Според някои школи на мисълта, терминът „ангел“ в еврейската литература, може да се отнася до законите на Природата, които макар и уж „природни“ сили – също са надарени с божествена сила и правомощия. Тази гледна точка не е в противоречие с традиционното разбиране за ангелите като духовни същества, съществуващи в друг план на реалността. Според еврейската мистична традиция, всяко физическо същество и енергия „еволюира“ и се влияе от аналогична духовна енергия. Затова силите на Природата се наричат „ангели“, защото се съотнасят с духовния първообраз на физическото, като духовната енергия предхожда физическата си проява. Например, лечебната сила на Природата се нарича „Ангел Рафаел“ и нейната отговорност е да лекува. В някои случаи самият духовен първообраз, т.е. ангелът „се спуска“, за да си свърши работата, а в други случаи, той работи чрез пълномощник. Тази идея я виждаме илюстрирана и в Новия завет, където за къпалнята Витесда се казва, че:
„От време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата, а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен.“
В продължение на темата свързана с влиянието на небесните тела върху живота на Земята, и мъдростта, с която Бог е организирал целия живот във Вселената, нека сега да видим още нещо интересно, свързано да кажем с Луната. Днес науката е изчислила с точност продължителността на лунния месец – 28 дни, 12 часа, 2 643 секунди (28,53059 дни). Това е периодът, през който Луната преминава през всичките си фази. Освен това знаем, че има и сидерален месец (времето, през което Луната преминава през 12-те знака на Зодиака). Този период е 27 денонощия, 6 часа, 780 секунди (27,25902 дни). Това съответства на периода на едно завъртане на Луната около Земята, до завръщането й в нейната първоначална позиция. Тоест лунният месец е по-дълъг от сидералния месец. Причината за това е, че за един лунен месец Луната трябва не само да премине през 12-те знака на Зодиака, но и да заеме своята първоначална позиция по отношение на Слънцето. В течение на този месец обаче Слънцето също се придвижва през Зодиака. Така че лунният месец е по-дълъг от сидералния с около 1/12. Луната от своя страна преминава през всеки от 12-те знака на Зодиака за 2 дни, 6 часа, 1 865 секунди (2,271585 дни). Освен 28-те лунни дни, сидералният месец може да бъде разделен и на 28 равни части. Всяка една от тези части ще отговаря на един лунен „лагер“, като Луната преминава през всеки такъв лагер за 23 часа, 1 310 секунди.
Според преданията, Луната въздейства върху Земята по много специален начин (не само магнетично върху приливите и отливите, растителността, животинския свят и циклите на жената), нещо което всички знаят. Но нека сега се спрем на един аспект на Луната, който е от голямо значение за нашия ежедневен живот. Казват, че Луната расте и намалява. Очевидно това е просто начин на изразяване (както се говори за изгрев и залез на Слънцето). Всъщност Луната си е все същата, но на нас (гледайки я от Земята) ни се струва, че тя расте и намалява, според положението си спрямо Слънцето и Земята. Така че в продължение на 14 дни тя расте, след което 14 дни намалява. Тези фази на Луната предизвикват промени в океаните, в растителното и животинското царство, както и в психичния, биологичния и интелектуалния живот на човешките същества, и дори тези на обществата. Тази последователност на фазите на Луната може да се сравни със смяната на сезоните. През зимата няма добри условия за растеж. Дървото, което е било толкова хубаво със своите листа, цветове и плодове, сега е голо, черно и безплодно. Умряло ли е то? Не, но неговата дейност вече е под земята, концентрирана е в корените. Именно там, в корените, дървото работи и събира сили, за да произведе в следващия период нова красота, ново изобилие на цветове и плодове. И ето, че пролетта идва. Тогава всичко започва да се развива: семената, растенията, дърветата, животните и дори хората, защото в човешкото същество, както и в Природата, могат да се разграничат два вида дейности: едната (видимата) съответства на пролетта и лятото, а другата (подземната или подсъзнателната) съответства на есента и зимата. В човека обаче този сезонен цикъл протича не само през годината, но също и в рамките на 28 дни. Доказано е, че в продължение на 14 дни, когато Луната расте, човекът прелива от активност, но през другите 14 дни, когато Луната намалява, той е по-пасивен, сънлив, обърнат към себе си и т.н. Лунният цикъл приключва за 28 дни, докато слънчевият трае 12 месеца, т.е. 12 пъти по-дълго. (Другите планети също имат цикличен живот със смяна на застудяване и затопляне. Юпитер например обхващо един цикъл от 12 години.) Но да се върнем на човешкото същество: какво става в него през 14 дни на нарастваща Луна? Силите и енергиите, които човекът е събирал подсъзнателно по време на предходната отслабваща Луна, се изкачват в съзнанието и то се проявява по-активно, той е по-експресивен, по-проницателен и по-динамичен. После отново настъпва намаляваща Луна, тогава той иска да си почива, да спи повече, вече не е така концентриран, толкова буден и устойчив. Обхващат го апетити, идващи от подсъзнанието, като потребността да яде, да спи, да проявява чувственост и т.н. Той също рискува да се обезкуражи, да изостави някои проекти и да забави малко развитието си. При намаляваща Луна дейността се придвижва надолу, човекът събира енергия в корените си, за да може отново да се прояви, както дървото в „стеблото“ и „клоните“. В този момент той не трябва да се интересува от това вцепенение, а да си каже: Приготвям се за следващата година (т.е. за две седмици по-късно). Новата година ще дойде с нови сили, нови дейности и песните, музиката ще процъфтяват. Ние трябва да умеем да си почиваме, както прави земеделецът: през зимата той чака търпеливо да се събуди Природата.
Може би мнозина от т. нар. „правоверни“ християни вече си казват: „Ама чакай, как така, какви работи чуваме? Това, което говориш е кощунство! То има много малко общо с Библията и още по-малко с нашата вяра във Всемогъщия Бог!“ (Както винаги обаче, преди да споделя нещо публично, аз предварително много добре съм го обмислил, така че да мога да се аргументирам достатъчно убедително…) Та защо казвам всичко това? Ами защото тези 28 „лагера“ (за които по-горе споменах) съответстват на 28-те „времена“, за които се говори в книгата Еклисиаст.
„Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето: Време за раждане и време за умиране. Време за насаждане и време за изкореняване насаденото. Време за убиване и време за изцеляване. Време за събаряне и време за градене. Време за плачене и време за смеене. Време за жалеене и време за ликуване. Време за разхвърляне на камъни и време за събиране камъни. Време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането. Време за търсене и време за изгубване. Време за пазене и време за изхвърляне. Време за раздиране и време за шиене. Време за мълчание и време за говорене. Време за обичане и време за мразене. Време за война и време за мир.“
Нека сега да ги видим с техните присъщи качества:
1. Време за раждане 2. Време за умиране
(засяване) (разрушаване)
3. Време за насаждане 4. Време за изкореняване насаденото
(засяване) (разрушаване)
5. Време за убиване 6. Време за изцеляване
(смърт) (живот)
7. Време за събаряне 8. Време за градене
(смърт) (живот)
9. Време за плачене 10. Време за смеене
(подчиняване) (господство)
11. Време за жалеене 12. Време за ликуване
(подчиняване) (господство)
13. Време за разхвърляне камъни 14. Време за събиране камъни
(бедност) (богатство)
15. Време за прегръщане 16. Време за въздържане от прегръщането
(благодат) (грозота)
17. Време за търсене 18. Време за изгубване
(богатство) (бедност)
19. Време за пазене 20. Време за изхвърляне
(благодат) (грозота)
21. Време за раздиране 22. Време за шиене
(безразсъдство) (мъдрост)
23. Време за мълчание 24. Време за говорене
(мъдрост) (безразсъдство)
25. Време за обичане 26. Време за мразене
(мир) (война)
27. Време за война 28. Време за мир
(война) (мир)
Както се вижда, споменатите от Еклесиаст 28 „времена“ могат да бъдат разделени на две групи по 14. Едната група се състои от „добрите времена“, а другата от „лошите времена“. Или разпределени по друг начин, те изглеждат още така:
Засяване – за раждане/за умиране
за насаждане/за изкореняване
Живот – за изцеляване/за убиване
за градене/за събаряне
Богатство – за събиране на камъни/за разхвърляне на камъни
за търсене/за изгубване
Благодат - за прегръщане/за въздържане от прегръщане
за пазене/за изхвърляне
Мъдрост – за мълчание/за говорене
за шиене/за раздиране
Мир – за мир/за война
за обичане/за мразене
Господство – за ликуване/за жалеене
за смеене/за плачене
Когато човек не познава съществуването на естествените ритми, той може да се притесни от промените, които чувства, че стават в него (например дори т.нар. „пролетна умора“) и така да се нарушат важни психични процеси. Но когато разбира какво се случва, той си казва: „Спокойно, пролетта ще дойде отново. Там, където е имало река, водата ще тече отново!“
Трябва да знаем, че можем да черпим енергия само Отгоре, защото структурата на човека е обратна на тази на растенията. Неговите корени са Горе (в Небето) и чрез разума си той черпи сили от духовния свят. „Мозъкът“ на растенията се намира Долу (в земята) - това са техните корени, листата са техните дробове, а цветовете са техните „полови органи“. Растението, което не е завършило правилно своята работа в корените си, не може да произведе нищо. И често ако някое дърво не ражда нищо, това е защото корените му не са наред. Така и човекът не е продуктивен, той не може да се прояви във физически план, ако не е черпил сили от Небето. Човекът може „да дава плода си на времето“, неговият лист „да не повяхва“ и „във всичко що върши да благоуспява“, единствено ако черпи своя живот от „корена и потомъкът Давидов“. Та във Вселената всичко има връзка с всичко, но „астрологията“ (в нейния днешен профанизиран вид) възниква именно, поради ниското духовно ниво на човека и неговото нежелание да се приближи истински до Бога, искайки да прескача етапи. (Разликата между астрономията и астрологията е като между „да пиеш кафе“ и да си „гледаш на кафе“, т.е има общо, но малко!) Когато днес хората навлизат все повече в окултното, занимавайки се с хороскопи, магии, гледачество, заклинания и т.н., това, което всъщност те правят, е опит да „впрегнат” божествените сили за работа в тяхна егоистична полза. Те искат да видят Бога, не с открити сърца, а „през ключалката“. Днес ние се намираме в ситуация, когато и най-непросветеният човек взима вестника и се опитва да види хороскопа си, какво ще му се случи и т.н., ходи при гледачки, баячки, с една дума иска да види бъдещето, т.е. иска да се издигне до най-високото духовно ниво, но „яде дървото” (и то не на Познанието), ако мога да се изразя не толкова академично, защото навлизайки във води, които не познава, той става жертва на своето неразбиране и отдалеченост от Божественото. Както добре знаем „който не умее да плува, а влиза надълбоко, рано или късно се дави“. Защо? Защото „Бог не е за подиграване“!
Тази идея относно знанието за бъдещето ни е разкрита чрез името на Бога, в историята описана в книгата Изход, за срещата между Мойсей и Бог. Съвсем логично, Мойсей задава въпрос от рода: „Ако ме попитат евреите кой те изпраща при нас, аз трябва да им кажа име”. Бог Му казва Името Си: „Аз съм Оня, Който съм” („Ехе Ашер Ехе”), като по-нататък текстът отново повтаря израза „Оня, Който съм, ме изпрати при вас”. Библията ни дава тук трудното за превод и разбиране Божествено име „Ехе Ашер Ехе” (буквално: „Аз ще бъда, Който ще бъда”). По правило това име се произнася и е производно от същия корен „Юд-Хей-Вав-Хей”, който се свърза етимологично с корена („хая” на иврит или „хава” на арамейски), който означава „да бъда” или „да съществувам”. По този начин коментаторите са се опитвали да обяснят израза „Ехе Ашер Ехе”, като нещо обозначаващо вечното битие: „Аз съм Който Съм”. Но тук има един проблем: никъде името на Бога не се обяснява по този начин и сама по себе си идеята за вечното битие се озвучава в много по-късната литература, като някакво характерно свойство на Бога на Израел (като вечно битие). Като цяло обаче такава философска идея директно не се озвучава в Стария Завет. За разлика от гръцката представа, в която „името е същността на назования”, за евреите „името е целта, смисълът на назования”. Когато Мойсей отиде при евреите в Египет и те го попитат „Как му е името?”, това означава, че те ще поискат той да им разясни целта на Бога, заради която ги извежда. Освен това, често това име го превеждат като „Аз Съм същият, Който пребивава вечно”, „Аз Съм Същият”, „Аз Съм Този, Който е самото съществувание, битието на Който е вечно (абсолютно, автономно и т.н.), „I am who I am”, „Ego sum qui sum”, но всички тези преводи игнорират факта, че тук глаголът „Ехе” („съм”), в оригинала, всъщност е в бъдеще време („ще бъда”)! Буквално то трябва да се разбира по-скоро като „Аз ще бъда Този, Който пожелая да бъда”. Висшата власт, максималната възможност и пълнота на самореализацията е възможността да стана Този, Който искам да бъда, да се развивам по собствено решение. И тогава става ясно какъв е смисълът човек „да знае името на Бога”. Тоест това име трябва да отразява онова Божествено качество, към което създадения „по образ и подобие на Бога” човек, трябва да се стреми. „Господ” (Тетраграматона, YHWH, ЯХВЕ) е абсолютната форма на глагола „хове” („да бъда”), като един вид съединяване на неговото минало, настояще и бъдеще време и в някакъв смисъл, това е съкращение на „Аз ще бъда Този, Който пожелая да бъда”. То говори за това, че Бог се явява битието на цялото творение. (Обикновено това име в описателните текстове е наричано „ха-Шем” = „Името” и се явява име отнасящо се само и изключително за Всевишния Бог, т.е. то е някак „по-лично” име на Бога. Четирибуквеното име няма собствени гласни, т.е. по своя смисъл то е непроизносимо. Макар да може да бъде граматически възприето като съвместяване на минало, сегашно и бъдеще време на ивритския глагол „съм”, то ни представя Бога в категорията „Предвечен” и като Божествено име то съществува по-скоро като единен и особен „йероглиф”, а не като част от речта.)
Взаимното разбиране е възможно единствено между подобни и когато в книгата Битие се казва, че „Бог създаде човека по Своя образ и подобие”, това в частност означава, че на човека в някаква степен е дадена възможност да разбира Бога. Съгласно антропния принцип на Вселената, целият свят е устроен и расчетен според човека и е ориентиран спрямо него. Целият свят и цялата негова структура, всички пътища във Вселената (както нейното Висше Управление, така и всички следващи структури) съответстват на човека и затова човекът е в състояние да ги разбира – не само с разума си, но и с цялото си същество. В това се състои фундаменталният оптимизъм, че светът не е враждебен на човека, че ние можем и сме длъжни да живеем успешно в него. Всички трудности в света са създадени единствено за нашето собствено развитие, за да бъдат те източник на развитие. Затова не трябва нито „да висим под света”, нито „да провесваме света под себе си”. Трябва да видим че светът вече е направен под нас и да го възприемем по нов начин. Светът е създаден така, че на човека в него трябва да му е добре – и ще му бъде добре ако се научи да живее и действа правилно в Христа Исуса. Тъй като „Бог е Дух” и няма никакъв вид или образ, думите, че човекът е създаден „по образ и подобие на Бога”, следва да се разбират като „по образ и подобие на пътищата на Божественото управление на света”. Затова „Божий образ” не означава какъв е Бог „всъщност”, а по какъв начин Той управлява света, как Той в реалния свят се проявява пред нас. В този смисъл може да се каже, че „Образът на Бога са - Неговите действия”, „Делата на Бога са Неговото облекло”. Затова висша възможност за човека е, да види не Самият Бог, а Неговата външна дреха, това как Той управлява света. Именно за това нещо Мойсей молеше Бога, казвайки:
„Сега ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля ти се пътя Си, за да те позная.”
С тези думи, един вид Мойсей казва: Обясни ми пътищата Си, за да разбера по какъв начин се придобива Твоето благоволение и да успея да получа това благоволение, не само за самия мен лично, но и за целия народ, защото това е твой народ, той действа в света, заради Теб и т.н. След това Мойсей продължава и вече казва:
„Покажи ми моля, славата Си.”
Да се „покаже Божията слава” означава „да се разкрият пътищата, по които светът ще достигне до прослава на Бога”, да се покаже хода на цялата минала и бъдеща история и да се разбере смисъла на всички исторически събития. Бог бива прославен с това, че приближава човека към Себе си, и в хода на историята човекът се приближава към Бога, увеличава се разбирането, и затова се увеличава и прославата, „Божията слава”. Това желание на Мойсей не се осъжда от Бога, тъй като то е правилно, НО то не може да бъде изпълнено напълно (това ще стане възможно векове по-късно, чрез идването на Господ Исус Христос на тази земя), но самият този стремеж е крайно важен, защото така да се каже, той действително придвижва човека и човечеството. В отговор Бог му казва:
„Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост”
Тоест няма да ти я покажа „подробно”, а само ще приведа да мине пред тебе, ще ти дам разбиране в цялост. Ще ти покажа каква е истинната причина за всички Мои решения (напр. „да не наказвам злодеите, а да осъществя милост“). Бог му казва още: „И ще проглася пред тебе името („Яхве”), т.е. не поради заслуги или заради молбата ти, а заради Името Си ще направя това. Тоест: Аз решавам това по мои причини, недостъпни за разбирането на човека, затова не мога да разкрия това дори на теб, понеже човек не е в състояние да осъзнае смисъла на Божествените решения. Бог му казва, че „човек не може да види лицето Му и да остане жив”. Защо? Защото на човека не е дадено да види Ликът Господен в категорията на Божественото глобално управление на цялото творение като единно цяло, т.е. ходът и смисъла на бъдещите събития в по-нататъшната история на човечеството. Затова макар небесните тела да са поставени с определена цел и функция от Бога, макар те наистина да влияят върху нашия живот, опитите днес чрез т.нар. „профанизирана“ астрология да разгадеем бъдещето, са обречени на неуспех. Много често ние си казваме: „Ех, ако знаех това, ако знаех онова и т.н.” Човек обаче може да се издигне до нивото на разбиране смисъла само на миналото, но не може да види смисъла на бъдещето, тъй като знанието за бъдещото развитие на събитията лишава човека от свобода на волята, унищожава смисъла на решаването на проблемите и по този начин прави невъзможно нормалното човешко съществуване, съвместимо с живота…
Ангелското войнство и Природата
Всички знаем, че като обикаля зодиакалния кръг, Слънцето преминава всяка година през четирите кардинални точки, т.нар. равноденствия и слънцестояния. Равноденствията съответстват на двата дни в годината, когато Слънцето пресича екватора (тогава денят и нощта са равни), това са 21 март и 21 септември. Слънцестоянията съответстват на двата дни, когато Слънцето достига най-голямо ъглово отклонение спрямо плоскостта на екватора: това са 21 ноември, зимното слънцестоене (най-краткият ден) и съответно 21 юни, лятното слънцестоене (най-дългият ден). Между другото, в православната традиция, на тези четири точки (при слънцестоенията и равноденствията) съответстват четири основни празника: Рождество Христово, Възкресение Христово, денят на Йоан Кръстител и Архангел Михаил. Та преминаването от един в друг сезон става именно през тези четири точки, които се явяват като възли, т.е. пресечни точки определени за всеки сезон. В тази връзка не трябва да мислим, че в Природата всичко става механично, защото всъщност в този процес са включени множество духовни същества, които еврейската мистична традиция нарича най-общо Ангели.
Та да започнем с пролетното равноденствие на 21 март. Счита се, че то е под влиянието на Архангел Рафаел. Именно Рафаел дава заповед на ръководените от него същества да работят с растителността и да изпращат навсякъде сили за растеж и обновление. Неговото име означава „Бог Лечител“, в смисъл, че този Архангел и ангелите, които са му подвластни, имат мисия да работят върху Божията сила така, че да я направят лечебна. (Другите Архангели, управляващи другите сезони, задействат Божията сила на друга „дължина на вълната“ и й придават други качества.) През пролетта Природата се възражда, припомняйки на човека, че и той трябва да се възроди, може би не толкова физически, а по-скоро духовно. И както сокът се изкачва в растенията, за да ги обнови, така и човекът трябва „да работи“, за да може духовният сок да проникне в него и да съживи неговата духовна същност. Големият християнски пролетен празник Великден отбелязва Възкресението на нашия Господ Исус Христос и така животът на човека се свързва с живота на Бога.
Около 21 юни (по време на лятното слънцестоене) влизаме в период, когато преобладава светлината. Няколко дни след това (на 24 юни) се отбелязва празника на Йоан Кръстител. Според еврейската мистична традиция лятното слънцестоене се управлява от Архангел Уриел. Интересно, че Църквата е пренебрегвала този Архангел и почти не го споменава. И тъй като Църквата говори за архангелите Гавраил, Рафаел и Михаил (които господстват над трите основни празника - при зимното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие), е интересно да си зададем въпроса, защо тя не казва нищо за Уриел!? Уриел е Архангелът на Светлината, името му означава „Бог е Светлина моя“. През лятото цялата Природа е пламнала, но този огън е също и огънят на физическата, на чувствената любов. (Именно по причина, че в някои страни на този празник ставали всякакви сексуални оргии, Църквата е предпочела да не отдава толкова голямо значение на ознаменуването на Архангел Уриел и на празника на лятото.) Архангел Уриел е връзката с вътрешния огън на планетата. На този Архангел са подчинени цяла йерархия Ангели. Някои от тях обработват металите и скъпоценните камъни (функция, която гърците са приписвали на бог Хефест или Вулкан). Вулкан обработвал камъните и металите, като за целта е трябвало да използва огънят, който единствено може да ги разтопи и направи ковки. В тази връзка се счита, че ако човек е буден и внимателен през този период на лятното слънцестоене (когато светлината е най-мощна и когато нощта и мрака отстъпват) му се дават големи възможности, за да предприеме настъпление срещу вътрешната си тъмнина и той може да се надява на успех. В периода, когато нощите стават по-дълги (когато светлината отслабва) се засилва влиянието, което съкращава и забавя движението на всички жизнени течения. (Неслучайно в по-северните, скандинавските страни, където слънцето грее значително по-малко и лятото е твърде кратко, се наблюдават най-много депресии при хората, водещи до голям брой самоубийства и т.н.)
На 22 септември настъпва есенното равноденствие, което според еврейската мистична традиция се управлява от Архангел Михаил (чието име на иврит се превежда като „Кой е като Бог?“) Тогава се поставя началото на нов цикъл. Плодовете падат от дърветата, хвърлят обвивките си и семената се сортират, за да се консумират или запазят. (По-късно те ще бъдат посадени, за да започне отново цикълът.) Но тази работа на разделяне и сортиране, която става в Природата, не се отнася само за растенията, тя касае също и човешкото същество. Както плодът се отделя от дървото и семката от плода, Душата „се отделя“ от Тялото, но не физически, а по-скоро духовно. Тялото е обвивката, а Душата е семето, което е посято Горе на Небето. Денят, когато този плод (човекът) узрее, той не трябва да пада на земята (както семето на някое растение), а „да отлита“ към Небето. Да разделиш финото от грубото, означава да разделиш духовното от материалното. През есента този процес на разделяне протича в цялата природа, за да подготви новия живот. Както Архангел Михаил отделя душата от тялото, оставяйки тялото да умре, вярващият трябва да остави материалното в него да умре, за да освободи живота. Разделянето е закон на живота. Вижте само процеса на храненето: Продуктите трябва да се сортират, да се белят, да се махат люспите и това, което правим толкова лесно в материалния живот, трябва да умеем да го правим също и в духовната област. За нещастие там е много по-трудно и затова повечето хора не знаят, кое да махнат или да изхвърлят, и така поглъщат всичко. Онова, което трябва да научим от Архангел Михаил е - сортирането, т.е. ясното виждане, тъй като цялото Творение е изградено на основата на различни дихотомии, и Библията ни разкрива именно тази линия на разделение: между разрешеното и забраненото, между доброто и злото, между заслугата и вината, между чистото и нечистото, между полезното и безполезното, между вредното и здравословното, между мъртвото и живото. Именно това неясно виждане е причината за всички наши нещастия. Архангел Михаил разделя Душата от Тялото, защото Душата трябва да пътува, вместо да остава вечно на Земята. В този смисъл смъртта, или напускането на физическото тяло представлява изкачване към висините. Според традицията Архангел Михаил отнася душата. Неговата сабя срязва връзките, които са задържали човешкото същество към земята, след това душата се претегля, преценява и изпраща в областта, която съответства на нейната степен на развитие. (Според Книгата на Енох, в която е предадена мистичната среща на пророка с архангелите, Архангел Михаил и неговите верни воини обявяват война на Луцифер и последователите му, и ги хвърлят в Ада. По този повод, видимо повлиян и запознат с Еноховата традиция, апостол Юда - братът Господен ще каже по-късно в Новия Завет, че именно „Архангел Михаил в борба с дявола, се препирал за Моисеевото тяло“.)
Силите на Архангел Михаил са сили на равновесие, правда и ясно разграничаване на Доброто от Злото, за да се освободи Доброто и да се трансформира Злото. Но Доброто и Злото са толкова тясно преплетени, че не можем да ги разделим преждевременно, без да предизвикаме разрив. Изкуството да разделиш противоположностите е възможно най-трудното нещо открай време. Природата знае как да отдели орехът от черупката. Тя остава плодът да узрее, черупката се отваря сама и орехът се освобождава. По същия начин детето в корема на майка си е привързано към нея, не можем да го изтръгнем преждевременно, защото в противен случай настъпва смърт, и за нея, и за него. Но ако изчакаме, плодът узрява и става възможно да се среже пъпната връв, която е свързвала и майката, и детето. Тази раздяла е символ на зрялост. Спомнете си притчата на Христос за плевелите и хубавото зърно. Когато слугите попитали стопанина на нивата, дали трябва да изтръгват плевелите, които са пораснали сред житото, Той отговорил:
„Не искам, да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“
Времето на жетвата е тогава, когато плодовете са узрели. Така че трябва да се дочака това време, за да се отдели Злото от Доброто и това разделяне ще бъде дело на Архангел Михаил. Именно Архангел Михаил ще играе главната роля при пречистването на земята. През вековете много вредни същества са разпространявали огромни разрушителни сили. Тези сили са се събрали в един резервоар и са приели формата на чудовище, което „Откровението на Йоан“ нарича Змея. За него се говори, че съблазнява нациите, отклонява от правия път Божиите синове и сее всякакви нещастия сред човечеството. В миналото храбри същества, изпълнени със себеотрицание са предприемали битка срещу Змея, но никой не е успявал да го победи. Но когато настъпил моментът, Архангел Михаил го направил. Според Апокалипсиса, с помощта на своята армия той осъществил това, за което много хора молили Бога от векове.
„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея, и змеят воюва заедно със своите ангели. Обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена. свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“
И най-накрая, на 21 декември е зимното слънцестоене, което според еврейската мистична традиция се управлява от Архангел Гавраил (чието име на иврит се превежда като „Господ е моята сила“). Няколко дни след това е Рождество Христово, когато празнуваме най-великото раждане на тази земя – Боговъплащението на Сина Божий. (В Новия Завет Архангел Гавраил съобщава на Захария за раждането на Йоан Кръстител. Той е и Божият вестител, който съобщава на Мария, че ще зачене и роди нашия Господ Исус Христос.) Раждането на Бога в човешка плът, когато Той става човек, в някакъв смисъл представлява слизане на Духа в материята, сгъстяване (при което океанът трябва да се побере в чаша) и кристализация, които много наподобяват зимата, когато всичко става неподвижно и се втърдява. В този смисъл се счита, че Архангел Гавраил ръководи силите, които имат свойството да сгъстяват материята, т.е. той се занимава с материализацията. Докато другите празници съответстват на някакъв вид освобождение, възкръсване и възпламеняване, единствено празникът Рождество Христово е свързан с някаква реализация на Земята. Така че четирите основни празника (свързани с равноденствията и слънцестоенията) се явяват четири основни момента в годината, когато Природата празнува и Ангелите, Архангелите и всички духовни сили участват в тези празници.
(На архангелите Михаил, Гавраил и останалите, чиито имена са съществителни собствени, ще се спра по-подробно, когато споделя някои мисли свързани с различните видове ангели и ангелската йерархия, според еврейската мистична традиция.)
Това, което на този етап е важно да разберем е, че науката днес се опитва да прилага процеси, които са познати още от най-дълбока древност. Хората, които са изследвали човешката природа са открили много отдавна съществуването в организма на цяла система от връзки, разклонения и канали, които правят възможни тези движения и преобразувания. Всички тези процеси и трансформации се извършват във всяко човешко същество (разбира се, в различна степен) и обикновено остават неосъзнати за него. Тоест различни духовни „алхимични“ процеси протичат непрекъснато в тялото и в душата ни. Но въпросът е, да ги направим съзнателни, знаейки че всички притежаваме в себе си необходимите способи да влияем на своето духовно, душевно и физическо състояние. Как да стане това? Като живеем чист и хармоничен живот, като отворим съзнателно сърцето и ума си към онези мощни сили, които Небето ни изпраща чрез Святия Божий Дух, в името на нашия Господ Исус Христос.