„Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.“ (Ер.10:12)
Астрономията (не астрологията!) в Библията
Първата безусловна предпоставка е схващането, че Вселената не представлява хаос, а се управлява от система от закони. Макар всичко да изглежда в постоянно движение и понякога да ни се струва безредно и разпокъсано, нашето съществуване е прецизно организирана същност. Ако не бе така, хаосът би възтържествувал, а процесите на раждане, растеж и смърт, на еволюция и разложение, щяха да останат непознати. Вникването в механизмите и целите на съществуването е цел и мотив за стремежа към знание. Нещата тръгват, когато първите човешки същества на земята се заемат с проучване на своята окръжаваща среда. Първоначално те остават оковани от инстинктите, онази унаследена опитност от минералното, растителното и животинското царство, преминала в химията, клетките и органичната информационна база на телата им. По своята същност най-ранните човешки реакции спрямо земните условия надхвърлят едва-едва естествените рефлекси, също като при техните човекоподобни братовчеди. Само че човешкото същество е нещо повече от високоразвит физически организъм. Хората притежават разум, който прави преценка за много повече неща, а не само за заобикалящата го среда. Той е в състояние да съпоставя представи за минало, настояще и бъдеще, както и да стига до изводи. Тази способност да осмисля, експериментира и твори, остава уникална определяща черта на човешкия род. И тя не е плод на сляпа случайност, а резултат от Божествен план, по силата на който се появяват атоми, елементи, звезди и планети, както и взаимообвързаният екологичен комплекс на земния живот. Човечеството може и да е родено в плът и кръв, или да е „облечено в кожа“, както твърди Библията, но е ясно, че неговата способност да разсъждава и твори е от разред, съвършено различен от този при дори най-високоеволюиралите човекоподобни. Благодарение на своята уникална способност човечеството натрупва огромни знания в продължение на десетки хиляди години. Те се прилагат на практика в такива мащаби, че хората съумяват да изменят облика на планетата. Овладяването на огъня, въздуха, водата и земята довежда до земеделска и ранна техническа революция, която се възправя срещу пустошта. Появяват се трайни заселища – градове и села, заражда се урбанистичната култура. Ведно с големите градове се появяват специалисти, които са в състояние да решават проблеми извън пределите на основните нужди. Стъпило върху постигнатото от племенните жреци, свещеническото съсловие го надстроява, като добавя методически проучвания към прорицателските представи за Съществуването. И оттук започва развитието на човешкото знание по две направления.
Чрез наблюдения на природните явления се стига до формиране на точни представи относно ритмичността при Слънцето, Луната и звездите. Тези данни са полезни от гледна точка на религия и стопанство, но от друга страна, пак те се превръщат в основа за нови търсения на смисъла, скрит зад свързаните с Вселената символи на интуиция, вдъхновение и откровение, предавани от поколение на поколение. Започва да се оформя представа за това, че сякаш съществува някаква връзка между земните събития и случващото се в небесата. Освен добра и лоша реколта, има още периоди на мир или войни, които сякаш са в синхрон с определени звездни конфигурации. Успоредно с развитието на цивилизацията се водят подробни записки, отразяващи различни размествания по небосклона и тяхното очевидно влияние върху събитията на земята. В периода между първите империи в Месопотамия и апогея на римското могъщество се натрупва огромно количество информация относно небесните влияния. Тя е систематизирана върху куполообразна небесна карта с координатна мрежа, която позволява да се фиксира точното разположение на небесните тела. По същото време зодиакалният пояс е вече разпределен под дванадесет символа, които дефинират характеристиките на всеки сектор. Те не са както смятат мнозина, съобразени с дванадесетте съзвездия, които по-късно ще промянят своето местоположение и конфигурация.
Символиката е език на знанието в хода на този зачатъчен процес. Докато научната и техническата информация е с решаващо значение при графично отразяване на дадена астрономическа конфигурация, творческият подход влиза в действие, когато трябва да се обясняват и демонстрират всеобщи и архитипни принципи. Така например 12-те основни психологически типа в Стария Завет са ни представени от 12-те племена на Израел, както и от 12-те апостоли на Христос в Новия Завет. (Тук е моментът да спомена, че понякога в юдаизма съществува парадоксален начин на броене. Например, броят на племената на Израел е 12, независимо от това дали левитите се считат за равноправно коляно или не. Ако левитите влизат в броенето (например 12-те камъка върху нагръдника на първосвещеника съответстват на 12-те сина на Яков), то в тази ситуация Ефрем и Манасий - синовете на Йосиф се считат за едно племе. А ако левитите не участват в броенето (например при разполагането на стана на стоянките в пустинята или при разделянето на Ханаанската земя), то Ефрем и Манасий се считат за две отделни племена. Тоест, макар че са внуци (а не синове на Яков) тук те са въздигнати до статут на племена. В крайна сметка обаче Израелските племена са винаги 12, независимо от това дали смятаме левитите или не, като в същия момент техният брой е 13.)
Напредъкът в науката и технологиите драстично разшири познанията ни за Вселената, но Слънчевата система все пак си остава наш дом. Тя се определя като пространство, чийто център е Слънцето. Около него гравитират планетите и цялата тази област теоретично е ограничена от кръга на дванадесетте зодиакални съзвездия. Зодиакът символично представлява пространствените предели, които Бог в началото е очертал, за да създаде света. Независимо от напредъка в астрономията и астрофизиката обаче, ние вероятно никога няма да разкрием тайната на Вселената. И макар нашите познания за нея да са се разширили значително (като им предстои още да се обогатяват), изучаването на тази област от творението на Бога ще представлява за нас най-голям интерес, защото структурите и процесите, които се наблюдават в него, се повтарят на всички нива на творението и в тяхната последователност е скрита тяхната тайна, чието отражение на земята, както вече споменах, виждаме изразено чрез 12-те израилеви племена и 12-те Христови апостоли. Още от самото начало Творецът е оставил Своята „фабрична запазена марка“: атомът има принципно същата структура като клетката, а клетката най-общо казано наподобява строежа на Слънчевата система. (Именно по тази причина възниква и астрологията, тъй като още древният човек е разбрал, че събитията, които се случват извън нас, имат място също и в нас!, че в тази тайна е скрит ключът за обяснението на процесите, които съставляват живота на човека и Вселената.)
Еврейската мистична традиция учи, че всяка звезда се намира под покровителството на конкретен ангел, и че съзвездията представляват групи от небесни духове, които работят в хармония. Древните хора са работили с известните им по онова време небесни тела: със Слънцето, с Луната (като спътник на Земята) както и с планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които са били разпределени като небесни тела между 12-те зодиакални знака. Тя асоциира тези седем небесни планети и тела познати на човека в древността, със седем определени Ангела. (Относно планетите, влияния упражняват само видимите от нашата Слънчева система. За най-отдалечените планети като Уран, Нептун и Плутон, които са невидими за невъоръженото око, се приема, че те не притежават някакво особено въздействие.) По реда на тяхната отдалеченост спрямо Земята, планетите са: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луна. От тях Сатурн е най-далечната спрямо Земята, а Луната най-близката. (Интересно, че правилото на „седемте“ го виждаме ясно и в книгата „Откровение на Йоан“, където освен описана седмократната слава на личността на нашия Господ Исус Христос (за Когото се казва, че „имаше в десницата Си седем звезди“), книгата също е разделена на редица мистични седморки, което ни подсказва, че числото 7 също не е обикновено число, а крие в себе си Божествен смисъл. (Най-главните от тези седморки са: Седем църкви, Седем печата, Седем тръби, Седем личности, Седем чаши, Седем язви, Седем нови неща - ново небе, нова земя, нов град, нови народи, нова река, ново дърво, нов престол. Освен тях има и още седморки, като например Седемте чудеса пред Небесния престол и т.н.)
Понятието „планета“ е с гръцки произход и означава „страница“. Планетите са небесни тела, които не следват фиксираните траектории на звездите около небесния полюс, затова гледани от Земята техните премествания изглеждат произволни и необясними. Интересно, че повечето от планетите, които формират нашата слънчева система, носят имената на някои от основните богове в гръцката митология (преведени на латински език). Защо именно на тези богове и защо точно тези имена? Защото древните хора са считали силите, които действат във Вселената за божества. За тях небесните тела са материалната основа на същностите, които работят под различни форми за продължаване и обновление на живота. Силите, които работят във Вселената, обаче, въздействат също и върху човека, обуславят неговия физически и психичен живот. Затова виждаме, че божествата от гръцката и латинската митология са далеч от съвършенството: т.е. щом те могат да притежават същите добродетели като хората, естествено е да имат и същите пороци. Но, тъй като те все пак са божества, тези техни добродетели и пороци са несъмнено преувеличени! В случая е важно да се разбира следното: древните хора не са имали същото разбиране за техните божества като нас християните например, които виждаме в Бога абсолютното съвършенство. Древните хора са персонифицирали чрез божествата онези черти от характера си и онези чувства, които са откривали в самите себе си! В крайна сметка се стига до момент, когато постепенно тези знания представляващи съчетание от грижливо систематизирани наблюдения и въображения, през римския период се превръщат (на битово ниво) в суеверен култ. (В Западна Европа всичко това се превръща в част от съдбоносен дебат между религия и философия, по въпроса за ролята на свободната воля като антитеза на идеята за предопределението.)
Всичко това рязко приключва, когато Галилей насочва своя телескоп към небето. Той, както и други учени до такава степен разклащат със своите експерименти и открития устоите на приетите древни концепции, че представата на Стария свят за Вселената, подкрепяна от религиозната теология, на практика се заличава в пределите на Европа. Възходът на чистата наука и крахът на средновековният ред карат образованите хора да отхвърлят знанието за небесните влияния, като сбор от суеверия. В рамките на едно поколение, този предмет, преподаван по-рано в множество европейски университети, бива изоставен, докато на мода излиза небесната механика. Провеждани векове наред проучвания върху влиянието на небесата потъват в почти пълна забрава, а тези, които се вълнуват от подобни въпроси, са обявени за шарлатани и ексцентрици. Оттам науката, като анализ на чисто материалните страни от действителността, започва да се развива с такива нечувани темпове след 17 в., че към 20 в. за мнозина се превръща в нещо като религия, способна да даде с течение на времето отговор на всеки въпрос. Но макар да изглежда, че науката предоставя обяснение за произхода на Вселената, тя не е в състояние да посочи нейното предназначение. (За щастие, по волята на Провидението в хода на 20 в. бяха направени редица открития относно природата на материя и време, които от своя страна разлюляха из основи „механистичната“ гледна точка и отвориха на нова сметка вратите пред метафизиката и мистицизма.)
Отвъд атома сякаш нямаше нищо повече. Енергия и материя непрекъснато изчезват и се появяват след възникването на света от нищото, също като някакви светулки, точно както представят нещата относно сътворението множество митове. Науката няма обяснение за това. На всичко отгоре днес радиотелескопи и други свръхчувствителни апарати доказват, че космическото пространство е пълно с непознати дотогава емисии, силови полета и взаимодействия помежду ми. Установява се, че Слънцето, Луната и Юпитер например, наистина влияят върху природните цикли, електронните средства за комуникации и т.н. Днес вече всеобщо е прието, че космическите сили упражняват колосално влияние върху земната среда. Отделните тропически и ледникови периоди са, както се смята, резултат от слънчеви колебания или промяна в ъгъла на земната ос, настъпващи като следствие от космически радиационни вихри. Забелязано е например, че качеството на виното се променя в зависимост от слънчевите цикли, а кръвта се съсирва по-бързо, когато Луната се намира в определена фаза. (Тези и други феномени вече са всеобщо признати, също както приливите и отливите при моретата и океаните.) Посочва се, че Слънчевата система предизвиква не само явления от физическия свят, но и разнообразни комбинации от психологически състояния, които превръщат историята в поредица от приливи и отливи. (Например периоди на масова миграция, на силно изразени цивилизационни процеси, както и на видима стагнация.)
Всичко това повдига въпроса: по какъв начин Космосът влияе върху човечеството? Отговорът гласи: посредством принципа на резонанса. Ако светът е изграден от енергия и материя, които са в състояние на постоянно вибриране, то се налага изводът, че всеки негов елемент ще реагира на честотни изменения. Знаем, че Слънцето и планетите излъчват широка гама неуловими трептения, които предизвикват определени реакции сред органичния земен свят. Всяко растение и живо същество са настроени да откликнат на точно определени соларни емисии. Това проличава например от вида на различни цветя в даден годишен сезон, както и при миграцията на птиците. (В случая с човешкия род тези реакции са с по-сложен характер, тъй като човечеството притежава по-широка чувствителност и възможности.) Така че органичният свят на Земята се влияе от променливото съотношение на сили от електромагнитното поле на планетата и ако то бъде повлияно в значителна степен, се появяват климатични аномалии, епидемии и т.н. Човешкото същество от своя страна е съставено от физически, психологически (душевни), духовни Божествени компоненти. Така че докато материалният организъм откликва на заобикалящите го механични, химични и електронни дразнения, съзнанието, с неговата по-трудно разбираема структура, реагира на различни честоти. (Надявам се всички разбират, че няма как да е случайно, че менструалният цикъл на жената е 28 дни, точно колкото е един лунен цикъл. В тази връзка всяка жена добре познава предменструалното напрежение, което обикновено настъпва при определено положение на Луната. Тези факти, както и състояния като „пролетната умора“ например, а и много други, за които ще спомена по-късно, ясно показват очевидните връзки между небето и земята и интересните неща свързани с човешкото тяло и поведение.)
Та Библията е пълна с астрономия (не с астрология в днешната профанизирана форма!) и не е случаен фактът, че древните хора без никакви телескопи, спътници и друга апаратура са имали откровение за взаимовръзките между различните небесни тела. Ние обикновено ги мислим за някакви нискоразрядни „аборигени”, но се оказва, че това съвсем не е така и онова, което археологията всекидневно открива, само потвърждава този факт. Например еврейската традиция счита, че има връзка между ангелите и звездите (те всъщност така са и наречени в Стария Завет). Те вярват, че всяка звезда си има свой определен Ангел и всеки Ангел има своя определена звезда. В тази връзка в Талмуда се казва, че: „всяко слово излъчвано от Бога, сътворява по един ангел“. Това означава, че всяко едно от Божиите слова в действителност е изява на определен ангел. Когато тук говорим за „Божие Слово“, ние всъщност говорим за Неговото взаимодействие с долните светове. Новият Завет потвърждава тази идея, чрез думите на апостол Павел, който говорейки за Христос (Логосът, Словото според ап. Йоан), казва следното:
„В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“
Всъщност „силите“, които маркират Духовното царство са именно онова, което ние наричаме „ангели“. В тази връзка, колкото и странно да звучи, звездите също формират една важна връзка между Божието Провидение и физическия свят. Между Бога и човека съществуват много нива на взаимовръзка и взаимодействие, като най-ниските са тези на ангелите и звездите. Както обясняват коментаторите, Божественото Провидение действа посредством ангелите, а тези Ангели на свой ред работят чрез звездите и планетите. Според някои авторитети, ангелите са в известен смисъл като „души на звездите“. Така например някои източници говорят за звездите като за духовни същности притежаващи интелигентност, но в коментарите се отбелязва, че става дума по-точно за Ангелите асоциирани с тях. (Знаем, че съществуват ангели, които са известни по име, например Гавраил и Михаил). В тази връзка коментаторите отбелязват, че ангелите са подобни на душите на звездите. Човешката душа е също и духовна същност и такъв въпрос би могъл да бъде зададен и по отношение на нея. Но как би могла една Душа да има много задачи? Тук отговорът е очевиден. Душата е интегрирана в едно Тяло. Тя не е разделена в много отделни души от своите много задачи, защото нейното асоцииране с тялото, й позволява да запази своето единство. Същото е валидно и за ангелите, които притежават имена. Тези ангели са подобни на душите на звездите, което означава, че в някакъв смисъл звездите и планетите са „телата“ на тези ангели. Като такава, всяка звезда служи за фокусиране на енергиите на определен ангел, запазвайки го в интегрирано цяло, дори той да има различни задачи и мисии. Следователно съществува пряко отношение между звездите и ангелите. Тоест всяка звезда има своя определен ангел и всеки ангел има своята звезда. Именно това взаимоотношение позволява на наименуваните ангели да имат много задачи и въпреки това, да не бъдат диференцирани в много различни ангели, заради тези задачи. Всеки наименуван ангел бива интегриран от звездата, която служи като негово тяло. Това всъщност обяснява защо постоянните ангели имат собствени имена. По този повод книгата „Зохар“ учи, че всяка звезда във Вселената има свое име. Това твърдение е базирано на стиха „Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име.“ (Ис.40:26) Писано е също: „Изброява числото на звездите, нарича ги всички по име.“ (Пс.147:4), тоест всяка отделна звезда има свое отделно име и Бог знае точния им брой. По този повод един Мидраш (предание част от традицията) казва, че различните названия на звездите отговарят на имената на различните ангели и така тази пряка зависимост е изведена директно.
Както знаем, съгласно библейския текст, звездите и планетите са били създадени на четвъртия ден от Сътворението. Броейки от неделя, четвъртият ден е сряда. В библейското повествование обаче нощта винаги предшества деня („И стана вечер, и стана утро, ден…“), така че всъщност планетите са били поставени в техните позиции в навечерието на четвъртия ден, т.е. във вторник вечерта. Еврейската мистична традиция счита, че те били поставяни последователно една след друга (с един час разлика) по реда на тяхната отдалеченост от Земята. Така в първия час (18 часа) бил разположен Сатурн. Във втория час (19 часа) бил разположен Юпитер, в третия час (20 часа) Марс, в четвъртия час (21 часа) Слънцето, в петия час (22 часа) Венера, в шестия час (23 часа) Меркурий и в седмия час (24 часа) Луната. Това е подреждането на небесната карта на планетните влияния в навечерието на сряда, като по този начин всяка планета доминира над часа, в който е била първоначално позиционирана. След първите седем часа тяхното влияние започва нов цикъл (по същия ред на планетите), като този седемчасов цикъл обхваща седемте дни от седмицата и се повтаря по един и същ начин всяка седмица. Аз не знам как древният човек (без телескопа Хъбъл!?) е разкрил цялостния седмичен цикъл, но това как е наименувал дните от седмицата показва неговите завидни за онези времена познания... Именно по тази причина в английския език например, името на всеки ден се асоциира с планетата, която доминира неговия първи утринен час. Така Неделя (Sunday) е доминирана от Слънцето (Sun), понеделник (Monday, Moon Day) от Луната (Moon) и събота (Saturday) от Сатурн (Saturn). В английските наименования на останалите дни се използват техните нордически или германски планетни имена. В романските езици дните са наименувани също според планетата, доминираща техния първи час. Така на френски език вторник е Mardi (Марсов ден), сряда е Mercredi (Меркуриев ден), четвъртък е Jeudi (Юпитеров ден), а петък е Vendredi (Венерин ден). Тъй като Сатурн доминира съботата, която е Сабат (на евр. Шабат) и оттук Сатурн е наречен Шабатай.
Та още древните хора са разбирали, че всичко на Небето има връзка със Земята и са вярвали, че на Небето има строго фиксирана от Твореца карта и че това небе е създадено, за да ни указва пътя. Неслучайно в Стария Завет Бог говори на Йов за „Мечката, Ориона и Плеядите“, т.е. за всички съзвездия, които Той е създал, поставил и познава по име. Интересно, че тази парадигма личи и в Новия Завет, и то не къде да е, а в историята за раждането на нашия Господ Исус Христос. Познатият на всички текст свързан с раждането на нашия Спасител, казва следното:
„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.“
Тук на първо място виждаме ироничния контраст между онова, което се случва в Израел и онова, което вършат тези хора (мъдреците от изток), които на гр. са преведени като „магой“ – „маг“. (В книгата на пророк Данаил тази дума е преведена като „врачове“, „гледачи“, „баячи“, „астролози“, които не могат да отгатнат съня на царя.) Това всъщност са хората, които в древността са били пресечната точка между науката и религията. Когато естествените науки са били в зародиша си (бащите на всички естествени науки са били религиозни, дълбоко вярващи хора и техният порив да създадат наука е бил вярата в Бога и желанието да изследват как Той е създал Вселената, разбирайки феномена на Създателя) те са били едно с религията, докато днес това са два различни отдела. Днес религията и науката са разделени и между другото ако те продължават да се разделят, ще настъпи смъртта и на двете. Защо? Защото в света на Бога и двете си принадлежат. Затова днес трябва да учим учените на вяра, а вярващите на наука, понеже това разделение (поради предубежденията и на двете страни) е изкуствено. Но виждаме, че в книгата на пророк Данаил мъдреците, астролозите, врачовете, баячите, гадателите и т.н., са именно хората, които са пресечната точка между науката (изследването на небесните тела, небесната картография) и религията. Там те са ни показани като едни глупави хора, които нищо не разбират и естествено мъдростта на юдейските момчета! ги превъзхожда многократно… Но интересно, че в момента, в който се ражда Спасителят, всичко се обръща с краката нагоре! От библейския текст разбираме как цар Ирод е събрал една свита от хора, които въобще не разбират за раждането на Месия. Над тях не е изгряла нито звезда, нито им е „светнало“ от Писанията кога и къде Месия ще се роди. Парадоксално е, че те са алармирани от онези, които нямат Библия, но всъщност четат друга „библия“ – небесната карта. За срам на Божия народ, от далечния Изток идват хора познати като богоотстъпници, богоотпаднали, полуокултисти и т.н., само че този път, за тях картината е изключително светла, и за разлика от „божия народ“ те са хората, които идентифицират звездата на Юдовия цар.
Тоест тук виждаме едно познание, което ние не признаваме (а не го признаваме, защото не го разбираме)! Днес ние не се ориентираме по астрономическите знаци и въобще сме загубили идеята, че Небето и онова, което се появява на небесната карта, диктува или определя живота на Земята. Но се оказва, че това май е Евангелие… Не се ли казва в Псалмите: „Небесата разказват Божията слава“? Небесата обаче разказват на онези, които могат да „четат“ и виждаме, че ония, които в книгата на пророк Данаил са омаскарени, сега идват при Царя, чиято звезда е изгряла на изток. Днес всички знаем, че в небето има съзвездия (звезди, които са подредени по определен начин) и е странно как хората в древността!? са ги групирали по логиката на числото 12!? Да мили приятели, в Библията е пълно с астрономия и на евреите наистина е заповядано „да не се покланят на небесните звезди“, но те добре знаят, че небесните тела са създадени „за да владеят“. По същия начин мъдреците от изток не се покланят на звездата!, а я следват, знаейки че тя ще ги заведе до точното място, където юдейският Цар се е родил. Те отиват да се поклонят на Онзи, за Когото звездата е само знак. (За да има обаче човек подобен тип знание и духовна сетивност, т.е. да се нарече „мъдрец“, първото необходимо условие се състои в натрупването на богат житейски опит. Който не е познал успехи и провали, който не различава истинско от фалшиво, не може да научи нищо ново. Един наивен или невеж човек не е в състояние да осмисли тънкостите на духовността, а и на психологията, защото те никога не се проявяват открито!) А иначе връзките между Небето и Земята са много явни. (Например, това че Слънцето е преобраз на мъжа, а Луната на жената, както по-рано отбелязах.) Като цяло в древността е било забранено да се съставят чертежи с изображения на астрологичните знаци, именно за да не започнат хората да обожествяват тези знаци. Допустимо е било да се правят рисунки на отделни звезди, както и общите схеми на небесния свод, показващи линиите, свързващи една звезда с друга. (При археологически разкопки такива рисунки са намерени дори в останки от еврейски синагоги!)
„Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.“ (Римл.1:20)