Pамxал, развитието на кабала и западната цивилизация
X. Луцато и конфликтите около кабала в началото на 18 в.
Рав Моше Хаим Луцато (Рамхал) е много важна фигура в историята на кабала. Роден през 1707 г. в Италия, той получил прекрасно светско и религиозно образование. На 15 години той не само подробно изучил Талмуда и Мидраш, но и кабала, а на 17 години публикувал своята първа книга. Луцато, както и много други велики кабалисти писал два вида кабалистични съчинения: (1) философски работи съдържащи изложение, систематизация и анализи на кабалистичните идеи и (2) мистични откровения, които непосредствено му диктувал ангел, който започнал да му се явява, когато бил 20 годишен. Около Луцато се сформирал кръжок от еврейски студенти от Падуанския университет и талантлива еврейска младеж от целия свят пристигала в Падуа, която той занимавал с кабала, съобщавал им за откровенията на ангела и се опитвал да ускори идването на Месия с помощта на кабалистични формули и заклинания. Когато на равините в града им станало известно за пристигащите в кръжока на Луцато, те възприели това като опасност подобна на сабатианството и започнали кампания за натиск върху него, в резултат на което Рамхал бил принуден да прекрати преподаването на кабала. Стремейки се да избегне конфликта Луцато се преместил отначало в Германия, а после в Амстердам. Тъй като временно (до пристигането си в земите на Израел) обещал да не създава книги по кабала, той написал книгата „Пътя на прямите”, която в последствие станала една от най-основните книги по еврейска етика. Той писал също художествена литература – пиеси и стихове на иврит. През 1743 г. Луцато се преместил в земите на Израел, където възобновил изучаването на кабала. Умира в Акко по време на чумната епидемия през 1747 г.
Концепцията на Pамxал и неговото влияние
Рамхал допускал, че в сабатианската концепция и в произведенията на Натан от Газа може да се отделят позитивни елементи, които следва да се запазят, а именно че „грехът може да служи за свята цел” и различните свързани с това антиномии, които правят теологията на юдаизма по-фина и многостранна, а също представата, затова че личните месиански усилия на човека играят огромна роля в процеса на спасение (идеи, които той развивал в своя кръжок в Падуа). Но в същото време Рамхал отхвърлял сабатианските принципи на съзнателно нарушаване на закона и затова неговите кабалистични концепции напълно се вмествали в руслото на ортодоксалния юдаизъм. Широката светска образованост на Рамхал и неговото разбиране на съвременната италианска и европейска култура му дали възможност за обяснение на концепцията на юдаизма на ново ниво, съобразно адекватните търсения на просветеното еврейство от настъпващия век. Всичко това довело до огромна популярност на неговите книги. Наследството на Рамхал било твърде многостранно: той писал, както кабалистични съчинения, включвайки систематично изложение на лурианската кабала, така и популярни, при това ясни дълбоки съчинения по етика, а така също и художествена литература на необичайно високо ниво на владеене на иврит, като фактически положил основата на съвременната еврейска литература. Затова всичките три направления на еврейската мисъл на 19 в. - хасидите, литовското движение „етика” и нерелигиозното движение „просвещение” считали Рамхал за свой много важен предшественик.
Етапи в развитието на кабала с паралелното развитие на Западната цивилизация
Етапите в развитието на кабала могат да се разглеждат, като всички нови проекции на кабалистичния подход по отношение на различните аспекти на живота и света, така че тези елементи на вселената, които в началото нямат връзка с кабала, се въвличат в нейното пространство и придобиват ново разбиране. Освен това всяко ново ниво се изграждало в съответствие с тези нива на развитие и постановки на проблема, на които в дадената епоха се намирала западната цивилизация, (тъй като евреите били именно нейна органична част). В тази връзка: Ашкеназкият хасидизъм (началото на късното Средновековие) - въпросът с мистиката на аскетизма. Испанската кабала (късното Средновековие) - проблематиката за устройството на Небето и „човека стремящ се към Небето”, статиката на Божествените сфери. Лурианската кабала (преход към Новото време) - разглеждала динамиката на Божествените сфери, възникване и развитие, трагизъм на кризата и стремеж към историческия процес, спасението, проекцията на кабала върху човешката история и еврейския народ. Рамхал (първата половина на 18 в. - Просвещението) - проекция на кабала върху етиката, важността на естетичното оформяне на идеите в художествената литература. Хасидизмът (втората половина на 18 в. - новата представа за човека-гражданин) - проекция на кабала върху психологията, вниманието към обикновения човек, пряката връзка на всеки с харизматичния лидер. Виленски Гаон (последната четвърт на 18 в. - Френската революция и преустройството на държавата) - проекция на кабала спрямо съвременните исторически процеси, идеята на религиозния ционизъм. Авраам Исак Кук (началото на 20 в. - доминиране на социалните ценности, културен модернизъм) - проекция на кабала върху социологията, новият език на кабала и програмата за модернизация на юдаизма. И. Л. Ашлаг (средата на 20 в. - началото на глобализацията) - кабала на „даването и получаването”, подходяща за изучаване от народите по света. И. Л. Ашкенази – Маниту (втората половина на 20 в. - екзистенциализъм, създаването на държавата Израел) - Праотците на еврейския народ като динамични личности, изменение на парадигмата на поведение на народа при завръщането му в своята страна.
Бешт и Bиленски Гаон – xасиди и литовци
История на развитието на хасидизма
Хасидизмът станал много важен етап в развитието на кабала, той създал нов подход към нейното изучаване и в реализирането на нейните идеи. Хасидизмът възникнал на територията на Украйна във втората половина на 18 в. Неговите идеи създал Израел бен Елиезер - Бешт (1700-1760). Разпространеното име на този странстващ целител и чудотворец в тази епоха било „притежател на добро име”. След смъртта на Бешт неговият ученик рав Дов Бер „Проповедник” от Межирич превърнал концепцията на Бешт в система и успял да обучи група талантливи и харизматични ученици. В периода на Бешт и Бер тяхната група не била широко известна. Но през 1772 г. преди смъртта си Бер дал указание на своите ученици да се пръснат по своите еврейски места в Източна Европа и всеки да започне свое направление в хасидизма. В този момент хасидизмът започнал да се превръща в масово движение и се заявил като религиозна революция. Това движение било толкова радикално и не се вписвало в рамките на обикновения еврейски живот, че започнала съпротива. Рав Илия - Виленски Гаон, признат лидер на евреите в Литва, наложил на хасидите тотален бойкот и „херем” (отлъчване от синагогите). Виленски Гаон считал за опасно проявяващото се в хасидизма пренебрежение към приетите форми на поведение и преувеличаването ролята на емоционалните екстатически молитви, когато се твърди, че „любовта към Бога и служенето Му с радост е по-важно от изучаването на Тората”. Той разглеждал хасидизма като нов клон на сабатианския подход, който лесно можел да доведе до пренебрежение към законите и разпадане на цялата структура на еврейския живот. В резултат, хасидите били изгонени от пределите на Литва и започнала социална война, която продължила 50 години. Противниците на хасидизма получили името „миснахдим” - противници. Основно това били „литовски евреи”, (но не обезателно жители на Литва, а последователи на литовската школа), но не се получило така, че хасидизмът да бъде спрян. Началният успех на хасидизма произтичал от харизматичността на неговите лидери (духовната революция винаги привлича към себе си именно такива хора), сила и психология на неговото учение, в съчетание с откритите от тях нови мощни средства за комуникация – емоционалното преживяване, хасидските разкази-притчи, непосредствената среща на обикновения човек с духовните лидери. Хасидизмът с неговия доминиращ интерес към обикновения човек, способността да се види духовния аспект на ежедневието и откритост към всички и всеки независимо от статуса и учеността, довел до революция в целия живот на еврейските общини. Към 1820 г. обаче страстите утихнали. Както във всяка успешна революция новаторските аспекти на хасидизма постепенно станали нормативни. Хасидите престанали да се възприемат като радикално движение и хасидизмът „се установил и вградил в обществото”. Така противниците на хасидизма разбрали, че няма да успеят да спрат хасидисткото движение. Хасиди станали постепенно половината от евреите живеещи в Източна Европа, но с това развитието на хасидизма спряло. Започнала постепенна конвергенция в двете направления на юдаизма. От хасидизма излезли някои от най-радикалните негови проявления и се повишил статуса на изучаване на Тората, а литовците започнали да внасят в своя религиозен живот по-емоционални ритуали. Процесът на сближение протичащ през целия 19 в. завършил през 1913 г. с формалното обединение между хасиди и литовци в организацията „Обединението на Израел”. Причина за обединението била появата на общия противник – религиозният ционизъм, който по това време започнал поредната революция вътре в ортодоксалния юдаизъм. След това (а и до наши дни) различията между хасидските и литовските направления се запазили, но те нямали определящо значение.
Pазличията между еврейството в Украйна и еврейството в Литва
Както отбелязахме по-горе катастрофата на украинското еврейство била свързана с погрома на Б. Хмелницки (1640 г.), когато било избито половината от еврейското население на Украйна и много общини били напълно унищожени. Това разрушило цялата структура на еврейското общество и то така и не могло да се възстанови за цял век. При евреите от Литва, (до които погромът не достигнал) се съхранила културата на ученост и ориентираната към нея структура на еврейските общини, но този път бил недостъпен за евреите от Украйна. Класическите схеми на еврейския духовен живот престанали да работят за тях и бил нужен нов път. Виленски Гаон бил авторитет за евреите от Литва, заради своите феноменални знания и разбиране на юдаизма. Но Бешт не писал книги и не произнасял публични проповеди. Неговата слава и уважение сред обикновените хора били основани на умението му да лекува и прави чудеса, личната харизма, умението да весели със силата и радостта на религиозното служение. Свръх-интелектуалните религиозни лидери на Литва живеели в света на Тората, което давало възможност за обучение на обикновения народ, но в същия момент създавало съществен разрив между „елита и народа”. Бешт учил, че праведникът не може да привдигне обикновения човек изтегляйки го нагоре към себе си, а е нужно да се спусне надолу и да го издърпа оттам, „от калта”. Той трябва не само да види, но и да почувства тежките условия на живот на народа и само тогава неговата помощ ще бъде адекватна. И тъй като еврейството на Украйна след ужасите на погрома на Хмелницки се намирало в „безсъзнание”, а литовските схеми на духовен живот там не работели, именно хасидизмът успял да покаже пътя към възраждането.
Главните принципи на xасидизма
Хасидизмът създал нов модел на духовност, който подхождал на обикновения човек. Този модел бил основан на следните принципи: Проекция на кабала върху психологията, превръщайки я в основа на религиозния живот, (което се обозначавало с термина хасидут, в смисъл на „хасидско учение”). По този начин изучаването на „кабала в нейния психологически аспект” станал широко разпространен (за разлика от литовския подход, съгласно който с изучаването на кабала трябва да се занимават само образованите хора, добре познаващи Тората и Талмуда). Акцентът на важност бил емоционалното религиозно преживяване, (а не интелектуалното религиозно изучаване на Тората). В хасидизма „прилепването към Бога” се основава преди всичко на емоционално-екстатическото преживяване и усещане близостта на Бога чрез харизматичността на духовния лидер, което е достъпно дори за простоватите и необразовани хора. За разлика от тях за литовците близостта с Бога се основава на напрегнато изучаване на Тората, „приближаване до Бога чрез възприемане на Божественото учение”, т.е. то има интелектуална основа, достъпна преди всичко за образованата част от обществото. Централна роля играе харизматичния духовен лидер (цадик) чрез посредничеството, на който цялата общност и обикновените хора получават своята духовност. Съответно социалната структура на обществото се изменила на „лидеро-центрична” (за разлика от „учебно-центричната” при литовските общини). Много важно религиозно-педагогическо значение имали притчите, „историите от живота на святите хора”, общите празници и чувството на „братство” (при някои понижения на статуса на изучаване на Тората, тъй като обикновеният народ не бил способен на това). На хасидизма било присъщо усещането за религиозна революция, създаването на нов път, който ще спаси света, духовна експанзия чрез въвличането в новия път на всеки, който все още не е разбрал това. Това създавало усещане за мисия и способствало за въвличането в движението на нови харизматични лидери.
Социални разлики между хасидските общини и литовските
В класическата община (за евреите в Източна Европа това е литовското направление) равините на високо ниво, духовните ръководители на общините почти не общували пряко с обикновения народ. Те обучавали на Тората равините от „средното” ниво, а те от своя страна обучавали преподаватели за обикновения народ и учители за училищата. Цялата система приличала на университет: централна ценност се явявали знанията, които се изработват на горно ниво и после се предават надолу чрез „шестстепенни” нива на обучение. Ако сред лидерите на общината се окаже, че има двама водещи равини с различни гледни точки, то всички членове на общината с интерес наблюдавали спора между тях, но това не водило до конфликт от личен характер и до разкол, тъй като главни се явявали не личността, а знанията. И затова литовската община запазвала единство при наличието на няколко лидера – аналогично на университетската система. За разлика от това в центъра на хасидската община (и в центъра на светоусещането на всеки отделен хасид) стои личността на цадика - „праведника”, който е равин „учител”. Хасидът получава чрез него духовност и е „фен на своя учител”. Подобно нещо е нормално за масовата култура – например феновете на тази или онази музикална група, които искат да слушат именно нея, ходят на нейните концерти и получават от този контакт огромен заряд от емоции и духовна енергия. Но за университета по отношение на този или онзи преподавател или научна концепция, такъв подход се явява немислим. Авторитетът на цадика е непротиворечив и абсолютен, той се явява едноличен лидер, затова хасидизмът като движение се разпада по естествен път на много направления, тъй като с всеки цадик са свързани и неговите хасиди. Лидерството в литовските общини е обусловено от блестящи знания на Тората и затова то не може да се предава по наследство (както е и в университетските среди, където лидери стават най-добрите професори, а не потомците на предишните професори). Лидерството в хасидските общини се разбира като особена мистична връзка с Бога, затова то се предава по наследство, от баща към сина или друг роднина. По този начин от социална гледна точка литовската община представлява кметокрация, докато хасидската е сакрална монархия. Тази глобална схема на организация се повтаря и на локално ниво: местната община на литовското направление е съобщество на граждани, плащащи данъци и избиращи своето религиозно ръководство, а местната хасидска община е „обикновено княжество” на местния харизматичен лидер, който намира финансиране и решава всички въпроси еднолично.
"Кабала на прах"
Хасидският цадик постоянно и непосредствено се намирал в контакт с хиляди хора. Много хасиди идвали при него от време на време, особено на празници, прекарвали с него 2-3 седмици и след връщането си у дома цяла година си спомняли за посещението при цадика, хранейки се духовно с тези спомени. Затова цадикът трябвало да притежава колосален запас от духовна енергия, за да обезпечи подръжката на всеки от своите хасиди в съответствие с неговите индивидуални потребности. „Атомният реактор” за производството на тази енергия била кабала, а самата енергия представявало учението на хасидизма – проекцията на кабала върху психологията. В хасидизма системата на висшите светове се проектирала върху човека, върху неговата психология и потребности и затова тя станала близка до проблемите на човека и била широко търсена и необичайно ефективна. Тъй като хасидите открили достъпа към кабала за широките маси от обикновени евреи, техните противници не забравили все още сътресенията от сабатианството и франкизма, обвинили своите опоненти в опасна профанация на кабалистичните идеи. Хасидите отговорили на това обвинение с известната притча „Притчата за перлата”. Тя гласи: „В една страна имало един цар, който имал син, а също и една много ценна перла. Тъй като синът бил малък и не разбирал ценността на перлата, царят не му позволявал да си играе с нея. Но един ден синът на царя се разболял сериозно. Много лекари неуспешно се опитвали да го излекуват, докато най-накрая не дошъл един нов лекар, който казал: Трябва да се вземе перлата, с която царят не позволява на сина си да играе, тя да се стрие на прах, да се разтвори във вода и да му се даде да пие от този разтвор по малко. Тогава царят, който не разрешавал на сина си да играе с тази перла, заради неговото оздравяване се съгласил да стрият перлата на прах, да приготвят лекарство и да излекуват сина му.” В притчата Царят – това е Бог, неговият син е еврейският народ, перлата е кабала, лекарите това се обикновените равини, а този лекар, който предложил сина да бъде излекуван с праха от тази перла е хасидския учител. И затова казвали хасидите: „докато еврейският народ е бил здрав, на кабала действително не е трябвало да се учат обикновени хора недорасли до това ниво. Но сега еврейският народ е болен и няма друг начин да бъде излекуван освен да му се даде да пие от тази „кабала стрита на прах”.
"Да се танцува на място, без да се мърда"
Психологизацията на Кабала и общонационалните аспекти на юдаизма, които хасидизмът осъществил направила много елементи на юдаизма по-близки за живеещите в реалността на изгнанието и затова тя се оказала много конструктивна и ефективна. Но този подход имал и обратна страна. Един от хасидските учители определил главното качество на евреина като: „умението да се кланяш, без да се навеждаш, да викаш мълчейки, и да танцуваш на място, без да мърдаш”. Последното било жизнено необходимо в ситуация на притеснение в страните на изгнание (особено в Руската империя), където било невъзможно да мръднеш от мястото си, но така или иначе било необходимо да се танцува, защото без физическо и духовно движение настъпва атрофия на мускулите. Хасидизмът научил на това еврейския народ и в това била огромната негова заслуга. Проблемите обаче възникнали по-късно, когато историческата реалност се променила, дошли еманципацията, после ционизмът и създаването на държавата Израел, така че се появила възможност да се танцува във всички зали. Хасидизмът „не забелязал” тази промяна, игнорирал религиозната ценност на появилите се събития и продължавал да учи, че трябва „да се танцува на място, без да се мърда”. Затова в еврейският живот в диаспора хасидизмът е много осезаем, докато в Израел това не е така. „Наследството на хасидизма” сега се изучава широко навсякъде, но реалният хасидизъм практически няма сериозно влияние върху еврейския живот в Израел.
Особените направления на хасидизма – Хабад и Вроцлав
Хасидизмът не бил еднородно движение, тъй като всеки хасидски лидер (цадик) създавал свое отделно направление в хасидизма. Постепенно болшинството от направленията се превърнали в относително затворени групи, основани около тази или онази династия на цадика и на предаващото се по наследство. Но в хасидизма има две особени направления, които (за разлика от така наречените „стандартни” направления на хасидизма) се разпространявали чрез книги и идеология и това са - любавическото и вроцлавското направления. Любавическият хасидизъм (Хабад) се разпространил сред еврейското население на Беларус, което не само географски, но и ментално заемало междинно положение между Украйна и Литва. За евреите от Беларус статута на интелектуалното учене бил много по-висок (в сравнение с еврейството в Украйна) и затова на тях по-близка им се оказала концепцията Хабад, създадена от рав Шеур Залман от Ляд (1745-1813). Тази концепция допускала, че интелектуалните сили (ХаБаД = Хохма, Бина и Даат) са способни напълно да доминират в душата, и че човекът може с помощта на интелекта да подчини емоциите си и напълно да контролира себе си на съзнателно ниво. Във връзка с такава концепция към рационалността, Хабад понякога са наричани „литовци в хасидизма”. Много направления в хасидизма допускали, че водещи в душата се явяват емоционалните сили (ХаГаТ=Хесед, Гвура и Тиферет). Но тъй като тези направления са много и разнообразни, терминът „хасидизъм ХаГаТ” практически не се използва. Друго оформило се идеологическо направление е вроцлавският хасидизъм, който се сформирал около последователите на рав Нахман от Вроцлав (1772-1810, правнук на Бешт). След смъртта на рав Нахман неговите подръжници решили да не си избират нов лидер и останали „хасиди без Равин”, така че по-нататъшното развитие на това направление ставало чрез книги. Особеният стил на рав Нахман се изразявал в неговите множество афоризми и кратки мистични размишления, а също и в съставянето на „приказки” (оказали огромно влияние на цялата по-нататъшна еврейска литература), т.е. мистично-символични разкази, които съдържат кабалистични концепции. Учението на рав Нахман се характеризирало със силно усещане на трагичността и парадоксалността на живота, невъзможността да се придобие религиозно равновесие и в същия момент подчертаване значението на музиката, радостта и веселието „без да се гледа нищо друго”. То е близко до екзистенциализма и затова продължава да бъде много популярно.
Bиленски Гаон и "националното ниво на кабала"
Илия бен Шломо Залман, Виленски Гаон (1720-1797) бил лидерът на евреите в Литва и противник на хасидизма, който съвсем не бил „защитник на стария подход към кабала”. Хасидите често представят нещата така, че „хасидизмът измислил нов подход към кабала”, а Виленски Гаон се придържал към стария подход и затова не искал да разреши на широките народни маси да изучават кабала, а пък те разбирали необходимостта от новия етап. Всъщност подходът на Виленски Гаон също бил съвършено нов етап в развитието на кабала, но за разлика от хасидите широко разпространяващи своето учение, подходът на Виленски Гаон дълго време оставал езотеричен и скрит, чакайки да дойде неговото време. Психологическият подход на хасидизма бил позитивен и важен за хората от това поколение, но той не взимал под внимание общонационално-историческия аспект. Кабала на Виленски Гаон разглеждала именно хода на историята на еврейския народ и цялото човечество и затова по-късния подход на рав Кук и религиозният ционизъм израстнали именно от кабалата на Виленски Гаон. Той не публикувал книги за своя подход, но научил на този подход единствено неголяма група ученици, които изпратил в земите на Израел за развитието на Геула (месианското спасение). Едва след няколко десетилетия един от неговите ученици рав Хилел Ривлин от Шклов, започнал да публикува месианските идеи за Геула на Виленски Гаон (те съставили книгата „Кол ха-Тор” изиграла важна роля в по-нататъшното формиране на религиозния ционизъм).
И. Л. Aшлаг – Баал Сулам и "популярната кабала"
Πриближаване на човека към Бога чрез „получаване, заради даването”
Днес по целия свят са разпространени „центрове за изучаване на Кабала”, които предлагат изучаването й извън еврейската традиция и без връзката й с юдаизма. Тези центрове основават своята дейност на рав Юда Лейб Ашлаг известен като Баал Сулам (1886-1954) като разбира се откъсването на „популярната кабала” от юдаизма става значително след смъртта на рав Ашлаг и в пълно противоречие с неговия собствен подход. Основа на подхода на рав Ашлаг се явява разглеждането на всеки „контакт” на елементите на висшите светове като някакъв вид „транзакция на светлината от единия към другия”, при която единият дава, а другият получава. Това разглеждане позволило да се разработи една много технически сложна концепция подробно обясняваща взаимодействието на множеството елементи в йерархията на устройство на висшите светове. На нейна основа била формулирана също и етичната система, център на която било противопоставянето между „алтруизма” (желанието да даваш) и „егоизма” (желанието да получаваш). Признавайки егоизма като важен за съществуването фактор, системата на рав Ашлаг призовавала той да се пренасочи в „получаване единствено с цел даване”. Схемата на рав Ашлаг е построена по следния начин: Бог е източникът на светлина и никой не може да Му даде светлина, т.е. за Бога е свойствено само да дава, а Той не може да получи нищо от никого. Човекът по природа няма самостоятелно съществуване и трябва да получава своята жизненост отвън, тоест без получаване той не може да живее. Ако Бог дава, а човек получава, то човекът е далече от Бога, защото близостта в духовен план се явява - подобието (тези, които са подобни са близки, а тези, които не са подобни са далеч един от друг). Човекът е далече от Бога, поради това че за него е свойствено да получава, а за Бога е свойствено да дава. Тогава как човек може да се приближи до Бога, след като Бог не може да получава и именно това Го отделя? Решението се състои в това, че човек трябва „да получава, с цел да даде”. Тогава получаването, което само по себе си е принудително и недобро, ще бъде морално и духовно поправено чрез интенция (преднамерено желание) и стремеж към даване. Ясно е, че човек не може да отдаде всичко получено, защото тогава в него няма да остане собствена жизненост. Затова той трябва да се научи да дава определена част, да се научи да получава с намерението да даде и така той ще поправи света и ще бъде по-близо до Бога. Рав Ашлаг дори бил привърженик на комунизма, тъй като допускал, че комунизмът представлява израз на алтруизъм на обществено ниво, преодоляване на егоизма и виждал идеала за бъдещето в израелските кибуци, където в тази епоха идеите на комунизма се въплащавали на практика. Ясно е, че желанието на човек да дава и помага на другите, грижата за общото благо, а не само за личното се явява много позитивно и привлекателно нещо. Но тази постановка не е нова, нея я има във всички класически религиозни системи. Но тъй като концепцията на рав Ашлаг относно идеята за алтруизма била подкрепена с техническа разработка свързана с „транзакцията на Божествена светлина”, която давала усещането за докосване до висшите светове и обосновавала механиката на алтруизма, неговата система се оказала много привлекателна и се разпространила широко.
Ограничеността на подхода "даване и получаване"
Рав Ашлаг бил ционист и през 1922 г. се преместил в земите на Израел. Но ционизмът практически не е отразен в неговите кабалистични концепции видимо, поради това че ционизмът (както и въобще хода на историята, не се побират в схемата „алтруизъм – егоизъм). И именно в това е причината още през 1923 г. рав Кук да забележи, че нивото на кабала, което дава рав Ашлаг е вече ниво преминато от еврейския народ, но то ще бъде нужно за нееврейския свят. (На практика такова разпространение на кабалата на рав Ашлаг станало чак след 1980 г.) Ако основна единица се явява „транзакцията между даване и получаване”, то това е аналогично на разглеждане на системата на ниво физиология. Действително от гледна точка на физиологията цялото функциониране на човека се осъществява чрез системата на даване и получаване. Човек вдишва кислород и издишва въглероден двуокис, в белите дробове кислородът се предава в кръвта, която го предава на органите и клетките, получавайки от тях продукти за тяхната жизнена дейност и ги отдава навън. При такова разглеждане цялото функциониране на човека представлява милиони транзакции на даване и получаване и тяхната структура може да бъде описана подробно в стотици томове. Това технически ще помогне много на медицината, но как ще помогне да разберем как живее човек на духовно ниво. Именно в това се състои проблема на схемата на рав Ашлаг, който вместо предаване на елементи от хранителни вещества в човешкото тяло разглежда механиката на предаване на елементите на светлината във висшите светове. Как тази светлина преминава от едно ниво на друго, как тя се приема или в какви случаи не се приема и т.н. Неговото описание представлява само по себе си огромна физиологична картина на кабала, която е много интересна, позитивна и отчасти помага да се разберат духовните маханизми, но не разкрива диалога на човека с Бога и още повече не работи на ниво народ в хода на историята. Ако ние разглеждаме света не на нивото на физиологията, а на нивото на личността, то централното действие лежащо в основата на духовния живот, това е „общението, диалога”. Мидраш описва идеала на отношенията на Бога с човека като „съвместна разходка, общение, съвместна игра” и всичко това не може да бъде описано чрез понятията „даване и получаване”. Истинското общение не е процес, при който един дава на друг, а ситуация, когато участниците заедно създават, творят. Това е удоволствие, което заедно получават. Тук няма един даващ, а друг получаващ – тук получават и двамата, защото те създават нов обект. И именно такова ниво на получаване на удоволствие от общението човек може да даде на Бога. Ако смисъла на човешкия живот и човечеството представлява среща, създаване на общение, то това е нещото, което Бог Сам не може да получи и се нуждае затова от нас. И когато ние се срещаме с Него, ние създаваме възможност, при която Бог получава. В това се състои смисъла на живота на народите в хода на историята и именно това ниво не може да отрази схемата на рав Ашлаг, построена на предположението, че „Бог не може да получи”. И затова ционизмът и създаването на държавата Израел не били отразени в кабала на рав Ашлаг независимо от това, че той е живял в Израел именно по това време. Допълнително ще отбележим, че идеята „Бог от нищо не се нуждае” – е Аристотелова философия, която прониква в юдаизма, но такъв подход не съществува в юдаизма или Танаха. Там Бог може да получава. Той е заинтересован от общението и диалога с човека, така че човек да може да постъпва правилно. И ако Той е заинтересован от мен, то Той получава това от мен. Това е същият въпрос, като „могат ли родителите да получат нещо от децата си, ако те са напълно обезпечени и въобще не се нуждаят от нищо?” Отговорът е: да, те могат да получат от децата например това удоволствие, което децата създават на родителите си, когато се развиват или постъпват правилно, когато се реализират като личности. Точно така и Бог, на Когото отношенията с хората в Библията са описани като връзка на баща с неговите деца, Му е приятно да общува с нас и Му е приятно, когато ние растем и се развиваме.
Pазпространение на "популярната кабала, откъсната от юдаизма"
Както отбелязахме по-горе, част от учениците (второ поколение) от школата на рав Ашлаг се откъснали от почвата на юдаизма. Те обявили кабалата на Ашлаг за „наука за правилното и ефективно взаимодействие с висшите светове, несвързана с религията”, което разбира се напълно противоречало но подхода на самия рав Ашлаг. Те създали в целия свят широка мрежа от „центрове за изучаване на кабала”, която се разглежда от всички учени и изследователи на кабала като профанация в духа на „Ню Ейдж”. (Виден такъв представител днес се явява Михаел Лайтман и неговата Международна академия по кабала). В същия момент от гледна точка на самата кабала тези групи могат да се разглеждат като „Разбиване на съдовете”, както когато голяма идея навлезе в света (в дадения случай концепцията на кабала да стигне до широко възприятие в човечеството) в процеса на „спускане в света” тази идея обезателно се чупи и светът се изпълва със счупени съдове и парчета. Ясно е, че тези групи преподават кабала в изкривен вид, като главното изкривяване се състои в откъсването й от цялата структура на юдаизма като цяло (другите изкривявания се явяват неголеми детайли в сравнение с това). Но тези групи разпространяват в света част от идеите на кабала, пълнят света със счупени съдове и парчетата на знание за нея и това „разпространение на парчетата” създава основа за бъдещи „залепвания на съдовете”, когато представата за кабала ще бъде поправена. Затова независимо, че дейността на тези групи се явява профанация, в историческа перспектива те се явяват необходими междинни етапи за разпространението на кабала в света.
Pав Aврам Исак Кук и кабала на религиозния ционизъм
Кабала като общонационален диалог с Бога
В днешно време най-голямата социална група в основата, на която лежи кабала се явява школата на рав. А. И. Кук (1865-1935) играеща доминираща роля в религиозния ционизъм – течение наброяващо в Израел около един милион последователи. Последователите на рав Кук създали израелските заселвания в Юдея и Самария и така оказали огромно влияние, както по посока на развитието на държавата Израел и на самосъзнанието на евреите по целия свят, но и на цялата световна политика. Рав Кук пристигнал в земите на Израел през 1904 г. където бил поканен да стане „равин на Яфа и новите ционистки заселници”. В непосредствен контакт с поколението на строителите на държавата Израел той успял основавайки се преди всичко на кабала на Виленски Гаон да създаде съвършено ново ниво на интерпретация на кабала. Преди рав Кук класическият юдаизъм не успял да даде адекватна ралигиозна интерпретация на новите явления възникнали и получили към края на 19 в. широко разпространение, както в европейския така и в еврейския свят: разпространението на атеизма и светската нерелигиозна култура, развитието на съвременната наука и технологии, нерелигиозния ционизъм, където именно нарушителите на кашера и съботата строели бъдещата еврейска държава. Класическият подход разглеждал всички тези явления просто като пречка за правилния религиозен живот и затова се изправял срещу тях, което довело единствено до масово отдръпване на еврейската младеж от религията. Но рав Кук разглеждал еврейският народ (в това число и отдръпналите се от религията) като единен организъм и променил понятийния апарат на кабала за анализ на социалните процеси. Така той успял да създаде „социологическа интерпретация на кабала” и на нейна основа да окаже кардинално влияние върху развитието на юдаизма.
Синтез на трите групи ценности
Подходът на рав Кук обединявал ценности, които отстрани (и особено в неговото време) се оказали несъвместими: Ортодоксалните ценности традиционни за целия предшестващ етап на развитие на юдаизма: изучаването на Тората и спазване на заповедите. Националните ценности: заселването на страната, построяването на съвременната еврейска държава, силна в икономическо и военно отношение. Универсалните ценности: развитие на науката и изкуството, критическият поглед на света и на традицията, съвременното социално устройство и насочването му към човека. На основата на кабала бил разработен механизъм на синтез на толкова различни и отчасти противоречащи си една на друга ценности, така че на основата на неговото учение се оформил не само съвременият религиозен ционизъм, главното ортодоксално-модернистко направление в юдаизма днес, но и планирана програма за развитието на юдаизма за бъдещите поколения.
* В статията са използвани материали от книгата „Централни идеи на Кабала” на Пинхас Полонски.