Когато четем първите глави на книгата Битие нашето обичайно възприятие е, че след потопа следва историята с Вавилонската кула, след която хората се раделят на различни народи, езици и т.н. Но ако си отворим Библията и започнем внимателно да четем ще видим, че нещата не стоят съвсем така. Всъщност хората се разделят по различните свои места и страни още преди Вавилонската кула, а не след нея! Битие 10 глава ни разказва за разселението на народите, а 11 глава ни разказва за Вавилонската кула, т.е. нещата изглеждат в обратен ред. В Битие 10:1-5 четем:
„Ето потомството на Ноевите синове, Сим, Хам и Яфет, че и на тях се родиха синове след потопа. Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.”
От този пасаж виждаме, че много народи вече са се били разселили по различните страни, всеки от тях е имал свой език и общо взето нещата са ясни. Но изведнъж следващата 11 глава започва с думите:
„По цялата земя се употребяваше един език и един говор”.
Но как е възможно това? Нали току-що ни бе казано, че вече е имало много езици? Може би повечето от читателите на Библията не са се замисляли относно това... Оказва се, че хората са се разделили на различни езици още преди Вавилонската кула. Изброени са ни тримата сина на Ной, 70 разпръснали се народа на 70 различни места, които са имали 70 езика и т.н. А в следващата глава се казва, че всички са имали един език!? Тук видимо се натъкваме на проблем свързан с това противоречие. Този проблем обаче (както и повечето противоречия в Библията) може да бъде решен само при четенето (и разбирането) на текста в оригинал, тъй като в дадения случай в иврит има два напълно различни термина за думата „език”. Едната дума е „лашон”, а другата дума е „сафа”. Думата „лашон” означава органът, който се намира в устата на човек, а също и езикът, на който хората разговарят помежду си. А втората дума „сафа” буквално означава „устни” и цялото объркване възниква поради факта, че в 10 глава е употребена думата „лашон”, а в 11 глава думата „сафа”, което при превод не става ясно. Тоест в 10 глава е казано, че всеки народ имал свой език („лашон”), а в 11 глава, че езикът („сафа”) е бил общ.
И така, по какво се различава езикът като орган намиращ се в устата от езика в смисъла на „устни”? Най-видимата разлика е, че езикът е вътре в устата на човека, а устните са отвън, т.е. един вид има и вътрешен и външен език. Нека да разгледаме какво представляват тези два вида език? Всъщност за какво се употребяват езиците - български, английски, немски, френски и т.н.? Съществува нещо, което ние наричаме общуване, и за чиято цел използваме, както органа намиращ се в нашата уста, така и езикът, на който комуникираме, но освен общуването има и едно друго нещо. Например с каква цел хората пишат литература? Литературата не се пише с цел общуване, нали? Ние четем проза, лирика, художествена литература и т.н., не за да общуваме, а за нещо съвсем друго и то е - за нашето духовно израстване. И се оказва, че езикът се използва за две съвсем различни неща: едното нещо се нарича комуникация, когато аз искам да кажа нещо на някого, а другото нещо е това как самият аз рисувам света, как е устроен света, как е устроен човека, обществото, душата, културата и тази роля на езика е огромна. Например в древността хората са разказвали митове, но защо? Каква е била ролята на тези митове в Древна Гърция например или в Китай? Чрез митове хората са описвали обкръжаващия свят. В някакъв смисъл днес тази роля изпълнява цялата налична художествена литература, но такава роля изпълнява също и библейският текст. Защо ние четем Библията? Не само, за да знаем какво Бог иска от нас. За онова, което Бог иска от нас би могло да се направи просто някаква малка подборка и това е достатъчно. Не, ние четем Библията, за да получим представа затова как е устроен света. Тоест езикът има две напълно различни функции: 1/ комуникативна функция и 2/ език, който ни описва обкръжавашият свят. Той описва света, в който живеем, задава параметрите на нашия живот и от това как описваме света, на какъв език, от това зависи как всъщност ние виждаме света. Тази функция на езика не е комуникативна, тя е вътрешна, моделираща. От гледна точка на науката това се нарича „наратив”, който наратив показва как разказвам и описвам обкръжаващия свят по начина, по който аз го виждам. И това свое разбиране аз го предавам на моето поколение, на моите деца, след това те го предават на следващото поколение и т.н. И всеки четящ човек живее именно в това пространство, живее не просто във физическия свят, живее в света такъв, какъвто той си го представя и описва и всъщност ние живеем именно в този наратив, а не във физическия свят. И затова е критично важно на какъв вътрешен език говорим, защото на различен вътрешен език, светът ще бъде различен. Това е и причината хората говорещи на различни езици да виждат света по различен начин. Най-кардинално влияние върху онова, което виждаме около нас оказва езикът, на който говорим. Ние виждаме не онова, което виждат физическите ни очи, а онова, което можем да назовем и нашата визия за света зависи от езика, на който говорим. Най-простият пример е: Че за човекът, който говори на български език дъгата има 7 цвята, а за човека, който говори на английски или френски дъгата има 6 цвята, тъй като „blue” е едновременно и синьо, и тъмно синьо (цвят индиго). Затова говорещият на английски или френски език не разделя тези два цвята, тъй като думата е една и съща и за двата. Тоест не зависи от това, което нашите очи виждат, а от това, което умеем да назовем. Това е един елементарен пример, но целият наш живот, възприятието на нашата дейност, усещане и т.н. зависят от това на какъв език говорим. И тази функция на езика е моделираща функция с помощта, на който език ние моделираме света. Та тези две думи „лашон” и „сафа” на иврит означават две различни функции на езика – комуникативна и моделираща. Лашон е този език, на който даден народ описва света около себе си, а сафа е езикът на който различните хора си дават един на друг указания, осъществяват комуникация и т.н. И в тази връзка, когато четем 10 и 11 глава пред нас Библията разкрива всъщност следната картина: Хората са се разделили по различните си страни, всеки народ си имал свой език („лашон”), т.е. свое виждане за света, свой подход към света, своя ценностна система, своя култура и т.н. А за комуникация е съществувал един общ език и това е именно „сафа” - езикът, чрез който се строи всъщност и Вавилонската кула. Без разбирането на тези две различни понятия е невъзможно тази история въобще да бъде разбрана. Иначе просто четем, не разбираме какво всъщност четем и започваме да правим различни догадки и свободни съчинения в стил „какво е искал да каже авторът”. Така че всеки народ е имал свой моделиращ език „лашон”, а езикът „сафа” е бил общ и именно за този език в Бит.11:1 се казва:
„По цялата земя се употребяваше един език и един говор (наречие)”.
Вместо думата „говор” в оригинала на иврит се казва: „един език и немного думи”, тоест в този общ комуникативен език е имало много малко думи, той е бил много беден. Всеки имал свой богат, вътрешен, моделиращ език, тъй като на този език се описват усещанията, разбиранията и т.н. за живота. (За да се пише художествена литература, стихове и др. е нужен богат речник и голям набор от думи. Много повече от думите, които използваме в ежедневието и бита си, защото за да се опише света са нужни много, много думи, тъй като той е безкрайно пъстър и многоразличен.)
По-нататък в Бит.11:2,3 се описва неуспешната един вид „научно-техническа революция”. Тя започва с описание на огромния пробив в технологията в областта на строителството:
„И като потеглиха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал (глина).”
Днес се знае, че в земните пластове в този район има голямо количество петрол, чийто петролни продукти са битума (асфалта) и др. и именно затова древните жители са използвали смола, а не глина при градежа на Вавилонската кула. Всички знаем, че камъкът не е най-удобният материал: той е неравен и нееднороден, трябва да се дяла дълго време и да се положат равно голям брой камъни е доста трудно. А тухлата е стандартен материал: може да се направи „поточно” производство и да се направят хиляди тухли, от които да се изгради всякакво здание, нужен е само добър свързващ разтвор. (Именно затова тази технология се използва и до днес.) Когато за строеж вместо глина започнали да използват смола, хората успели да разгърнат грандиозно строителство в тази долина. На твърдо, равно място при наличието на тухли и смола те можели да построят всичко, което искат. По такъв начин пред нас е описана първата в историята „научно-техническа революция”, която в същия момент завършва с пълен неуспех. Защото се оказва, че физическите и технически възможности сами по себе си по никакъв начин не са залог за успех.
След това в Бит.11:4 четем в какво се състои целта на построяването на кулата:
„И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.”
Хората решили, че щом в тях са се появили сили сами да построят град и кула, то те вече не се нуждаят от Божествените указания. Това разрушаване на първоначалния смисъл на живота довело да провала на техния проект, защото техническата област на живота отговаря на въпроса „как?”, занимава се с начините и причините, а духовната област отговаря на въпроса „защо?”, тя работи с целта и смисъла на нещата. И колкото науката и технологиите да ни придвижват напред в познаването на „как?”, това само по себе си не ни приближава към разбирането на „защо?”. (Иначе казано, колкото и дълго да стоим и изучаваме на гарата разписанието на влаковете, никога няма да разберем докъде искаме да пътуваме). Описвайки мотивите за строителството на Вавилонската кула еврейската устна традиция разказва следното: „Хората си казали едни на други: Потопът не е бил просто случайно явление, това е природен закон. Всеки 1600 години (времето от Сътворението на света до потопа) небесата се поклащат и падат на земята. Дайте да построим кула до небето и да подпрем небесата, така че повече да не се клатят и да няма вече потоп”. Ние не трябва да се отнасяме към подобна история като към „примитивна представа за древните хора неразбиращи природата на нещата. Древните хора с техните очевидни достижения в строежа на материалната цивилизация, по никакъв начин не са били глупави или примитивни. Те прекрасно разбирали, че физическите небеса се състоят не от камъни, и че „атланти държат небето” съвсем не в материалния смисъл. Но предавали своето разбиране за света не в абстрактно-понятийна форма, а чрез „митове” под формата на образни картини. Глупави и примитивни ще бъдем ние днес, ако тълкуваме техните вярвания в буквален смисъл, незамисляйки се за тези философски и етични идеи, които са се влагали в тези „митове”. Какво е това „небе”, което както те считали регулярно „падало върху земята”? Винаги и при всички народи „небето” е синоним на „страха от Бога”, трепета пред Висшата сила, пред Божествените думи. „Небето” е Висшият Закон и когато „небесата се поклащат и падат на земята”, това означава Божествен съд над земята, над човечеството, въплатил се тогава под формата на потоп. Желанието „да се подпрат небесата, така че да не се клатят” е стремежа да се предотврати Божествената присъда над земята и човечеството да предотврати наказанието, тъй като според древните хора природата на нещата е устроена така, че от време на време Бог произвежда Своя Съд. И тъй като катастрофалните последствия от предишния съд (потопа) в тази епоха все още са били налице, те искали да избегнат следващ такъв съд. Това е едно малко отклонение от библейския текст, но то все пак ни помага да се запознаем с мисленето на хората от онова време.
Та каква е била целта на построяването на Вавилонската кула? Защо хората са започнали да я строят? Най-главната и ясна цел според текста е: „за да не се разпръснат по лицето на земята”. Но защо Вавилонската кула способствала да не се разпръснат? Казва се също: „за да си спечелят име и да не се разпръснат”. Защо името способства да не се разпръснат? Ами, защото това велико име ще привлича всеки. Ако това е велик и уважаван проект, „проекта на бъдещето”, то всички ще се стремят да отидат там. А по какъв начин хората ще си спечелят име? Именно като създатели на този велик строеж. Тук е моментът да кажа, че ние трябва да признаем, че хората от онова време съвсем не са били по-глупави от нас (и трябва да спрем да си ги представяме като някакви неандерталци или австралопитеци, които просто са „търчали” насам-натам без да знаят общо взето какво строят, какво говорят и т.н.) Не, те много добре са знаели и разбирали, че на практика „кула висока до небето” не може да бъде построена, но са я строили тъй като този велик проект е трябвало да бъде именно безкраен. Тъй като потопът бил следствие от грехове, както по отношение на ближния, така и по отношение на Бога, затова хората си задали въпроса: как да направят така, че да отделят човека от греха? И решението било „кула висока до небето”, т.е. безкраен велик проект, „строежа на хилядолетието”, главният проект на човечеството, в който ще бъдат вложени всички сили на обществото и цялото негово внимание, което ще съедини хората в единно семейство, така че да мислят за нещо друго и в частност да не им остане време да вършат грехове. Хората щели да се раждат, да живеят и умират, а кулата през цялото това време щяла да се строи. Строежът на хилядолетието щял да увлече хората със своя огромен размер и важност за бъдещето на човечеството (за да няма потоп), щял е да ги възпита в преданост към „истинските хуманни цели” и би погълнал без остатък всички техни стремежи, така че за грехове против ближния не би останало време. Те избират проект, който практически не може да бъде осъществен, но който ще бъде най-великият в умовете на хората. И тъй като ще бъде най-великия, той ще обединява всички хора. Ясно е, че за великия проект за построяване на „кула до небето” е необходимо всеобщо единство и затова инициаторите на строителството на кулата не търпели опозиция. Четем, че някои народи (Асирия) напуснали и не участвали в строителството, но за останалите бил твърдо установен принципът на „един говор” („немного думи”), т.е никакво отклонение от генералната линия. Строителите на кулата искали да получат пълно еднообразие на мислите, което всъщност е форма на убийство – убийство на многоразличието и многообразието на човешкото общество. За да не пада небето на земята, строителите на кулата искали да предотвратят престъпленията на един човек против друг и да получат всеобщо добро отношение „към своя ближен”, но под ближен се разбирал само човекът, който е като всички останали. За предотвратяването на разприте всички е трябвало да станат еднакви, тъждествено равни участници в единен проект. И макар всичко това да се правело „за щастието на хората”, действителната ценност на човешката личност се снижавала извънредно много, тъй като ако един човек стане неразличим от друг, той престава да бъде уникален. (Между другото този принцип се е повтарял многократно в историята на човечеството, като най-пресният пример е от 20 век при комунизма, който макар да е бил нещо неосъществимо, важното е било хората да са обединени относно неговото изграждане, уж с цел да бъдат заедно (като другари и другарки), а всъщност целта е те да бъдат контролирани и подтискани. Всички е трябвало да се обличат еднакво, да имат приблизително еднакъв стандарт на живот, да мислят еднакво, а най-добре ще е ако въобще не мислят, тъй като партията мисли за тях!? Период, в който тази народи са били подложени на ментално, интелектуално и физическо унижение, но... „в името на народа”!? Това че този проект нямаше как да бъде построен не беше толкова важно, важното бе да вярваме, че участваме в някакво велико начинание, тъй като този проект ще бъде най-великият, ще обединява всички хора, ще ги направи комунисти и т.н.) Целта на Вавилонската кула била именно да съедини човечеството, за да не се разпръсне то и това става ясно още от предната 10 глава, когато ни се казва, че човечеството вече започнало да се разселва в различни посоки. Тук виждаме отделни народи, на които явно не се е харесала прекалената централизация на власт най-вече от страна на Нимрод, тъй като към този период се отнася и първото установяване на царство – във Вавилон, в Сенаарската земя (бъдещата територия на Шумерското царство, южна Месопотамия), за което се казва:
„А Куш роди Нимрод. Той пръв стана силен воин на земята. Той беше голям ловец пред Господа, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред Господа. Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне в Сенаарската земя” (Бит.10:8-10). Затова и асирийците се отделят от Вавилон и отиват на север от Месопотамия, за което четем: „А Асир напусна тази земя и построи Ниневия и Реховот-Ир и Халах и Ресен между Ниневия и Халах, велики градове.”
От текста виждаме, че и други народи започнали да се отделят и да се разселват по цялата земя, защото се казва:
„От тях се разпространиха народите по земята след потопа.”
Това очертаващо се разселване на човечеството по всички краища на земята можело да бъде спряно единствено чрез обединението около някакъв велик проект. Именно затова хората се заемат с нещо, което ще е безкрайно и ще се строи вечно. Тази идея между другото е жива и днес. Днес също има хора, които искат да обединят човечеството, но тук идва най-важният въпрос: Кое е по-важно, единството или разнообразието? Интересно е, че девизът на Европейския съюз днес е „Единство в многообразието”, а едно от неговите здания има вид на незавършена сграда във вид на кула!?!? Съвременният човек е схванал в общи линии каква е правилната посока за развитие на цивилизацията, но това не може да се постигне само чрез човешки усилия (интелектуални, научни, културни, икономически, политически, военни и т.н.), а само чрез вътрешна промяна на всеки човек в хармония с плана на Бога (в Христа) относно бъдещето на света. Защо за своето обединение хората избрали именно такъв способ – да строят кула? Защо е трябвало да изберат именно такъв безкраен проект? Защо всъщност не е трябвало да се обединяват? И защо не са решили да се обединят по някакъв друг начин? Отговорът се намира в текста, където се казва, че по цялата земя се употребявал един език и един говор (в ориг. „немного думи”), т.е. твърде малко думи. Ако в един език има твърде малко думи не можеш да пишеш поезия, не можеш да създаваш митове, не можеш да създаваш художествена литература. Когато един език е беден посредством него може единствено да се дават кратки указания, заповеди и т.н. и съответно единственото възможно нещо е да се създаде строителен проект. Хората тогава са нямали никакво друга основа, на която да изградят своето обединение. По-нататък четем как Бог смесил техните езици, но нека първо да си отговорим на въпроса: От гледна точка на библейския подход имаме ли в Библията такъв идеал, че цялото човечество трябва да има един общ език? Разбира се, че има. Пророците на много места говорят, че в месианското време хората ще хвалят Бога на един език, че всички народи ще общуват помежду си без значение от каква народност са, че всички ще станат един народ (обединени в Христовото име). Тоест такъв идеал съществува в Библията. А каква е ситуацията тук? Проблемът тук е, че в този общ език тогава е имало много малко думи и вместо да се тръгне по пътя на разширяването му чрез взаимствания от всеки отделен език, култура, самостоятелност на всеки народ и т.н., хората тръгнали по пътя на създаване на строителен проект и това било неправилно използване на този инструмент, който те са имали. Именно и затова Бог им отнема този инструмент, защото когато ползваш дадено нещо неправилно, накрая го губиш...
След това в Бит.11:5,6 Библията използва един странен израз:
„А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят, и не ще може вече да им се забрани какво да било нещо, което биха намислили да направят.”
Но как така? Бог не може ли от небето да види какво хората правят, че трябва непременно „да слиза”? И могат ли хората всъщност да построят реално кула до небето? Естествено че не. Това, което могат да направят само е да блокират развитието си един друг. Именно затова този проект е трябвало да бъде разрушен, за да може силите на хората да бъдат вложени не в тази кула, а всеки народ да развие своя култура, разбиране, виждане за света, свои особености. По какъв начин Бог разрушил техния план? Тук има използвана една особена дума „слезе” (на еврейски „сайки”) в израза „Господ слезе”. Какво означава Господ „слезе”? Къде преди това в Библията имаме използван този израз? На много места, но един от най-емблематичните е на планината Синай. Чрез тази аналогия разбираме, че „слезе” означава „откровение”, т.е. Бог се приближил до хората, така че те почувствали (открило им се) много повече от Божествеността, отколкото по-рано. Именно това означава „слизането на Бога”. И какво се случило, когато „Господ слязъл” в ситуацията с Вавилонската кула? Всички тези хора от различни народи почувствали нещо ново, видяли Божествеността по нов начин. Когато човек почувства Божественото какво му се иска? Иска му се да Го опише. Да опише това, което чувства, да обясни на другите какво чувства и разбира, да предаде това чувство на откровение и озарение, което е получил. Как човек може да изрази това? Единствено чрез своя език. Той може да изрази това само на своя „лашон”, на вътрешния си, моделиращ език на всеки народ и в момента, в който получили по-голямо Божествено откровение всички хора започнали да се занимават с изразяването на това откровение чрез своите вътрешни езици и то им станало много по-интересно от строенето на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират един друг - в смисъл, че всички техни вътрешни езици рязко се развили и пораснали. Те се научили да изразяват сложните неща, а един друг не могли да се разбират, тъй като всеки имал свой вътрешен език и не можел да предаде своите чувства чрез комуникативния дотогава общ език. У всеки възникнали по-важни интереси от Вавилонската кула и общата комуникация между тях престанала. (Тази картина се различава рязко от обичайната представа, с която сме свикнали, че едва ли не, както си строяли кулата, Бог в един миг направил така, че всеки народ започнал да говори на различен език и настанала пълна какафония по подобие на Ню Йоркската борса, когато всички говорят едновременно и никой не разбира другия!?) Да, всеки народ вече имал свой вътрешен език, но съществувало общо съгласие между всички, единна позиция и единно мнение в човечеството. Изглеждало, че тази ситуация е идеалната, но се оказва, че това съвсем не е така.
Историята на Вавилонската кула започва с описание на пълното единство на човечеството, но завършва с пълното разделение: един не разбира езика на другия и хората се разделят по Земята. На пръв поглед тази ситуация изглежда толкова противоречива и странна, че ние сме длъжни да направим извода, че на Бог такова общо единство не Му е угодно. Да, за Бога не е угодно, когато всички говорят едно и също и липсва разнообразие. Ако всички мислят еднакво (значи никой не мисли), няма динамика на движението и прогресът е невъзможен. Смесването на езиците и взаимното разбиране между народите води до конфликт, а понякога и до войни, но тези разногласия са жизнено необходими за духовния прогрес на човечеството. Идеалното съгласие блокира развитието на живота и затова Бог го унищожава. Да, всеки народ си има свой „лашон” (така как той вижда света). Имало един език „сафа” и 70 езика „лашон”. Днес „сафа” можем да кажем, че се явява например английският език (макар че той е много богат, докато по онова време общият език на хората е бил много беден). Ако обаче погледнем в света около нас ще видим, че всички народи са напълно различни – те имат различни ценности, култура, манталитет, народопсихология и т.н. Често става така, че това което е нормално за един народ е неприемливо и дори ужасно за друг. Но във всеки народ има някаква национална идея, която просто пронизва цялата негова култура, светоглед, целия му подход към живота. Повечето народи днес имат някаква своя обединителна идея и тя винаги е позитивна от тяхна гледна точка, това е нещо, което ги обединява и ги кара да вървят напред. (За съжаление при нас българите такава национална идея или кауза липсва ако не броим завистта, която за съжаление е наш национален спорт, и която до ден днешен ни пречи да се развием и да се превърнем в нормална просперираща държава.) Най-простият пример от гледна точка да кажем на немците е това, че най-важното нещо в света за тях това е - редът. Трябва да има ред. Това е основа на основите за немския светоглед. Това може да е добър ред, може да е лош ред, няма значение, важното е да има ред. Докато англичаните или например французите имат съвършено друго възприятие за света. За тях човекът е преди всичко свободен, те не обичат да им се заповядва и т.н. Това не означава, че едните са добри, а другите лоши. Не, просто всички те имат своя собствена култура, както китайците, арабите и всяка друга народност. Всеки народ взема една страна и елемент от света и неговата главна задача е да ги отрази в човечеството. Това може да бъде голяма държава, може да бъде малка държава, но всеки народ има нещо свое и специално дадено и вложено от Бога в него и това е неговият принос към цивилизацията. Именно затова историите за Потопа и Вавилонската кула се явяват в Библията предисловие към избраността на Авраам. Те показват, че човечеството не може да устои, ако в него няма особена група, която да помага на хората в установяването на диалога с Бога. След потопа и историята за Вавилонската кула човечеството се състои не вече от отделни хора, а от народи. Отделен човек не може да поправи човечеството, това може да направи единствено народ и затова по-нататък от индивида-Авраам „се произвежда” еврейския народ и това е първата необходима крачка към поправянето на човечеството. Първият седмичен раздел на Петокнижието в Еврейската Библия наречен „Берешит” ни описва Адам и разказва за структурата на човека въобще („Бней Адам” – „синовете на Адам”, т.е. човеците всеки като личност), вторият раздел „Ной” ни говори за структурата на човечеството („Бней Ной” – „синовете на Ной”, т.е. всички народи заедно като човечество), а третият раздел се нарича „Лех Леха” – „Излез от себе си, към себе си, за себе си”), с който започва историята на Авраам, а оттам и на еврейския народ - неговият изход от обичайната структура на човечеството и приемане в себе си на месианската задача за поправянето на света. Днес вече повече от 2000 години тази роля се изпълнява от Църквата Христова, за която ап. Петър казва:
„Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.”