САМООГРАНИЧЕНИЕТО: ДА НАПРАВИШ МЯСТО НА ДРУГИЯ
Самоограничението на Божествената светлина (Цимцум)
Това понятие означава, че Божествената светлина се ограничава и смалява, за да освободи място за другия, да му създаде пространство. Принципът на самоограничението е бил заложен в творението от самото начало на сътворение на света и затова той се проявява на всички нива на творението. Съгласно кабала преди сътворението на света всичко е било изпълнено от Безкрайната Божествена Светлина (Ор Ейн Соф) и място за нещо друго просто не е съществувало. Терминът Ейн Соф – „безкраен” може също да се преведе като „безграничен” в смисъл, че той в нищо не е ограничен, което означава, че нито може да бъде обхванат мисловно, нито може да бъде описан.
За Вселената е нужно празно място
Ако искаме поне отчасти да си представим тази картина, можем да приведем като пример Слънцето, чийто безкрайна температура изпълва всичко. Слънцето ни дава живот, светлина, топлина и без него ние не можем да съществуваме. Но вътре в самото слънце не е възможно да има съществувание, тъй като всеки предмет попадайки вътре в слънцето, мигновено ще изгори и ще стане част от него. А ако слънцето заема абсолютно всичко, то за съществуването на още нещо е необходимо да се освободи място, където горещината няма да е безкрайна, а умерена. И ако извън слънцето не съществува нищо друго, то слънцето може да освободи място единствено вътре в себе си. Именно такава е ситуацията описана тук: в началото има само Безкрайна Божествена Светлина и нищо друго. „Безкрайна светлина” в смисъл, че тя е тотална, безкрайна в пространството и безкрайна по отношение на температурата на огъня (Ор означава и „светлина” и „огън”). Този огън с безкрайна температура, който изпълва абсолютно всичко, (тъй като вътре в него не може да има нищо друго), в него няма място за света, а светът все пак трябва някъде да съществува. Когато Бог иска да сътвори света и човека в него, Той трябва да освободи място за сътворението, което би било свободно от този Огън и Светлина. За да възникне такова място за творението Безкрайната Божествена Светлина ограничава сама себе си освобождавайки в своя център Празно пространство. По такъв начин вътрешното самоограничение на Божествеността създава това празно място за построяването на световете. Именно това Самоограничение, Самосъкращение (Цимцум) създава това „място за света”.
ЦИМЦУМ – РАЗЧИСТВАНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА.
Концепцията за Самосъкращението и Централната точка
Преди началото на Самоограничението всичко вътре в Безкрайната светлина е било еднородно, но в процеса на Самоограничението възниква център. Смисълът на Цимцум се състои в това, че още преди сътворението на света (и именно за да може такова сътворение да стане възможно), Безкрайната Божествена Светлина се самосъкратила, придвижила се встрани от Централната точка и освободила вътре в себе си Празно пространство” – строителната площадка, на която впоследствие ще се построи цялата Вселена. Тази точка, с която започва Самоограничението става много важно отделено място – Централната точка, а светлината се разпръсква встрани от нея. В резултат около Централната точка се образува Празно пространство. Отвън него остава Безкрайната светлина, а вътре в него Празното пространство. Централната точка се оказва най-отдалечената от границата на Самоограничението, т.е. от Безкрайната светлина. Именно в тази Централна точка по-нататък ще се разположи нашия свят. Тя възниква в началния момент на Самосъкращението, като дотогава няма никаква „обособена точка” в Безкрайната Божественост, всичко е абсолютно равномерно. След Самосъкращението Централната точка се намира в центъра на Празното пространство максимално отделена от границите на Цимцум и от Безкрайната Божественост. Ще спомена, че всички тези описания не трябва да се разбират буквално. Терминът „Безкрайна светлина” може също да бъде разбран например и като „явно изразената воля на Бога”. Всички геометрични описания представляват „езика на клонките”, т.е. алегорично-символично предаване на идеи, за чийто пряко описание няма думи в нашия език.
Самосъкращението се изобразява във вид на кръг
Исак Лурия - Аризал казва, че Цимцум (Самосъкращението) се изобразява във вид на кръг, а не като някаква друга геометрична фигура и обяснява това така: „Тъй като Безкрайната Божествена светлина е абсолютно еднородна, а Цимцум абсолютно равномерен във всички посоки, то в резултат на това се образува кръгла сфера. Изобразяването на Цимцум във вид на кръг подчертава, че в Празното пространство няма никаква специално избрана посока, то е анизотропно (няма никаква неправилност), не е насочено на никъде, нито се стреми към нещо и няма собствена воля. Затова Самоограничението е абсолютно равномерно във всички посоки.
Разликата от обикновената картина на Сътворението.
При обикновеното прочитане на първия стих на книгата Битие („В началото Бог сътвори небето и земята”) историята за сътворението на света често се разбира по следния начин: В началото има Бог, после Той върши определено действие, („сътворява”), като в резултат на това действие се появяват други обекти – „небе и земя” (т.е. Вселената). Тоест в началото е имало Бог, а сега има „Бог плюс Вселената” и по този начин небето и земята се оказват, като че ли извън Бога, отделно от Него. Имало е Строител, а сега вече има и здание стоящо отделно от Него, до Него. Кабала обаче разглежда ситуацията по друг начин: никакъв друг обект извън Строителя не може да има. Зданието не се строи до Строителя, защото никакво „до” не съществува. Строителят запълва всичко и за построяването на зданието Той трябва предварително да разчисти строителна площадка вътре в Самия Себе си и впоследствие зданието ще се построи „вътре” в Строителя, а не „до” Него. В началото има Бог, а после има „Бог минус строителната площадка”. Именно това представлява Самосъкращението на Бога. В потвърждение на тази идея са и думите на ап. Павел който казва: „защото в Него живеем, движим се и съществуваме”.
Метафизичният смисъл на Самосъкращението
Метафизичният смисъл на идеята Цимцум се състои в това, че светът се намира вътре в Бога, а не извън Него и това по съвършено различен начин обяснява връзката между Бога и човека. Ако според обикновената религиозна гледна точка Бог се намира „високо в небесата”, далеч от човека, то от гледна точка на кабала „Бог е винаги около нас, до нас”. Това създава чувство на много по-голяма близост с Бога, отколкото обикновената картина за Сътворението на света. В термините на западната философия този подход се нарича „панентеизъм”. Това е именно вярата, че Бог е във всички неща и следователно Неговото присъствие е постоянно, въпреки че може да се променя и да бъде динамично. Бог се проявява, както иманентно за света, така и трансцедентно по отношение на него. Това е представата, че Бог е по-велик от Вселената, че Вселената е в Бога, и че Той прониква във всяка част от природата, че се простира отвъд природата, и че също е различен от природата. (Панентеизмът не трябва да се бърка с „пантеизма”, който казва, че Бог и природата са едно и също, и че няма разлика между едното и другото).
Моралният смисъл на Самосъкращението.
Самосъкращението, Самоограничението като първо действие на Всевишния Бог формира за човека морален императив: „Направи на другия място вътре в теб, не заемай сам всичко, което можеш, направи място за развитие на неговото празно пространство". Затова в кабала основа на света е не физиката, а етиката. Безкрайната Божествена Светлина е ситуация на тотална проява на Божествената воля, която не оставя място за нищо друго. Затова ако Бог иска да създаде хората, така че те да имат свободна воля, Той трябва да ограничи явното проявление на Своята Собствена воля, да създаде „Пространство празно от Неговия диктат” и именно това представлява Цимцум. Самоограничението като първото действие на Бога формира за човека морален императив: „Ако искаш ефективно да общуваш с другите, „смали” себе си, направи място на другия, в това число вътре в самия теб”. Собственото „аз” ни запълва изцяло отвътре и ако ние искаме да встъпим в истински диалог с другите хора, то за начало трябва да ограничим своята вътрешна светлина по примера на Бога, да създадем в себе си пространство за другия и само тогава можем да чуем събеседника. Това касае също диалога между различните общества, различните идеологически позиции и различните поколения. Това разбира се съвсем не означава, че трябва да се отказваме от своето мнение, а само трябва да го ограничим, да не го считаме за тотално, да направим вътре в него място за другата гледна точка. Това е приложимо и в контекста на отношенията родител-дете: важно е родителите да умеят да ограничат себе си, а не да ръководят детето във всичко. Детето има нужда да се развива самостоятелно, за да се научи да прави самостоятелен избор и да познае цената на грешката. Родителите, които дават на своите деца възможност за развитие чрез самостоятелни действия са подобни в това на Бога, Който не решава вместо нас всички проблеми в света (защото в такъв случай светът би престанал да съществува), а дава възможност на хората самостоятелно да ги преодолеят. Единствено поправяйки самостоятелно света човечеството може да се придвижи в своето развитие. Аналогично на това всеки ръководител също трябва да ограничи своето въздействие, за да даде на подчинените си да се развиват като личности. Подходът, при който човек се явява единствено механичен изпълнител е неефективен за развитието на работата. Истинският лидер е не този, който контролира всички детайли а този, който поставя обща задача и умее да въодушеви останалите, т.е. да им даде възможност самостоятелно да се реализират. Успешният лидер не е робовладелец, а вдъхновител на таланти допълващи се един друг. Именно такъв метод на управление е всеобщо признат за най-ефективния. Всичко в нашия свят е устроено на принципа на Самоограничението: през нощта светлината на слънцето се скрива, за да даде възможност да се проявят луната и звездите. Възможността да проявиш себе си и да почувстваш своята значимост е толкова нужна и важна за всеки човек, че трябва да бъде предоставена на всички без изключение – не само на луната и звездите, но и на всяка свещ. Защото когато слънцето грее, светлината от свещта не се забелязва от никого, но през нощта, когато слънцето е ограничило себе си, тя може да донесе много полза. Развитието на света зависи от това доколко всеки човек в него може да расте и да реализира своя потенциал, внасяйки своя собствен уникален принос. Принципът на Самоограничението е приложим и към вътрешния диалог на човека – между различните части на неговата личност и различни гледни точки за самия себе си. Нито една от частите на личността не трябва да завзема всичко и да потиска другите части. Следователно всяка от тях трябва да бъде самоограничена, за да могат те хармонично да се съчетаят помежду си. Същото се отнася и за процеса на предаване на знания от учителя към ученика, т.е. процеса на разпространение на светлината. Учителят винаги знае повече, отколкото ученикът може да възприеме. Затова ако учителят действително иска да го научи на нещо, той трябва да се адаптира, „да намали” тази светлина и тези знания, които предава – иначе ученикът няма да може да възприеме въобще нищо. И така, дори за това светлината да може да се разпространява, й е нужно Самоограничение. Именно този принцип е залегнал в думите на ап. Павел, когато казва: „В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници, изпреварвайте да си отдавате един на друг почит”. (Тоест: правeте място за другите в себе си).
Първоначалната Божественост
По-горе, за илюстрация приведох три термина, които се отнасят до ситуацията на „Самосъкращението”, и които остават външни по отношение на Празното пространство.
Ор Ейн Соф – „Безкрайната светлина”,
Ейн Соф – „Безкрайността”,
Aйн = Ейн - "Hищо".
Терминът Ейн Соф означава „Първоначалната Божественост” - Абсолютът, Първоначалното трансцедентно. Буквално Ейн Соф означава „без траници, без край”. Но това, което няма граници е невъзможно да се опише и за него не може да се каже нищо. Макар с него да започва всяко обсъждане, всички процеси (Самосъкращението и другите) се случват не в самия Ейн Соф, а в неговите производни - Ор Ейн Соф, „Светлината от Ейн Соф”. Но и в самия изначален Абсолют има „корен”. В термина Ейн Соф неговата първа част Ейн от граматическа гледна точка се явява предлога „Без” (Крайност). Но тази дума бивайки отделно понятие, (а не в съчетание) се произнася Ейн и означава - „Нищо”. По такъв начин корен на Абсолюта се явява тоталното Нищо. От Нищото произлиза Абсолюта. В Абсолюта има „производна” - неговата Светлина. Вътре в тази Безкрайна светлина се осъществява Самосъкращението, разчистването на строителната площадка като Празно място за построяване на Вселената.
За съществуването на света е нужна тъмнина, а не само светлина
Смисълът на живота се явява развитието и напредъка на човека. Само ако се развиваме самостоятелно, ние ставаме пълноценни хора, получаваме истинско удоволствие от живота и се приближаваме до Бога. Но това самостоятелно придвижване би било невъзможно ако няма препятствия – Тъмнина. Ние споменахме, че Тъмнината е резултат от Самоограничението на Светлината, тя се явява неотменна част от нашия свят, без нея неговото съществуване би било невъзможно. Затова Тъмнината - несъвършенството на този свят си струва да се възприема като потенциал за развитие, нали ние се придвижваме напред само тогава, когато осъзнаем проблемите и ги преодоляваме. Присъствието на Тъмнината мобилизира в нас енергията необходима за движението. Препятствията са ни дадени, за да насочим своите сили за тяхното преодоляване и в резултат на това да се сдобием с много по-големи резултати. Затова всеки успешен проект започва с проблеми, с чиято помощ е възможно те да бъдат решени. Всеки проблем следва да се възприема не като пречка, а като възможност за себе си светът да се направи по-добър, да се занесе в него повече Светлина. Това е и смисъла на живота на човека заложен при неговото сътворение.
Нашето отношение към света го променя
На човек често му се струва, че не може да повлияе на света, защото „в света действат големи сили”, несъизмерими с неговите възможности. Но работата не е само в това какви сили има в света, но и в това как това влияе на нас и затова такъв подход се явява заблуда, тъй като нали самото изменение на отношението на човека към различните явления в света, преразглеждането на своята позиция вече променя околния свят. В частност Тъмнината („скриването на светлината”) съществува независимо от нас, но това как ние възприемаме тази Тъмнина, нашето отношение към нея и това какво влияние Тъмнината оказва на нашия живот е изцяло в нашата власт. Когато разбираме, че светът не може да съществува без недостатъци в нас възниква по-спокойно отношение към него и такава позитивна настройка позволява да се сдобием с голям успех в живота. Отношението към проблемите като към възможности за самореализация ни дават голям потенциал: когато осъзнаем, че Тъмнината всъщност е неотменна съставна част от Творението, то виждаме в нея не пречка, а това че е възможно да я използваме за развитие. Не е нужно да хабим сили за борба с Тъмнината, трябва да я използваме за собствения си растеж. Именно опитът да подобрим света и стремежът да донесем в него повече Светлина дават на човека шанс да реализира себе си в качеството на Творец. По този повод Христос ясно казва: „Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болнаво и тялото ти е в мрак. Затова, внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако прочее, цялото твое тяло бъде осветено без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява със сиянието си”.
Реализацията на принципа на Самоограничение в живота
Монотеистичната етика е основана на стремежа да бъдеш подобен на Бога: съгласно библейския текст (Бит.1:26) човек е бил създаден по образ и подобие на Бога. Затова колкото повече се стараем да се уподобим на Бога, толкова по-пълно реализираме себе си като хора. Съответно концепцията за Самоограничението в кабала е не само разказ за това как Бог е сътворил света, но и един от моделите за подражание за нас самите.
Самоограничението не е „пренебрегване на себе си”.
Идеята за Самоограничението съвсем не следва да се възприема като самоотрицание или пренебрегване на себе си. Когато Безкрайната светлина ограничила себе си и отделила вътре в себе си Празно пространство, това не нанесло никаква вреда на самата Божествена светлина, на нейната безкрайност и величественост: Както си е била Безкрайна светлината, така си и останала. Макар за творението размера на Празното пространство да е огромен, от гледна точка на Безкрайната светлина неговия размер е пренебрежимо малък. Да направиш място на другия не означава да се изгубиш: когато ние ограничаваме себе си при общуването с другите хора, отделяме за това общение свободно пространство като в същия момент нашата личност си остава цялостна, както преди това. За да не загубим себе си е важно да правим място на другия, продължавайки едновременно с това да бъдем изпълнени със себе си. Само слабият човек остава затворен в своята крепост считайки, че крепостта ще падне в момента, в който отвори вратата. Самоограничението по никакъв начин не е пренебрегване на себе си. Обратно, именно чувството на увереност в себе си ни позволява без собствена вреда да освободим за ближния част от собственото си вътрешно пространство. Йоан Кръстител много добре беше разбрал тази истина и не се притесняваше за своя авторитет, когато каза за Исус: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам”.
ΠРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО – СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА
Светлината се превръща във Въздух
Както отбелязах по-рано в процеса на Самоограничение (Цимцум) в центъра на Безкрайната светлина се освобождава пространство, което се нарича Празно пространство. Кабала го нарича „Празно”, тъй като вътре в него няма Безкрайна Божествена светлина, но това не означава, че там въобще няма светлина. От Безкрайната светлина там остава някакъв слаб отблясък, който се нарича (Решимо) - „отпечатък”, който е бил там по-рано. „Този „слаб отблясък” дава възможност да се построят световете в това Празно пространство. Продължавайки асоциацията със светлината на слънцето можем да кажем, че: ако светлината-топлината бъде твърде голяма, всичко ще изгори, но ако въобще няма светлина-топлина, всичко ще замръзне. За поддържането на живота е необходима умерена топлина – нито прекалено горещо, нито твърде студено. Именно това умерено ниво на топлина представлява Отблясъкът - слабият остатък слънчева светлина. Цялата вселена се строи вътре в това Празно пространство при наличието на умерено ниво на Светлината. Но Вселената НЕ заема напълно цялото пространство. Между Вселената и Божествената безкрайност остава „празнина в пустотата” и преодоляването на тази празнина от човека се явява екзистенциален проблем. Отблясъкът, който остава в Празното пространство се нарича Въздух (Авир). Това име е дадено на Отблясъка по аналогия с обикновения въздух. Той ни обкръжава и не е насочен на никъде, ние дишаме въздух и живеем в него обикновено не забелязвайки го, но лишавайки се от него ние умираме. Пространството на нивото на въздуха, което не забелязваме поддържа съществуванието и именно това е „Празното пространство”. Процесът на превръщане на остатъчната светлина във въздух на еврейски се изразява с добавянето на буквата йуд. (Въздух, Авир се получава от Ор, „Светлина” с добавянето на йуд). Това е първата буква от Четирибуквеното Божествено име, тоест първото действие на Божественото име е превръщането на Светлината във Въздух.
Двойственост на Празното пространство
От една страна в резултат на Самоограничението (Цимцум), както казах по-горе, Безкрайната Божествена светлина излиза от Празното пространство. Но в някакъв смисъл това е илюзия, просто така ни се струва, защото Безкрайната Светлина не е изчезнала, а е станала невидима. Самоограничението се заключава не в това, че тя изчезва, а в това че тя ограничава своето разкритие и не се проявява явно. (И това е второто разбиране на концепцията Цимцум, затова този термин можем да го преведем не само като „Самосъкращение”, но и като „Самоограничение”). От наша гледна точка светлината е изчезнала и нея действително я няма, но от Божествена гледна точка Светлината продължава, както и по-рано да изпълва всичко, както отвън, така и вътре в Празното пространство. Затова Празното пространство е и свободно от Безкрайната светлина и изпълнено с нея. То е двойствено и самопротиворечиво и това противоречие е заложено в основата на Вселената, построена вътре в това Празно пространство. Вселената е натоварена с неразрешимо противоречие, тъй като изначално е построена на неговата основа. Например обикновената земна светлина като клонка на Божествената светлина се явява едновременно и вълна и набор от частици и нейната структура също е противоречива.
Необходимостта от противоречия в света и в живота
Много често ние възприемаме противоречията като отрицателно явление, като пречка, която е необходимо да преодолеем. Но от гледна точка на кабала наличието на противоречия, в това число неразрешимите е вградено в творението от самото му основаване. Това означава, че не винаги е необходимо да се опитваме да разрешим противоречията, понякога просто трябва да ги приемем и да живеем с тях. Нашият свят, както и света е нелогичен и в голяма степен изпълнен с противоречия. Двойствеността на човека не е проява на нещо неправилно, а същност заложена в света и в живота. Наличието на противоречия следва да се възприема като потенциал за развитие, защото животът е постоянно противоречие, а пълното отсъствие на противоречия е една от разновидностите на смъртта.
Теологичен смисъл на Празното пространство
По такъв начин Празното пространство представлява парадоксално място, в което едновременно се изпълняват две противоречащи едно на друго условия: там няма Безкрайна Светлина и в същото време там има Безкрайна Светлина. И тъй като цялата Вселена се намира вътре в това Празно пространство, то цялата Вселена съществува в този парадокс. Както отбелязахме по-горе съществуващите светове в Празното пространство не го изпълват нацяло, оставяйки известна празнина отделяща Вселената от Безкрайната Божествена Светлина. И пътя от Вселената към Божественото е възможен единствено чрез екзистенциален скок над пропастта на Празното пространство лежаща между тях.
Потенциалът на Светлината в света
На хората им се струва, че Светлината в живота и в света често отсъства. Но съгласно кабала Светлина има винаги, просто понякога ние не я виждаме. Затова задачата на човека в живота се заключава не в това, да „създаде светлина”, а в това „да я разкрие и види”, което е несравнимо по-лесно. Още повече, че тази мисия е „обречена” на успех. Практическият смисъл на такъв подход се заключава в разбирането и усещането, затова че в света винаги има потенциал за решение на всяка позитивна задача, създаване на всякакъв проект, който прави света по-добър. Много често ние се боим да се захванем с истински сериозни проекти, дори когато чувстваме тяхната необходимост и притежаваме необходимите качества и навици, за да ги осъществим. Това се случва, защото в нас живеят съмнения затова ще можем ли да реализираме проекта. Например, ще намерим ли финансови ресурси или нужните партньори? Страхът от това, че може да не намерим ресурси ни блокира, но ако даден проект действително е позитивен и нужен на света, то ресурси за него винаги ще се намерят, защото Светлина винаги има, тя само трябва да се разкрие. Нашето възприятие на различните неща съществено влияе на ситуацията около нас и ни открива нови възможности. Предвид на това, че за разкриване на Светлината са нужни много по-малко усилия и ресурси, отколкото за нейното създаване, наличието на ресурси не се явява проблем. Ресурси вече има, ние просто трябва да ги видим. Ситуацията, когато човек отива в магазина за шоколад и не знае продава ли се там въобще шоколад и ще му стигнат ли парите, се различава от ситуацията, в която шоколадът стои пред него на масата и той трябва просто да отвори опаковката. По този начин тези проекти, които са правилно ориентирани към Безкрайната Божествена светлина, някак сами се реализират. В самите проекти вече е заложен потенциала за тяхната реализация и нашата задача е - да го разкрием.
Кръглата форма – Природните закони нямащи определена цел
По-горе отбелязах, че Празното пространство представлява „кръг”, тъй като първоначалната Безкрайна светлина е напълно еднородна и „Самосъкращението” е станало равномерно във всички посоки. Тази геометрична илюстрация разбира се означава, не външна форма, а характеристика на Празното пространство. Понятието „кръгло” в кабала означава „равномерно във всички посоки, не стремящо се към нищо”. Тоест Отблясъкът изпълващ това Пространство няма цел и определена посока, към която да се стреми и неговата светлина не е насочена на никъде. Затова Отблясъкът е източника на природните закони, които сами по себе си нямат цел да достигнат нещо определено. Те действат „по причина” („Защо?”), а не „заради цел” („С каква цел?”). Безмислено е да си задаваме въпроса „каква цел си поставя силата на земното привличане, към какво се стреми”, защото силата на земното привличане не се стреми към никаква цел. Тя действа по силата на създадените условия, а не заради това предметите да падат на земята. Съгласно кабала природните закони и явления произлизат от Отблясъка, който е „кръгъл” и не е насочен на никъде и затова природните явления са каузативни (по причина), а не теологични, тоест имат причина, но не и цел. (Такава е между другото и съвременната представа за тях). Ясно е, че тези описания в кабала не трябва да се възприемат буквално-физически, а само в качеството им на илюстрации. Така и „кръглостта” на Празното пространство трябва да се възприема само в преносен смисъл, като отсъствие на определена насоченост. Това се отнася и за всички други описания в кабала.
ЛЪЧЪТ – НА СТРОИТЕЛНАТА ПЛОЩАДКА СЕ ПОЯВЯВА ГЕНЕРАЛНИЯТ ПЛАН НА ЗДАНИЕТО
Концепцията за Лъча
Първото действие по Сътворението на Света беше „разчистването на строителната площадка” - устройството на кръглото Празно пространство нямащо посока и цел. От тази площадка израстват природните закони, които също нямат посока и цел. Сега започва вторият етап, когато в допълнение към Кръглото се появява Правото (прякото, директното). Това „право” представлява Лъч от Безкрайната Божествена Светлина внедрена в Празното пространство придвижващ се по посока на Централната точка. Лъчът има посока и цел и това е „Провидението внедряващо се в Празното пространство, в природата”. Когато Лъчът от Безкрайната светлина влезе в Празното пространство, той създава в него ориентация, той се явява активен и целенасочен. По пътя на своето придвижване Лъчът формира от Въздуха структурата на творението - системата на Сферите (Съдовете). Лъчът може да бъде сравнен с Генералния план на бъдещото здание. Той се появява на строителната площадка, за да осъществи този план. Неговата цел е да създаде системата на световете, където в бъдеще ще се появи човека, който ще може да стане партньор на Бога по осъвършенстването на творението. Само в такова партньорство се разкрива, както човешката пълнота така и Божествената пълнота. Именно с тези думи започва Евангелието на Йоан описващо ни Богочовешкото партньорство в Христа: „Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана”.
Според предишната илюстрация вътрешната окръжност е границата Цимцум. В него е Празното пространство и Въздуха, където ще се строят световете. Извън него е Безкрайната Божествена Светлина, която е извън границите на Вселената (т.е тя е трансцедентна на света). Сега в Празното пространство се внедрява Лъч от Безкрайната светлина – тази категория е Правото (директното), което се наслагва върху Кръглото. Както отбелязахме Лъчът внася ориентация, създава „горе” и „долу”. Там, където Лъчът влиза в Празното пространство (горната точка, в която Лъчът се пресича с окръжността Цимцум) сега става „горе”. От нея Лъчът се разпространява надолу към центъра на Празното пространство, където впоследствие ще бъде разположен нашия свят, (където ние се намираме на нашето осъзнато ниво). Важно е да се види, че „долу” се намира в центъра на Кръга (тоест в началната точка на Цимцум), а НЕ на противоположната страна на окръжността. В някакъв смисъл цялата окръжност е „горе”, така да се каже тя е най-близко до Безкрайната Божествена Светлина. Лъчът има цел и задача. Според степента на разпространение надолу той преобразува аморфния Въздух, който среща по пътя си в структурирана система от Сфери (Съдове).
Bъздухът и Лъчът – две производни от Безкрайността
Описвайки Безкрайната Божествена Светлина ние споменахме нейната безкрайност в два аспекта:
- „На широчина” - безкрайност насочена във всички посоки.
- „В дълбочина” - безкрайната сила на Светлината, като огън с безкрайно висока температура.
Двете производни от Безкрайната Светлина, а именно Въздухът и Лъчът наследяват от нея само един от тези два параметра. Въздухът изпълва всичко наоколо наследявайки параметъра на безкрайността в пространството, но по силата си на светене той е слаб - това е равномерно топло, а не силен огън. Лъчът обратно на Безкрайната Светлина наследява силата на огъня, безкрайността „в дълбочина” - той е с твърде „висока температура”, но много тънък, тесен. Разбира се това наследяване е много отслабено и непълно. Лъчът няма „безкрайна” температура, макар че неговата температура все пак е висока. Въздухът също не се разпространява безкрайно, а само вътре в Празното пространство. По такъв начин първоначалната Безкрайност се смалява и раздвоява на два параметъра пораждайки Въздух и Лъч, които по-нататък си взаимодействат един с друг. Въздухът дава материал, а Лъчът го организира и направлява. В резултат на това взаимодействие се формират всички сложни структури на Вселената. (В нашия свят това е много ясно изразено чрез Мъжкото и Женското начало).
Връзката между Кръглото и Πравото, както между естественото и моралното
Както отбелязахме по-горе, Въздухът (Кръглото) е корена на природните закони, естественото функциониране на света. Но природата не познава морала: категорията "морал" по принцип е неприложима нито към закона за земното привличане, нито към поведението на вирусите или бактериите, нито към действията на лъва или стадото вълци - тяхното поведение се определя от ползата във връзка с оцеляването. Природата познава само правото на силния: който може, той изяжда другия. „Овцата вече е виновна само, поради това че вълкът е гладен и иска да яде”, а общество за защита правата на овцете в природата не е предвидено. При това и вълците и въобще цялата природа не трябва да се нарича аморална – тя е извън морала. Природните закони имат причина, принудителен характер. Там няма свобода на избора и цел, към която следва да се стремят. Отсъствието на свобода и цел прави невъзможно установяването на морални принципи. Съвсем друг характер има Лъчът. Както отбелязахме по-горе, целта на Лъча е да създаде човека и да го издигне до нивото на Партньор и Събеседник на Бога, а за да се издигне (а не просто биологически да преживява, като всичко останало в природата) на човека му е необходим морал. Моралният императив на Лъча е обърнат към частиците на Въздуха, които Лъчът среща по своя път. Той им носи послание: „Престанете да бъдете безцелни, прекратете безмисленото си движение, присъединете се към структурата на Сферите (Съдовете), която да даде възможност на света да възприеме Божествената светлина и да достигне до Бога”. С други думи неговият императив е: „Придобийте смисъл”. Затова Лъчът (Правото, Директното) се явява източник на всичко в света, което има цел, посока и смисъл. Ако Кръглото е източника на природните закони, то Лъчът е насоченото Божествено Провидение, което променя и придвижва света напред. Всичко, което е свързано с природните циклични процеси се отнася към сферата на Кръглия Въздух, а всичко, което касае стремежа към някаква цел се отнася към сферата на Правия Лъч. Лъчът расте и се придвижва във вътрешността на Празното пространство, завличайки и обхващайки хаотично движещите се преди това частици на Въздуха. Така се формира сложната структура на Сферите (Съдовете), която е нужна за възприемане и предаване на Божествената светлина.
Балансът между свободата и необходимостта
По-горе отбелязах, че Цимцум, първото действие по Сътворението на света има морален характер, неговият императив е: „Направи място на другия”. На втория етап възниква Въздухът, Празното пространство. Той е източник на природните закони, а те нямат морален характер. На това ниво всичко е предопределено, подчинено на закони и няма свобода на избора, а там където няма свобода на избора, не може да има морал. На третия етап, Лъчът отново носи свобода, а с нея и морал. Неговият императив е „придобий смисъл”. Той не заставя, не задължава, а привлича. Дейността на човека в този свят постоянно балансира между тези два параметъра на Божествената безкрайност: между Лъча и Въздуха, Правото и Кръглото, между свободата и необходимостта.
Връзката на Лъча с нашия живот
Концепцията за Лъча означава, че в творението като цяло съществува позитивна посока на развитие. Тази посока е свързана едновременно с придобиване на повече свобода против всички видове детерминизъм. Свързана е с Божествените морални ценности – против закона на джунглата господстващ в природата и с общото превръщане на света в единна система – против чувството на разделение и отсъствие на смисъл в живота. Всичко това е показател, че Лъчът се придвижва в света въвличайки природните сили. По този начин за постигането на успех в живота е много важно да се движим в посоката на Лъча. Много често хората започват едни или други проекти, просто защото умеят и искат да се занимават с нещо. Но, за да бъде проекта успешен, той трябва да започне с друго – с разбирането на това, какъв конкретен проблем той е призван да реши. Проектът трябва да подобрява света на конкретното място, където планира да се реализира. В еврейската традиция този подход се нарича „поправяне на света” („тикун олам”). В случая с бизнес проектите само по себе си желанието да се спечелят пари не се явява достатъчна цел. Главната задача трябва да бъде решаването на конкретните проблеми на конкретни хора и тогава тези хора автоматично ще станат клиенти на този проект. Когато бизнесът е ориентиран на правилно изявения проблем и реално помага за неговото решаване, то благодарното общество е готово да заплати, което води и до комерсиалния успех на проекта.
ПРАОБРАЗЪТ НА ЧОВЕКА – ЧЕРТЕЖЪТ НА СВЕТА
Концепцията за Пра-човека
Пра-човекът е първата структура, която Лъчът образува в началото на своето разпространение, когато излиза от Безкрайната светлина и влиза в Празното пространство. Тя става тази основа в съответствие, с която по-нататък се развива светът, и която съдържа в себе си свойствата на всички бъдещи структури. Кабала нарича тази структура на Праобраз на човека (Адам Кадмон), именно защото в нея присъстват не само природни свойства, но и свойствата присъщи само на човека (свобода на избора, морал, цел и т.н.). Той е образ на Бога и тази форма, която Лъчът приема в най-първия момент на неговото съществуване, когато излиза от Безкрайната светлина в Празното пространство. Праобразът на човека е тази структура на творението на основа, на която се осъществява Божественото управление в него. Това се случва още преди да са възникнали всички светове. По такъв начин Пра-човекът е първият „образ свързан с Бога” появил се в процеса на творението. Именно по този „Божий образ” по-нататък ще се твори света. По-натътък тази структура на управление се повтаря и присъства и на по-низшите нива на Божественото управление и по този начин пронизва и формира цялата Вселена. Всичко, което впоследствие ще възникне в света ще бъде оформено по формата на тази първоначална структура и в този смисъл целият свят се явява „антропоморфен”, т.е. „подобен на човека”. (Антропоморфизмът представлява приписване на човешки качества върху природни явления и животни, неодушевени предмети и обекти, концепции и т.н. Също представянето на дадено божество в човешки образ). Първоначалната Божествена светлина няма никаква форма, образ или подобие, защото тя е – всичко. Въздухът явяващ се отблясък от Безкрайната светлина в Празното пространство също няма, каквато и да било форма – той е равномерен навсякъде. Затова праобразът на човека е първият образ свързан с Бога появил се в процеса на творене. Тази форма предшества всичко и затова тя стои над всичко, а всички светове се намират по-долу, явяват се производни от него (и дори се намират вътре в него). Адам Кадмон обгръща всичко, той е съвкупност на цялата оформена Вселена във всички светове, това е „микро-макро-космосът”, планът на творението. Всички останали светове се образуват по пътя на еманацията на светлината от различните части от тялото на Пра-човека. Кабалистичното разбиране на думите от книгата Битие 1:26 затова, че „човекът е създаден по образ и подобие на Бога” се заключава в това, че първият човек (Адам Ришон) е създаден по подобие на Пра-човека (Адам Кадмон), който носи в себе си функцията на Бога. Човекът е подобен на Бога само в някаква степен и затова в Библията не е казано „в подобие на Бога”, а „по подобие на Бога”, което означава относително подобие. „Първият човек” (Адам Ришон) е този Адам, който е бил създаден много по-късно, в последния ден на Сътворението на света, „от пръстта” по Безкрайният образ (т.е. по модела на Пра-човека), и от когото впоследствие са произлезли всички хора. Смисълът на този ред на създаване на световете се състои в това, че светът е създаден за човека, а не човека за света.
Mикрокосмосът структурно е подобен на макрокосмоса.
Когато Първият човек (Адам Ришон) се създава по формата на Пра-човека (Адам Кадмон), то изявлението „човекът сам по себе си е Вселена”, т.е. микрокосмосът е подобен на макрокосмоса” придобива не декларативен, а структурен характер. Кабала описва нивата на Вселената като създадени по общата схема на Десетте Сфери. Както е устроено висшето, така е устроено и низшето, във всяка капка вода се отразява океана. Всеки от четирите свята, от които се състои Вселената или всеки народ като цяло или всеки човек имат в основата си точно такава структура. Нашият вътрешен свят е устроен точно така, както и най-висшите етажи на Вселената. Затова изучавайки устройството на творението ние можем по-добре да опознаем и разберем самите себе си, а поглеждайки в себе си и почувствайки връзката и функционирането на различните граници на собствената си душа, ние можем по-добре да разберем и света.
„По образ на Бога” заради взаимното разбирането
Взаимното разбиране е възможно единствено между подобни, и когато в книгата Битие се казва, че „Бог създаде човека по Своя образ и подобие” това в частност означава, че на човека в някаква степен е дадена възможност да разбира Бога. Съгласно антропния принцип на Вселената целия свят е устроен и расчетен според човека и е ориентиран спрямо него. Целият свят и цялата негова структура, всички пътища във Вселената, както нейното висше Управление, така и всички следващи структури съответстват на човека и затова човекът е в състояние да ги разбира – не само с разума си, но и с цялото си същество. В това е фундаменталният оптимизъм на кабала: светът не е враждебен на човека, ние можем и сме длъжни да живеем успешно в него. Всички трудности в света са създадени единствено за нашето собствено развитие, за да бъдат източник на развитие. Не трябва нито „да висим под света”, нито „да провисваме света под себе си”. Трябва да видим, че светът вече е направен по нас и да го възприемем по нов начин. Светът е създаден така, че на човека в него трябва да му е добре – и ще му бъде добре ако се научи да живее и действа правилно в него. Това е източника на глобален оптимизъм, към който ни ориентира кабала. Бог няма никакъв вид или образ, затова думите, че човекът е създаден „по образ и подобие на Бога” следва да се разбират като „по образ и подобие на пътищата на Божественото управление на световете”. Затова „Божий образ” не означава какъв е Той „всъщност”, а по какъв начин Бог управлява света, как Той в реалния свят се проявява пред нас. В този смисъл може да се каже, че „Образът на Бога са - Неговите действия”, „Делата на Бога са Неговото облекло”. Висша възможност за човека е да види не Бога, а да види Неговата външна дреха, това как Той управлява света. Именно за това нещо Мойсей моли Бога: „Сега ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля ти се пътя Си, за да те позная” (Изх. 33:13).
Човекът е Лъча
Друг един аспект от концепцията за Пра-човека се състои в това, че самият човек е Лъчът във Вселената. Именно човекът намесвайки се в природния свят, проправя пътя за реализация в него на Божествените цели. Самата природа не се стреми към нищо, стреми се човекът. И макар човекът не винаги да съзнава своя стремеж към Божествената цел на Вселената, тази цел се реализира именно чрез него. Затова цялата отговорност за нашия свят пада върху нас.
----------------------------------------------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Идеите на Кабала и тяхното прилагане в живота” на Пинхас Полонски и Марат Рессин и книгата на Исак Лурия - Аризал "Дървото на Живота".