ЛИЦАТА НА ДИАЛОГА
Що е това „Лице”, „Лик”?
Паралелно със Сферите в кабала съществува понятието „Лица на Диалога”, които ни дават задълбочено разбиране за Диалога между Бога и човечеството в течение на историята. По-долу ще се опитам да опиша системата на Лицата и да приведа примери за това как те ни помагат в една или друга жизнена ситуация. Библейският текст ни описва света като Диалог между Бога и човека, а кабала детайлизира този подход, отделяйки няколко нива от този Диалог. На евр. „Парцуф” (Лице, Лик, Облик) е едно от Лицата, които Бог обръща към човека при диалога Си с него и то се явява отделно ниво от този Диалог. В някаква степен всяко от Лицата съответства на един или друг характер на Божественото Провидение, на Божественото управление на света. Лицата са свързани с Дървото на Живота, т.е. всеки Лик включва една или няколко Сфери, но ги разкрива по различен начин – не само като Божествени качества, но и като едно от нивата на Диалога на Бога със света, така че системата на Лицата описва взаимоотношенията между Бога и вселената чрез отношенията между Сферите. Тази концепция е в съзвучие с християнската представа за Бог Троица и при по-задълбочени познания от наша страна, ще ни даде възможност да видим ясно трите Лица на Бога макар и описани в светлината на еврейската традиция.
Връзката между Лицата (Сферите)
1) Сферата Корона (Кетер)
Корона (Кетер) е „повече от Сфера”, затова тя съдържа две Лица: Нейната горна част в кабала се нарича Aтик Йомин (Дpевният по Дни).
Дан.7:9 „Гледах догдето се положиха престоли и Старият (Древният) по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него, милион служители Му слугуваха и милиарди по милиарди стояха пред Него, съдилището се откри и книгите се отвориха.”
Това е Върховния Лик на cферата Kетеp. Понякога се нарича „Старец”. Долната й чacт се нарича Aриx Aнпин (Дълго или Голямо Лице). То cъответства на еврейското „Ореx Апаим” (c дълги ноздри, c дълго дихание, Дълготърпелив).
Изх.34:6 „Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност...”
Това е долният Лик на сферата Кетер. Тези две Лица на Сферата Корона (Кетер) можем да ги разглеждаме също и като едно Лице, което се дели на горна и долна част и затова при пресмятане броя на лицата, те може да са 5 или 6 като и едното и другото е правилно. Божественото провидение в категорията Атик Йомин е Провидение на смисъла на вселената. Това е изначалният смисъл на вселената, който е заложен при нейното Сътворение „в древността”. А божественото провидение в категорията Арих Анпин е Провидението на теологичният поглед на света, т.е. всички направляващи жизнени процеси в дългосрочна перспектива изхождайки от целите, които тези процеси трябва да постигнат. Той се нарича „Дълготърпелив”, тъй като е ориентиран не към моментния резултат, а към всичкото творение като цяло в течение на цялата негова история. От тази гледна точка в света няма зло, има само добро, а всичко, което ни се струва като зло са трудности, които е необходимо да се преодолеят за пълноценната реализация на доброто. В християнска перспектива Сферата Корона (Кетер) символизира Бог Отец - Първото лице на Триединния Бог, за Който в Новия Завет четем в книгата Откровение на Йоан:
„След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.”
За Бог Отец в Никео-Цариградския символ на вярата е казано: „Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.”
2) Aба (Баща) – Лик на сферата Озарение (Xoxмa)
3) Има (Maйка) – Лик на сферата Разбиране (Бинa)
Съгласно кабала дясната линия на Дървото на Сферите вървяща надолу от Озарение (Хохма) е мъжката линия, а лявата вървяща надолу от Разбиране (Бина) е женската. На всяка от тези две Сфери съответства отделно Лице. Когато Сферата Озарение (Хохма) се проявява като отделно Лице, тя се нарича Аба (Баща), а Сферата Разбиране (Бина) се нарича Има (Майка). Когато действат заедно, те се наричат Аба-ве Има (Родители). Тези Лица изпълняват „родителската” функция по отношение на всички разположени по-долу Сфери в смисъл, че Бащата е „източника на блага” за творението, а Майката е „разпределител” на тези блага. В това си качество те пораждат Лице, което по отношение на тях се явява „дете” и в кабала то се нарича Зеир Анпин (Малко лице, Нетърпелив), в което се обединяват 6-те Сфери от Хесед до Йесод съответстващи на първите шест дни на сътворението. Тези две Лица – Аба-ве-Има (Родители) винаги действат съвместно и еднакво. Явявайки се висше мъжко и женско начало те пораждат заобикалящия ни свят. Тъй като всичко в нашия свят е създадено по подобие на божествената матрица, затова на земята трябва да бъде „както е на небето”. Както за раждането на всичко във висшите светове (идея, мисъл) са необходими висшите мъжко и женско начала, така и в нашия свят без тези две начала не е възможно да възникне нов живот, тъй като всичко земно е отражение на небесното.
4) Синът (3еир Aнпин)
Ликът, който се ражда от Бащата и Майката се явява техен Син и в кабала се нарича Зеир Анпин. Той cъответства на еврейското „Цаир” (”Малък Лик”, Нетърпелив). Това е Лика "c къси ноздри, c късо дихание”, Hетърпелив. Той всъщност е еврейският еквивалент на Божия Единороден Син - Исус Христос, макар естествено еврейската традиция да не признава това. Пророческото видение на Данаил обаче се явява най-голямата пробойна в учението на юдаизма по отношение отхвърлянето на Исус Христос като Божий Син, защото в него ясно се вижда присъствието на още една личност, която Данаил оприличава на „човешки син”!? Неслучайно по време на своето земно служение Христос често наричаше себе си именно така.
„Гледах в нощните видения и ето един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария (Древния) по дни и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.”
В кабала Синът (3еир Aнпин) обединява шестте Сфери от Милост (Xеcед) дo Основа (Йеcoд) съответстващи на първите Шест дни на сътворението, а в Новия Завет образът на Исус Христос (Словото, Логосът), чрез който бе създадено всичко е изразен ясно от ап. Йоан.
„В началото бе Словото... Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”
За Божия Син в Никео-Цариградския символ на вярата е казано: „И в единия Господ Исус Христос, Божия Син, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлината, Бог истинен от Бога истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало.”
В тази връзка като християни трябва да кажем, че Исус Христос е една личност, която има две природи (божествена и човешка). По отношение на небесния си произход Той има Баща, но няма майка, а по отношение на земния си произход Той има майка, но няма баща.
Ролята на Святия Дух (Третото Лице на Бога) като женското начало относно двете природи на Христос.
Преди Своето боговъплащение Исус Христос е наречен Син, но в тази връзка трябва да направим няколко уточнения, а именно: Бог не става Троица, Той винаги е бил Троица. Според Божието Слово Синът е роден от Отца.
„в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание.”
Тоест Синът е от Отца, но Той не е „ставал” Син, Той винаги е бил Син. От своя страна Святият Дух не е роден от Отца, а изхожда от Отца.
„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.”
Защото ако е имало момент, когато Исус не е бил Син, това означава, че е имало време, когато и Отец не е бил Отец, тъй като Той може да бъде Отец единствено спрямо Сина. Но ако е имало време, когато Той не е бил Отец, тогава какво е бил!?
Взаимовръзките в Троицата относно небесното „раждане” на Христос
В своята книга „Точно изложение на православната вяра” ранният църковен богослов Йоан Дамаскин прави аналогия между сътворението на първото семейство и по-точно връзката между Адам, Ева и техния син Сит като я сравнява с взаимовръзките в Троицата. Тоест Бог създава откровение за Святата Троица чрез това, което Йоан Дамаскин нарича святото семейство. От библейския текст знаем, че Бог първо сътворява Адам и в родословието от Евангелието на Лука четем, че тъй като Адам няма родители, той е от никой и затова е наречен Божий. Но второто лице, което Бог сътворява е Ева. Ева обаче е създадена от реброто на Адам, т.е. носи неговата природа. Тоест Ева е от Адам. Когато я вижда Адам казва: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Тоест Адам разпознава в Ева друго човешко същество, което носи неговата природа, но не му е син, защото не е родено от него, а е изведено от него. И тъй като Ева изхожда от Адам, тя не е негов син и не е негов образ, а е „плът от плътта му и кост от костта му.” Малко по-късно четем за техния син Сит, че той е роден от Адам: „Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.” Тоест Сит е роден от Адам по прилика на баща си и е негов образ. В тази връзка Йоан Дамаскин обяснява следното: Адам, който е от никой е преобраз на Отец. Ева, която е от Адам и не е негов образ, защото не се ражда от него, а е изведена е преобраз на Святия Дух. А Сит, който е син на Адам, т.е. семе от неговото семе е преобраз на Божия Син. И така по логиката „както на небето така и на земята” чрез първото семейство ние получаваме откровение за Троицата макар и по един доста примитивен начин. Така че, за да изобразим Троицата трябва да имаме целия комплекс от човешки взаимотношения. Освен това виждаме, че Бог дава име на Адам, но Адам дава име на Ева и то съобразено с това, че тя ще бъде майка на Сит и я нарича Ева, което означава „Живот”, „защото тя беше майка на всички живи човеци” и така Адам констатира въможността на Ева да възпроизвежда неговите деца. Тоест Адам дава семе, но Ева му придава живот и по този начин виждаме: бащиния принцип, който дава природата и майчиния принцип даващ живота. Когато природата и живота се съединят се възпроизвежда ново човешко същество, което е отделна личност, но носи природата на бащата и живота на майката. Затова Христос по-късно ще каже: „Духът е Който дава живот”.
Преди боговъплащението Си Исус Христос освен Син е наречен още и Словото /Логос/
„Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. И словото стана плът и пребиваваше между нас...”
Библията ясно потвърждава това чрез поредицата от Битие 1 глава: „И Бог каза...и стана...”
Концепцията на кабала при описание на Божият Дух
Интересното е, че за основа на тази концепция в кабала служи стихът от Исая 11:2, където се говори за Христос:
„И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа.”
(1) Духът Господен ще почива на него,
(2) Дух на мъдрост,
(3) и разум,
(4) Дух на съвет,
(5) и сила,
(6) Дух на на знание,
(7) и страх от Господа.
Тази идея бива подкрепена и с думите от Изх.31:3: „Изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всяко изкуство”, когато се говори за инструкциите, които Веселеил получава при направата на скинията. Интересно е (а донякъде и парадоксално), че в този кабалистичен подход ясно се вижда Троицата като тук Диханието на Бога е поставено преди мъдростта и разума. В Дървото на Живота Диханието съответства на Кетер (Корона) като Духът („Руах”) символизира движението и комуникацията. Както знаем при обикновени условия въздухът е невидим и недоловим за сетивата, но когато се движи, можем да го усетим като полъх на вятъра или дихание, за което говори и апостол Йоан:
„Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш откъде иде и къде отива.”
В този аспект актът на творението може да се обясни и чрез аналогията с изработването на един стъклен съд. Духът („руах”) излиза от устните на стъкларя и съдът се оформя под неговото въздействие разширявайки стените му, докато той добие желаната форма. В подкрепа на тази идея са и думите от Псалом 33:6:
„Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество”.
Тоест първо е Гласът (чистият неартикулиран звук), който можем да отнесем към стиха: „В началото Бог създаде небето и земята”. Този Глас обаче все още не е реализиран и затова няма как да бъде „записан”, тъй като само изговореното слово може да бъде записано под формата на текст. Веднага след него следва: „И Божият Дух (Руах Елохим) се носеше над водата”. Това е именно Диханието или Духа и едва след него Бог започва да изрича Своите Слова: „И Бог каза: Да бъде...”. Тоест поредността е: Глас, Дихание, Слово и тук неосъзнато и „неволно” кабала много ясно изобразява Троицата: Гласът (Отец), Духът (Святият Дух) и Словото (Христос). Именно по същите „образ и подобие на Бога” се образува и човешкият говор: В началото ние издаваме звук (Глас), който поражда звукови вълни и предизвиква трептене на въздуха (Дъх) и породените звукови вълни, които се образуват във въздуха достигат до нашия слухов апарат под формата на думи (Слово). В Дървото на Живота в кабала най-отгоре стои този „Руах ХаКодеш” като Корона (Божественото откровение и информация), а под него следват Хохма (Мъдрост), Бина (Разум) и Даат (Познание) в съгласие с Изх.31:3 и надолу вече чрез Духа (Руах) започват да се оформят останали 7 еманации на Бога изобразени в Дървото на Живота, за които се говори в Ис.11:2 представляващи този сбор от 7 Божии духа, които довеждат Божествеността до нашия свят. Божият Дух (Руах) дава живот на Мъдростта (Хохма), а Мъдростта от своя страна в Библията ни е представена и като вода, като този процес е показан в Псалом 147:18, където се казва:
„Пак изпраща Словото Си и ги разтопява. Прави вятъра Си да духа и водите да текат”.
Както знаем водата представлява необособен флуид и нейната структура и форма трябва да бъдат наложени отвън. Тук в този стих аналогията е с дъждът, който възниква, когато топлият и студеният въздух влизат в съприкосновение. Както дъждът оросява всичко на земята, така и Хохма (Мъдростта) дарява Божието благословение на всички хора в света („защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните”). Този паралел между Хохма (Мъдрост) и дъжда е описан и от пророк Исая:
„Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми. Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.”
Тоест както Божиите помисли са далеч високо над човешкото съзнание, (колкото небето от земята), но също като дъжда се спускат на земята от небесата, така и Божествената мъдрост идва към човека. Разликата между духът и водата е в това, че духът трябва да бъде съзнателно насочен надолу, докато водата пада от самосебе си. Затова и Божественото вдъхновение може да бъде дарено единствено от Бога, а мъдростта от своя страна може да бъде придобита и чрез личните усилия на човека. Ако човек направи себе си подходящ съд за Хохма (Мъдрост), тя автоматично се спуска към него. Същата аналогия можем да видим и за Бина (Разумът), която в Псалмите е сравнена с огъня: „Гласът Господен разцепва огнените пламъци”, а Исая казва, че: „огънят прави водата да клокочи”, един вид това символизира светкавиците, които съпровождат дъждовната буря. Бина (Разумът) се фокусира върху един определен предмет, докато Хохма (Мъдростта) е всеобхватна. Водата по естествен път се стича надолу, а огънят се стреми да се издигне нагоре.
Взаимовръзките в Троицата при боговъплащението на Христос
При боговъплащението Словото се самовъплащава в утробата на Мария и това е всъщност първото чудо, което Христос извършва. Тук Святият Дух отново е женския принцип като неговата задача е да освети утробата на Мария, за да може роденото от нея да бъде свято и непорочно. В тази връзка Христос се ражда новороден. Подобна е ролята на Святия Дух свързана с мъжкото и женското начало и в новорождението на човека. Ние сме се новородили, защото Бог Отец е пожелал да ни роди „отгоре” според Своята воля и замисъл.
„От собствената Си воля ни е родил...”
„избрани по предузнанието на Бога Отца...”
Ние се новораждаме посредством Словото (Христос) чрез достигането на Благата вест до нас.
„От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината.”
За да може Словото да покълне (т.е. да родим Бога в нас) по примера на Мария, нашата духовна утроба (нашето сърце, душа, ум и т.н.) трябва също да бъдат осветени и подготвени.
„избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа.”
„А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари.”
Този акт е невидим, необясним и неразбираем, защото се случва в духовното пространство.
„Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа.”
За Святия Дух в Никео-Цариградския символ на вярата е казано: „Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина.”
5) Жена, невяста (Нуква)
Този Лик Съответства на еврейското „Hкева”. Това е Лика на сферата Maлxyт. Явява се жена (невяста) на Зеиp Aнпин (Сина). По отношение на цялата система на Сферите този Лик се явява точка за посока, устрем, реализация. Това е женската категория като реализация на целия предишен потенциал. Тук ясно виждаме символизирана Църквата като Невяста Христова и главната идея за идването на Исус на земята, а именно да разкрие Бога на човечеството и тези, които Го приемат да станат Негова невяста. Йоан казва:
„Младоженецът е, който има невестата.”
Христос и Невястата са определени един за друг още преди създанието на света и това е смисъла, посоката и целта на реализацията на целия Божествен план относно човека и творението като цяло.
„Който наистина беше предопределен преди създанието на света...”
„Както ни е избрал в Него преди създанието на света...”
В Стария Завет често отношенията между Бог и Израел са описани като между съпруг и съпруга. Неслучайно например стилът на книгата Песен на Песните описващ отношенията между Соломон и неговата възлюбена (символизиращи отношенията между Бог и Израел и съответно Христос и Църквата) е така „еротичен”. В Новия Завет апостол Павел съвсем директно прави аналогия с отношенията между мъжа и жената.
„Както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата.”
Този Лик в кабала също се явява женска категория по отношение на Зеир Анпин, който от своя страна се явява неин мъж. Затова на точката на тяхното съприкосновение и връзка съответства Сферата Йесод. Синът (3еир Aнпин) и неговата Жена (Нуква) олицетворяват долните мъжко и женско начало, които се проявяват във функционирането на света. По това те се различават от Бащата и Майката, които се проявяват при зараждането на света. Горните Сфери (Кетер, Хохма, Бина) и съответстващите им Лица се явяват за нас „скрити, божествено-вътрешни, задгранични”, а седемте долни Сфери и съответните им Лица се явяват „открити, явни за нас в живота”. Божественото Провидение на Нетърпеливия Лик (Зеир Aнnин) е Божественото управление на света изхождайки от справедливостта, т.е. „награждавайки за Доброто и наказвайки за Злото”. За разлика от Дълготърпеливия Лик (Арих Aнпин), Нетърпеливият (Зеир Aнnин) вижда не само доброто, но и злото и му дава подобаваща оценка. Това потвърждават и думите на Исус:
„Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.”
Както отбелязах по-горе Божественото провидение в категорията Арих Анпин се проявява като Дълготърпеливост насочващо всички жизнени процеси на основата на дългосрочна перспектива изхождайки от целите, които тези процеси трябва да постигнат. За разлика от него Божественото Провидение в категорията Зеир Анпин се проявява като Нетърпеливост, насочващо жизнените процеси на основата на вече достигнатото – „което си заслужил, това получаваш”. Апостол Павел казва по този повод:
„Тъй като Бог е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил, за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.”
Връзката между женските и мъжките начала на различните нива
В кабала Бащата (Аба) и Майката (Има) - горните мъжко и женско начало се намират на едно ниво, което означава, че мъжката и женската категории са уравновесени, равноправни една на друга и затова те се намират в състояние на стабилност и постоянно съединение даващо живот на света. Това е хармонията, която съществува в Троицата. За разлика от тях долните Лица (Синът и неговата жена, невяста) са разположени вертикално, единия Лик над другия, затова мъжката и женската категории в този случай не са уравновесени и тяхната връзка е нестабилна. Установяването на правилна връзка между тези Лица, т.е. правилното съединение в света на мъжкото и женското начало се явява важен аспект в поправянето на творението. В практическия живот мъжкото и женското начало се намират в състояние на дисбаланс и затова мъжкият компонент доминира силно в обществото. Но в хода на развитие на цивилизацията това трябва да се промени, което включва в себе си „изравняване на ръстовете”, т.е. увеличаване ръста на Нуква, така че тя да може да се сравни с Зеир Анпин за да може двете съставни части да достигнат равновесие и да се съединят „лице с лице”. Именно за това „изравняване на ръстовете” говори апостол Павел чрез думите:
„докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота.”
Апостол Йоан от своя страна казва:
„Сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему.”
Старецът и Синът (Aриx Aнпин и Зеир Aнпин) – двете нива на Провидението
Зеир Aнпин включва в себе си 6-те Сфери съответстващи на Шестте дни на сътворението. Това Лице олицетворява „Провидението на естествения свят” - диалога между Бога и човека в рамките на естествения ход на събитията. В него има закон и милосърдие, но той е относително „Нетърпелив”, т.е. действа в исторически близка перспектива. Той реализира в света справедливост и милосърдие, наказва за грехове и награждава за праведност. Той е важен, тъй като справедливостта и милосърдието съставляват основата на реда в света, без тях светът ще се разруши. Това е „Провидение в категориите на Добро и Зло, т.е. основано е на баланса между грехове и заслуги, а също и милосърдие. Ролята на Христос в рамките на Неговия земен живот бе идвайки на земята да постанови именно кое е добро и кое зло, кой ще наследи вечен живот и кой ще бъде отделен завинаги от Бога. За разлика от него Арих Анпин е „Провидение в категорията единство” и то управлява не на основата на грехове или заслуги, справедливост или милосърдие, но на основата на стремежа към определена цел. То разглежда целия свят от началото до края на историята като единство и направлява всички събития към тази цел, заради която е създадена вселената. Затова индивидуалният диалог на всеки отделен човек с Бога протича на нивото Зеир Анпин (чрез личността и делото на Исус Христос), нивото на естествения свят, Провидението на добро и зло, а в общочовешки план диалогът на Божия народ (Църквата Христова) с Бога протича на нивото Арих Анпин (Бог Отец) - Божествената воля и цел на вселената. Такъв диалог сочи не към справедливост или милосърдие, а към Замисъла. Една от причините е това, че на нивото Арих Анпин върви диалога на човечеството като цяло, а не диалог на ниво отделна личност и това е така, защото процесите на ниво Замисъл протичат много дълго. По своя мащаб тези процеси превишават не само живота на отделния човек, но и живота на неговите близки и потомци. Това са глобалните процеси на вселената обхващащи цялата световна история – от нейното начало до края. Затова на нивото Арих Анпин диалог може да се води само с народи, с Църквата Христова или с човечеството като цяло. В дълга историческа перспектива от живота на народите въпросите за справедливостта и милосърдието съставящи нивото Зеир Анпин минават на заден план. А въпросите за Божествения замисъл, за целта на творението, за целите и задачите, за съществуването на този или онзи народ, неговата мисия – те придобиват първостепенна важност. Тъй като нивото на Провидение Зеир Анпин е със сравнително кратка историческа перспектива, това е причината и за сравнително краткото (3,5 г.) служение на Христос на земята, макар да ни се струва, че Неговото служение е можело да продължи още десетки години, през което време Той да проповядва на още много места, да изцели още болни, да извърши още чудеса преди да бъде разпънат на кръста и т.н. Но волята на Отца е друга и затова относно „Свършека”, т.е. дългосрочната перспектива на ниво Замисъл (Арих Анпин) свързана с глобалните процеси във вселената, Христос казва:
„А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.”
Съгласно кабала Арих Анпин „се облича” в Зеир Анпин, проявява се чрез него (както ръката се облича с ръкавица) и околните виждат само ръкавицата (Зеир Анпин), но не и ръката (Арих Анпин). В тази връзка Исус каза:
„Който е видял Мене, видял е Отца.”
„Никой кога да е, не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.”
„И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.”
За нормалното функциониране на човека в света е необходимо присъствието на „моралния закон”, т.е. справедливост и милосърдие, които съставляват нивото Зеир Анпин, тъй като Замисълът действа под прикритието на награди и наказания. Така и в отношенията между Бога и човека външната структура на Доброто и Злото скрива вътре в себе си вътрешната структура на Божествената цел. За да бъде тя осъзната е необходимо да се смени гледната точка, да се премине на по-високо ниво – ниво на разглеждане на цялата човешка история като едно единно цяло. На нивото на индивидуалния диалог за нас е достъпен само Синът (Зеир Анпин) – Христос, а за да се разбере движещата сила на вселената на ниво Арих Анпин (Бог Отец) е необходимо човечеството да се „качи” на нивото на колективния диалог. По този начин се проявява общото правило, затова че по-високите Сфери и Лица се реализират чрез по-ниските. Тоест на нас ни се струва, че светът действа по законите на по-ниските Лица, но всъщност техните действия се направляват от по-високите. Висшите Сфери и Лица не могат да се проявят директно, те трябва да се проявят чрез посредничеството на по-ниските, за да може Божествената светлина да свети, но да не ослепява, т.е. да поддържа живота, но без да лишава творението от самостоятелност при взимането на решения. Затова в частност, критичните събития в историята (войни, епидемии, катаклизми) не могат да бъдат обяснени в рамките на понятията „грях и наказание”, а техният смисъл може да се види само от позицията на „придвижване към целта за създаването на света”.
Връзката между Лицата (Сферите) изглежда по следния начин:
Двете нива на Провидение в практическия живот
Ще се опитам да разгледам връзката между Дълготърпеливият Лик (Арих Анпин) – Бог Отец и Нетърпеливия Лик (Зеир Анпин) – Бог Исус Христос, които могат да бъдат обяснени като две нива на отношения на родителите към детето. За да може детето да се развива нормално психически, за него е важно да вижда и чувства не само родителската любов, но също и справедливостта. Детето е важно да разбира какво е „добро” и какво е „лошо”, за какво може да получи награда, а за какво наказание. Но със своите действия родителите, които поощряват детето за добрите му постъпки и го наказват за лошите, не действат, поради желание да създадат справедливост. Тяхната истинска мотивация се явява стремежа към целта - желанието да придвижат детето и да го възпитат. И често заради това придвижване (развитие) към целта родителите прощават прегрешенията на детето или обратно – често го наказват „без никаква вина”. Родителите се стараят да минимизират ситуациите, в които детето не може да разбере тяхната истинска мотивация и счита, че те постъпват несправедливо, при това такива ситуации неизбежно се случват. Причината затова е, че родителите се ръководят от съображения от по-висок порядък, отколкото детето и виждат много по-далеч, отколкото то. Родителите изхождат от целите за развитието на детето като цяло, а не от конкретната ситуация, а за детето такъв дълъг времеви хоризонт не съществува. По този начин детето вижда ситуацията на нивото на Нетърпеливия Лик (Зеир Анпин), а родителите на нивото на Дълготърпеливия Лик (Арих Анпин). Така и в света около нас Дълготърпеливият Лик (Арих Анпин) – Бог Отец се проявява в скрит, формален, незабележим вид, като някакви „магнитни линии” определящи вътрешната структура на света. Както във физичния опит: металната стружка се стреми да се разположи в съответствие с линиите на магнитното поле, макар те да са невидими. Ако ние я движим по посока на линиите, то всичко върви лесно, някак от само себе си, а ако се опитаме да я сложим перпендикулярно, то процесът върви много по-тежко и ще бъде съпроводен от постоянни провали. Аналогично на това всичко в нашия живот може и трябва да се старае да се изгражда според „магнитните линии” съобразно целта на творението определящи вътрешната структура на света около нас и затова разбирането, че в нашия свят има вътрешни магнитни линии и връзката на нашите действия с тях - е важен компонент на успеха. Когато човек казва, че на него постоянно не му върви, например в бизнеса или в живота, то напълно вероятно е причината да е в това, че той изгражда своя живот против тези „магнитни линии” на творението. В нашия практически живот ние често действаме като деца и се опитваме да построим живота си изхождайки изключително от локална перспектива. Но за постигането на успеха е нужно да гледаме на нещата от по-висока гледна точка, от по-дълговременна перспектива свързана с общото развитие на човечеството. Взимайки решение е важно да усещаме в каква посока се развива светът като цяло. Една от границите на невидимото „магнитно поле” се явява моралът. Ако считаме, че светът се ръководи единствено от личната полза и извън морала, то в такъв свят не трябва да казваме, че например да се краде е неизгодно. В такъв свят не е изгодно само да бъдеш хванат в кражба!? Тоест човек, който е уверен, че няма да бъде хванат в кражба, не може нищо да го спре да краде, защото подходът, в който моралът стои над текущата полза не е видим в локалната перспектива на нивото на Нетърпеливият Лик (Зеир Анпин). Затова в живота често има ситуации, когато „на злодея му е добре в света, а на праведника му е зле”. Но истински, стабилен успех постига само онзи, който се ръководи не само от моментната полза, а действа в съответствие с целите на творението.
ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА В СВЕТА
Да реализира Божествената светлина в живота си
Пътят на човека съгласно кабала трябва да бъде ориентиран към това, човек да стане партньор на Бога в поправянето на света, да внесе своя конструктивен принос в развитието на творението, да бъде интелектуално, душевно и духовно развит човек. Да стане достоен събеседник за себе си, за околните и за Бога. Успехът е умението на човека да напълни с Христовата светлина това парче от творението, което му е заръчано лично на него и да изпитва удоволствие от това. Истинският успех е, когато човек не само придобива и създава нещо, но и усъвършенства самия себе си, когато постигнатият позитив се отразява на неговата душа. Важен признак за успех в материалната и духовната сфера се явява умението да се живее пълноценен живот в Христа чрез получаване на удоволствие от резултатите на своята дейност. При това е много важно човек да бъде благодарен на Бога за тази възможност и да се ръководи от фундаментален оптимизъм. Да осъзнаваме, че всички трудности, които имаме в нашия живот са задачи, които Бог ни задава, както на лично ниво така и на ниво народ и човечество като цяло. Тези задачи ни се дават, за да се развиваме решавайки ги, а щом са ни дадени, значи ние сме способни да ги решим.
Да се издигаме и да издигнем света заедно с нас
Трябва да внасяме своя принос в решаването на тези задачи, за да способстват те за материалното и духовно развитие на човечеството и приближаването му до Бога чрез Неговия Син - Исус Христос. Трябва да разглеждаме своя живот не просто като някакво досадно съществуване, а като свой диалог с Бога, който се явява съставна част от общия диалог на Бога с човечеството. Да усещаме себе си като сила, придвижваща човечеството напред, част от общата световна система от сили, всяка от които е уникална. На всеки от нас е заръчано да поправи своя участък от творението, да се старае да подобри света в материалната и духовната сфера. Да го издигне, а с него да издигне и себе си, да възприема Божествената светлина и да способства за нейното разпространение. Пътят на човека в света се заключава в това да внесе своя принос във възможността човечеството да „хване протегната ръка” на Бога, която стига до нас чрез делото на Божия Единороден Син.
---------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Идеите на Кабала и тяхното прилагане в живота” на Пинхас Полонски и Марат Рессин. Книгата „Централни идеи на Кабала” от Пинхас Полонский. Книгата „Точно изложение на православната вяра” на Йоан Дамаскин