ДЕСЕТТЕ СФЕРИ – РАЗНОЦВЕТНАТА ПАЛИТРА ЗА РИСУВАНЕ НА СВЕТОВЕТЕ
Концепцията за Сферите
Взаимодействието на Лъча с Въздуха образува 10 Сфери като по този начин се създава разноцветна палитра, чрез която Бог „рисува”, т.е. създава вселената и я управлява. Сферите са разположени вътре в окръжността Цимцум, заедно с Лъча. Терминът „сфера” (на иврит „Сфира”, мн.число Сфирот) произлиза от корена сфар „граница”. С него са свързани думите „миспар”-„число”, „сипур”-„разказ”, „сефер”-„книга”. За обозначаване на понятието „Сфира” ще използвам българския термин „Сфера”, тъй като освен фонетичната прилика тези две думи имат и общо значение, което е важно именно в разглеждания от нас контекст: „отделна, ограничена област” (например: „сфера на действие”, „сфера на интереси”, „сфера на влияние” и т.н.). Границата отделя нещо, което е ограничено от безкрайността. Сферите представляват ограничена част от Божествеността. Затова те са антитеза на Безкрайната Божествена светлина. Това, което има граница може да бъде изброено и описано, а когато няма граница не може нито да бъде изброено, нито описано. Затова „число”, „разказ” и „книга” са понятия свързани с „граница”. Тъй като Безкрайната Божествена светлина няма никакви граници, за нея нищо не може да се каже, тя е невъзможно да бъде преброена или описана. Сферите обаче имат граница и затова те могат да бъдат преброени и описани. По тази причина до голяма степен езикът и целият понятиен апарат на кабала е построен именно чрез терминологията на Сферите. Те позволяват структурно да се опише устройството на света, устройството на човешката душа и Божественото управление на вселената. Всяка от тези Сфери представлява „ограничена част от Божествеността”, един от цветовете в палитрата. Така както белият цвят може да се разложи на отделни „ограничени” цветове и с тях да се нарисува сложна картина, по същия начин отделните Сфери се отделят от Безкрайната Светлина. Разбирането на тази палитра, т.е. умението да се виждат отделно всички цветове и да се разбира връзката между тях е много важно за нашето възприятие на света.
Сферите идват отгоре надолу заедно с Лъча паралелно по три линии:
- Дясна линия – екстровертна.
- Лява линия – интровертна.
- Средна линия – равновесието между тях.
Това условно може да бъде изобразено така:
·
Сферите като цветни филтри
Един от нагледните начини за описание на концепцията на Сферите са цветните филтри. За да се отдели от бялата светлина отделен цвят е нужен филтър за този цвят. Пропускайки например бялата светлина през зелен филтър на изхода ще получим зелен цвят. Това става, не защото филтърът променя цвета на светлината, а защото филтърът пропуска през бялата светлина само тези вълни, които съответстват на зеления цвят. Безкрайната Божествена светлина вътре е бяла светлина, в която се съдържат всички проявления на Божествеността. Всяка от Сферите е филтър с определена дължина на вълните, който пропуска през себе си само един цвят, определен аспект от Божественото управление на света. Затова например, когато Бог проявява милост този процес се управлява чрез Сферата „Милост” (Хесед), а когато Той извършва съд, Неговата светлина преминава през Сферата „Справедливост” (Гвура). Аналогично това се случва с всяка от Сферите. По такъв начин всяка Сфера представлява ограничена част от Божествеността, един цвят от целия спектър на Божествената светлина, а системата на Сферите е проявление на Божествеността в ограничени параметри, т.е. Божествената светлина „разложена по спектъра”.
Сферите като съдове на Божествената светлина
Друг начин за описание на Сферите се явяват съдовете на Божествена светлина всяка, от които съдържа светлина с определен характер. Подобно на това, както обикновената физическа светлина едновременно притежава свойства и частици, и вълни, така и Сферите като елементи на Божествената светлина могат да бъдат разгледани от две страни: като цветни филтри, граница на светлинния поток, или като съдове (обеми), от които всеки се изпълва със своя аспект от Божествеността. Съдът е нещо, което удържа съдържащото се в него. Сферите удържат светлината, направлявайки я по-натътък надолу по структурата на световете. Безкрайната Божествена светлина е „Светлина без съд”, тъй като тази светлина е безкрайна, а съдът винаги предполага наличието на някаква граница. Следователно Безкрайната светлина е невъзможно да се обхване мисловно, невъзможно е да се опише, тъй като всяко описание вече в някаква степен се явява ограничение, съд съдържащ определени мисли. За да може да се опише и разбере Божествената светлина, тя трябва да бъде структурирана и намалена и именно за тази цел са били сформирани и съдовете.
Козметика на безкрайността
Според еврейския равин Аврам Исак Кук „Божествената безкрайност бива украсена чрез създаването на световете”. Безкрайната Божествена Светлина е безкрайност, която не представлява никаква картина. Сферите – това е космоса, т.е. подредената картина. Гръцката дума „космос” - „красив, строен вид на творението” произхожда от същия корен, както и думата „козметика” - „украшение за Безкрайността”. В този смисъл Сферите образуващи космоса се явяват един вид козметични украшения за Безкрайността. Безкрайното се украсява с помощта на ограниченото, за да може поне отчасти да бъде разбрано, тъй като човек не може да възприеме Безкрайната Божественост директно. За да бъде възможен диалога и взаимното разбиране между човека и Божествеността, Безкрайната Светлина трябва един вид да се „гримира” (украси) и това става с помощта на ограничената система на Сферите.
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – УРАВНОВЕСЕНАТА СИСТЕМА НА СФЕРИТЕ
Обща картина на Дървото на Живота
Десетте Сфери в тяхната хармоничност, т.е. стабилност и уравновесено състояние се изобразяват под формата на Дървото на Живота. Линиите на връзка между Сферите са пътя на предаване на Божествената Светлина. Вертикалните връзки показват веригата на произход на Сферите на ниското ниво от Сферите на горното ниво, а хоризонталните връзки показват равновесието във всяко ниво.
Хоризонтални нива
Системата на Сферите се дели на горна и долна част вътре във всяка, от които има няколко хоризонтални нива:
- Три горни Сфери (замисъл, вътрешни, скрити):
- Волеви импулс – Корона (Кетер)
- Интелектуално ниво ХаБаД – Озарение (Хохма), Разбиране (Бина) и Познание (Даат)
- Седем ниски Сфери (проявления, външни, открити), които се наричат Мидот и представляват 7-те качества на Сътворението на света:
- Ниво на стремежите ХаГаТ, склонност – Милост (Хесед), Строгост, Справедливост (Гвура) и Равновесие (Тиферет)
- Практическо ниво НехИ, реализъм - Настойчивост (Нецах), Упоритост (Ход) и Основа (Йесод)
- Ниво на реализация, въплащение в реалността - Царство (Малхут)
Колкото по-ниско по Дървото са разположени Сферите, толкова повече те се материализират (реализират). Трите висши Сфери се явяват вътрешната част на структурата, а Седемте Мидот са отговорни за разпространението на Божественото влияние навън. Те се проявяват последователно в процеса на Сътворение на света през 7-те дни. Дървото на Сферите като цяло описва процеса на нисхождане на Божествената светлина от Източника до нашия свят. Този процес започва с Кетер - Божествената воля и се въплащава до Малхут - неговата реализация в нашия свят, което е крайния резултат на всеки процес. Съгласно кабала не само процесът на Сътворението на света, но и всеки друг проект – от замисъла до реализацията си преминава през тези десет стадия. Ще отбележа, че Кетер се превежда като „Корона”, а Малхут като „Царство”, т.е. това са еднородни свързани понятия. Короната е началният импулс подбуждащ действието, а царството е резултата от тези действия. Това е пътя, който Короната изминава, докато се озове на главата на Царя.
Bертикални връзки
В структурата на Сферите има също и три вертикални линии:
- Дясна линия - мъжка, екстровертна, насочена навън
- Озарение (Хохма), Милост (Хесед) и Настойчивост (Нецах)
- Лява линия - женска, интровертна, насочена навътре
- Разбиране (Бина), Строгост, Справедливост (Гвура), Упоритост (Ход).
- Средна линия - равновесна
- Корона (Кетер), Познание (Даат), Равновесие (Тиферет), Основа (Йесод) и Царство (Малхут)
СФЕРИТЕ КАТО ДНИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО И КАТО ПРАОТЦИТЕ
За правилното разбиране на принципите на Кабала и системата на Сферите е важно да се види нейната връзка с библейския текст. Както вече споменах кабала не е отделна област на знание, а интегрална част от еврейската религиозна традиция и затова кабалистичният подход се среща още на първите страници на Библията – в историята за Сътворението на света. Ако четем първа глава на книгата Битие без представа за кабала много трудно ще разберем в какво се крие смисъла за разделянето процеса на Сътворение на отделни дни. Кабала показва, че Дните на Сътворението отразяват не хронологията, а по-скоро устройството на света, в който всичко е организирано по системата на Сферите. Както при обичайното създаване на проекти горните Сфери (Кетер, Хохма, Бина и Даат) се явяват замисъла на проекта, неговото предварително планиране, а реалното построяване на проекта започва с Милостта (Хесед), така и при Сътворението на света горните сфери се явяват „замисъла на света” - вътрешната, скритата част на вселената. Те не са част от дните на Сътворението, а го предшестват. Дните на Сътворението съответстват на седемте долни Сфери, които се явяват явни. Сферите също могат да бъдат отнесени и към ключови личности (праотци и лидери на еврейския народ) взели участие в процеса на неговото създаване.
Милост (Хесед): Първият ден на Сътворение и Авраам
Милостта (Хесед) е - разпространение, стремеж навън, благодат. При Сътворението на света в Първия ден беше създадена светлината, която може да се намира единствено в състояние на разпространение, т.е. движение навън. Това нейно свойство е проява на категорията Милост (Хесед) на нивото на материалната природа. В теологията на Сферата Милост (Хесед) съответства понятието Благодат, т.е. даряването на добро независимо от заслугите на получателя. В историята за възникването на еврейския народ категорията Милост (Хесед) ни е представена чрез Авраам, първият от Праотците. Както ни разказва книгата Битие, Авраам ходел от едно място на друго, за да разпространява светлината на етичния монотеизъм, вярата в Единия Бог и да показва милост на хората. В тази епоха това се изразявало преди всичко в канене на пътници в дома.
Строгост, Справедливост (Гвура): Вторият ден на Сътворение и Исаак
Строгостта, Справедливостта (Гвура) е - силата за удържане, запазване, съхранение. Строгостта съответства на Втория ден на Сътворение, когато беше създаден „простора” задачата, на който беше „да раздели вода от вода”, т.е. да удържи горните води, да не им позволи да „изтекат” Това е проява на категорията Строгост на нивото на неживата природа. При „сътворението” на еврейския народ Строгостта се явява главното качество на Исаак, който за разлика от Авраам се занимавал не с разпространение на Учението, а с неговото удържане и запазване. Той не обикалял по света проповядвайки, а се отделил от околните и се занимавал с възпитането на своите деца, като едновременно не позволявал учението на Авраам да пропадне и да се „разтече”.
Равновесие (Тиферет): Третият ден на Сътворение и Яков
Равновесието (Тиферет) е - равновесието, хармонията между категориите Милост (Хесед) и Строгост (Гвура). Тя носи още името Истина (Емет), тъй като истина се явяват не Милостта или Строгостта сами по себе си, а именно Равновесието между тях. Равновесието (Тиферет) съответства на Третия ден на Сътворение. В този ден сушата беше отделена от водата и се появиха растенията. Глваното свойство на всичко, което беше създадено на третия ден е равновесието. Сушата и морето се уравновесяват един друг, а растенията съществуват едновременно и равновесно в две стихии – техните корени са в земята, а клоните им във въздуха. В рамките на историята на еврейския народ Равновесието (Тиферет) съответства на Яков. Водещ мотив на неговите действия и стремеж било не разпространението, както при Авраам, и не съхранението, както при Исаак, а намирането на равновесие относно истината в света. Книгата Битие (25:27) нарича Яков „кротък (в ориг. „простодушен”) човек, който живеел в шатри”. По своята природа Яков бил прям, простодушен, предвидим човек, но животът през цялото време го заставял да хитрува и мами. Равносилна ли е честността на наивността или това съвсем не е така? Изясняването на тези две неща се явява най-важната задача на Яков.
Настойчивост (Нецах): Четвъртият ден на Сътворение и Мойсей
Настойчивостта (Нецах) е - „практическото умение да се разпространява, настойчивостта в разпространението, обезпечаването на победата” и съответства на Четвъртия ден на Сътворение. На Първият ден беше създадена светлината жадуваща за разпространение, а на Четвъртия ден на небосвода се появяват светилата предаващи ни тази светлина, реализираща я на практика. В историята за възникването на еврейския народ категорията Настойчивост (Нецах) съответства на Мойсей. При сравнението между Мойсей и Авраам виждаме, че Авраам само предлага Учението, а Мойсей настойчиво принуждава народа да го приеме и реализира на практика.
Упоритост (Ход): Петият ден на Сътворение и Аарон
Сферата Упоритост (Ход), букв. „великолепие” се намира срещу Сферата Настойчивост (Нецах). Настойчивостта е умението „за придвижване”, а Упоритостта е „умението да го удържиш”. По време на осъществяване Настойчивостта е умението да се придвижиш напред, а Упоритостта предпазва структурата от разваляне. Сферата Упоритост (Ход) съответства на Петия ден на Сътворение. Тя се заражда от Строгостта (Гвура) - Втория ден на Сътворение и се явява нейна реализация, изпълване. Строгостта (Гвура) е стремежа да се удържи, а Упоритостта (Ход) е умението да се направи това. На втория ден беше създаден небосвода отделящ вода от вода, а на Петия ден се появиха птиците и рибите, изпълващи небето и водата и реализиращи техния потенциал. Сферата Упоритост (Ход) съответства на Аарон, първосвещеника в храма и брат на Мойсей. Мойсей бил необичайно рязък човек и често влизал в сериозни конфликти с околните, докато Аарон винаги се стремял да помири всички. При това двамата изхождат не от теоретическа гледна точка („какво им се иска да направят”), а от практическата преценка („какво в дадената ситуация е възможно да се направи”).
Основа (Йесод): Шестият ден на Сътворение и Йосиф
Сферата Основа (Йесод) е - фундамента, съответствието на реалността. Тя създава равновесие между Настойчивостта (Нецах) и Упоритостта (Ход), по подобие както Равновесието (Тиферет) отговаря за баланса между Милостта (Хесед) и Строгостта (Гвура). Сферата Равновесие (Тиферет) уравновесява желанието да се дава и желанието да се запази, а Основата (Йесод) създава равновесие между придвижването напред и предпазването от разваляне. Равновесието (Тиферет) обозначава идеала, а Основата (Йесод) оценява реалните практически възможности. Сферата Основа (Йесод) съответства на Йосиф, сина на праотеца Яков, чиято история ни e разказана подробно в завършващата част на книгата Битие. Йосиф е необикновено практичен, на всички етапи на своя живот той заема поста главен управител. Йосиф е успешен, умее правилно да оценя околния свят, да измисля и реализира проекти, да управлява практически нещата. Той не само иска да нахрани света, той действително може да направи това. При сътворението на света Сферата Основа (Йесод) съответства на Шестия ден на Сътворение, който се явява развитието на Третия ден. Третият ден е сушата над морето, а Шестият ден е изпълването на сушата, разкриването на нейния потенциал, появата на животните и човека. Намирайки се в долната част на Дървото на Живота Основата (Йесод) по естествен начин съединява в себе си Светлината на всички предишни Сфери. Затова тя съответства на създаването на човека – „венеца на Творението”, който съчетава в себе си всички предишни структури.
Царство (Малхут): Седмият ден на Сътворение и Давид
Последната Сфера се нарича Царство (Малхут) – като реализация на целия потенциал на царя, т.е. всички предишни линии на вземане на решения. Тази е целта за реализация, към която е насочена цялата структура на Сферите. В еврейската история тази Сфера е персонифицирана в цар Давид - потомък, на когото се явява Месия – Давидовия Син (Исус Христос), въплатилият се съвършен Цар. Царството (Малхут) съответства на Седмия ден на Сътворение, в който ден се реализира духовната цел на Сътворението на света.
Описана по най-прост начин системата на 10-те Сфери има следния вид: (Редът на Сферите разположени на едно ниво е, както в иврит - отдясно наляво).
-----------------------------------------------------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Идеите на Кабала и тяхното прилагане в живота” на Пинхас Полонски и Марат Рессин