова Бог не може да допусне неговото унищожаване и глобалната мисия на еврейския народ включва в себе си „нагласата за благословение”, т.е. недостатъците на този или онзи евреин или част от еврейския народ не позволяват да се блокира мисията и да се прокълне целия народ. (Това важи в пълна степен и по отношение на Църквата Христова, която не може да загуби своята сила, призвание и цел независимо от недостойнството на един или друг неин член.) Тази базова Божествена благословеност има ключово позитивно значение в историята. По времето на Валаам тя е била само в потенциал, но в съвременността „еврейската благословеност” съвсем видимо се изразява в натрупания от еврейския народ исторически багаж, в неговия принос в изграждането на цивилизацията вкоренени в съзнанието на човечеството (това се отнася в още по-голяма степен за Църквата Христова). Именно това възпрепятства опита да се прокълне Божия народ и макар на неговите врагове често да им се отдава да навредят и на Църквата, в крайна сметка „базовата благословеност” се оказва по-силна. Това, че Валаам не успява да прокълне Израел и вместо това го благославя, става широко известно и видимо способства по-късно за завоюването на Ханаан, тъй като „психологическият срив” на неговите жители се явява важен елемент от успеха на Божиите чада.
Разликата в подходите на Валак и Валаам
В процеса на опита еврейският народ да бъде прокълнат се изявява разликата в позициите на Валак и Валаам. Валак, царят-идолопоклонник допуска, че политическата воля е способна да постигне всичко. Той не иска да види факта, че Бог не допуска проклятие и затова се гневи на Валаам за „недоставената стока”. Тази нагласа се предава на цялото негово обкръжение: посланиците не му съобщават, че Валаам не е готов да отиде, поради забраната на Бога, тъй като в системата от възгледи на Валак такива понятия не съществуват. И даже, когато Валаам му обяснява, че Бог му е забранил да прокълне евреите, Валак игнорира тези думи и мисли, че просто трябва по-силно да се постарае и да организира правилно проклятието. От гледна точка на идолопоклонника няма Висша воля, обща етична постановка и цел, а има само закони за функциониране на света (аналогична се явява днес гледната точка на съвременния материалист). Тоест тези закони не можеш да ги заобиколиш, но винаги може да се намери начин да се насочат те за постигане на собствените цели (както не можеш да скочиш и да се озовеш на Луната, но можеш да построиш космически кораб с мощен двигател и тогава полетът до Луната ще стане възможен). От друга страна Валаам, пророкът-монотеист се държи по различен начин: той разбира, че има установена Свише глобална цел, която задължително ще се реализира. Тоест, можеш да се опиташ да намериш някакви варианти за съгласуване с нея, но да се заобиколи тя е невъзможно. И затова Валаам за разлика от Валак след втория опит разбира, че проклятието е недостижимо и се отказва от него. Може да се каже, че в някаква степен при монотеистите съществува „повратна точка”, т.е. ако дори едни или други монотеисти в настоящия момент са настроени враждебно по отношение на нас християните, като цяло те имат обща с нас система на подход към света. Затова в критична ситуация и под натиск от страна на Бога, техните възгледи могат да се променят от вражда към подръжка.
Кризата в Моав
От библейския текст разбираме, че след като Валак вижда разгрома на много силните местни царства на Сион и Ог, явно разбира, че балансът в региона се е променил. И макар евреите физически да не заплашват Моав, Валак вече не е можел да живее, както по-рано, тъй като идеологията и духовността, която Божият народ носи е съвършено друга в сравнение с останалите народи. Затова Валак решава да нанесе удар по еврейския народ именно в рамките на идеологията – т.е. с помощта на словото. Думите „И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени и Моав се обезпокояваше поради израилтяните” говорят за съществуването на два различни аспекта: Моав „се уплашил”, поради силата на еврейския народ, а после „се обезпокоил” (в ориг. „се отчаял, отвратил от живота”), т.е. един вид съседството с Израел станало идеологически непоносимо. Интересно е, че докато Израел не се проявява така да се каже във военно-политическата област, идеологията на евреите не е интересна за никого. Но в момента, в който те постигат победи, техните идеи веднага станали важни. (Докато си беден, на никой не му е интересно как и за какво мислиш, но ако си успешен, твоите идеи заслужават внимание.) Това означава, че донякъде (но не винаги и за всичко, както спекулират проповедниците на просперитета) материалният аспект трябва да предшества духовното влияние. Затова в началото (19-21 гл.) присъства разказа за войната, а след това (22-25 гл.) се обсъжда духовния конфликт. От думите „Моав се обезпокояваше, поради израилтяните” виждаме, че Моав по никакъв начин не се бои, че евреите ще го завоюват, на него просто му е непоносимо да живее в съседство с тях. Защо? Защото Божиите чада носят в себе си толкова силен духовен заряд, че да се живее с тях по старому е невъзможно. Именно затова в Моав възниква идеята да се обедини със съседите, желаещи да живеят по старому и да неутрализират еврейското въздействие. В целия този разказ Моав и Мадиам се преплетени, те действат съвместно. Тъй като в еврейската традиция има мнение, че и самият Валак, царят на Моав бил по произход мадиамец, това може да насочва към съществуването на „мадиамска империя”, една от зависимите части, на която да е бил Моав. (Затова Валак се съветва със старейшините на Мадиам, а по-нататък виждаме, че моавците основно действат на „масово народно ниво”, а мадиамците на ниво „ръководство”. Обикновения народ го съблазняват дъщерите на Моав, а със Зимрий във връзка влиза дъщерята на един от царете на Мадиам). С думите „това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева” Валак иска да каже, че макар този народ да не закача нас самите, той трансформира целия живот наоколо и затова съвместното съществуване с него е невъзможно. Според еврейската традиция думите „в това време” изглеждат на пръв поглед някак излишни в стиха „И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците”, затова те допускат, че това може би е било особено време, някаква нестандартна ситуация: че Валак всъщност не е бил моавец, а мадиамски княз, който станал неотдавна владетел на Моав, т.е. бил е нов, неопитен и поддаващ се на паника лидер. В тази връзка Валак се обръща към мадиамците не само, защото това е негов народ, но и защото ги счита за „специалисти по идейната борба с Израел” (нали Мойсей прекарва много години в Мадиам, оттам произхожда неговата жена, там се раждат неговите деца и т.н. И това, че в началото Мойсей не иска да напусне Мадиам и да отиде в Египет да изведе оттам евреите видимо не е случайно.)
---------------------------------------------------------------
В статията са използвани идеи от трактатът „Авот” от Талмуда