Въведение
Ако се запитаме кое е най-сложното нещо в живота, отговорът е – самият живот. Животът е много по-сложен отколкото можем да си представим, защото всичко е свързано с всичко и влияе на всичко. Ние виждаме само строго ограничен фрагмент от причинно-следствената „матрица“, като се стараем с всички сили да избегнем осъзнаването на тази ограниченост. Но когато нещо се обърка, тънката обвивка на достатъчното възприятие бързо се пропуква. И тогава се изправяме пред ужасната неадекватност на нашите сетива. Всичко, на което държим става на пух и прах. Ние сме ужасени и вцепенени и накъдето и да отправим поглед, онова, което виждаме се оказва недостатъчно. Това, което виждаме, когато нещата започнат да се разпадат, вече не е състояние на обитаем ред, а „tohu va bohu“ (безформената пустота) и бездната, ако използваме езика на Библията. Това е хаосът, който се крие под крехката повърхност на нашата сигурност. Именно от този хаос, чрез Словото, Бог извлича реда в началото на времето. От този хаос произлиза и всяка стабилност, която сме имали щастието да изпитаме в самото начало, за един много кратък период от време, когато сме се учили да възприемаме света. Понякога всичко в живота ни върви прекрасно и изведнъж той ни зашлевява мощен шамар – някой от родителите ни умира, детето ни загива в автомобилна катастрофа, изгубваме всичките си финанси, оказваме се съкрушени и объркани и мъката в нас бързо се превръща в гняв. Поради факта, че са съсипани и не намират отговор на безброй въпроси, много хора взимат погрешни решения и така още повече страдат. Много от тези хора се чувстват отчаяни и безпомощни като постоянно са измъчвани от въпроса: „Животът лотариен билет ли е?” Защо един човек създава здраво семейство и има хубава работа, а друг постоянно „не му върви”. Как някои хора, които са щастливи и доволни, са постигнали успехи в живота като родители, приятели, бизнесмени или лидери. Как са извадили такъв голям късмет? Важни ли са религията и социалното положение в този аспект? Животът хвърляне на зарове ли е?
Ограничеността на всички наши възприятия за материалния свят, а и за самите нас се проявява, когато нещо, от което обикновено сме зависими в нашия опростен свят, излезе от строя. Тогава по-сложният свят, който винаги е съществувал, но е бил невидим и удобно пренебрегван от нас, напомня за присъствието си. Това е моментът, в който защитената ни Райска градина, изважда наяве своите скрити, но неизменно съществуващи змии. Когато нещата започнат да се разпадат, в нашия свят нахлува онова, което сме пренебрегвали. Когато вещественият свят започне да губи своята определеност и ясно предназначение, стените рухват и хаосът недвусмислено напомня за себе си. Когато сме били нехайни и сме оставили нещата на самотек, проблемът на който не сме обърнали внимание назрява критично, приема формата на змия и нанася удар (обикновено в най-неподходящия момент). Всеки жизнен път има свой облик. Някои са изпълнени с необичайни събития, други протичат без инциденти. Едни са благословени с извънмерна слука, а други – белязани с лош късмет. Защо е така? И кое е онова нещо, питат се мнозина, което предопределя хода на събитията и причинява кризите съпътстващи ни в живота? Тъй като на мен идеята за случайността, затова че Бог хвърля зарове, въобще не ми допада, аз твърдо вярвам, че качеството на отговорите ни се определя от качеството на въпросите, които си задаваме. Макар да признавам, че нещата, за които ще стане дума по-долу не са никак „прости”, все пак трябва да кажа, че те са изключително важни, тъй като това всъщност е начина, по който се случва всичко в този свят. Който познава тези истини, разбира как се случват нещата и процесите в света. Всеки път, когато ги използваме, нещата се получават. Защо? Защото това са принципи... а принципите винаги работят, независимо дали ги познаваме или не. Всъщност те влияят на живота ни дори в момента, независимо дали сме запознати с тях или не. Знаем, че „незнанието на закона не е оправдание”. Незнанието на принципа не може да ни защити от него. Онези, които не са чували за гравитацията, също се пребиват, когато паднат от високо, защото законът за гравитацията е действал и преди ябълката да падне върху главата на Нютон. Тези принципи работят навсякъде – в родителството, във връзките, в отношенията между хората, във финансовите постижения, в бизнеса, просто навсякъде. (Именно по тази причина ще чуете, че например дори хора като Мадона, а и много други известни личности изучават (макар и с комерсиална цел) тези принципи, защото те наистина работят навсякъде. Много големи корпорации са успешни в своята сфера, тъй като се управляват именно на основата на тези принципи.)
Първата безусловно необходима предпоставка е схващането, че Вселената не представлява хаос, а се управлява от система от закони (принципи). Както казва Хераклит: в реалния свят „всичко тече, всичко се променя“, но макар всичко да изглежда в постоянно движение и понякога да ни се струва хаотично, безредно и разпокъсано, всъщност Съществуването е прецизно организирана същност. Ако не бе така, хаосът би възтържествувал, а процесите на раждане, растеж и смърт, на еволюция и разложение, щяха да останат непознати. Именно вникването в механизмите и целите на Съществуването е цел и мотив за стремежа към познание. Това е така, защото човешкото същество е нещо повече от високоразвит физически организъм. Ние хората притежаваме разум, който прави преценка за много повече неща, а не само за заобикалящата ни среда. Ние сме в състояние да съпоставим представи за минало, настояще и бъдеще, както и да стигаме до изводи. Тази способност да осмисля, експериментира и твори остава уникална определена черта за човешкия род. И тя не е плод на сляпата случайност, а резултат от Божествен план, по силата на който се появяват атоми, елементи, звезди и планети. Човечеството може и да е родено в плът и кръв или да е „облечено в кожа“, както твърди Библията, но е ясно, че неговата способност да ръзсъждава и твори е от разред съвършено различен от тези дори при най-високоеволюиралите човекоподобни. Благодарение на своята уникална способност човечеството натрупва огромни знания в продължение на десетки хиляди години. Те се прилагат на практика в такива мащаби, че хората съумяват да изменят облика на планетата. Овладяването на огъня, въздуха, водата и земята довежда до земеделска и ранна техническа революция, която се изправя срещу пустошта. Появяват се трайни поселения – градове и села, заражда се урбанистична култура. И оттук започва развитието на човешкото знание, което се превръща в основа за нови търсения на смисъла скрит зад свързаните с Вселената символи на интуиция, вдъхновение и откровение, предавани от поколение на поколение. Започва да се оформя представата за това, че сякаш съществува някаква връзка между земните събития и случващото се в небесата.
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – БОЖЕСТВЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СВЕТА
В предишната част от тази поредица споменах за Десетте сфери и тяхната връзка с думите на Христос в Проповедта на планината, както и с думите на апостол Павел относно „плода на Духа”. В еврейската мистична традиция Десетте Сфери (в тяхната хармоничност, т.е. стабилност и уравновесено състояние) символизират и се изобразяват като Дървото на Живота, в каквато връзка ще ги разгледам по-долу. Вече споменах, че линията на връзка между Сферите представлява пътя на предаване на Божествената Светлина към Творението. Вертикалните връзки показват веригата на произход на Сферите (от горе надолу), а хоризонталните връзки показват равновесието във всяко ниво. Описана по най-прост начин системата на 10-те Сфери има следния вид: (Редът на Сферите разположени на едно ниво е както в иврит – от дясно наляво).
Хоризонтални нива
Системата на Сферите има няколко хоризонтални нива:
- Три Горни (вътрешни, скрити) Сфери:
- Волеви импулс
- Интелектуално ниво
- Разбиране
- Седем ниски (външни, открити) Сфери, които представляват седем качества при сътворението на света:
- Емоционално ниво, склонност
- Практическо ниво, реализъм
- Реализация, въплащение в реалността
Тоест колкото по-ниско по Дървото на Живота са разположени Сферите, толкова повече те се материализират (реализират). Трите висши Сфери се явяват вътрешната част на структурата, а седемте ниски Сфери са отговорни за разпространението на Божественото влияние навън. Те се проявяват последователно в процеса на сътворението на света за 7 дни (нещо, което ще демонстрирам в следващата част от тази поредица). Тоест цялото Дърво на Живота (Сферите) описва процеса на нисхождане на Божествената светлина от Източника към нашия свят. Този процес започва със сферата Корона (Кетер), т.е. Божествената воля и се въплащава до Царството (Малхут), т.е. неговата реализация в нашия свят и в този смисъл това са еднородни, свързани понятия. Короната е началният импулс подбуждащ действие, а Царството е резултата от тези действия. По този начин, както процесът по Сътворение на света, така и всеки път (от замисъла до въплащението) минава през тези Десет стадия и всичко в нашия свят се случва по тази „матрица”, тъй като той е сътворен по нея. Разбира се, да се хармонизират всички сфери, т.е. нещата да се случат съвършено, не е (меко казано) лесна работа и по тази причина това не е по силите на нито един човек. Единственият, Който ни демонстрира чрез живота Си на тази земя тези принципи, е Божият Единороден Син – Господ Исус Христос.
Апостол Павел казва, че в този свят ние виждаме нещата фрагментирано, отчасти, но ще дойде време, когато ще ги видим цялостно, т.е. в тяхната пълнота:
„Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.”
Именно тогава ще можем да изпитаме в пълна степен какво е: любовта да търпи дълго, да не завижда, да не се превъзнася, да не се гордее, да не безобразничи, да не търси своето, да не се раздразнява, да не държи сметка за зло, да не се радва на неправдата, да премълчава всичко, на всичко да хваща вяра, на всичко да се надява и всичко да търпи. В този свят това може да се случи само, когато всички тези Сфери са в съвършена хармония и баланс в нас, нещо от което (за съжаление) сме доста далеч. Разбира се, това не означава, че трябва да се откажем от стремежа към подобно съвършенство, особено познавайки принципите за неговото реализиране (каквато е моята цел с настоящата статия), а напротив.
Вертикални връзки
В структурата на Сферите има също и три вертикални линии:
- Дясна линия (мъжка, екстровертна, насочена навън)
- Лява линия (женска, интровертна, насочена навътре)
- Средна линия (равновесна)
Преди да преминем обаче конкретно към разглеждането на всяка отделна сфера, бих желал да споделя някои мисли във връзка с мъжкото начало (екстровертното, насоченото навън) и женското (интровертното, насоченото навътре), тъй като те имат фундаментално значение в живота на всеки от нас. Когато за първи път се появяват понятията „мъж” и „жена”, Библията веднага „отбелязва” граматическата връзка между думите обознаващи тези понятия на иврит. (Имената в Библията никога не са просто названия, а отражение на вътрешната същност на нещата.) Та какъв смисъл съдържат в себе си следните думи?
„тя ще се нарече „Жена” („иша”), защото от „Мъжа” („иш”) бе взета”
Думите „иш” и „иша” на иврит се различават само по буквите „йуд” и „хей”. Интересно, че дори изписването на тези букви на иврит – („י” и „ה”) символизира насочеността на двата пола! Например буквата „йуд” характеризираща понятието „мъж” няма вътрешно пространство. Тя „цялата е открита” и символизира принципната екстровертност на мъжа, неговата насоченост „навън”. За разлика от нея буквата „хей” има пространство в себе си – тя е насочена навътре и показва принципната интровертност на жената. (Интересно, че това се забелязва дори в различията при първичните половите белези на мъжа и жената: органите при мъжа са външни, докато при жената са вътрешни.) За мъжа неговата реализация е винаги навън, а за жената – навътре. Именно тази принципна екстровертност и принципна интровертност е основната разлика между мъжа и жената. Разликата между „насочеността навън” при мъжа и „насочеността навътре” при жената се проявява на всички нива:
- при анатомичните и физиологичните различия (за мъжа времето тече отвън, а за жената отвътре - под формата на менструалния цикъл).
- при „насочеността навън” и „насочеността навътре” на психологическо ниво (мъжът се стреми към външното, за жената главната ценност е в нейната затвореност, вътрешно пространство).
- при различията в социалната ценностна ориентация (за мъжа цялата негова реализация е във външния свят и в постигането на този или онзи вид „кариера”, а за жената главната реализация в живота е вътрешната реализация, в нейния ограден от външното пространство свят, в този или онзи тип „семейство” и дом).
Както виждаме връзката между „насочеността навън” и „насочеността навътре” описва разликите между мъжа и жената на най-различни, понякога струващи ни се несвързани помежду си нива на битието. Но именно описанието на тези различия се проявява в процеса на раждането на деца - не само в това, че мъжът „ражда” (създава свое дете) извън себе си, а жената – вътре в себе си. Но и във връзката „йуд-хей” като „точка-структура”: т.е. мъжът дава една клетка, където „като потенциал” всичко е записано, но структурно още не се е проявило навън, а жената в процеса на бременността изгражда от тази клетка дете и това представлява „изграждането”.
Това, което споделих е важно да се каже, защото именно по тази една и съща схема са построени изцяло всички нива на творението. Въвеждайки тези понятия, ние можем да видим структурната еднородност на света и така да съумеем да се докоснем до неговото единство. Но нека сега да се върнем конкретно върху всяка една от Сферите.
ВИСШАТА СФЕРА: КОРОНА (КЕТЕР)
Висшата сфера на иврит се нарича „Кетер“ (Корона). Короната е издигната над царя, т.е. тя не е част от него, а нещо по-голямо, което символизира неговия статус и затова в някакъв смисъл „Короната” е повече от „сфера”. Това е началната точка, от която произлиза цялата структура на „сферите”. Сферата „Корона” представлява Божествената воля, началният волеви импулс даващ началото на всички процеси във Вселената. По такъв начин висшето качество, с което започва Сътворението на света – това е Волята, а не Мъдростта (която идва след нея). Такъв подход е много важен от психологическа гледна точка, тъй като тези термини стават по-разбираеми при тяхното проектиране върху човешката душа и психология. Това, което е свързано с волята е свързано със свободата (неслучайно познатият израз е „свобода на волята”). Волята предполага легитимност на самостоятелния избор на всеки, а това означава и многообразие. (Тоест светът е такъв, защото Бог така е пожелал и е избрал именно този вариант.) И тъй като човекът е създаден „по образ и подобие на Бога”, то разбирането на сътворението като свободен волеви акт на Бога, означава съгласие за право и възможност на човека също да осъществява свободен избор. А Мъдростта от своя страна подразбира знанието за единствения правилен път, т.е. тя е еднозначна. Ако Бог е създал света чрез Своята мъдрост, то Той е бил „принуден” чрез Своята мъдрост да създаде света именно такъв и при този подход в основата на света лежи тази принудителна неизбежност. По тази причина, това, което е свързано с Мъдростта, е свързано не със свободата, а с необходимостта. Мъдростта е обективна, а не субективна, тя предполага изясняване на истината и необходимостта тя да се следва, т.е. принуждението да постъпиш именно така, както ще е правилно. Затова религиозните системи, в които първична се явява Божествената мъдрост, са склонни да достигат до представата, че човекът няма свободен избор, че светът е детерминиран. Но картината, в която висша позиция заема Волята твърди, че в основата на света лежи свободата, а мъдростта и ограничението са само допълнение към свободата. Този подход лежи в основата на основните еврейски философски и психологически постановки. Той ориентира човека да носи отговорност за своя живот, тъй като ако висшата ценност се явява Волята, то и той носи отговорност за всички свои решения. Този подход подчертава, че животът не е детерминиран, а това означава, че по-нататъшното развитие на света зависи именно от човека.
ТРИАДАТА ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СФЕРИ
Под „Короната” е разположено нивото на интелектуалните Сфери:
- Озарение – инсайт, осъзнаване на идеята като цяло.
- Разбиране – построяване на структурата.
- Познание – владеенето на идеята и сливането с нея.
Както при обичайното създаване на проекти, „горните сфери” (Корона, Озарение, Разбиране и Познание) се явяват замисъла на всеки проект, т.е. неговото предварително планиране, а реалното построяване на проекта започва с Милостта. (Както всеки художник застава пред платното с ясната идея какво иска да нарисува, а не започва да маца безразборно с четката с надеждата да види какво ще се получи, така и Бог предварително е планирал в Своя ум какво и как иска да направи.) Както вече споменах, за пръв път структурата на Сферите се проявява при Сътворението на света и оттам тя се повтаря (от замисъла до въплащението на всеки процес) като минава през тези Десет стадия. Затова и всичко в нашия свят се случва по тази „матрица”, тъй като самият той е сътворен по нея. Горните Три Сфери се явяват „скрити”, т.е. това е „Замисълът на света” - вътрешната, скритата част на Вселената. (По този начин те не са част от дните на Сътворението, а го предшестват). А Седемте долни Сфери се явяват „открити” и съответстват на Седемте Дни на Творение, като те са ни разкрити и чрез живота на праотците и някои от лидерите на еврейския народ.
Сферата „Озарение” (Хохма)
Това е мъжката линия, екстровертната, насочена навън, към разширение. „Хохма” (букв. „мъдрост”) – това е инсайт, схващането на идеята или обекта в неговата цялост. Това е „Еврика!” или „О, идея!” – ситуацията, когато мисълта е вече родена и схваната, но още не е формулирана и структурирана. Затова с нея е трудно да се работи, нужно е тя да бъде превърната в ясно знание и тогава ще може да функционира. На стадия „Озарение” отсъства конкретика, затова за по-нататъшната работа над идеята е нужно пред нея да се постави по-ясна задача. Например: при поглед върху математическа задача човек изведнъж разбира пътя на нейното решение като цяло (това е стадия „Озарение”), а после взима в ръка лист и химикал и детайлно формулира решението (това е следващият стадий „Разбиране”.) „Озарението” е отговорът на въпроса „Какво?”, а „Разбирането” отговаря на въпроса „Как”?
„Короната“ поражда „Озарението“
На Дървото на Живота „Озарението” е разположено непосредствено под „Короната”. Това означава, че то се поражда от Сферата „Корона”, т.е. от волевото усилие, но често това минава покрай нашето внимание. Струва ни се, че „Озарението” следва от получените знания, изучавания, размишления. Разбира се всичко това играе своята роля, но еврейската мистична традиция учи, че централно се явява именно волевото усилие. (Само този, който през деня е зает с търсене решението на проблема, може насън да види неговото решение…)
Сферата „Разбиране” (Бина)
Това е женската интровертна линия, насочена навътре. „Бина” е построяването на структура от първоначалната идея (т.е. от „Озарението”), строежа на логически структури, разбиране съотношението на отделните части, когато първоначалните идеи (т.е. от „Озарението”) излизат и водят до определено следствие. На етапа „Разбиране” в човека се появява възможност да работи с тази идея, т.е. да даде отговор на въпроса „Как?”
Сферата „Разбиране“ в проектен план
В практичен план, „Озарението” представлява разбирането на ниво идея, а „Разбирането” е преди всичко изборът на модела за реализация, развитие на идеята на структурно ниво. Тази екстровертност е много важна характеристика на категорията „Хохма”, нейния стремеж да се разкрие, да се изрази, да придобие външна форма. Лингвистичният термин „Бина” е свързан с корена „боне” - „строя”, т.е. с „построяването на здание”, тъй като смисълът на постройката е именно ограждане, отделяне на вътрешно пространство от външното. По същия начин и „Бина” създава „вътрешно пространство” на дадена идея, където идеята се превръща в структура, с която може да се оперира. Зданието огражда парче пространство, превръща го от „отвън” във „вътре”, но не прави това ограждане пълно, оставяйки „прозорци” и „врата” за връзка между „вътре” и „вън”. Зданието е интровертно, защото неговата главна реализация е вътре, във вътрешното пространство, което се символизира от „Бина”.
Моделът на реализация (от „Озарението” до „Разбирането”) както в бизнеса, така и във всички жизнени проекти е пътя, по който ние осъществяваме идеите си в живота, независимо дали разбираме или не това. Всяка идея при различни модели на реализация може да се държи по различен начин и затова към избора на модел за реализация трябва да се подходи отговорно. Това е причината, нерядко добра и жизнеспособна идея да не се въплати в живота, само защото текущия модел на нейното стартиране е неадекватен спрямо съществуващите условия.
В Петокнижието „Озарението” се отнася към Адам (мъжкото начало), а „Разбирането” се отнася към Ева (женското начало). Съотношението „Хохма-Бина” се изразява в раждането на дете („Даат”), когато мъжът дава точка, а жената я превръща в структура.
Сферата „Познание” (Даат)
Завършекът на Триадата „интелектуални сфери” е - сферата „Познание”, която се намира на средната линия, отразяваща равновесието между Озарението и Разбирането. „Даат“ е вътрешното усвояване на знание и опит, който става неотменна част от личността. Това е възприемането на обекта на познание като част от самия себе си. По такъв начин човек вече не е същия, а придобива нови качества. „Даат” е „Познание” в смисъл „да умееш, да имаш, да владееш” „Познанието” е вътрешното усвояване на знание и опит усвоени от имащия познание, които са станали неделима част от неговата личност, които го променят толкова, че без тях той вече няма да може да остава сам със себе си. Това е възприемането на обекта на познание като част от самия себе си. По такъв начин човек вече не е същия, а придобива нови качества. „Даат” означава възприятие, владеене на знание, неговото „изяждане” и „поглъщане” (в това число в интимен смисъл). В библейската история за Дървото за Познаване на Доброто и Злото, „Даат“ е „поглъщането”. Това е плодът, който Адам „изял”, а не само „погледнал и разбрал” за него (което би съответствало на стадия „Озарение”) или го „анализирал” (стадия „Разбиране”). Именно, когато го изял, той станал друг човек. На иврит думата „Даат” означава също и интимните отношения между мъжа и жената („И Адам позна жена си Ева”). Тези отношения се явяват не „знание”, затова че съществуват сексуални такива („Озарение”) и не „Разбиране” (затова как на практика те се случват), а именно - екзистенциалният опит на „изяждането, консумирането”, което променя човека. „Даат“ е състоянието, когато обкръжаващият свят е част от мен самия, тъй като важни са не общата представа и не познаването на детайлите, а това което е вътре в мен. Адам е поставен в градината, за да „яде“ от нейните плодове и затова Бог му заповядва:
„От всички дървета в градината яж”!
Когато Библията описва процеса на „познание” и по-специално въпроса за времето на появяване на растенията, ние четем:
„А никакво полско растение нямаше още на земята и никаква полска трева не беше още поникнала, защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята, който да обработва земята”.
Съгласно втория разказ преди появата на човека, т.е. преди шестия ден на творение не е имало още растения. А съгласно първия разказ, растенията са се появили на третия ден на творение!? Съгласувайки двете версии, един мидраш (предание част от традицията) казва следното: Когато на шестия ден на творение човекът дошъл в градината, той видял, че всички растения „се показват от земята” (още от третия ден), но никое от тях не растяло. Какво започнал да прави човекът? Естествено на първо място той се опитал да реализира своята най-човешка категория, а именно - започнал да мисли. Желаейки да помогне на растенията, той се опитал да почувства и разбере какво не им достига, т.е. в какво се състои причината за спирането на растежа им. Разбирайки, че причината е отсъствието на дъжд, Адам започнал да мисли за това, откъде трябва да дойде дъжда и осъзнал, че той трябва да бъде изпратен от Бога. Затова започнал да се моли на Бога за дъжд, след което завалял дъжд, всичката трева и дърветата веднага започнали да растат и Градината моментално израстнала. Това еврейско предание ни дава една гледна точка относно това, в какво се е състояла работата на Адам свързана именно с „познанието”. Тоест, за да постигне изграждане на света и построяване на своите взаимоотношения с Бога, Адам е трябвало да проникне в света, да го опознае и в съответствие с това колко е напредвал в дадена посока като следствие от своята интелектуална работа, толкова се е преобразувал и обкръжаващия го материален свят. По този начин работата на Адам в градината протичала неразривно и едновременно и в духовната, и в материалната област, защото там физическото преобразуване на света се явявало автоматично следствие от интелектуалните постижения. От библейския текст виждаме, че Адам е притежавал пълна власт над света и че казаното от Бога за характера на създадения от него човек, че „ще владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя”, се осъществявало през периода на пребиваване на Адам в градината. Именно поради тази възможност да променя и строи света със своите интелектуални и чувствени усилия (т.е. „познание”), Библията последователно ни разказва, че целият живот на Адам в градината е бил концентриран именно върху „познанието”. В началото той „познал“ дърветата и благодарение на това израстнала и градината. После „познал“ животните, давайки им имена, т.е. свързал животните с човека, „приучил ги и ги опитомил” въвеждайки ги в своя свят, след което „познавайки“ своята жена, на Адам му се родило дете. (По същото това време, на Адам все още не му било разрешено едно единствено „познание” – познанието на Доброто и Злото, на което той „се провалил” и бил изгонен от градината, но на този въпрос ще се спра някой друг път.) В този смисъл ние сме родени именно за това – „приказката колко е прекрасен светът” да може да се сбъдне, да я направим позната, (т.е. да изядем) цялата тази красота. Както вече споменах, „Познанието” е производно от „Короната” – т.е. Изначалната Божествена Воля иска обкръжаващият свят да стане част от мен самия. Затова „Даат” е състоянието, когато обкръжаващият свят е част от нас самите, тъй като в живота са важни не общата представа за нещата и не самото познаване на детайлите, а това което е вътре в нас!