Архангели (Божии синове) – „бней Елохим“
След Началствата (богове) - на евр. „Елохим“, вторият чин в Нисшата духовна йерархия са Архангелите (Божии синове) – на евр. „бней Елохим“. Счита се, че една от техните роли е да наблюдават делата на народите. Споменати в 1 Сол.4:16, те благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, просвещавайки ума им чрез светлината на Свещеното Писание. Според еврейската мистична традиция, в различни етапи на историята, те са се проявявали, вдъхновявайки ни чрез изобразителното изкуство, литературата, музиката, религията и мистичните учения. Макар да са част от нисшите чинове на небесната йерархия, архангелите са способни да владеят над всички Божествени сили в изпълнението на работата си, като се явяват на Земята с послания от Всевишния и разчитат на Престолите, Началствата и Силите. Според някои тълкуватели Архангелите могат да „еволюират“ до висшите чинове на небесната йерархия и да останат там, но вместо това са избрали да помогнат на човешките души, да си спомнят своето божествено наследство. Те избират да действат като „преводачи“ между висшите чинове, между ангелите и хората, с цел да помагат на хората да осъществят духовния си потенциал на Земята.
Видяхме вече, че когато става въпрос за Ангелския свят, ясно личи йерархичната подредба. В тази връзка Архангелите наподобяват офицерския корпус по отношение на безбройните ангелски войнства. Архангелите, тези старши слуги на Бога се намират около центъра на Светлината, Който е Сам Бог, докато Ангелите заемат периферията, най-отдалечената от Светлината сфера. Оказва се, че Ангелите трябва да се удържат на отредените им позиции, тъй като имат присъща склонност да налагат собствената си функция над останалите. Докато небесните създания, които заемат централната част са отговорни за поддържане на равновесието. (В тази връзка трябва да кажем, че демоните действат в най-отдалечените краища по отношение на структура и динамика, където правят всичко възможно, за да нарушат реда в Съществуванието, чрез разнообразни зловредни действия.) В отсъствие на подобна организационна структура Небето би станало поле на конфликти, тъй като всеки Архангел би опитал да въздигне като първенствуваща собствената си функция, а това би довело до хаос. Архангелът изразява живото съзнание на съществото, чрез дейността на което е започнала и се направлява еволюцията на определена фаза. Въпреки, че тези същества са изобразявани с човешка форма (макар и етерна), не трябва да считаме, че животът и съзнанието (така, както ние ги познаваме) по някакъв начин съответстват на тяхната природа. По същество те са по-сходни с природните сили, въпреки че, ако ги разглеждаме просто като някаква надарена с разум енергия, няма да получим адекватна представа за тяхната природа, тъй като те по същество са индивидуализирани, интелигентни и целенасочени. И двете идеи трябва да се включват в нашето понятие, взаимно променяйки се, докато в крайна сметка достигнем до разбирането, което се различава твърде много от всичко, което е известно на средно-статистическия християнин. (Ангелите също представляват интелигентни природни сили.) За Ангелския ранг (съставен от староеврейски думи за изображение), следва да се съди по броя на крилете. От тях проличава не само неговият статус, но и обстоятелството, че съществото не принадлежи към материалния свят. Всяко едно от тези нетелесни създания има своя особена задача, която е изписана върху челото му. Тези обозначения или имена символизират съответната космическа функция (от контрол над галактиките до сътворяване на снежинките). Трябва да се знае, че ангелите действат в съответствие с точни физически, морални и духовни параметри. (Варварите и езичниците са ги определяли като природни духове или като главни и второстепенни богове, а за евреите те са просто слуги на Абсолюта.)
Архангелите се явяват един вид „командири“ на по-нисшите ангелски войнства. Всяко тяхно име крие съответното значение. Разбираемо е желанието на хората да декодират каква йерархия имат Архангелите, но аз няма да се спирам на този въпрос, тъй като йерархиите са крайно противоречиви. Причина за това е мистичният характер на тези духовни същества. Основната информация се черпи от различните преписи на книгата на Енох. В християнството начало на размишленията по този въпрос поставят платонично ориентираните отци на църквата като Ориген, някои от учениците му, Григорий Нисийски и др. В неоплатоническите среди и писания класификацията навлиза в дребни подробности, които са доста объркващи, поради големите детайли. В системата на ангелската йерархия на Псевдо-Дионисий Ареопагит, „Архангелът“ е осмият от деветте ангелски ранга, но неговото учението е мистично, а проблемът е, че мистицизмът е индивидуално религиозно познание. Това означава, че онова, което Бог разкрива на един човек може да е абсолютно недостъпно и непонятно за друг човек, или други хора. Така че, дали е осмото равнище или седмото – това не може да бъде общоприето становище.
Точният брой на Архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, в Трета книга на Енох и в съчиненията на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой Архангели. Според „Книгата на Енох“ седемте водещи Архангела са: Уриел, Рафаел, Рагуел, Михаел, Саракиел, Габриел и Рамиел. Всеки от тях има своята уникална роля в дейностите на всички човешки души на Земята. Според еврейската мистична традиция (в зависимост от класа Ангели, който ръководят) Архангелите са наименувани по следния начин:
- На самия връх, където се намират Серафимите – Метатрон (Стоящият до Трона)
- Под тях са Херувимите и Офанимите – Разиел („Тайна Божия“), след това Арелим – Цафкиел („Съзерцание Божие“)
- Господства – Цадкиел („Правда Божия“)
- Власти – Камаел („Желание Божие“)
- Сили – Микаел/Михаил („Кой е като Бога“?)
- Началства - Ханиел („Благодат Божия“)
- Архангели – Рафаел („Изцеление Божие“)
- Ангели – Габриел/Гавраил („Сила Божия“)
- Ишим (Огнени души“) – Уриел („Бог е виделина моя“) или Сандалфон, което се превежда като „Силата, която излива материята във форма“.
Ангели (Силни) – „Керубим“
Последни в небесната йерархия са Ангелите. Споменати в 1 Петр.3:22, те са най-близко до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска. Староеврейската дума за ангел означава просто „пратеник“ („малах“). Въпреки това тяхно място, действията и задълженията им са изключително важни в Божественото взаимодействие между духовните сфери и земния свят. Ангелите са мост между „видимото“ и „невидимото“ и се проявяват по най-различни начини. Тяхната задача е да ръководят и направляват поелите по пътя на Бога, особено когато той се окаже труден или плашещ. В други култури те са известни като ангели-хранители. В някакъв смисъл бихме могли да кажем, че Ангелите са „летописци“ на нашите преживявания. Те излагат онези събития пред Бога, които ние виждаме след смъртта си. (Много хора преживели среща със смъртта, съобщават, че са се озовали на място, където всяка мисъл и постъпка в живота им са им били показани като в панорамна мигновена прожекция. Този преглед често се осъществява в присъствието на Христос, на „същества от светлина“ или ангели, и е придружен от завладяващо усещане за безусловна любов, независимо от злодеянията, недостатъците или греховете на индивида.) Когато Ангелите показват „записа“ на преживяванията ни пред Бога, ние осъзнаваме по-ясно връзката си със Създателя. Научаваме къде не сме отговорили на очакванията и къде сме отбелязали духовен напредък по време на земния си живот. Ангелите („Керубим“) са носители на Чистия Живот. Те са най-близко до хората и затова влизат в съприкосновение с тях, по-често от другите Ангелски чинове. Възглавява ги Архангел Гавраил – „Бог е Сила моя“.
Ангелите са второстепенни, но независимо от това фини разуми, които „работят“ в „Рая“ и го поддържат. Те също са разпределени в различни йерархии и равнища, като задълбочени проучвания в тази област са провеждани векове наред. Всъщност съществуват множество ангелологии, като често едно и също наименование се използва за обозначаване на различни функции. (Причина за това е незнанието на иврит и неразбирането на ангелските принципи, да не споменаваме най-обикновеното невежество.) Според еврейската мистична традиция основният принцип, на който се подчинява ангелският свят всъщност е прост. Първата част от ангелското наименование описва съответната негова функция, а втората - името на Бога, по силата на Чиято воля тя се осъществява. Така „Barak“, което означава мълния, съединено с „EL“ (едно от Божиите имена) дава „Баракел“. Същият е случаят при Раамиел (ангелът на бурите), Какхаел (ангелът на звездите) и Шалгиел (ангелът на снега). Всъщност учението твърди, че всеки ангел носи нагръден знак с отбелязана върху него своя функция. Същият именен принцип е в сила и при Архангелите, само че техните задачи са от съвършено друг разряд. (Тази идея в нашия свят се вижда в облеклото на свещеническото съсловие в храма, което се явява земната репрезентация на небесното ангелско войнство.)
Както по-рано споменах, според библейския мит хилядите ангели произлизат от огнената пот на Святите Живи Същества („Хайот ха-Кодеш“), които се намират около и над Трона Небесен. Съгласно тази идея ангелите произлизат от Огъня на Еманация и космическия Въздух на Сътворение, за да се превърнат в същества, способни да приемат всякаква форма, необходима за осъществяване на техните задачи. С цел да опише ангелите, пророк Данаил ги описва като облечени в лен, и с кръст препасан с фино злато от Уфаз. Тялото им е като топаз, а лицето като мълния с очи от огън, а ръцете и нозете са от полирана мед. Гласът им бил като на множество, но според друг източник никой човек не можел да го понесе. (Това е напълно разбираемо, понеже малцина могат да се справят с пряката намеса на съответния ангелски архитип в психиката си.) В противовес на това екзотично проявление, присъствието на ангели често се наблюдава в стихийните прояви на Вятър и Огън, което се вижда ясно в книгата „Откровение“:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“
„Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара…“
Освен това, както ни се казва, понякога ангелите приемат външност на мъже и жени, на глупци и мъдреци, както и на крилати видения с различни размери и външност. Кабалистичният фолклор създава представа, че независимо от своите понякога колосални размери и могъщество, ангелите не само предават своите внушения в приемлив за човека външен вид, но често биват виждани и чувани само от лицето, за което те са предназначени. (Тъй като светът на ангелите съвпада с психологическото тяло на човека, това е напълно възможно, както ще потвърди всеки зает с религиозни и творчески дела. Това е така, защото видения и вдъхновения, дори когато не произтичат от света на ангелите, трябва да се облекат в подходяща форма, преди да бъдат разпознати от фокуса на нашия разум.)
Според еврейската мистична традиция второстепенните духове (ангелите) са разделени на горни и долни (Elyonim и Tachtonim). Едните са чисти духове на собствено основание и заемат различни части на Небесата като действено войнство, а другите представляват същност на същества или начала, които ще бъдат проявени по-надолу. Така макар да има дух на Лъва, от който се сътворяват всички лъвове, и дух на Кита, от който се сътворяват всички китове, влиянието им се простира главно надолу, където лъвове и китове получават своите конкретни физически форми. (Този принцип е присъщ за всички духовни архитипове, които в крайна сметка ще се проявят в нашия природен свят.) По-надолу се намират всички „духове“ на растителния свят, сътворени на „третия ден“, където ще намерим същината на всеки растителен вид, не само от нашата планета, но от цялата флора пръсната из Вселената. Тук да кажем, се пази съзнателният принцип на розата, от който се формира всяка отделна роза (била някога, сега съществуваща, или появила се занапред). На това ниво се определят цвят, форма и размер, които в крайна сметка ще се проявят в по-долните светове. През една епоха например, оттук се появяват гигантските папрати на въглищните гори, с цел да задоволят планетарната нужда, а в друга – съвършено различно разнообразие от флора за храна на съществата, чиито условия за живот могат да варират от една крайност до друга. Всеки един вид растение е тук със семето и плода си, за подсигуряване на бъдещите поколения. Като първи сред сътворените растящи неща, растенията се проявяват в качеството си на преобразуващи се и годни за храна космически субстанции, за нуждите на по-късни създания, неспособни да живеят само от светлина като по-висшите духове. Различните фази в Природата и явления от рода на бури също са от тяхната компетенция. Такива са и процесите на живот и смърт, защото те са посредниците между Небето и Земята. Освен духовете на растителните и животински царства, има и чисти духове, заети с небесните процеси на звезди, планети и куп други космически съставни.
Както съществуват духове на архитипна флора, фауна и небесни феномени, така над човечеството властват духовни управници. Еврейската мистична традиция учи, че съществуват седемдесет основни народа, като след Вавилонската кула всеки от тях е поставен под опеката на второстепенен Архангел. (Тази идея се основава на текста в Стария Завет, където веднага след Потопа се описва как човечеството отново започва да се размножава и увеличава, но за разлика от допотопното време, сега то се състои от отделни, автономни народи. В Битие 10 гл. са изброени седемдесет народа, потомци на синовете на Ной, явяващи се уникални в световната култура. (Естествено далеч невинаги това може еднозначно да се отнесе към сегашните народи, но понятието „седемдесет народа в света“ се запазва в еврейската традиция като „човечеството в неговото многообразие“.) По този начин Петокнижието описва две истории за раждането на човечеството. Първият път човечеството се ражда от Адам, а вторият път от Ной. Тъй като тези две истории се различават съществено една от друга, затова единствено в тяхното съвкупно разглеждане можем да придобием всеобхватен поглед върху нашето човешко битие. Затова по-късно (в Битие 46 гл.), когато се изброяват „имената на синовете на Израел, които влязоха в Египет”, Библията много пунктуално отбелязва броя на потомците на Яков от всяка клонка на семейството, а после дава и общия брой (което означава, че тези числа не са случайни). В този смисъл Израел е микрокосмоса, коренът на човечеството и задачата на еврейския народ е да даде Божествена светлина на всички народи по света. За да има в бъдеще възможност за реализация, всеки от „70 корена на народите на света” е трябвало да премине през узряване в Египет, тъй като бъдещият план на Бога е - в Христос да намерят спасение всички народи:
„След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.”
В Новия Завет това е символизирано чрез „седемдесетте човека“, които Христос „изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.“
В тази връзка ако погледнем света около нас, ще видим, че всички народи са напълно различни – те имат различни ценности, култура, манталитет, народопсихология и т.н. Често става така, че това което е нормално за един народ е неприемливо и дори ужасно за друг. Но във всеки народ има някаква национална идея, която просто пронизва цялата негова култура, светоглед, целия му подход към живота. Повечето народи днес имат някаква своя обединителна идея и тя винаги е позитивна от тяхна гледна точка, това е нещо, което ги обединява и ги кара да вървят напред. (За съжаление при нас българите такава национална идея или кауза в момента липсва, ако не броим завистта, която за съжаление е станала наш национален спорт, и която до ден днешен ни пречи да се развием и превърнем в нормална просперираща държава.) Най-простият пример от гледна точка да кажем на немците е това, че най-важното нещо в света за тях това е - редът. Трябва да има ред. Това е основа на основите за немския светоглед! Това може да е добър ред, може да е лош ред, няма значение, важното е да има ред. Докато англичаните или например французите имат съвършено друго възприятие за света. За тях човекът е преди всичко свободен, те не обичат да им се заповядва и т.н. Това обаче не означава, че едните са добри, а другите лоши. Не, просто всички те имат своя собствена култура, както китайците, арабите и всяка друга народност. Причината за всичко това е, че всеки народ взема една страна и духовен елемент от света, и неговата главна задача е да ги отрази в човечеството. Това може да бъде голяма държава, може да бъде малка държава, но всеки народ има нещо свое и специално дадено и вложено от Бога в него, което е неговият принос към цивилизацията. Духът или геният на всеки народ се откроява ясно в световната история, макар ние не всякога да забелязваме това, когато сами сме част от нея. Един народ например е съставен от номади, други са скотовъдци, трети земеделци, четвърти народ може да е предразположен към нововъведения. (Разликата е, че първите се придържат към традициите, а последните към новото.)
Именно затова историите за Потопа и Вавилонската кула се явяват в Библията предисловие към избраността на Авраам. Те показват, че човечеството не може да устои, ако в него няма особена група, която да помага на хората в установяването на диалога с Бога. Виждаме, че след Потопа и историята за Вавилонската кула човечеството се състои не вече от отделни хора, а от народи. Това е така, защото отделен човек не може „да поправи“ човечеството, това може да направи единствено народ! Затова по-нататък от индивида-Авраам „се произвежда” еврейския народ и това е първата необходима крачка към поправянето на човечеството. Първият раздел на Петокнижието в Еврейската Библия наречен „Берешит” ни описва Адам и разказва за структурата на човека въобще („Бней Адам” – „синовете на Адам”, т.е. човеците всеки като личност). Вторият раздел „Ной” говори за структурата на човечеството („Бней Ной” – „синовете на Ной”, т.е. всички народи заедно като човечество). А третият раздел се нарича „Лех Леха” – „Излез от себе си, към себе си, за себе си”), с който започва историята на Авраам, а оттам и на еврейския народ - неговият изход от обичайната структура на човечеството и приемане в себе си на месианската задача за поправянето на света. (Задача, с която той така и не се справя.) Днес вече повече от 2000 години тази роля се изпълнява от Църквата Христова, за която ап. Петър казва:
„Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”
Та съгласно митологията всяка цивилизация има свой Архангел, наричан понякога бог на съответния народ. Според тази гледна точка всички народи или човешки общности са сътворени с някаква космическа цел, за да осъществяват част от космическата роля на Адам, или човечеството. Това обаче е така до боговъплащението на Сина Божий, когато поради неправилното им управление над народите, тяхната власт над човечеството бива отнета и дадена на Него, Който става върховната „изпълнителна власт“ над всички създания (на небето, на земята и под земята). Тази идея е загатната в Псалом 82, където се казва:
„Бог стои в Божия събор, съди всред боговете. Докога ще съдите несправедливо и ще лицеприятелствувате към нечестивите? Съдете справедливо сиромаха и сирачето, отдавайте правото на оскърбения и бедния. Избавяйте сиромаха и немотния, отървавайте ги от ръката на нечестивите. Те не знаят нито разбират, ходят насам натам в тъмнина. Всичките основи на земята се разклащат. Аз рекох: Богове сте вие, всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци и ще паднете като един от князете.“
Според еврейската мистична традиция съществува вътрешен съвет на Святите духове, който се нарича Ирин (Наблюдатели), които никога не заспиват. Счита се, че това е така, заради пряката им връзка с неизменния свят на Бога. Тези Архангели включват Михаил и Гавраил и носят Божията воля, Милостта и Съзнанието. Назовавани понякога Пратеници, или Бързоходци на Господа, тези духовни същества предават духовни знания относно Божиите намерения чрез Архангел Сандалфон, който обитава най-долното ниво от сферата на Сътворението. Счита се, че „Ирин“ следят развитието на Сътворението и като членове на Святия вътрешен съвет, наблюдават цялостното Небесно войнство подобно на главнокомандващи, а също така осъществяват вътрешен контрол над твърде деликатните процедури в световете отдолу. (Защото се счита, че разумите, които не са в непосредствен допир с Божественото, често се опълчват едни срещу други, или тълкуват неправилно получените инструкции. Това се случва, понеже всеки дух или духовна йерархия оценява обстановката единствено от позициите на собствената си триада или път.) В крайна сметка едно е ясно: Ангелите са пратеници и олицетворение на божествената мъдрост. Тяхното дълбоко разбиране и знание насочват хората към просветление и разбиране. Тези небесни същества дават прозрения, откровения и божествени напътствия, които могат да помогнат на хората да се ориентират в сложността на живота. Като предават мъдрост, ангелите ни вдъхновяват да търсим истината, да прегръщаме знанието и да правим информиран избор. Тяхното присъствие осветява пътя ни, позволявайки ни да вземаме решения, основани на яснота и проницателност. Ангелите въплъщават любовта и състраданието, служейки като пазители на тези дълбоки добродетели. Тяхното доброжелателно присъствие предлага утеха и подкрепа по време на страдание или емоционален смут. Те ни обгръщат в небесната си прегръдка, осигурявайки ни утеха, и ни напомнят за присъщата доброта в нас самите и в другите. Чрез своята безусловна любов, ангелите вдъхновяват актове на доброта и съпричастност, призовавайки човечеството да прояви състрадание към всички същества, насърчавайки хармонията и единството в света. Ангелите представляват въплъщение на добродетели, които вдъхновяват и издигат човечеството. Като пратеници на божествената мъдрост, пазители на любовта и състраданието, и агенти на божествената защита, те служат като фар на надежда и напътствие.
Ишим („Огнени души“)
И накрая, въпреки че строго погледнато те не са част от Ангелските йерархии, еврейската мистична традиция поставя най-нисшите „ангели“, наречени – Ишим (Огнени Души). „Ишим“ е форма на множествено число от думата мъж/човек (иш). Счита се, че начело на този ранг стои архангел Сандалфон. Това са светиите, пророците, патриарсите, посветените, великите духовни учители, които формират нещо като съединителна линия между ангелските йерархии и човечеството като цяло. Това са всички онези, които чрез своя живот и слово са водили хората в Пътя на Светлината. Счита се, че това са Души „слезли“ на Земята, за да учат, напътстват и помагат на хората. Те се явяват като посланици изпълняващи програмата предначертана от Създателя за бъдещето на човечеството. Благодарение на тях, на техните слова, на тяхното желание да помагат и работят за нашата духовна еволюция, ние можем да се издигаме по стъпалата на Творението в опознаването на Бога. Огнената Душа в някакъв смисъл се явява съзнанието на един атом, поради което „Ишим“ олицетворяват един вид естественото съзнание на плътната материя. Те са тези, които я даряват със своите характеристики. Това са онези „огнени животи“, онези безкрайно малки електрически заряди, които непрекъснато тъкат напред-назад с невероятна активност зад кулисите на материята и образуват нейната основа. Всяко нещо, което познаваме като материя се изгражда върху тази основа. Това е духовното преживяване при довеждането на Божествената природа до човечеството, по същия начин, по който духовното преживяване на Ангелите „Малахим“ (Царе) представлява издигане на човечеството в Божествената природа.
„Ишим“ – това са светците, патриарсите, пророците, великите учители на човечеството, в това число най-прочутите философи и учени, чиито открития (получени чрез откровение Свише, тъй като това са били дълбоко религиозни хора) са довели до революция в развитието на човешката цивилизация - Хермес Трисмегист, Авраам, Мойсей, Буда, Зороастър, Питагор, Сократ, Платон, Нютон, Айнщайн и много други. Счита се, че тази общност изпраща в целия свят свои пратеници, за да се осъществи програмата на Създателя за цялото човечество - в замисимост от степента на неговото моментно културно, ментално и духовно еволюционно ниво. Това са избраните, които се явяват връзката между обикновеното човечество и Ангелските йерархии. Може би сте чували да се говори в католическата традиция за „Общността на Светците“, а в еврейската религия – за „Общността на Израел“. Тук става дума именно за „Братството на Ишимите“. Всяко мистично течение му дава различно име, но се касае все за едно и също ядро от тези „благословени души“. Днес ние се подготвяме да станем някой ден достойни да участваме в работата на тези души, да живеем в хармония с тях. За целта обаче трябва да сме подготвени, защото никой не може да бъде приет в тяхната общност, без да е приел предварително съответните правила и без да е развил определени качества и добродетели. Никой не може да разбие вратата и да нахълта в святото им събрание. Ще бъде приет само онзи, който е разбрал къде минава истинският Път, онзи, който води чист живот, и иска да служи на висшия Божествен идеал. Счита се, че тази общност е донесла на Земята всички тези познания, които се намират пръснати сега чрез символите и ритуалите на различните религии. Именно от „Ишим“ идват към нас всички невидими помощи, но те не са висшият авторетит. Те получават от много по-високо заповеди, които предават тук на земята, така че не всичко зависи от тях. Те познават законите, влизат във взаимодействие с Ангелите, Архангелите, с Началствата и всички други висши Йерархии. Те съзерцават плановете и проектите на Бога, и когато се проникнат с тях, търсят на Земята същества, които са се подготвили да станат водачи, проводници за изпълнението на този необозрим план съгласно Божията воля. Следователно „Ишим“ не са висшата инстанция, те са връзката или брънката, която свързва човечеството с небесните Йерархии. Ние не можем да минем без тях, и в този смисъл те се явяват божества (с малко „б“) във физически план. Те могат да предизвикат или попречат на някои събития, или дори да задействат силите на Природата, за да дадат ужасни уроци на човечеството, но не го правят, защото са служители на Любовта, Мъдростта и Истината. Те бдят над нас със също толкова търпение и милосърдие, колкото и Самия Бог. Чрез нашите мисли и чувства, чрез добрата си воля ние им предоставяме благоприятни условия, така че да могат да въздействат върху всички земни създания и да отварят възприятията ни за божествените течения.