От метафизична гледна точка цялата Библия е една просторна алегорична история за нашето дълго духовно пътуване към „дома“. Когато говори за Сътворението на човечеството, книгата Битие ни разкрива (до някаква степен) „технологията“ за създаването на човешката раса. Как това ново същество се появява на земята, създадено от Божественото съзнание, като тяло съставено от всички елементи на земното царство, но в добавка снабдено с духовна „електрическа верига“, посредством която да запази контакт със сферите на Бога и ангелите. Така това ново същество е щяло да бъде материално, но и от Бога. То щяло да съдържа материя и дух – хармония, каквато дотогава не била осъществявана. (Животните нямат духовен елемент, а ангелите нямат тела.) То щяло да е Божествено произведение на изкуството, сътворено в най-висшите небесни сфери. По този начин човешките души можели да се развиват и да израстват духовно на земята, внасяйки в това измерение безгранични умения и съзидателност, идващи от духовните светове на ангелите. Всички елементи на земното и небесното царство се съдържали в Тялото, което щяло да бъде подслон за Душата. Самият модел, вложен в духовното съзнание на единството Тяло-Душа, гарантирал, че Душата никога няма да изгуби хармоничната си връзка с Божественото, ако сама не избере да се откъсне от Висшето познание. Това обаче си оставало като възможност, тъй като Душата щяла да бъде надарена със свободна воля.
Попаднали в капана на несъвършените тела, откъснати от общението си с Бога заради чувствените си желания, Душите щели да се озоват във властта на хаоса. В това ново Тяло обаче, посредством вътрешни духовни центрове, Душата щяла винаги да е само на крачка разстояние от припомнянето на своята божествена цел. Както Бог съществува в триединство, така новият човек на земята щял да съществува в Тяло, Душа (Ум) и дух. Всеки компонент имал отделна функция, но щял да се съдържа в единното тяло. Този триединен модел щял да функционира по следния начин: първо Душата щяла да е източника на духовно познание и активност на земята. Второ, Умът щял да черпи от Душата, за да твори посредством силата на мисълта. Това било особено важен аспект, тъй като умът бил в състояние да прояви на материално ниво всичко, върху което изберял да се съсредоточи. И все пак върху ума било наложено съвършеното осъзнаване за Бога – това, което тълкуванията наричат „Христово съзнание“, а Новият Завет - „ум Христов“, въпреки че щяло да е необходимо то да бъде постоянно пробуждано от волята, посредством пребъдване и молитва. Тогава Душата можела да черпи от Божественото и да го материализира в земния свят. Третият елемент щял да бъде физическото Тяло, новият носител, с помощта на който да се изпълнява мисията поверена на Душата и Ума. Именно по този начин този нов род щял да донесе небесните сили на земята.
Животинското царство било възникнало преди появата на човека, но животните нямали способността да избират. Те били по-нисши от рода, който щял да се появи, защото човешките души щели да донесат силата на свободната воля и избора. Този нов физически вид винаги щял да черпи своята умствена и духовна храна от невидимите ангелски сфери. Библията представя това събитие (за което четем в книгата Йов) като истинското начало на света:
„Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?“
Утринните звезди са ангелите, които се възрадвали, че е прокаран пътя, по който останалите от небесното семейство да се върнат в лоното Божие. Както било обещано, ангелите винаги щели да бъдат над човешкия род, винаги щели да чакат, вдъхновяват, пробуждат и напътстват човечеството на всяка крачка от развитието му. Когато говори за човека (а и за Христос), авторът на Посланието до Евреите казва следното:
„Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и поставил си го над делата на ръцете Си. Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.“
Ако направим обобщение на горното, ще видим, че и тук човекът е подобен на Бога. Точно както Бог е свободен да избира каквото желае, така и ние сме свободни да изберем дали да вървим по пътя към съвършенството, или да поемем по плоскостта на падението. В какво се състои същността на подобието между Твореца и творението? В две неща: 1/ В това, че човекът е свободен в своите желания също като Бога и 2/ И човекът, и Бог са стопани на това желание. И се оказва, че човекът е напълно свободен, което е точно така - той може да прави каквото си иска. Човекът може да стане като Ангел, може да стане дори подобен на Самия Бог и всичко това произтича от свободата му на избор. Единствено човекът като сътворен по образ и подобие на Бога притежава свободна воля и избор. Всички останали духове, като лишени от собствена воля, нямат избор. Те просто изпълняват директивите, които получават според волята на Онзи, Който Ги е сътворил. (Разбира се, все пак човекът е „относително“ свободен, защото може да избере дали да яде от плода на Дървото на Познанието или не, но ако реши да престъпи Божия съвет, не може да избира дали да умре или не…)
Само в книгата „Откровение на Йоан“ има 77 споменавания на думата „ангел“, като почти във всички случаи става въпрос за духовни същества, които живеят в духовното пространство. В Библията се разказва как ангели изпратени с различни мисии на земята, откриват на пророците бъдещето, а от друга страна как те разказват във висшите светове за случващото се на земята. В Стария Завет освен думата „Малах“, често на еврейски се среща и изразът „Малахей гашарет“ („Ангели-служители“), който показва, че ангелите играят служебна роля съобразно тяхното ниво в Мирозданието. В тази връзка авторът на Посланието до Евреите задава реторичния въпрос:
„Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?“
Тези думи са казани след факта на въплащението, възнесението и прославата на нашия Господ, т.е. след момента, в който Христос се е въздигнал в небесни места. След момента, за който говори ап. Петър:
„Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето и Комуто се покориха ангели, власти и сили.“
По тази причина в Сина Божий, в Богочовека е побран целия човешки род, цялото човечество. Само в този свой аспект човешкият род е родът на стария Адам - грешния, падналия човешки род от нашия природен свят. В другия свой аспект човешкият род е небесен, родът на духовния Адам, родът на Христос. Чрез раждането на Сина във вечността, целият духовен човешки род, цялото човешко множество и целият скрит в човека свят, отговарят на призива на Божията любов, на Божията тъга по човека.
Тъй като ангелите не притежават „тяло“, еврейските мъдреци твърдят, че (за разлика от човека) те не могат да съвместяват едновременно Добро и Зло в своето същество. Доброто и Злото могат да съществуват заедно само в едно физическо същество. Въпреки, че духовно се намират на двата противоположни полюса, Доброто и Злото са заедно във физическия човек. Една от причините Бог да постави човека във физическия свят, е последният да има пълна свобода на избор между Доброто и Злото, съставляващи двете отделни части от неговата „конструкция“. Без съществуването на физическия свят, тези два принципа никога не биха съжителствали в едно и също създание. В тази връзка, фактът, че Доброто и Злото могат да съществуват в едно и също физическо пространство, позволява на Доброто да надделее над Злото и това е възможно само във физическия свят. Разбира се, единствено Бог е Съвършен и затова Библията казва, че Той „и в ангелите Си намира недостатък“. Но на „чисто духовно“ ниво Злото никога не може да се приближи достатъчно до Доброто, за да има каквото и да е влияние върху него! Във физическия свят обаче, Доброто и Злото могат да съществуват заедно и именно по тази причина Доброто има възможност да превъзмогне Злото.
Интересно, че според редица текстове в Новия Завет, Църквата не може да се събере без участието на ангели. Ангелите са жетварите, които Бог изпраща, за да бъде събрана жетвата. Те са войската на Господа, те са Неговите вестители, чудотворци и т.н. Тоест Църквата Христова не е само човешки феномен (създава се по наша инициатива) или пневматичен елемент (по инициатива на Св. Дух, който вдъхновява човека да направи нещо), а и с участието на ангелите. Ангелите подкрепяха Исус в неговия 40 дневен пост в пустинята, защото Синът Божий е Създателят на целия ангелски свят. По този повод по-късно апостол Павел ще каже:
„чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“
Тяхното съществуване се осмисля (и то в светлината на факта, че всички ангелски структури сега са Му подвластни) от идеята, която не им е идвала на ум до този момент, а именно: това, че те трябва да помагат на Богочовека в осъществяване мисията Му на Изкупител (която Мисия минава през Църквата). Църквата се сглобява и конструира чрез помощниците на Христос (ангелите). Те са напълно различни от Св. Дух, Който се движи в сърцата на хората, раздава дарби и благодат, т.е. дава вдъхновение в човека отвътре. Ангелите правят нещо отвън (отключват вратата на затвора, посочват правилната улица, предупреждават на сън и т.н.). В този смисъл, ако небето не е ангажирано с един грешник, то не може да се радва при неговото покаяние!
Ангелите служители са онези, които се явяват на земните хора. Докато другите ангели могат да бъдат видяни само в пророческо видение, то Ангелите Служители могат да бъдат видяни физически. (Някои считат, че ангелите са получили битие преди другите твари, а други пък казват, че те са произлезли преди сътворението на първото небе. Всички обаче са съгласни, че ангелите са сътворени преди създаването на човека.) От библейския текст (Йов, Пс. 82, Дан. 7 гл.) разбираме, че Бог е имал Божествен съвет. Бог е върховната власт, но Той взима Своите решения в съгласие с онези, които ще трябва да осъществят Неговите решения, т.е. тук има място за доброволно участие. Бог разбира се, може да нареди като някакъв шеф на подопечните Си, кой какво да прави в небето, но съвсем друго е, когато на тези духовни същества (ангелите) им се даде свобода на избор. Това е така, защото личността в ангелите (както и в човека) се утвърждава, само когато на тях им е дадено пространство за проява на самоинициатива на добра воля. Това личи ясно от думите на пророк Исая, който пренесен в Божието присъствие чува думите на Бога към Неговите служители:
„Кого да пратя? и Кой ще отиде за Нас?“
Еврейските мъдреци казват, че „един ангел не може да има две мисии, нито два ангела да споделят една и съща мисия“. Това учение изцяло фокусира разглеждания въпрос свързан с ангелите като архетипи на нефизическите същества. Когато говорим за тях, ние имаме предвид създания, които съществуват в чисто духовните измерения. Ангелите могат да бъдат отличавани един от друг само въз основа на изпълняваната от тях мисия, т.е. по тяхната ангажираност и съпричастност към нещо физическо. Оттук следва, че два ангела не биха могли да споделят една и съща мисия и именно различните изпълнявани от тях задачи са причините, които ги правят различни същности. Те не могат да бъдат разделяни от пространството, както физическите обекти. Следователно, ако два ангела имат една и съща мисия, нищо не би ги отличило един от друг и те биха съставлявали едно цялостно духовно създание, т.е. един ангел. По същия начин един ангел не може да има две мисии. В чисто духовен аспект две различни идеи не могат да съществуват в едно същество. Ако един ангел би имал две мисии, то тогава те биха били два ангела. Можем да си представим това по-ясно, ако го обясним с понятията на човешкото съзнание. В известен смисъл умът е чисто духовна същност свързана с физическия мозък на човека. Много различни мисли могат да бъдат поместени заедно в човешкия физически мозък, но умът в един определен момент е способен да се фокусира само върху една от тях. Казано по-просто, личността може да мисли в даден момент само за едно нещо. Мисълта има духовна природа и като такава може да „осветява“ само една единствена идея в определен момент. Доколкото една мисъл и един ангел са подобни една на друга духовни същности, това е много тясно свързано с факта, че един ангел може да изпълнява само една-единствена задача. По подобни причини няма начин ангелите да знаят нещо, което не се отнася и няма връзка с тяхната конкретна мисия. Един ангел може да е бил създаден първоначално като източник на огромно познание, но не е възможно това познание да бъде разширено, или най-малкото, не извън неговото специфично поле на действие. Тази идея личи много ясно например в книгата „Откровение на Йоан“, където виждаме как различните ангели са натоварени с различни мисии, или „отговарят“ за различни природни стихии (огън, вода, вятър), за различни небесни тела и т.н. По тази причина в Библията (Дан.12:6) откриваме и ситуация, при която един ангел задава на друг ангел например въпроса:
„Докога ще се чака за края на тия чудеса?“
Тоест един ангел е трябвало да попита друг, защото сам той не е можел да знае нещо извън обсега на своята определена сфера.
Тъй като ангелите са „умове“, те се намират на постижими само с ум места, бидейки описуеми не по телесен начин – защото по природа не приемат вид както телата, не са триизмерни, а присъстват духовно и действат там, където им е заповядано, и не могат да бъдат едновременно и тук, и там и да действат. Не знаем дали са еднакви или се различават помежду си по същност. Само сътворилият ги Бог, Който знае всичко, знае това. Те се различават помежду си по светлина и положение, като или заемат положение в съответствие с Божествената светлина, или в съответствие с положението си участват и се просвещават един друг в зависимост от превъзходството на чина или на естеството си. (Но е ясно, че висшите ангели предават и светлина, и знание на нисшите.) Те са силни и готови да изпълняват Божествената воля и благодарение на присъщата за природата им бързина мигновено се озовават навсякъде, където Божественият знак им заповяда, и охраняват земни области, и управляват народи и страни както им е заповядано от Твореца, и се разпореждат с нашите работи, и ни помагат. По Божия воля и по Божия заповед те ни превъзхождат и винаги са около Бога. Те са трудносклоними към зло, макар и да не са несклоними (не по природа, а по благодат) и поради привързаността си единствено към Доброто. Те съзерцават Бога, доколкото това е възможно за тях и имат това за „храна“. Макар да ни превъзхождат като безтелесни и свободни от всякаква телесна страст, все пак те не са безстрастни, тъй като единствено Бог е безстрастен. Преобразяват се във всеки образ, който Господ им заповяда и се явяват в този образ на хората, като им разкриват Божествените тайни. (Една от най-емблематичните случки в Стария Завет е срещата на ангелите с Авраам и Сара при Мамвриевите дъбове.) Ангелите живеят на небесата и заниманието им е едно – да славословят Бога и да служат на Божествената Му воля.
По принцип Ангелът е термин, с който постоянно оперираме. Той е като единица за измерване, съществуваваща в света, където се намира, като във всички светове има Ангели. Някои от тях са едномерни, т.е. за разлика от човешката Душа, душата на Ангела е едномерна, т.е. тя изпълнява само една функция. Има и друга категория Ангели, които служат на Бога като посланици, но те са постоянни, т.е. изпълняват определена постоянна функция. Ако определени мисли и чувства се изразяват от дадени Ангели като някакви едномерни субстанции, то над тях има „командири“. Тоест има някой, който ги обединява и ръководи и откъдето те се захранват, и това са именно постоянните Ангели. Функцията на определен клас от Ангелите най-общо се свежда до пренасянето на духовната енергия от Бога до хората. А има и такива, които правят обратното – пренасят всичко от долу нагоре. Тоест става дума за едно постоянно движение на Ангели от долу нагоре и от горе надолу. Това, което създават хората, се издига от долу нагоре, оказва влияние на Духовните Светове и после това влияние се връща обратно от горе надолу. Затова повечето хора, макар и да не са тесни духовни „специалисти“, още от древни времена са разбрали, че „кой каквото прави, на главата си го прави“. Тоест всичко (позитивно или негативно) рано или късно се връща! Та цялата тази огромна по обем работа се извършва именно от Ангелите. И се оказва, че в някакъв смисъл човекът е, така да се каже основният „производител” на ангели, защото нашите действия постоянно „произвеждат“ ангели. Нищо от това, което човек мисли, твори и прави, не се губи! По този начин ние създаваме нещо ново и това нещо условно еврейската мистична традиция нарича Ангели. Това е Реалност, която се запазва, тя не изчезва. Просто не ни е позволено да я виждаме, но тя реално съществува. Така могат да бъдат описани с няколко думи „ангелите“, които създаваме. Те притежават две свойства: положителни и отрицателни. Добрите дела пораждат „добри ангели“, а лошите дела – „лоши ангели“. Според тази мистична традиция човешките емоции съответстват на света Йецира. С други думи там има Ангели, които са праобрази на всички съществуващи в Мирозданието чувства. Те са някакви елементи на емоциите, съставляващи целия спектър на чувствата. И само благодарение на тези първообрази, ние имаме възможността да изпитваме емоции. Същото се отнася и за света Брия. Там съществува много ясна интелектуална структура. Това е света на мислите и абстракциите (на математиката например). Щом човекът е способен да мисли абстрактно, това ни подсказва, че някъде трябва да съществуват тези единици абстракция. Тоест задължително е да съществува източникът на понятието „единица”, „нула”, „горе”, „долу” и т.н. Твърди се, че човекът е единственото същество, което притежава тройна природа, тъй като на ангелите липсва долното ниво (тялото), а на животните горното (вечната душа).
Според еврейската мистична традиция Духовната част на Мирозданието се състои от четири свята, но това, което е важно е, че във всеки от тях съществува понятието „ангел”. Ангелите са ни пратени от Бога, за да ни помагат и да ни вдъхват сили в моменти на лична криза. Във всеки от случаите е налице крайна необходимост и намеса, която стои отвъд обясненията на физическия свят. Посланието тук е, че макар да се намираме в привидно ограничения физически свят, ние сме свързани с духовните сфери и чудесата са възможни. Това потвърждава думите на Христос, отправени при Неговото залавяне към Петър:
„Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?“
Казано е, че Христос е дошъл, за да покаже на човечеството какво е възможно, когато то се настрои правилно към духовните сфери. Ако Исус е обещал, че и ние можем да правим всички неща, които Той е можел да прави, то следва, че всички ние имаме способността да призовем ангелите в момент на нужда.
От пра-стари времена ангели и архангели са се появявали пред хора, изпаднали в затруднено положение или дълбоко отчаяние, нуждаещи се от утеха и връщане на вярата. Срещите с ангели са вдъхновявали видения, пророчески сънища и чудодейни изцеления, като често те са свързани с физическо проявление. В тази връзка все повече и повече са документираните случаи на ангелска намеса по целия свят, които ни карат да осъзнаем, че в духовно отношение ние сме нещо много повече от това, което досега сме смятали. През последните години много книги, статии, филми и телевизионни програми изследват паранормалните феномени с видими и невидими пазители или водачи, които напътстват хората по пътя им към постигане на физическа сигурност, емоционален покой или вътрешна трансформация. Тези преживявания не отговарят на традиционната ни представа за среща с ангелите, защото тук няма крилати същества, които слизат от небето, за да избавят хората от неприятностите. И все пак, като следваме идеята, че появата на ангелите се приписва на Божественото начало, бихме могли да заключим, че това Първоначало се проявява в материалния свят по безброй начини. По тази причина ние се нуждаем от правилна нагласа за общуване с ангелите.
Според еврейската мистична традиция, ние привличаме към себе си ангели в зависимост от мислите, нагласите и емоциите си. При настъпването на физическата смърт тези ангели стават наши водачи в измеренията, които сами сме създали. Всяка наша мисъл и дело се превръщат във водачи, ангели, разумни същества, които след смъртта ни издигат към по-висша сфера на съзнание или ни държат по-близо до земята. Това, към което се придържаме в духа си на земята, ще определи лика на ангелът, който ще ни води в световете след смъртта. Според тази интерпретация ангелите управляват действията ни в съответствие с това, което правим в живота си, с духа, в който действаме. За всеки от нас остава въпросът: Слушаме ли ангелите? Слушаме ли духовния призив и живеем ли според него? Или позволяваме на обстоятелствата да ни притиснат дотам, че животът ни се изпълва с хаос и объркване? Ако в живота ни е имало раздор, съперничество, хаос, омраза и т.н., тези енергии ще се превърнат в живи същества, в ангели, когато напуснем този свят. Но ако душата се стреми към щастие, мир, хармония, любов, прошка, то тези ще са напътстващите ангели, действителните водачи, които ще ни понесат напред към висшите сфери на съзнанието.
Нашите ангели хранители са онези същества, които придружават душата по пътя й през материалния, земен свят. Още от момента, когато Адам се появява на сцената на историята, човешките същества винаги са били заобиколени от ангели, които никога не са били на земята във физическо тяло. Те са пазителите обещани и пратени от Бога, за да бъдат с нас в материалния свят. Всеки човек има поне един ангел хранител, чиято роля е да дава вдъхновение, интуитивни прозрения и духовни преживявания, които да му напомнят, че животът на земята има по-висша цел. Самите те не се намесват в решенията, които Душата взима, но подтикват и насочват хората със сходни интереси един към друг. Ангелите хранители могат да бъдат и хора, които са все още на земята, но действат като помощници на ангелите. Именно това означават думите от Посланието до Евреите:
„Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“
Нашите ангели хранители ни водят и напътстват, но отговорността за избора, който правим, си е наша и ние трябва да се изправим пред това, което сме сътворили в живота си. Да, ангелите служат като Божии пратеници. Те общуват с нас посредством вдъхновението. Когато напълним ежедневието си с духовност, в някакъв смисъл ние създаваме ангелско съзнание. Ангелското съзнание ни помага да поддържаме живи божествените качества тук, на земята. Тогава не само виждаме красотата около нас, но и я преживяваме в душата си, защото като небесни пратеници ангелите ни помагат да направим живота си истински ценен и смислен. Размишлението е врата към общението с Бога и Неговите ангели. Когато се молим, ние говорим на Бога, а когато размишляваме и пребъдваме, ние слушаме Бога. Мистиците от всички епохи са знаели, че насочването на вниманието навътре разкрива духовни светове, недостъпни на съзнателно ниво. В тишината на молитвата Бог ни изпраща вестителите си.
Има случаи, когато ангелите хранители все пак се намесват в човешките дела – най-вече във важни за духовното развитие на земята периоди, когато нещата не вървят в желаната посока. Библейски пример за това е явяването на Архангел Михаил пред Йосиф, за да го предупреди, че Ирод ще издаде указ за избиването на всички младенци до двегодишна възраст, защото се страхува, че се е родил нов цар. Предупредени, Мария, Йосиф и Исус отиват в Египет, където останали невредими. Разбира се, появата на ангели хранители на „бойното поле“ не е отскоро. В Стария Завет юдейският цар Езекия помолил Бог да спаси народа му от асирийския цар Сенахирим, който опустошил околните царства, а сега бил обсадил Ерусалим. Сенахирим се подиграл на Езекия и древните традиции, идващи от Мойсей, както и с упованието на юдеите, че Бог ще избави народа Си. Сенахирим изрекъл обидни думи срещу пророк Исая и юдеите, и не пожелал да се откаже от превземането на Ерусалим. Езекия се помолил на Бога и станало така, че не само градът бил избавен от атаките на асирийския цар, но и всички войници от армията му били избити от „ангела Господен“, а малко след това кръвопролитие, асирийският цар бил убит от собствените си хора. В тази библейска история асирийската армия имала значително числено превъзходство пред хората на Езекия. Изглеждало така, сякаш асирийците можели да превземат Ерусалим, без да срещнат никаква съпротива. Един ангел обаче „се погрижил“ за цялата асирийска армия. (Това присъства като модел и в Стария, и в Новия Завет – както и в събитията от 21 в. Много често Доброто сякаш няма шансове да победи Злото, но ето че се случва някакво чудо и малцинството от правоверни бива спасено.)