ДИНАМИЧНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СФЕРИТЕ В ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ
В предишните статии обсъждахме системата на Сферите като някаква даденост, като статична система, но в кабала има подход към Сферите и като към динамична, развиваща се система.
Три стадия на развитие
По-рано споменах, затова че Сферите се образуват от Въздуха под въздействието на Лъча, който се внедрява от Безкрайната Божествена Светлина в Празното пространство. Сега ще разгледаме този процес по-подробно за да разберем трите стадия, които Сферите преминават при своето формиране:
- Свързан (Акудим)
- Точков (Некудим)
- Пъстър (Берудим)
Свързан (Акудим)
Това е първоначалния стадий на развитие, когато всички Сфери са обединени и напълно свързани в единно неразривно цяло. В този до-първоначален стадий, който е извън пределите на творението, в Безкрайната Божествена Светлина (т.е. до рождението му) не съществува нищо „отделно”, всичко там е абсолютно единно. Затова, когато Сферите се появяват от Безкрайната Божествена Светлина в Празното пространство, в началния момент (около началната точка на Лъча) те са свързани в пълно единство. По принцип единството е положителен фактор, но пълното единство блокира възможността за движение и развитие, което вече е лошо. Затова Божественото Провидение „ръзвързва” Сферите, те стават свободни, отделят се една от друга и преминават във втория стадий – Точковия (Некудим).
Точков (Некудим)
На Точковия стадий (Некудим) всяка Сфера осъзнава себе си като отделна точка, независима от другите и съсредоточена върху себе си. Това е позитивен преход, който дава възможност за развитие, самостоятелност и осъзнаване на своята собствена особена ценност. Но на този етап ние се сблъскваме с това, че всяка отделна Сфера не усеща другите и започва да счита себе си за най-главната в света, едва ли не единствената. Сферите в това състояние са изобразени като точки, разположени вертикално една под друга, във вид на „стълб” и затова тук отсъства „система за удържане и противовес” и липсва равновесие. Всяка Сфера се заема с непосилна задача като се опитва да вмести в себе си цялата Божествена светлина, която е много повече от това, което тя самата може да вмести в себе си. В резултат на това в Сферите възниква вътрешно налягане и те като съдове на Божествена светлина не издържат и се чупят, по подобие на стъклените съдове, в които е поставено много повече от тяхната вместимост. Става катастрофа, която се нарича Разбиване на съдовете („Швират келим”).
Пъстър (Берудим)
Едва по-късно, след разбиването на съдовете, идва стадият на Поправяне. Сферите започват да се държат различно, по по-зрял начин: всяка от тях вижда и уважава другите Сфери. Милостта например продължава да счита себе си за много важна, но в същия момент разбира, че на света е нужна не само тя, а и Справедливостта, Красотата, Хармонията, Реализма и прочее качества и по този начин се държат и останалите сфери. Така се достига до равновесие на противостоящите ценности и обединение на всички тях в единна система – това е Шарения стадий (Берудим). На този стадий Сферите са разположени заедно в три вертикални линии:
- Дясна : екстровертна линия – любов и милост (разпространение).
- Лява: интровертна – съд и справедливост (съхранение).
- Средна: централна линия – воля и разбиране, (равновесие и реализация).
Чрез начина на разположение на тези три линии на всяко ниво (интелект, емоции, реализъм) се достига равновесие и обединение на противостоящите ценности и тази система на сдържане и противовес дава на цялото Дърво на Сферите възможност да функционира.
Имената на стадиите и процесът на развитие
И така, Безкрайната Божествена Светлина е Бялата светлина. В начало тя изглежда като единство и отделните цветове в нея са неразличими (Свързания стадий), после в процеса на пречупване, единният поток се разделя на отделни цветове (Точковия стадий), от които по-нататък чрез Разбиване и Поправяне се създава уравновесената картина (Шарения стадий). Терминологията, която кабала използва тук се базира на книгата Битие (30 глава), където е описано как Яков напуска своя дом, оженва се за дъщерите на Лаван и пасе неговите овце. От стадото на Лаван Яков развъжда овце с различни окраски, които книгата Битие нарича именно Акудим, Некудим и Берудим – Свързани, Точкови и Шарени. (Днес обикновено текстът от Бит.31:10 се възприема като някакъв неразбираем набор от овце с различен цвят и в нашите библии стихът е преведен като „пъстри, капчести и сиви”. Но кабала разбира тези термини като трите стадия на нисхождане на Сферите от Безкрайната Божествена (бяла) Светлина.
КАБАЛИСТИЧНИЯТ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА ЗА ОВЦЕТЕ НА ЯКОВ
Лаван оставя на Яков белите овце
След като на историята с овцете на Яков в Библията е отделено толкова много внимание ясно е, че този епизод има не само исторически смисъл. Да се види духовният смисъл в този момент обаче съвсем не е просто и това е един от откъсите в Библията, в който мистичният и кабалистичният аспект „моли” да бъде извлечен от основния смисъл на текста. От библейския текст разбираме, че формално Яков предложил да вземе за себе си капчестите и петнистите овце, макар такава вълна да се обработва по-трудно, но неговият избор бил особен именно в мистичен смисъл. Интересно е, че името „Лаван” означава „бял”. Бялата, безкрайната светлина включваща в себе си всички цветове в кабала се асоциира с Божествената безкрайност и съдържа в себе си всичко. Тоест нарушаващият моралните норми при взаимоотношенията си с хората Лаван в кабала се разбира като „нечист (аморален) опит за съединение с безкрайността”. Един вид Лаван се опитва „да погълне” Яков като не го пуска, а иска да го разтвори в арамейската безкрайност, универсалност, всеобщност. А Яков обратно, иска да се откъсне, да напусне пространството на Лаван, да излезе от тази безкрайност, да си построи своя граница, да стане самия себе си, да придобие свой специфичен „цвят”. Това е процеса на написване от Яков на своя си текст, формирането на своето самосъзнание. Потенциално в Бялата Безкрайна светлина се съдържа всеки текст, но той там се намира в погълнато състояние и затова този текст не може да се прояви на практика. Яков изтласква от бялото стадо на Лаван отделни „частично-черни” овце – не просто с черен цвят, а именно овце с бяло-черен цвят и това са именно буквите („черно на бяло” и такива са всички овце на Яков). Буквите са му нужни за да „напише с тях своя текст”, текстът на своя живот и така да реализира своя Божествен потенциал. Затова на Яков не му трябва нито чисто бяло, нито чисто черно, а именно „черно-бяло” – „шарено”, пъстро и капчесто”, т.е. нещо особено, тъй като еврейската специфичност трябва да се откъсне от арамейската всеобщност. От разказа виждаме, че Лаван се съгласил на думи, но на дело измамил Яков. Той минал по-рано през стадото и взел всички разноцветни овце, така че на Яков да му останат само такива овце, които ще се родят от белите. Но Яков не протестира срещу това негово действие и позволява на Лаван да вземе овцете, не защото не му трябва заплата, а защото не той самият е отгледал тези овце. Когато по-нататък Яков сам ще „произведе” овце на пъстри ивици, това ще бъде действително вече негово стадо. В процеса на извеждане на нужните му овце (а тук „овца” не е само материално, но и духовно имущество) Яков избира тези компоненти от общото културно богатство на Вавилон, които се явяват подходящи за изграждането на еврейския народ. В Харан Яков е трябвало да направи две неща: да придобие семейство и богатство. Тези два параметъра, деца и богатство представляват народа и неговата култура. На следващия етап от еврейската история, излизането от Египет, на еврейският народ ще му е необходимо също да изведе със себе си „разноплеменно множество”, а и да изнесе със себе си златото, богатството на Египет. Още на Авраам било обещано, че неговите потомци „ще излязат с голямо имущество” и тези думи са пряко свързани с излизането от Египет, но те имат известно отношение и към Яков, който също е трябвало да излезе от изгнанието обогатен. Ясно е, че богатството не се дава даром и Яков (както и евреите в Египет) работи тежко – в начало за жените (т.е. заради създаването на народа), а после за имуществото (за да бъде народа богат). Но за Яков било важно да вземе от Вавилон именно своето, а не чуждото имущество. Тоест от изгнанието евреите е трябвало да донесат нещо ценно – духовните постижения на другите народи, искри съдържащи се там, които после да бъдат правилно преработени и интегрирани, иначе светът няма да може да функционира правилно и те няма да могат да повлияят на човечеството. (И донякъде, именно поради това те биват изпратени в изгнание. Както знаем във времената на праотците основни култури били Египет и Вавилон и затова именно от тях е следвало да се вземе нещо съществено за създаването на еврейската традиция).
Яков влияе на ивиците на овцете
От Писанието виждаме, че Яков се учи от Лаван на същата тази арамейска хитрост – как да не позволиш да бъдеш „изяден” и на законно основание да обърнеш ситуацията в своя полза. Виждаме, че тук Яков действа с помощта на някаква система на „мистична генетика”, надявайки се в същото време на Божествено провидение („И ангел Божий ми рече в съня: Якове! И аз отговорих: Ето ме.) и затова в края на краищата му се отдава да произведе от белите овце този вид, който му е нужен. Яков оставял на Лаван слабите овце, не защото специално ги подбирал за него, а защото когато били слаби той не полагал специални усилия за получаване на цветни породи. Затова за Лаван остава това, което се ражда по естествен път. Лаван иска от една страна да се възползва от това благословение, което идва до него чрез Яков, а от друга страна не иска да заплати на Яков за неговата работа. Затова Яков един вид казва на Лаван: „Ако искаш да вземеш това, което се получава по естествен начин без моята специална намеса – ето, вземай това, което остава”. Формално Яков е прав, тъй като това, което той прави не е забранено и по отношение на справедливостта Яков също е прав, защото той прилага хитрост в отговор на поведението на Лаван, който иска да го остави без нищо, макар Лаван очевидно да не е предполагал, че Яков може да постъпи така жестоко. Ясно е, че ако Яков бе действал по обичайния начин, той е нямало да получи никаква заплата. И когато впоследствие Яков бяга от Лаван, което разбира се било нарушаване на приличните норми и семейните обичаи, това ще бъде оправдано, тъй като първо самият Лаван постъпил недостойно с него. Чрез тази случка Библията иска да ни научи, че живеейки с „Лаван в неговата страна”, ние не трябва да се държим като „наивници”, иначе ще бъде невъзможно да оцелеем.
Ограничаване на категорията Тиферет
В предишна статия отбелязах, че Яков олицетворява категорията „тиферет” – красота, равновесие (а също и „емет” – истина), смисълът на която е баланса между Хесед и Гвура (разбирането за това кога трябва да се приложи милостта Хесед и кога обратно твърдостта Гвура). Подобно на Авраам и Исаак, Яков осъществява ограничаването на своята категория Истина чрез множество изпитания. В частност той трябва да осъзнае, че далеч не винаги издаването на цялата информация означава истина и правда. Понякога ще бъде достойно именно „да не бъдеш такъв наивник”. По принцип Яков е склонен на честност, но е принуден цял живот да балансира на границата на правдивостта, а понякога и да престъпи тази граница, за да може категорията „истина” да бъде ограничена и да може в бъдеще да служи за основа за оцеляването на народа. При Лаван Яков преминава един вид „курс за повишаване на квалификацията”: през цялото време се опитват да го измамят и затова му се налага да хитрува, за да може чрез допустими способи (именно допустими, макар често и не най-красивите) да съумее да оцелее. Интересно е, че Яков напуска Лаван, не когато забелязва, че Лаван започнал да се държи по различен начин към него, а едва в момента, в който Бог директно му заповядва да напусне, т.е. на Яков в този момент му е свойствена по-малко твърда реакция към околния свят, отколкото този свят заслужава.
Пръчките на Яков и тфилина
„Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязъл белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо, а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци. И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше, така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.”
Еврейската традиция свързва пръчките, които Яков слага пред овцете с тфилина (кожени кутийки с откъси от Тората, които се слагат на ръката и на челото по време на молитва). В тази връзка преданието отбелязва „временното” функциониране на пръчките в качеството им на тфилин, а именно: когато Яков ги използва за създаването на нужната порода овце, то върху пръчките има святост, подобно на тфилина и по този начин един вид „пръчките се явяват тфилина на Яков”. А когато Яков махал и не използвал тези пръчки, то те отново ставали обикновени клонки. Както по-рано споменах съгласно Петокнижието във времената на праотците святостта не оставала върху материята, а идвала само временно и после напускала предмета. Едва след даването на Тората святостта станала постоянна, т.е. дори ако предметите на святост – тфилина, различните написани божествени текстове и др. станат негодни, святостта остава върху тях (и затова в юдаизма такива предмети не трябва да се изхвърлят, а трябва да се оставят в специално хранилище). Това съответства на факта, че в епохата на праотците избраният народ все още не е бил ясно определен – този, който оставал в семейството на Авраам принадлежал към народа, а този, който си тръгвал, преставал да бъде евреин и чак след Изхода и даването на Тората еврейството станало постоянно. И затова след даването на Тората законите на юдаизма придобиват формата на фиксирана система от заповеди, а дотогава е нямало формална система от заповеди, а основа на учението на праотците съставлявали идеалите, а не задълженията. Връщайки се към пръчките при сравнението в качеството им на тфилин: еврейската традиция отбелязва, че в тфилина също се съдържа „черно и бяло” (текст и свободна част на пергамента) по подобие на пръчките на Яков, които също съдържат един вид „черно и бяло”. Когато Яков маха кората (черното) от пръчките, той ги „оголва” и открива в тях Безкрайната Божествена Светлината - бялото. Материалното, покритото „с черупка” (кората на пръчките) трябвало да се открие, т.е. скритата в тази материя Безкрайна Божествена Светлина. Отделената кора и появяващата се бяла ивица съответстват на тфилина, защото и едното и другото са възвишение над материалното ниво. Освен това пръчките на Яков, както и тфилина са – прави. Библията нарича тфилина на главата особен, нямащ връзка с ивритските корени на думата „тотафот” и едно от тълкуванията на тази дума е „това, което е вместо Тота”, „вместо бог Тота”. Интересно е, че евреите взаимстват това от Египет, където основна принадлежност от украсата на главата на фараона бил „уреят”, представляващ прикрепено на челото изображение на змия - символ на мъдростта свързана с Тота. Библейският текст ни казва: „А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах (в ориг. „отгатнах”), че Господ ме е благословил заради тебе.” Думата „Отгатнах” на иврит е „нахашти”, буквално - „станал като змия”. Именно тази египетска царска украса за глава се превръща при Изхода в еврейския тфилин (”тотафот” - „това, което е вместо Тота”). Змията се извива в кръг и това е символ на природата, в която няма прави линии и остри ъгли (в кабала кръгът също е символ на природността), а тфилинът е трябвало да бъде с квадратна форма, т.е. с ясни прави ъгли. Правото (”Лъчът”) символизира Божественото Провидение, морала, смисъла в неговото противостоене на природността, на кръглото. И когато извитата в кръг змия се заменя от квадратния тфилин, това символизира победата на моралните ориентири над извън-моралната природност. Правите пръчки на Яков изразяват именно тази идея за доминацията на Божественото Провидение над силите на природата - идея, която по-късно ще бъде символизирана чрез тфилина.
Видовете овце на Яков като стадии на нисхождане на Сферите (Съдовете)
Според Библията на Яков му оставят да пасе бяло стадо (тъй като Лаван взел за себе си всички шарени овце) и той трябвало да получи от тях „петнисти, капчести и пъстри” овце. Този процес има също и кабалистична интерпретация: Бялото, както отбелязах съответства на Лаван (чието име означава „бял”), а раждането на разноцветни овце от белите е раждането на децата на Яков - разнообразни „петнисти и капчести, и пъстри” от дъщерите на Лаван. Бялото е чистият пергамент (всеобщото), а черното са буквите (специфичното). Намерението на Лаван като символ на бялото съдържащо в себе си всички цветове (т.е. стремящо се да погълне всичко) е в това, че той иска да погълне Яков. Трите вида овце в Библията са наречени именно Акудим - ”петнисти”, Некудим - ”капчести” и Берудим - ”пъстри” и кабала ги интерпретира като трите стадия на нисхождане на сферите от Безкрайната Божествена Светлина. Преди сътворението на света има само Безкрайна Божествена Светлина, и за да може светът да възникне, тази Светлина трябва да му направи място. Затова тя се „самосъкращава” и отдалечавайки се от центъра навън образува вътре в себе си кръгло празно пространство (този процес в кабала се нарича „цимцум” - самосъкращение). И по-нататък именно в това празно пространство става процеса на възникване на структурата на творението, което идва чрез формиране на система от Сфери, т.е. категории, „Съдове на светлина”, чрез които се проявяват някои частни специфични аспекти на Божествеността като например разгледаните по-рано Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет. Сферите се спускат отгоре, от Безкрайната Божествена Светлина в това „празно пространство”, образувайки в средата му Лъча на Божественото Провидение. Така процесът на формиране на сферите заедно с Лъча има три стадия на разкритие, наречени „Акудим”, „Некудим” и „Берудим”, съответстващи на трите породи овце на Яков. Затова в началото от стадото излизат овцете Акудим, после овцете Некудим и накрая Берудим. „Акудим” означава буквално „завързани” (”лаакод” – куцащи [за животно], т.е. един вид „да им се вържат крайниците”). Интересно е, че този е използвания корен и при „вързването” на Исаак от Авраам при жертвоприношението на хълма Мория. (Затова историята за жертвоприношението на Исаак се нарича „Акеда”, тъй като Авраам „завързал” Исаак). Във връзка с вида овце това е един вид рисунка на животни с вързани крака посредством нещо като пръстен, т.е. куцащи, поради пръстена. Възможно е да се има предвид, че тези овце, на които Яков вързал краката с пръчки, един вид са били „завързани” и затова не са могли да се придвижват. „Некудим” е порода на отделни точки, а „Берудим” е порода на петна, преливащи едно в друго. В кабала трите стадия на нисхождане на сферите от Безкрайната Божествена Светлина се обясняват като „Акудим” (с пръстени на краката, куцащи, т.е. силно свързване на сферите в единно цяло, невъзможност да се движат), после „Некудим” (сферите са като отделни точки, несвързани една с друга) и едва след това „Берудим” - овцете с редуващи се бели и черни петна, които заедно съставляват неразделна система (сферите са като свързани едно с друго петна и приливащи едно в друго, подобно на съвременните маскировъчни дрехи, при които отделните петна образуват едно единно сложно петно).
По такъв начин процесът на формиране на сферите изглежда по следния начин: след като станал „цимцум” (самосъкращението на Безкрайната Божествена Светлина), в образувалото се кръгло празно пространство остава „решимо” - отблясък, отпечатък на първоначалната (и отделила се) Божествена светлина и тя представлява „авир” – въздух. След това в него отгоре се спуска Лъчът от Безкрайната Божествена Светлина и под въздействието на този Лъч от отблясъка се формират сферите. Исак Лурия – Аризал (16 век), който формулирал и предал цялата тази схема подчертава, че „празното пространство” (и съответно „авир”, „решимото”) е бил сам по себе си „без ъгли”, т.е. без каквито и да било нееднородности и затова се нарича „игул” – кръг. Това „решимо” е отговорно впоследствие за равномерното действие на природните закони, за които всичко е равноправно, т.е. няма отделна посока и стремеж. За природните закони не съществува понятието свобода или цел, добро или лошо, те само поддържат реда в творението, но не се стремят към нищо. Принудителността съществуваща в света се явява следствие от „игул”, от кръглото и се проявява в цикличността на природните закони. Но след появата на Лъча от Божествената светлина навлизащ в запълненото с отблясъка празно пространство, структурата се променя. Появява се ориентация, точката на влизане на Лъча в празното пространство става „връх” и Лъчът постепенно се разпространява отгоре надолу, явявайки се проява на свобода на избора, насоченост, цел, стремеж към придвижване напред, по посока на доброто (а в природата, която се движи циклично, не съществува никакво „напред”, а още по-малко няма „добро и зло”) и едва след това по протежението на този Лъч става развитието на световете. Кръгът е символ на природността, а Лъчът на целта. Развитието и придвижването на световете става не „природно”, а се явява проява на стремеж към целта заложена от Бога в творението. Отгоре-надолу заедно с Лъча се разполагат различните нива на световете. Тяхната последователност по-скоро е смислена и причинно-следствена, отколкото хронологическа. Те се спускат от горе-духовните към долу-материалните нива. И най-отгоре на тази система (т.е. в самия корен на смислената и причинно-следствена връзка съществуващи в околния на нас свят) се разполагат и тези три стадия на нисхождане на сферите от Безкрайната Божествена Светлина, които ние обсъждаме сега. По-горе казах, че сферите се образуват от отблясъка - „решимото” под въздействието на Лъча, но също можем да кажем, че сферите произхождат от Безкрайната Божествена Светлина и се формират заедно с Лъча, разпространявайки се отгоре надолу. Правите пръчки на Яков се явяват символ на Лъча, по подобие както тук пръчките са инструмент за раждане на овцете, източник за формирането на Акудим, Некудим и Берудим. Акудим - куцащите е първият стадий, когато сферите само започват да излизат от Безкрайната Божествена Светлина, при който (както в Безкрайната светлина) всичко е единно, няма място за специфичност и затова сферите първоначално са здраво свързани помежду си в единно цяло. От една страна единството е много хубаво нещо и то е отражение на Божественото единство, но от друга страна ако краката са вързани, ако смисълът е всички крайници да бъдат едно цяло, е невъзможно да има придвижване, а това е твърде лошо. Нали Божествената цел не се заключава в това светът да остане на началния си стадий, тя се състои в развитието на света и затова първият стадий Акудим, когато всичко е свързано и единно не би съответствал на Божествения замисъл. Единството е важно, но това единство трябва да бъде достигнато по-късно, след разделянето. И затова сферите трябва „да се развържат”, за да им се даде възможност за развитие и тогава те преминават от стадия Акудим в стадия Некудим (”на отделни точки”) разположен по-долу, когато сферите са вече „развързани”, така че всяка от тях получава свобода и става независима от другите. Когато сферите станат свободни и независими, възниква възможност за развитие и придвижване и това е много важно. Но възниква нов проблем: „точковостта”. Сега всяка сфера вижда само себе си, съществува сама за себе си и не се свързва с другите. В тази ситуация всяка сфера започва да абсолютизира себе си, т.е. започва да счита, че тя самата е толкова важна и всеобхватна, че може да вмести в себе си всичката Божествена светлина. Разбира се сферите действително са Божествени категории, но всяка сфера представлява много ограничена част от Божествеността. И когато сферите бидейки ограничени съдове за проява на един или друг нюанс на Божествената светлина, се опитват да поберат в себе си цялата Божествена светлина (т.е. да се обявят за главната категория на Божествеността) те се чупят, защото не могат да поберат в себе си повече, отколкото всъщност могат да поберат. По такъв начин на стадия „Некудим” сферите се чупят, става „Швират Келим” – разбиване на съдовете, след което парченцата (”искрите”) падат долу, където биват обгърнати от „черупка”. Състоянието, в което сферите са счупени се нарича „Олам Тоху” - светът на хаоса. По този начин светът на хаоса и разрушението възникват, поради това че позитивните идеи се опитват да вместят в себе си повече, отколкото могат. Тази много важна идея „Швират Келим” е една от главните понятия в кабалата на Аризал. Тоест всяка позитивна и правилна идея провъзгласена за абсолютната същност на Божествеността се чупи и разбива, защото независимо колко добра е била, тя все пак е ограничена и опита да се вмести в нея всичко, води до нейното разваляне. Например, изискването на пълна и абсолютна справедливост разрушава справедливостта. Провеждането на политика на всеобща милост ще доведе до деградация на получателите на тази милост (т.е. реално към нея се прилага „антимилост”). Стремежът всичко да се прави много рационално ще доведе до съвършено нерационално поведение. Декларацията „Бог е любов” на практика по никакъв начин не води към любов, а към примитивизация на Бога. Всяка добра идея при опита за реализация само на тази идея за сметка на отхвърляне на всичко останало, обезателно ще доведе до разваляне на системата. Това е и реализацията в нашия свят на идеята „Швират Келим” - разбиване на съдовете. Следващият стадий, който трябва да се осъществи след „Швират Келим” е стадия „Тикун” – поправяне и той представлява породата овце „Берудим”, т.е. пъстрите овце (овцете на петна, чиито петна са в синхрон и преливат едно в друго). Именно такива трябва да станат сферите в процеса „тикун” и тогава парченцата отново се превръщат в съдове, които са способни да получат и вместят Божествената светлина, за да ни я предадат. При процеса „тикун” ние трябва да извадим искрите от „черупката” и отново да направим от тях съдове, да ги залепим отново по примера на радиопримника, който се е развалил и детайлите му са били изхвърлени на боклука: Ако ние ги очистим и съединим правилно проводниците, той отново ще се превърне в уред (съд), който ще може да приема Божествените радиопредавания. И така, има три състояния на сферите: Акудим – когато сферите са здраво завързани една към друга, след това Некудим – стадия на отделните точки и накрая Берудим, когато сферите са сложно взаимосвързани в резултат на поправянето - „тикун”. В този стадий сферите вече не са разположени независимо една от друга, а образуват структурата на класическото „Дърво на Сферите”, което всъщност представлява „Дървото на Живота”. В него има дясна, лява и средна линии, горни и долни нива. Когато всичко е съразмерно, хармонично и съгласувано, сферите образуват единна структура и ако тя е уравновесена се получава поправен свят. Последователността Акудим, Некудим и Берудим представляват според Аризал универсална схема, която се повтаря във всички елементи на творението. Разбира се системата на сферите се проявява на всяко ниво, което изразява и главната идея на мистиката гласяща, че устройството на висшите светове се повтаря (репродуцира се) в ниските светове и ако нещо е станало веднъж във висшите светове при сътворението на света, то после това ще се реализира и в долните светове. Всяка концепция идваща в света преминава през тези три стадия, подобно на стадиите на нисхождане на сферите. По такъв начин различните породи овце на Яков се разглеждат като сътворение на света чрез паралелните стадии на нисхождане на Сферите. Чрез отглеждането на овцете и в същото време отделяйки се от Лаван, Яков строи света – създава разноцветно от бялото, детайлизираното от Безкрайната Божествена Светлина. Възниква разноцветен свят, в който цветовете се разделят и всеки от тях се проявява индивидуално. В съответствие с това всеки от синовете на Яков, колената на еврейския народ в бъдеще ще има свой характер, който трябва да се влее в общата картина.
В завършек на това описание ще отбележа, че кабалистичния прочит на историята за овцете на Яков в никакъв случай не трябва да отменя неговия обикновен прочит, т.е. това, че Яков се занимава с получаване на овце с нужната му окраска, защото му е необходимо да получи заплата за своя труд и правилно да поддържа живота на своето семейство. Кабала добавя към този прочит още един пласт, но той е само добавка, а не замяна на обикновения прочит на текста от Библията. Ясно е, че не само историята за овцете на Яков, но и всяка друга история в Библията има кабалистично ниво на прочит. Кабала е интегрална част от юдаизма, даваща възможност за по-дълбоко осъзнаване на Божиите повеления и служението на Бога. И приведеният от мен анализ има за цел единствено да открехне малко прозорче в тази насока.
ТРИТЕ СТАДИЯ КАТО ПЕРИОДИ В РАЗВИТИЕТО НА ТВОРЕНИЕТО
Особености на кабалистичната диалектика
Съгласно разпространената в наши дни класическа Хегелова диалектика първоначално има теза, на която противостои антитеза, по-нататък между тях става конфликт и се осъществява синтез, който на следващия етап става нова теза. На етапа на синтез вече я няма нито предишната теза, нито антитезата, а това означава, че изчезва и първоначалното противоречие помежду им, тъй като синтезът разрешава конфликта. Кабалистичната (и въобще еврейската) диалектика изхожда от друга представа. В нея също съществуват тезата, антитезата, техния конфликт и синтеза между тях, но синтезът не отнема противоречието между тезата и антитезата, а само строи „нов етаж” над този конфликт. При това първоначалната теза и антитеза, както и конфликтът между тях продължават да съществуват. Така и при смяната на стадиите, когато Свързаните се сменят от Точковите, предишният стадий не изчезва, той продължава да съществува. Тъй като Лъчът е насочен отгоре-надолу, всеки предишен стадий е разположен по-горе по Лъча. Предишните стадии също продължават да си съществуват и да влияят на нашия свят, повтаряйки се в творението. При възникването на нов стадий предишните също се запазват като някакъв набор от прототипи, които продължават да се реализират отново и отново. Именно затова и трите стадия на развитие на Сферите се реализират във всеки процес случващ се в нашия свят.
Моделите за развитие са заложени изначално в творението
Тук и сега светът функционира на базата на тези модели, които са били заложени в него при Сътворението. Всички метафизични събития, които описваме – Самоограничението, Лъчът, Праобразът на човека, стадиите на развитие на Сферите, Разбиването на Съдовете и др. – най-напред се случват още преди първия ден на Сътворение на света и създаването на небето и земята. Но всички те се явяват метафизични константи на сътворения свят, т.е. продължават постоянно да се реализират на всички нива на битието: както на различните етапи от световната история, така и в нашия собствен живот.
Трите стадия като периоди в развитието на всеки човек
Тези три стадия отразяват периодите на развитие на всеки човек и неговите взаимоотношения с родителите и света: единството на детството, максимализмът на юношеството и уравновесеността на зрелостта. По такъв начин тези толкова познати ни периоди на растеж представляват фундаментална система, изначално заложена в творението и постоянно повтаряща се в хода на човешката история. Пълното единство е възможно само на стадия на ранното детство и се явява следствие от отсъствието на самостоятелност. По-нататък настъпва максимализмът на юношеството с неговата борба за самостоятелност и свобода в опитите да се побере необятното. Тези опити носят със себе си опасност, но без тях е невъзможно развитието, а без развитие няма смисъл в съществуването на света. Единствено преминавайки през максимализма на юношеството, човекът достига до стадия на уравновесената зрялост и едва след това той може да достигне единството при равновесието на различните ценности, при които става обединение със запазване на свободата и ценността на всеки от нас.
Моралният смисъл на Разбиването на Съдовете
Концепцията на Разбиването на съдовете ни учи, че нито една ценност, дори много важна не трябва да първенствува над другите. Когато една ценност, макар и най-добрата стане най-главната, а всички останали ценности се пренебрегнати – системата се чупи и самата тази ценност също се разрушава. Затова никоя ценност не трябва да бъде провъзгласявана като „единствена и главна”. Светът може да съществува само при равновесието на противостоящите един на друг идеали. Колкото и да е странно Хаосът се създава не от силите на злото, а от силите на доброто, когато те се опитват да абсолютизират един от аспектите на доброто в ущърб на останалите.
ДУШАТА НА СВЕТА НА ХАОСА.
Според кабала във всяка душа има лична „точка” във висшите светове, откъдето тя расте, където се намират нейните корени. При различните хора тези точки прикрепени към душите им се намират на различни нива от Божествеността. А има хора, на които душата произлиза от света на Хаоса, те имат различен характер и избират своя път в съответствие с него.
Светът на Хаоса е Точковия свят, който се образува след взривяването и разбиването на съдовете
Макар че в света на Хаоса системата е разрушена, този свят се намира по-високо от Света на Поправянето, затова и той има по-високо ниво на енергия. При това той не е уравновесен, всяка от идеите (Сферите) не само игнорира другите незабелязвайки нищо около себе си, но и самата тя е счупена, не е цялостна. Хората, на които душата произлиза от света на Поправянето виждат в света равновесието като ценност и затова са склонни да приемат комплексни решения отчитайки различните страни на въпроса. А хората, чийто души произлизат от света на хаоса са фанатици относно дадена идея и често още по-големи фанатици относно своето разбиране на тази своя идея. Това са бунтари, хора с огромна енергия, рушители на предишните норми. Такъв човек има напълно позитивна идея, на която е посветен свръхфанатично и всичко останало за него не съществува. Заради своята идея такъв човек е готов да взриви и счупи заобикалящата го система, която преди това макар да не е била толкова добра, все пак е функционирала и е била уравновесена. Колкото и да е странно такива хора макар и да носят множество проблеми за заобикалящите ги, са съвършено необходими за развитието и подобряването на света. Благодарение на тях в света идват нови, нужни на света елементи.
След Xаоса идва Поправянето
Но хората с душа „от света на хаоса” са нужни само на определен етап, на първия стадий на процеса. После те биват заменени от тези, на които душата идва „от света на Поправянето” – с енергия от по-ниско ниво, но уравновесени и конструктивни, които хармонизират новата идея с предишните. Мълнията е красива, но от нея къщата ще изгори и затова напрежението трябва да се понижи, така че тази енергия да може конструктивно да се включи в системата. Хората, на които душата е „от света на Поправянето” са по-спокойни, те са способни да виждат различните аспекти на битието във взаимовръзка. Те поправят света след внесения в него Хаос и залепват това, което е било счупено. Те признават ценността на новото, но разбират също значението и на старото (а душите от света на Хаоса не са готови да разберат това). Затова залепването става на по-високо ниво, отколкото на нивото, на което системата е била до нейното разрушение. И тогава новата идея се интегрира с предишните идеи и светът се поправя, и придвижва напред.
Pазбиването на съдовете е исторически необxодимо
Разбиването на съдовете е крушение на Божествения свят. Но това не трябва да се счита като неуспех – това е планирано действие, изначално заложено в мирозданието. Това е предоставяне на човека на възможност отново, на по-високо ниво да събере света от отломките. При това самият процес на събиране на отломки привдига човека, който участва в него. В нашият живот е много важно да осъзнаем, че разрушаването на предишният ред във вселената винаги е възникване на нови възможности за придвижване напред.
Принципът на Разбиване на Съдовете в практическия живот
Когато един аспект в нашия живот започне да доминира, това води именно до това, че този аспект „се чупи” и „се взривява”, поради повишаването на вътрешното налягане. В такава ситуация ние рискуваме да изгубим именно това, което ни се е струвало най-важно. В бизнес практиката Разбиване на Съдовете става тогава, когато някои части на проекта абсолютизират своята роля и в тях се влага непропорционално много ресурси. Например, инвестират се невероятно много средства в научно-технически изследвания, които после не могат да се изплатят, защото грешно се предполага, че теоретичното разработка на продукта е най-главното, а останалото ще дойде само. Същото се случва и когато производството, отделът на маркетинга или отделът за продажбите считат, че цялото предприятие се крепи именно на тях. Непропорционалното разпределение на ресурсите често става една от причините за неуспеха, затова винаги е много важно всяка отделна структура в организацията да помни и мисли за останалите. Всеки стадий на проекта и всеки детайл трябва обезателно да е свързан с цялата структура и с целия проект като цяло, а не да се разглежда отделно. Това е описано в много учебници по икономика по начина, по който за него говори кабала. Вече на етапа на създаване на марката си струва да се мисли за това каква ще бъде маркетинговата стратегия. При нейната разработка е необходимо да се разбира, как ще бъдат организирани продажбите. По този начин на всеки етап трябва да отчитат всички елементи на проекта и всички тези елементи трябва да са свързани с Короната (Кетер), с тази първоначална идея, с която е започнал проектът.
ИСКРИ, ЧЕРУПКА И ПОПРАВЯНЕ
Съдовете се разбиват на искри
В термина Разбиване на съдовете няма негативна конотация – това е планирано действие, първоначално заложено в творението. Сферите (Съдовете) са предназначени за съдържане в тях на Божествената Светлина като те самите също са направени от тази светлина. Във всички системи в началото няма абсолютно нищо освен Божествена светлина. Когато Сферите (Съдовете) „се взривявят” то изпълващата ги светлина се разбива на парченца. Парченцата на Сферите и съдържащото се в тях представлява Искри от Светлината („Ницоцот”). Всяка Искра отразява частичен елемент от Сферата, от която тя се е откъснала. Сферата е тази част от системата на Лъча, която е свързана със замисъла насочен към целта и носи безкрайна енергия. Лъчът е тънък, но много силен и е с много висока температура. Когата Сферите се взривят, всяка Искра продължава да носи в себе си определен елемент на Лъча, неговата насоченост по посока на целта и смисъла, стремежа към съвършенство.
Искрите падат долу
Когато Лъчът влезе в Празното пространство в него възниква Горе и Долу. Горе е мястото на влизане на Лъча, там присъства явното Божествено Провидение, видим е смисълът на света и случващите се в него процеси. Долу е мястото, където Лъчът все още не е достигнал в посоката, в която постепенно се придвижва. Тоест Долу е точка в центъра на системата, но тя се осъзнава като „Долу” само след появата на Лъча. Колкото по-долу, толкова по-малко е влиянието на Лъча и толкова по-малко е видна посоката на развитие. Там, където Лъчът все още не е достигнал не е видно нищо – там има само въздух, намираш се в „брауновско движение”, който няма посока и цел.
Bъздухът обгръща Искрите
Въздухът (Кръглото) е Божествената Светлина „с ниска температура” намираща се в безцелно брауновско движение и кръговрат, който не се стреми към нищо. Когато Искрите падат долу, всяка Искра привлича към себе си намиращия се около нея Въздух, той „полепва” по нея и образува около Искрата обвивка, която се нарича Черупка (Клипа). Това притегляне на Въздуха към Искрата става тъй като Искрата е парченце от смисъла и посоката съобразно целта на вселената, а смисълът е много привлекателен за елементите на Въздуха, които нямат никаква цел и затова всяка Искра бива обгърната от Черупка. По този начин светът Долу започва да се състои от разпръснати във Въздуха „Искри в Черупка” (т.е. такива елементи, при които Искрата е вътре, а Черупката отвън).
Черупката паразитира върху Искрата, но така я съхранява
В нашия физически свят при зеленчуците и плодовете например, черупката е нещо, което не се яде, но вътре в себе си съдържа нещо ядливо. От една страна черупката препятства достъпа до плода т.е., за да се достигне плода трябва да се махне черупката. От друга страна тя съхранява плода и ако бъде махната, вътрешното съдържание бързо ще се развали и изгние. На същия принцип са устроени взаимоотношенията между Искрата и Черупката в кабала. Черупката се храни от енергията на Искрата и живее за нейна сметка, но в същия момент я запазва. Може да се каже, че Черупката паразитира върху енергията на Искрата, намирайки се в някаква симбиоза с нея. По-горе отбелязах, че Лъчът поражда свобода и морал, прави възможно разпознаването на доброто и злото, а Кръглата форма и Въздухът пораждат такава необходимост, тъй като за природата е естествено отсъствието на морал. Искрата бидейки част от Лъча носи в себе си потенциал за доброто и при взаимодействието си с Черупката образувана от частиците Въздух, реализира себе си като необходима част от структурата съхранявайки този потенциал на добро вътре в себе си. Черупката обгръща Искрата и сега Искрата функционира чрез нея. Черупката може да използва енергията на Искрата за неправилни действия, творейки понякога откровено зло. Но в същия момент вътре в нея винаги присъства някаква добра идея и позитив благодарение на енергията, чрез която тя съществува. Тази схема най-напред съществува във висшите светове в началото на Сътворението на света, след това се повтаря многократно в нашия живот и в хода на историята. Така например пламенните комунисти от 20 век донесли на света море от злини и страдания в своята основа са били движени именно от светлата идея за свобода, равенство и братство.
Поправянето: залепване на счупените Съдове
И така, първоначално при Сътворението светлината на Искрите от счупените Съдове е била скрита в Черупката и именно на човека предстои да поправи ситуацията. В кабала този процес се нарича Поправяне на света (Тикун Олам). В процеса на Поправяне човекът връща на системата възможността за реализация на първоначалния замисъл: очиства Искрите от Черупките, а след това отново „залепва съдовете” и съединява Искрите в система. Залепените наново съдове започват да възприемат Божествената светлина и да ни я ретранслират. Този процес освен чрез аналогията, която съм споменавал по-рано с радиоприемника, може да бъде обяснена и чрез друга аналогия: За да се извади вода от океана са нужни съдове. Водата в океана винаги е предостатъчно, но ако съдовете са счупени, с тях няма да можем да направим нищо. Съдовете обаче могат да се залепят наново и вече цели те могат да се използват за вземане на вода.
Поправеното е по-добро от първоначалното
Поправените и залепени наново съдове работят по-добре, отколкото първоначалните. В момента, в който системата се строи всеки неин елемент съществува сам по себе си без да отчита другите елементи и затова такава система съдържа в себе си дефект. После, когато става Поправяне и системата бива отново събрана от парченцата, всички елементи придобиват допълнителни свойства. Те имат опита на разбиването и поправянето и разбират не само своята важност, но и тази на другите елементи. В тази наново събрана система всеки от елементите съдържа в себе си образи, частички на всички други елементи и именно това прави самите елементи по-добри, по-пълни. Тези образи-частички на другите елементи на системата създават взаимовръзки и цялата система работи като единен механизъм. Кризата и разбиването на първоначалната система е планирано събитие. Затова в живота е много важно предварително да се очаква, че всяка строяща се система няма как да заработи добре още от самото начало и обезателно ще й се наложи да се поправя. Такава настройка към постоянна възможност за поправяне помага, колкото се може по-рано да се види зараждащия се дисбаланс и навреме да се поправи системата, което отнема много по-малко ресурси, отколкото системата да се строи наново, ако е била напълно разрушена. Затова например в бизнеса при излизане на проекта на поредното плато е много важно веднага да се разработи план за преустройство на системата, където всеки елемент да отчита интереса на другите елементи.
Човекът – Творец на света
Възлагайки на човека мисията за поправянето на света, Бог му е дал възможност за придвижване, развитие и приближаване към Себе Си. По този начин човекът става партньор на Бога при сътворяването на хармонично творение. Съгласно кабалистичното виждане природата на творението е такава, че чисто Божественото се разбива при опита да дойде в долния свят. То не е вкоренено в долния свят и затова не може да съществува в него, но след като човекът се присъедини към процеса на развитие на света, създаденото става съвместно производство на Бога и човека и тогава Божественото може да функционира в нашия свят. В Петокнижието това е демонстрирано с факта, че първите скрижали на завета, които бяха изцяло Божествени се счупиха и едва вторите, които бяха направени съвместно между Бога и Мойсей се запазиха цели при слизането от планината Синай и на тях беше основан целия по-нататъшен живот.
Πозитивната роля на човека във вселената
Нима човекът може да подобри света, който Бог е създал?? Може би е точно обратно: Бог е създал прекрасен свят, растения, животни и всичко е много сложно и хармонично, а човекът само руши света, замърсява природата, внася жестокост и войни. Да, ние сме свикнали да мислим точно така, но в еврейската традиция подходът е различен. Наскоро четох историята за това как веднъж гръцки философ попитал рав Акива: „Чии дела са по-добри – делата на Бога (т.е. създаденото от природата) или делата на човека? Рав Акива му отговорил: „Ти какво предпочиташ да ядеш на обяд: изпечен хляб или сурови зърна пшеница?” Да, хлябът е създаден на основата на естествено израстнали класове, но той е направен от човека, а не от природата. Така и светът създаден от Бога може да стане по-добър и поправен чрез дейността на човека. Гледайки реално на обкръжаващия ни свят виждаме колко недостатъчен и неразвит би бил той без човешката дейност. Може би нямаше да имаме къщи, където да живеем, не бихме имали защита от несгодите на природата, не бихме имали медицина и бихме умирали още в млада възраст, не бихме се хранили разнообразно, не бихме имали възможност да общуваме от разстояние с други хора и т.н. Това са огромен брой съвършено необходими неща създадени от човека и именно това е цивилизацията. Разбира се човекът устройва също войни и много често върши зло (точно сега недалеч от нас също се води война), замърсява околната среда и т.н., но в света на природата има значително по-голямо количество насилие и убийства, отколкото в човешката цивилизация. Замърсената околна среда е несравнимо по-малко в сравнение с подобренията, които са станали възможни в хода на развитието на човешката цивилизация (дори постоянно се правят опити за намаляване на това замърсяване и то намалява в хода на прогреса чрез инициативи като „зелената сделка” и др.). Разбира се кабала говори не за такъв опростен физически поглед на света, но този физически свят се явява отражение на висшите Божествени процеси. Юдаизмът подчертава, че светът създаден от Бога въобще не се явява готов, идеален и завършен, а това е само потенциална възможност, за да може човекът да се придвижи напред в него. Съгласно Петокнижието първата заповед, която Бог дава на човека е „плодете се и се размножавайте, напълнете света и владейте над него” и властта на човека над света е именно цивилизацията. Затова от гледна точка на Библията дейността на човека относно построяването на цивилизацията е изпълнение на заповедта на Бога за подобряването на света, а съвсем не е неговото разрушаване. Духовната концепция на позитивното човешко поправяне на света е най-важната основа на целия еврейски мироглед, притежаващо огромна конструктивна сила.
Берудим - поправеният (пъстър) свят
Поправеното състояние на Сферите се нарича Берудим (Пъстрота). В този свят всяка от Сферите не разглежда себе си изолирано, както това е било в Точковия свят, а всички те се чувстват взаимосвързани. Тази връзка между Сферите възниква благодарение на това, че оставайки в своето ядро самата себе си сега Сферата съдържа в периферията си образите, частичките на другите Сфери. Благодарение на това отражение на всички Сфери в себе си, всяка Сфера може да установи връзка с останалите Сфери, да ги разбере, да се свърже с тях и да установи контакт даващ устойчивост на системата. Затова сега всички Сфери представляват не набор от точки, а Пъстра (шарена) система, където едно преминава в друго, както петната по маскировъчната дреха. Така в процеса на Поправяне става „порастването”, „узряването” на Сферите. Без да губят своята същност, те преодоляват юношеския максимализъм и самоабсолютизиране и разбират, и признават важността на другите. Именно по този път става порастването (узряването) и на хората, и идеите.
Равновесието на Сферите
Уравновесеността възниква, когато всяка Сфера (като един цвят от палитрата) вижда другите и признава тяхното значение. Тя продължава да бъде главна в своя сегмент, но в същия момент осъзнава, че другите цветове в същата степен са важни за системата. Милостта е много важна, но важно е и ограничението на милостта, иначе получаването на излишна милост ще разруши получаващия я. Мъдростта е много важна, но понякога е нужна и малко глупост, без която мъдростта не би се проявила. Хармонията е много важна, но без парченце дисхармония, не може да има пълна хармония. Когато всички позитивни качества се уравновесят, системата става жива проява на Божествеността. Именно това е поправянето на света – тази работа, която Бог е заръчал на човека.
Сферите като „фрактал”
„Фрактал” е повтарящ се модел, при който една и съща конфигурация съществува в цялата структура на всички нива. При фракталните модели е без значение колко сложно е цялото, защото то е изградено от много повторения на един и същ процес. По такъв начин равновесието на Дървото на Сферите е основано на това, че всяка от тях съдържа в себе си тези десет „свои Сфери” – например в Сферата Хесед (Милост) има 10 вътрешни Сфери:
Kетеp-в-Xеcед, Xoxмa-в-Xеcед , Бинa-в-Xеcед, Дaaт-в-Xеcед, Xеcед-в-Xеcед, Гвypa-в-Xеcед, Тифеpет-в-Xеcед , Hецax-в-Xеcед, Хoд-в-Xеcед, Йеcoд-в-Xеcед, Maлxyт-в-Xеcед
Тоест всяка от Сферите благодарение наличието в нея на аспекти от всички други Сфери може да ги разбере, да се отнесе с тях така, че да реализира конструктивен контакт даващ устойчивост на системата. Задълбочавайки се по-нататък можем да кажем, че и всяка вътрешна Сфера има своите 10 „още по-вътрешни” Сфери и по този начин Сферите образуват фрактал.
--------------------------------------------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Идеите на Кабала и тяхното прилагане в живота” на Пинхас Полонски и Марат Рессин. Книгата „Централни идеи на Кабала” от Пинхас Полонский