Ангелите в Стария Завет
Периодът от Адам до Ной може да се определи като материална епоха. Периодът от Ной до Исус представя менталната епоха, а периодът от Исус до днес – духовната епоха. В тази връзка Старият Завет представлява един вид хроника на материалната и менталната еволюция на човечеството, на преминаването през безбройни духовни преживявания по пътя към сбъдването на божественото обещание. В Библията се съдържат много доказателства за това, че ангелите постоянно са бдяли над човешките души. На много места в Стария Завет се споменават действията на ангели, които винаги са служели като пратеници, като носители на божествено познание и подкрепа. За мнозина е твърде объркващ фактът, че в Битие Господ съобщава чрез ангел на Авраам и Сара, че ще им се роди син, въпреки, че и двамата са в напреднала възраст, а после заповядва на Авраам да пожертва същия този син на олтара, за да изпита вярата му. Авраам се отправя към хълма Мория, за да стори, каквото му е казано, но в последния момент преди да убие Исаак на олтара, ангел му нарежда да не го прави, защото това било само изпитание. (Принасянето на Исаак е бледо подобие на жертвоприношението, което Бог прави, жертвайки Своя Син за човечеството. Както Исаак бива спасен, защото Бог възпира ръката на Авраам, така и Той даде Сина Си в жертва за греховете на света. В този смисъл човечеството получи възможността да възпре това жертвоприношение, но не го направи. Разчитайки изцяло на обещанието и упововайки изцяло на Отца, Синът Божий съумя да победи смъртта.) Когато говорим за връзките между Стария и Новия завет, често се забелязва, че нещата, които се случват в първите книги на Библията, са знаци за онова, което предстои да стане в Новия Завет (както показва и горния пример).
В книгата Битие се срещат и други описания на срещи с ангели. (Напр. случаят с Лот.) Днес обаче ние получаваме известията на ангелите по пътя на интуицията и сънищата. Понякога посланията им идват като тих, слаб глас, който ни предупреждава да избягваме дадена ситуация или обстоятелство. Много хора ще свидетелстват за това, че когато пренебрегнат този вътрешен глас, последствията са сериозни. В дните на Лот и Авраам хората не са били развити достатъчно духовно, за да го чуят – ето защо съветите и предупрежданията е трябвало да приемат физическо проявление. Днес в апогея на духовната си еволюция, ние сме в състояние да разпознаем нашия, вътрешния глас и да се вслушаме в предупрежденията. Гласовете на ангелите-пратеници ни говорят все така, но от основно значение е доколко изострена е интуицията ни и дали сме готови да я последваме.
В Книгата Съдии (6 гл.) е описано едно от първите наказания за неспазване на Тората в Обещаната земя. Това е твърде знаменателен момент (в който ангелите се намесват), когато израилтяните започват да нарушават Закона и потъват в поквара. Те получават първото наказание чрез силата на мадиамците, които опостушават реколтата и домовете им. Израелтяните отправят зов за помощ към Бога и когато той е чут, им е изпратен „ангел Господен“, който „извиква“ на работа Гедеон. Подобно се случва в историята с възвестяването на раждането на Самсон, който ще избави народа от гнета на филистимците. Чрез тези два митични еврейски героя ни е показана матрицата или модела, който виждаме да се среща в цялата Библия – всеки път, когато някаква зла сила потиска и опорочава действията на хората, на помощ идва учител във физическо тяло, избавител, ангел и т.н. (Тук трябва да отбележим едно много интересно явление, а именно: на теория и на практика Гедеон и Самсон всъщност са два антонима. Гедеон става герой бидейки „най-малък в бащиния си дом“ и „от семейство най-долно между Манасия“. Той е човек, който има поведение на зрял човек, реалист от момента на запознаването ни с този образ, до неговата смърт. Той е надарен с изключителна природна сила (физическа и духовна) и се издига до герой и израелски съдия, който има много жени и седемдесет сина. При Самсон е точно обратното, той е обречен и посветен на Бога отпреди раждането си. Самсон обаче има криволичеща съдба, все не успява да намери подходящата за него съпруга, което води и до загуба на силата му. Едва със смъртта си той намира и силата, и посвещението си на Бога – да освободи израелтяните от филистимците. Всъщност единствената прилика е, че и двамата стават съдии с помощта на ангел Господен. При Гедеон ангелът идва лично, а при Самсон, ангелът се явява да съобщи на майка му. Любопитна прилика в тази връзка е, че и Гедеон, и майката на Самсон питат ангела Господен как се казва.) Реалността на тази божествена намеса би трябвало да е в основата на нашето ежедневно осъзнаване. Ако се озовем в обстоятелства, в които се чувстваме заобиколени от тъмнина и съмнения, винаги има начин да получим помощ Свише – трябва обаче да я потърсим и да се молим за нея. Многобройни разкази за срещи с ангели (споделени в книги, по телевизията и радиото) би трябвало да се приемат като знаци за това, че над нас бдят и ни водят. Важно е да се осъзнае, че дейността на ангелите днес е също толкова активна, колкото и във времената, за които се разказва в Стария Завет. Ние винаги сме в присъствието на Божественото – трябва само да признаем този факт.
В 3 Книга на Царете пророк Илия, измъчван от чувството, че е недостоен, моли Бог да вземе живота му. Той отива в пустинята, за да умре, но един ангел му предлага храна и ободрение, като впоследствие Илия става много важен за бъдещите поколения. (Според някои тълкуватели именно той създава Школата на пророците, която има първостепенно значение за идването на Месия и поставя началото на общността на есеите. Интересно, че Христос не казва нито една критична дума за есеите в Новия Завет, които са най-вероятните обитатели на общината в Кумран.)
Ангелите и пророк Енох
Тук ще стане дума за една неканонична книга („Книгата на Енох“) написана през 3-2 век пр. Христа, която обаче впоследствие става база за новозаветната демонология. Тъй като повечето евангелски християни „настръхват“ като чуят за „некаконични“ (или за „апокрифни“) книги, се налага да кажа няколко думи по този въпрос. В междузаветния период и този на Втория храм (период от около 400 г.) са написани изключително много книги, които са били познати в юдейската общност и стават част от еврейската култура, но впоследствие не влизат в канона. Това, че не са канонични обаче, не ги прави обезателно „небоговдъхновени”! Още по-интересен е фактът, че „Книгата на Енох“ (независимо че е неканонична) се цитира от каноничен автор (ап. Юда) и то в Новия Завет!? Между другото много от нещата, които Христос обяснява за Небесното царство са описани именно в подобни „неканонични” старозаветни книги и хората, на които Той говори (за разлика от нас), много бързо разбират за какво става дума. (Оформянето на канона и в християнството, и в юдаизма става на доста по-късен етап и има своите причини, но това е друга тема, върху която сега няма да се спирам.) За нас християните тя представлява интерес, тъй като макар и част от юдейската мистична традиция, в книгата образът на Бога е описан в човешки черти.
Та в Книгата на Енох са описани преживяванията на пророка, които щели да му послужат в бъдеще. От видението си той получил познание за ангелите, които отговарят за различните аспекти на земния живот. В книгата се говори за онези от тях, които управляват материалния свят. В своето земно въплащение той щял да владее елементите на небето и земята. Енох описва ангелите на Луната и нейните посестреми – планетите от Слънчевата система. Той видял ангелите на светлината и тъмнината. Наблюдавал делата на ангела на Мъдростта и видял Мъдростта като божествено същество, излъчващо безбройни лъчи на просветление. Енох видял блясъка на звездите, които са всъщност ангели и в Стария Завет те често са наречени именно така:
„Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?“
„Ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове.“
Светлината, която звездите хвърлят върху Земята, отразява великолепието на любовта на тези ангели. Това мистично обучение на Енох е било подготовка, която щяла да доведе до големите чудеса, които той щял да извърши при своето земно въплащение. Това, което се намеква в книгата е, че Енох видял дори бъдещата си роля като Месия, но не разбрал, че видението е пророчество, отнасящо се за него. (Ангелът, който внимателно го водел, му обещал, че след време ще разбере.) В мистичната еврейска традиция има една интересна теория, според която архангелът Метатрон е - Енох на земята. В Талмуда Метатрон се смята за посредник между ангелския и материалния свят, и е застъпник на човечеството. Това пасва много добре на ролята, която Истинския Месия (Господ Исус Христос) по-късно изпълнява. Библията посочва, че при създаването си, човечеството стои по-ниско от ангелите, но когато изгубените души се върнат към осъзнаването на връзката си с Бога, те ще бъдат владетели в ангелското царство. (Ангелите за разлика от хората не могат да се развиват и съответно усъвършенстват, и това е една от причините за ревността, завистта и омразата на падналите ангели спрямо човека, а впоследствие и срещу Богочовека, Човешкия Син. По тази причина Сатана, „водачът“ на ангелските сили, несъгласни с това решение на Бога, постоянно желае да омаскари човека пред Него, да го спъне, провали, дискредитира и т.н. Тоест желае да докаже на Бога, че това „пръстно“ творение (сътворено след него!) не заслужава Божията любов и иска то да изчезне, да го няма. Но на този въпрос ще се спрем по-нататък в тази поредица.)
Интересно, че в библейските текстове се откриват много загатвания за това, че Енох, като че ли е Синът Божий преди Неговото въплащение. Това е така, защото много от думите на Исус в Новия Завет имат паралели в „Книгата на Енох“. Например Енох казва: „За избраните ще бъдат светлината, радостта и мирът. Те ще наследят земята.“ Исус казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Енох скърби за падналите ангели, избрали да се противопоставят на Бога, като казва: „Къде ще бъде мястото за отдих на онези, които са отхвърлили Господаря на духовете? За тях ще е по-добре да не се бяха раждали.“ По същият начин в Евангелието на Матей Христос говори за големия грях на онзи, който ще Го предаде: „Горко на този човек, чрез когото Човешкия Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.“ За душите, които се стремят да следват духовния закон на Земята, Енох говори, че накрая те ще заемат мястото си сред ангелите: „Всички праведни ще станат като ангели на небето.“ Исус повтаря същата идея в Евангелието на Матей: „Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.“ Освен това се казва, че Енох се възнесъл (като Исус) на Небето, а и навсякъде в „Книгата на Енох“ той назовава себе си „Човешкия Син“ (термин, с който Христос често наричаше Себе Си). Знаем, че Енох е седмото поколение от Адам, който е наречен първият човек. Исус произхожда от династията на цар Давид (и от двете страни), и Йосиф, и Мария са потомци на колена, чието родословие може да се проследи до поколенията идващи от Адам, така че тук терминът „Човешкият Син“ има буквално значение и в двата случая.
Има вярващи хора, които се колебаят да приемат нашия Господ за човешко същество. Що се отнася до личността на Христос (свързана с природата на Богочовека), Той е 100% Бог и 100% човек. Чрез Своето въплащение Той стана една личност с две природи – Божествена и земна. Месия дойде да покаже обратния път на човека към Бога, но именно, защото в единия край на този път се намира Бог, а в другия му край е човека, Христос трябваше да стане човек, за да съедини в Себе Си Небето със Земята. Затова християнството е най-великата „религия”, тъй като само чрез Христос тези две крайни противоположности (Бог и човекът) могат да бъдат съединени. Интересно, че в продължение на векове Христос традиционно се смята за недостижим. Описван е просто като свръхестествено същество, което единствено трябва да боготворим, а не като нещо, което можем „да бъдем“. През цялото време обаче Исус казва, че рано или късно и ние ще сме способни да правим много от чудесата, които Той е извършил.
„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той ще ги върши.“
Неразбирането на тези думи се състои в това, че Христовото учение ръководи хората по начин различен от всички други. Христос напътства хората, посочвайки им онова безкрайно съвършенство на небесния Отец, към което е свойствено да се стреми всеки човек. Съвършенството, за което Христос говори е безкрайно и никога не може да бъде постигнато. Исус ни дава учението Си с ясното съзнание, че пълното безкрайно съвършенство е недостижимо, но стремежът към него непрекъснато ще увеличава благото на хората, и следователно то може да расте до безкрайност. Това е така, защото Той е образ на нашето бъдеще, на духовния ни потенциал, осъществен на земята. Неговият живот е обещание – обещание за това, че всяка душа е сътворена по Божие подобие и принадлежи на същия свят, в който живеят ангелите и архангелите. Обещанието на Исус е, че онова, което е в Неговите възможности, е потенциална възможност и за нас. Ролята Му на Месия е да ни покаже нашето бъдеще. Това е Божествената мисия (започната от Адам), която Синът Божий завърши. Затова по-късно апостол Павел ще каже:
„Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята - пръстен, вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.”
Тълкуванията посочват, че когато Исус възкръснал, цялата Вселена се променила. Цялостният вибрационен модел на Сътворението претърпял изменение, защото Човекът най-после превъзмогнал света, връщайки се при Бога. След възнесението Си, Исус вече принадлежал на сфери на съзнание, които са по-висши от ангелските сфери. Защо? Защото ангелите и архангелите никога не са напускали Божието присъствие.
В някои равински материали представата за възнесението на Енох (описван като върховният ангел Метатрон) запазва следи за подобни предания относно Адам. В тези материали Енох изглежда като този, който отново придобива вселенски статус и онези водещи качества, които някога изначално притежавал Адам (загубвайки ги след нарушаването на заповедта в Едемската градина). За нас е интересно да забележим, че описанието на Божествения антропоморфен облик (наречен във Втора книга на Енох „Лице Господне“) се явява важен концептуален възел, в който са съсредоточени предания за вселенското тяло на Адам и преданието за славното ангелоподобно тяло на възнесения Енох-Метатрон. При своето преминаване в ролята на наместник на Бога и умалено проявление на Божието име, Енох-Метатрон се превръща в същество, напомнящо или имитиращо Бога, благодарение на това, че множество атрибути и характерни черти на Бога се явяват пренесени върху този велик Архангел. Един от най-важните признаци на това своего рода Божествено раздвоение служи придобиването от Енох-Метатрон на ново небесно тяло, много напомнящо на Божията форма с нейните гигантски размери. Някои изследователи изказват предположението, че внезапното преобразяване на човешкото тяло на патриарха, в гигантска фигура, обхващаща целия свят, е невъзможно да се разбере без съотнасянето на този мотив с антропоморфната телесност, известна от източници принадлежащи към свещеническата традиция, а също и с образа от видението на пророк Езекил, разглеждащ темата за Божията Слава (Кавод). Трябва да се признае, че в някои източници, отразяващи преданието относно Енох (в това число Втора книга на Енох), се подчертават различията между антропоморфната форма на Господ Исус Христос и преобразеното тяло на Енох-Метатрон, с особеното указване на факта, че второто тяло представлява „подобие на първото“.
Концепцията за Божественото Лице като огледало на откровение, се открива също и в някои новозаветни текстове. Например в 2 Кор.3:18 апостол Павел твърди, че „ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава.“ По този повод някои учени изказват предположението, че тук апостолът е възможно да има предвид преданието, според което Мойсей получава своите откровения на Синай, оглеждайки се напълно като в Божествено огледало. Във версията на апостол Павел обаче се съдържа още по-радикална версия на концепцията за получаването на откровението, във вид на огледално отражение на Божието Лице (обозначено в текста със стандартния термин „Слава“ – „Кавод“), но и самият той превръщащ се в образ на тази Слава. Изследователите отбелязват също влиянието, което видимо видението на пророк Езекил е оказало върху апостол Павел, на чието основание се е формирала мистичната еврейска традиция. Изказват се мнения, че в текста от 2 Кор.3:18 апостолът твърди, че вярващите християни ще придобият подобие на Христос и ще възхождат от една степен на слава, в друга. Терминът „Слава Божия“, който апостол Павел използва, следва да се възприема като имащ отношение към Христос, но и като технически термин означаващ „Кавод“, а и като антропоморфен образ на Бога, представен в библейските видения. В този стих апостол Павел говори за това, че християните съзерцават Божията Слава като в огледало и се преобразяват в Негов образ. Затова в някакъв смисъл можем да кажем, че за апостола и за ранните юдейски мистици, да получат особен достъп до съзерцание на Славата (Кавод) на Бога, е означавало начало на процеса на преобразяване в Неговия образ.
През целия Си живот Исус бил в непрестанно общение със Своя Отец, с ангелите и архангелите, и всички сили на небето и земята, които се подчинявали на волята Му. Окончателното съвършенство било постигнато с Неговата победа над физическата смърт на земята. В тази връзка (за изненада на много християни) трябва да кажем, че всъщност най-големият враг на човека не е Дявола, а Смъртта! В Едемската градина човекът всъщност не умрял нито физически, нито дори духовно! (както неправилно се проповядва от амвоните), защото виждаме, че Адам и Ева (а и техните деца Каин и Авел) продължиха да общуват с Бога дори извън градината. Това е така, защото Бог ни е създал да бъдем подобни на Него, т.е. „безсмъртни“, но не в смисъла, който много християни влагат, когато говорят за Адам, мислейки че преди грехопадението той е бил безсмъртен. Ако е така, то как тогава е „умрял“, макар и на „деветстотин и тридесет години“? Безсмъртното може ли да умре!? Каква е разликата? Всяко тленно нещо, дори потенциално безсмъртното може да умре, да бъде убито (както се случи с Христос на кръста). Проблемът не е в това, че човекът умира, а че може да умре! Адам и Ева бяха създадени в перфектен физиологичен свят, те бяха „живи души“ (на евр. „нефеш“). Качеството на живота на Бога обаче е съвършено различно нещо. Безсмъртието на Бога не може да бъде съизмерено с онзи безкраен физически живот, който нашите прадеди можеше да имат, ако не бяха яли от Дървото на Познанието. Позволените плодове поддържаха техния физиологичен живот, техният „душевен“ живот, но не им даваха Божествен живот. Змията всъщност ги излъга, като ги накара да мислят, че ако ядат от Дървото на Познанието, то ще им даде Божествен живот, живот какъвто Дървото на Живота не им бе дал.
Библията е историята на всички нас в пътуването през земното ни съществувание. Онова, което са преживели древните пророци и библейските личности, са и наши преживявания. Ще се отрази благотворно на духовната ни дисциплина, ако четем Библията с разбирането, че същите онези ангели-водачи са близо до нас сега, както са били близо до пророците и хората в древността. Ангелите са особено активни в помощта си в критични моменти, при т.нар. „безнадеждни“ ситуации. Чудеса наистина се случват и ролята на ангелите като спасители е очевидна. Например в Книгата на пророк Данаил, хвърленият в ямата с лъвове пророк казва:
„Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха…“
Днес хората са склонни да вярват, че подобни преживявания са се случили на древните пророци, защото те са били „специални“ или „избрани“ от Бога. Но всъщност всеки от нас е избран и специален в Божиите очи. Силите на съзиданието не правят разлика между пророка и обикновения човек. Единствено хората преценят кой е „по-горе“ или „по-долу“, но това е само илюзия. Ангелите са един от начините по които Бог ни говори „директно“. Обикновено ние имаме усещане за Божественото общение само в критичен момент. Бог обаче се грижи за нас, независимо дали има криза, или не. Както в библейските времена някои мъже и жени са били избирани за канали и пратеници на Божественото.
В книгата на пророк Данаил се споменава за първи път и Архангел Гавраил. Както на Енох, така и на Данаил е пратено видение за бъдещето. То сочи към окончателното съвършенство на човешкото съществувание на земята и идването на Месия. Споменатото царство не се отнася до физическо място, а до състояние на съзнанието. Неслучайно Исус казва, че „Царството Божие е вътре в нас“. Христовото учение се различава от предишните по това, че ръководи хората не с външни правила, а с вътрешно съзнание за възможността да постигнат божествено съвършенство. В човешката душа не съществуват само умерени правила за справедливост и човеколюбие, а идеал за пълно, безкрайно божествено съвършенство. Единствено стремежът към него отклонява посоката на човешкия живот от животинското състояние към божественото. Единственият смисъл на човешкия живот е служението на света, като се допринася за установяването на Божието царство, а това може да стане само чрез признаване и изповядване на истината от всеки отделен човек.
„Божието царство не иде така щото да се забелязва, нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.“
Пророчеството изречено от Гавраил показва, че посланието на Исус ще достигне до „всички народи, племена и езици“, т.е. съвършенството на Христовото проявление на Земята обхваща всички духовни надежди и желания на света. Въпреки че по времето на Данаил, до Христовото съвършенство е имало още векове според човешкото летоброене, пророчеството е било уверение към идните поколения, че обещанието не е забравено, че Бог се е грижил и продължава да се грижи за хората. Данаил получава успокоение и от Архангел Михаил, чието обещание важи за всички нас:
„И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан. Тогава ми рече: Не бой се Данииле, защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти.“
Ключовият пасаж тук е „разположи сърцето си, да достигнеш разбиране“. Това става реалност, когато желаем да проумеем духовната същност на живота си, когато мислите ни проникват през небесата, като послание към ангелските йерархии. Ако се чувстваме недостойни за общение с Бога, то самата мисъл се превръща в препятствие. От друга страна, ако вярваме и желаем да узнаем плана за духовното си развитие, той ще ни бъде даден посредством самото желание да го узнаем.
Духовните сили могат да се опишат като колективно хранилище на Божествен разум, чиято мисия е да вдъхновява, води и напътства хората към духовно осъзнаване. Този божествен разум понякога действа чрез ангелите, които ни помагат в критични моменти. Понякога въздействието им приема формата на външно събитие. Друг път това се преживява като вдъхновение или емоции (например, когато внезапно почувстваме, че не сме сами, въпреки че физически сме сами). Често ангелите се проявяват като вътрешна увереност посредством интуицията, или в сънища и видения. Подобни преживявания служат да ни напомнят, че в нас има една по-висша духовност, за каквато може би никога не сме предполагали. Идването на Месия е било предсказано от пророците в Стария Завет. То символизира не само физическото проявление на Христос, но и вътрешното пробуждане, обещано на всяка душа. Въпреки, че човечеството като цяло е претърпяло многобройни преживявания на ниво съзнание, това обещание за спасение, не се е променило. В Новия Завет откриваме изпълнение на това обещание и много други срещи с ангели. От самото начало те са били подготвени за великото избавление на човечеството. Книгите на Новия Завет са историята на началото на усъвършенстването, при което Бог в лицето на Своя Син Исус Христос стана Съвършения Човек, а човекът – съвършеното Божие Подобие.