ИЗДИГАНЕТО НА ЙОСИФ
Противопоставянето на Йосиф и Юда
Историята за Йосиф започва с издигането му от затвора и завършва с върха на неговия подем, а именно - срещата с братята и довеждането им до разкаяние. Но интересното е, че от момента, в който Юда започва да защитава Вениамин, Йосиф започва да „слиза”. Както вече многократно споменах, в течение на цялата еврейска история обикновено Йосиф и Юда се намират в противофаза, но по същността си това не се явява необходимо. Напротив, месианският процес, чиито представители те се явяват се характеризира с усилването и на двете сили – Месия Йосифовия син и Месия Юдовия (Давидовия) син, които по-нататък ще се обединят в образа на Истинския Месия – Исус Христос. Но, за да го постигнат те трябва да се научат съзидателно да взаимодействат помежду си и всъщност това се явява един от главните проблеми на правилната организация на еврейския живот в следващите векове.
Сънят на Фараона
„След изтичането на две години Фараон сънува: ето, стоеше при Нил”.
Еврейската традиция добавя, че Йосиф прекалено силно се надявал на помощта на началника на виночерпците и затова Бог забавил неговото освобождаване от затвора с още две години. В Бит.41:1 се казва: „И ето...” (в ориг. „и ето съня” - в единствено число), а в Бит.41:8 четем: „Фараон им разказа сънищата си (в ориг. „своя сън” – в единствено число), но нямаше кой да ги изтълкува” – в множествено число. Тоест фараонът чувствал, че това са два съня за едно и също нещо и затова макар да казал на мъдреците, че това е един сън, те ги тълкували като два различни съня, а всъщност фараонът нямал това предвид. Един мидраш добавя, че мъдреците не могли да изтълкуват сънищата на фараона в държавен план и ги тълкували само в личен план („седем деца ще родиш, седем деца ще загубиш”), защото те допускали, че с фараона като личност може да се случи всичко, но били уверени, че с Египет и Нил не могат да се случат никакви промени. След това Библията подчертава огромното разстояние между статуса на Йосиф (затворник, на дъното на Египет, неподстриган, необръснат и зле облечен) и фараона стоящ на върха. При срещата си с фараона Йосиф преди всичко подчертава, че тълкуванието идва не от него, а от Бога, а той само обяснява на фараона Божественият отговор.
Тълкуванието на съня на Фараона
За разлика от самия сън и преразказването му на мъдреците (Бит.41:7,8), тук фараонът не споменава за своето чувство, че това са два съня, но Йосиф сам разбира това. Три момента отличават тълкуванието на Йосиф на съня на фараона:
- Той тълкува и двете части на съня като едно цяло, обяснявайки повторението на съня с това, че той ще се случи скоро и непременно.
- Той го тълкува в държавен план, което отговаря на вътрешното чувство на фараона.
- Той не само говори за предстоящата опасност, но дава и план за действие за нейното преодоляване, макар никой да не го пита за това! Без да се съобразява с огромната разлика между тях, Йосиф дава съвети на фараона като по този начин проявява класическото „еврейско нахалство” („хуцпа”).
Стабилността на Египет и възмутителното влияние на сънищата
Защо египетските мъдреци не могли да разгадаят съня на Фараона? А Йосиф дава като че ли съвършено очевидното тълкувание – в началото има храна (крави, класове), а след това няма. Аз вече споменах тази причина: тя се състои в това, че от гледна точка на египтяните промени в живота на Египет не са възможни. Нил ежегодно се разлива обезпечавайки страната с храна, т.е. това е природен закон и затова в Египет глад никога не е имало и не може да има. (От Библията знаем, че във времена на глад в Ханаан в дните на Авраам и Исаак в Египет винаги има храна). В представите на мъдреците целият Египет е базиран на стабилността, на постоянството, на абсолютността на Нил: тази река вечно ще напоява страната и вечно ще дава препитание. Стабилността обаче е другата страна на застоя, но Египет не вижда себе си без нея. Еврейската традиция нарича Египет „страната на робите”, защото всички в нея са роби: евреите са роби, техните надзиратели са роби на своите господари, египетските велможи са роби на фараона и дори фараонът е роб на реката. Затова на египтяните не са свойствени пророческите сънища, тъй като сънят е мечта, новост, идеал, желание да се достигне нещо невъзможно, да излезеш от естествения ход на нещата. Сънищата, мечтите са някаква свобода на търсенето, възможност за бъдещи варианти и тях в Египет ги носи (и постепенно „заразява” с тях царедворците и фараона) именно неспокойният евреин Йосиф. Тези сънища говорят за изменения и призовават към действия. Нил с неговото постоянство се явява държавно-образуващ фактор на египетската цивилизация, той е над всичко. Когато фараонът в Бит.41:1 вижда как в съня си той „стои при (в ориг. „над”) Нил”, преразказвайки своя сън на Йосиф той не може да произнесе думите „над Нил” и в Бит.41:17 казва, че той стои „край брега на Нил”. Защото фараонът не може да си представи, че е човек стоящ над природата, тъй като той е поробен от нея, както и цялата египетска цивилизация. А ако в съня си фараонът види себе си стоящ над реката, това означава, че реката не е абсолютна, че нейният статус е нестабилен. Фараонът се бои дори пред самия себе си да признае това и затова при преразказа променя онова, което е сънувал.
Йосиф рискува и... печели
„И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божий Дух?”
Тъй като Йосиф подчертава, че сънищата и тяхното тълкувание са от Бога, фараонът приел неговата позиция. Пръстенът и огърлицата са знаци-символи на властта и правото да се дават заповеди. Интересно е, че фараонът проявява изключителна способност към приемането на радикални и много отговорни решения. Видимо сънят много силно му повлиял, в това число възможно и детайлите в съня („стоя над реката”), които той дори не преразказал на Йосиф. Йосиф удивил фараона не само с разгадаването на съня, но с дълбокото разбиране на икономическото положение на Египет и още повече с това, че въобще се намерил човек, който разбирайки за надвисващия глад не изпаднал в объркване, а моментално представил подробен план за действие (нали Йосиф току-що чул от фараона неговия сън и е нямал никакво време за обмисляне на ситуацията и планиране!?). Фараонът разбира се е бил поразен от чудовищното еврейско нахалство – да се дават непоискани съвети на самия фараон и давайки такива съвети Йосиф всъщност рискувал твърде много. Но фараонът чувствал, че опасността е реална, а планът на Йосиф е безопасен и затова решава, че след като Йосиф успява да представи такъв план, той оставя самият него да го осъществи и Йосиф демонстрира своята готовност да промени света. Фараонът се грижи за запазването на своята върховна власт и предава на Йосиф само функциите за управление на икономиката. Но както ще стане ясно от по-нататъшния разказ, дори най-пълното и интензивно управление само на икономиката е недостатъчно за позитивната промяна на света, макар идеята „да се промени света, да се нахранят всички” ще продължава да мами и съблазнява еврейските последователи на Йосиф не едно хилядолетие, та до ден днешен...
Женитбата на Йосиф за Асенета, дъщерята на Поти-Фера
„И Фараон наименува Йосиф Цафенат-Панеах”.
Цафенат-Панеах буквално означава „разкриващ скритото”, т.е. умеещ да прочете зашифрованото.
„И даде му за жена Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя”.
Йосиф се жени за дъщерята на жреца, тъй като явно иска да установи контакт със свещенническото съсловие на Египет и да повлияе на Египет чрез него. Жреците са главните сили и душата на Египет. Йосиф не може просто така да ги постави в подчинение на фараона, както всички останали жители и затова иска да се договори с тях, да им стане близък и за тази цел си взема жена от жреческото съсловие. Но независимо от тези усилия да промени коренно Египет, на Йосиф това така и не му се отдава. Тъй като Асенета е дъщеря на Поти-Фера, което твърде много прилича на името Петефрий, еврейската традиция счита, че те се явяват един и същи човек, и че хазяинът на Йосиф е бил високо издигнат (от началник на телохранителите до жрец), именно защото Йосиф бил издигнат. По този начин традицията счита интуицията на жената на Петефрий за правилна: тя чувствала, че именно чрез Йосиф в Египет трябва да се случи нещо ново и важно, че той трябва някак да се сроди с Египет, но грешала решавайки, че това трябва да стане чрез нея. Достигайки до важната и правилна идея, жената на Петефрий предложила аморален път за нейната реализация. Тази история ни учи, че ако разбирането на Божествените пътища води към недостойни действия, то значи това е неправилно разбиране. Нашето интуитивно чувство за морал и справедливост трябва винаги да ни предпазва от груби грешки при търсенето на истината. Освен това традицията добавя, че Асенета била доведена дъщеря на Петефрий, а всъщност била дъщеря на Дина от изнасилването на Сихем. (Ще отбележа, че името Асенета обикновено се тълкува като произлязло от „асон” – „нещастие”, в смисъл на „изнасилване”). Според този подход като на дъщеря от Сихем на Асенета гледали не с добро око в семейството и затова тя напуснала своите и попаднала в Египет, където била осиновена от Петефрий. Разбира се това тълкувание на традицията не следва да се разбира буквално. Неговият смисъл е в това да свърже историята за „брака на Йосиф с дъщерята на египетския жрец” с историята за Дина. Ако разгледаме библейския текст в по-широк контекст ще видим, че историята с Дина в Сихем била следствие от неуспешния опит „за обединение с най-добрите представители на нееврейския свят”. Според замисъла на Яков чрез Дина към еврейския народ трябвало да се присъедини 13 коляно като мост между евреите и народите на света. Това не се реализирало, защото Сихем изнасилил Дина, а не се оженил за нея по нормалния начин и тук Йосиф се опитва да поправи ситуацията и построява правилен контакт с нееврейския свят. В определен смисъл може да се счита, че Ефрем - синът на Йосиф е именно това 13 коляно. Интересно е, че пророк Осия казва: „Ефрем, той се смеси с племената”, т.е. чрез него народите на света получават връзка с евреите. Интересно е, че гробът на Йосиф се намира именно в Сихем - на това място, където станало изнасилването на Дина и това подчертава неговото намерение да насочи ситуацията за присъединяване на нееврейските колена към еврейския народ по по-правилен път.
Йосиф събира реколта и ражда деца
Хронологията на биографията на Йосиф е следната: на 17 години бива продаден в робство, една година прекарва при Петерфрий и на 18 е хвърлен в затвора, 10 години прекарва в затвора до разгадаването на сънищата на царедворците на фараона и сега след две години той вече е на 30. Библията продължава с описание на онова, което се случва през седемте плодородни години и от текста оставаме с впечатление, че изключително обилната реколта позволила на Йосиф да събере „всичката храна”, т.е. много повече от тази пета част, за която той по-рано говорил на Фараона.
„И сложи храната в градовете, във всеки град сложи храната от околните ниви”.
Виждаме също, че създаването на складове близо до местата, където зърното растяло спомогнало за неговото съхранение и това е явна проява на управленските способности на Йосиф.
„И Йосиф събра жито твърде много като морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра”.
Йосиф получил не само неограничена власт, но и материални ресурси за реализация на своята по-нататъшна радикална програма за преустройството на Египет.
„А преди да настъпят гладните години на Йосиф му се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщерята на хелиополския жрец Поти-Фера”.
Синовете на Йосиф се раждат на фона на изобилието и той ги възприема като част от успеха. Съдейки по имената на децата му явно Йосиф иска психологически да се отдели от цялото свое минало и такава позиция се наблюдава често при евреите в разгара на успехите им в изгнание. Името Манасий е образувано от корена „наша” – „забрава, да забравиш”. Кръщавайки така сина си Йосиф един вид заявява: „колко е забележително, че напуснах бащиния дом и забравих за него”, като така изявява своята дълбока обида към семейството си (той казва „забравих всичките си мъки и целия си бащин дом”, а не просто „мъките в дома на баща ми”). Вторият син на Йосиф се казва Ефрем и произлиза от еврейското „пара” – „да се плодя”, защото „Бог ме направи плодовит в земята на моето страдание”. Един вид казва: „макар да имаше страдания в хода на събитията, когато напуснах баща си и семейството си, сега всичко е наред, добро и плодовито”.
Защо Йосиф не съобщил за себе си на баща си?
И все пак независимо от обидата, защо Йосиф не съобщава за себе си на баща си? Наистина той не е можел да направи това, когато бил роб или бил в затвора, но сега вече седем изобилни години той управлява Египет, а не съобщава на баща си за себе си и кръщава своите деца с имена, чрез които демонстрира своя разрив със семейството си. Защо Йосиф през цялото това време се притеснява да изпрати съобщение на баща си, че е жив? Има две обяснения на действиета на Йосиф в тази ситуация. Първото обяснение (него го дава Нахманид) твърди, че Йосиф през цялото време помнел своите сънища и разбирал, че неговото издигане не може да бъде случайно. Затова бил уверен, че неговите сънища задължително ще се реализират, братята обезателно ще дойдат и предварително нищо не трябва да им казва, а когато те сами дойдат, тогава трябва да се заеме с тяхното превъзпитание (и действително ако Йосиф бе съобщил на семейството си, че е жив, той не би могъл впоследствие да въздейства на братята си). Нахманид счита, че Йосиф целял разкаянието и поправянето на братята и тяхното последващо участие в преустройството на Египет, а за тази цел не трябвало да се разкрива по-рано. В съответствие с другото обяснение, Йосиф не искал да съобщава за себе си на баща си, защото действително имал намерение да скъса връзка със семейството си. Той считал баща си един вид за съпричастен към постъпката на братята си. Действително тогава той самият бил наивен 17 годишен юноша, но нима баща му не разбирал, че не трябва да го изпраща при братята му? А може би баща му е бил в заговор с тях? Затова по-нататък (според това мнение) Йосиф воъбще нямал намерение да превъзпитава братята си, а искал само да измъкне от тях Вениамин, тъй като се страхувал, че те могат да решат да го погубят, както сторили с него. Такъв подход предполага, че Йосиф забравил своите сънища и въобще не чакал братята си, но си спомнил за сънищата, едва когато братята му дошли в Египет. Според това обяснение срещата с братята не само довела до тяхното поправяне, но спомогнала и за поправянето на самия Йосиф. Тези два подхода не е задължително да бъдат взаимоизключващи се. Напълно е възможно вторият мотив да е бил на съзнателно ниво, а първият да е присъствал на подсъзнателно ниво.
Гладът в Египет и действията на Йосиф
При обикновеното четене на текста пред нас се разкрива разказ за спасяването на египтяните от глад. Но еврейската традиция вижда в този разказ и втори пласт: опита на Йосиф да превърне египтяните в избран народ. Когато фараонът изпраща своя народ при Йосиф и им заповядва да правят това, което той им каже – традицията добавя, че освен продажбата на хляб Йосиф казвал на идващите при него египтяни да се обрязват. Те не се съгласили, върнали си при фараона, но той им отговорил: „Щом не искате да се подчинявате на Йосиф, защо тогава знаейки, че ще има глад, сами не се запасихте с храна?, на което египтяните отговорили, че те се били запасили, но всичко приготвено изгнило и тогава фараонът им заповядал да се съгласят с това, което им заповядва Йосиф. Смисълът на този мидраш, който разбира се не трябва да бъде приеман буквално е в това, че Йосиф имал намерение да превърне египтяните в избран народ, а знак за това се явява обрязването - заветът на Авраам. При този подход става ясен и стихът „а гладът се усилваше по Египетската земя”. Ако Йосиф е започнал да раздава храна, то защо изведнъж гладът в Египет се усилил? Четейки текста ние отнасяме думите „отвори всички житници” като към хранилища за зърно, за които се казва по-рано, но буквално от самите думи това не е очевидно. Затова традицията тълкува думите „отвори всички житници” като отнасящи се към самите египтяни. Йосиф искал да отвори нещо затворено в техните души, да им разкрие смисъла на собствените им душевни стремежи. Използвайки това, че ги спасява от глад, Йосиф иска да ги принуди да приемат концепцията за избраност и мисия. И тогава думите „гладът се усилил по цялата Египетска земя” стават разбираеми, т.е. тук се говори също и за духовен глад обхванал Египет, защото когато човек открие духовна храна, която не е опитвал по-рано, този глад се усилва. И тъй като в този момент духовното ниво на Египет се повишило, то усилва се и глада по цялата земя и „от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купуват жито”. Тоест на този етап на Йосиф му се струва, че той е достигнал не само огромен икономически, но и впечатляващ духовен успех. Ясно е, че всичко това е само мидраш (предание част от традицията). Но нарисуваната в него схема съвсем не е рядкост за еврейската позиция в диаспора, защото от историята виждаме, че често страната, в която евреите живеят се разглежда от тях като нов „светилник” за народите на света. В средата на 20 век така считал рав Гирш за Германия, а през 1920 г. евреите-комунисти за Съветска Русия. Идеята за това, че на евреите въобще не им трябва да строят своя отделна национална държава повтаря подхода на Авраам, който взел Агар за своя жена и решил, че сега свързан с Египет ще му бъде много по-лесно да повлияе на света. Да, и днес често може да се чуе от някои американски евреи, че тяхното влияние върху света чрез САЩ е много по-голямо, отколкото влиянието на евреите от Израел и затова те трябва да се стремят да се развиват в Америка, а не да хабят сили за „малкия” Израел. Чак когато тази позиция претърпи крах (и именно това се случило със самия Йосиф) неговите подръжници започват да разбират нейната погрешност и сменят своя подход към идеята за „Месия Йосифовия син”, смисъла на който също е в материалния успех, но вече в земята на Израел и заедно със своята страна.
ЙОСИФ ВОДИ БРАТЯТА СИ КЪМ РАЗКАЯНИЕ
Братята идват при Йосиф
„А като видя Яков, че в Египет има жито (в ориг. „хляб”), каза на синовете си: Защо се гледате един друг?”
Тук „хлябът” е наречен необичайно – не като „лехем” или „охел” (храна), а с рядката дума, която означава не само „хляб”, но също и „разбиване, счупване”. Тоест Яков вижда, че в Египет нещо се счупва, случва се криза. Но, както знаем кризата също е и потенциал за развитие и синовете на Яков се въвличат в нея. Пасажът от Битие 42:2-4 ни показва, че синовете на Яков тръгнали за Египет като „братята на Йосиф”, което показва тяхната готовност за поправяне. А за Яков те са само „синове”, а „брат на Йосиф” е единствено Вениамин. Стиховете в Бит.42:7,8 се дублират като за Йосиф е казано два пъти, че той „познал” своите братя, т.е. не само ги познал, но и ги „признал” отнасяйки се към тях като към братя. А тъй като те още не го познали и не го признали, той започнал да осъществява своя план по възпитанието им. „Тогава Йосиф като си спомни сънищата...” Аз вече отбелязах двете гледни точки относно поведението на Йосиф: искал ли е той да забрави въобще за семейството си и затова забравил за сънищата си или е очаквал идването на братята, за да ги поправи. Във втория случай „Йосиф си спомни сънищата” не означава, че той преди това ги е бил забравил, а означава, че сега сънищата му подсказали неговия план на действие. Обикновено човекът, който сънува даден сън няма задължението да се опитва да реализира самия сън, затова не трябва да се счита, че целта на поведението на Йосиф е могло да бъде осъществяването на сънищата си. По-скоро Йосиф почувствал сънищата си като подсказване от Бога какъв е правилния път за поправянето на братята и затова построил на тяхна основа плана за своите действия. Йосиф сънувал, че му се покланят единадесет братя, а сега вижда, че пред него стоят само десет, т.е. един по-малко, което означава, че той трябва да изиска първо при него да дойдат всичките. Освен това, както отбелязах по-горе той може би се е тревожил за съдбата на Вениамин, да не би братята да са направили нещо лошо и на втория син на Рахил! Дори в някакъв момент Йосиф да е искал да забрави за дома на баща си и братята, тук той не може да си позволи това и тревогата за Вениамин го заставя да продължи разговора. По този начин Вениамин става точката, в която подходът (ако Йосиф е искал да забрави за семейството си) се чупи. Йосиф не може да се отдели от дома на баща си, да живее отделно в Египет, докато неговия по-малък брат остава да живее при синовете на Лия. Вениамин се явява неразривната връзка на Йосиф с братятя му и по-нататък той е предмета на неговия конфликт с Юда. Вениамин е бъдещето, той е това, което днес на езика на социологията се нарича „младото поколение” и лидерите винаги се борят за власт над техните души привличайки ги на своя страна. И Библията подчертава (Бит.44:30), че душата на Яков, т.е. на народа като цяло е неразривно свързан с душата на Вениамин, а това означава, че там, където Вениамин ще се окаже, там ще отиде и целият еврейски народ. (Вениамин – по-малкият, младежът, бъдещето е единственото коляно, родено в „земята на Израел”. Борбата за него е борба за страната и за бъдещето в нея. Не случайно след разделянето на Израелското царство на Северно и Южно, когато Вениамин тръгва с Юда – десетте северни колена изчезват и по-нататъшната история на еврейския народ става историята на Юда). И тъй като Йосиф не може да остави Вениамин, той включва в действие своите сънища и се ориентира по тях, за да намери път за поправянето на братята.
Голотата на Египетската земя
„Вие сте съгледвачи, дошли сте да оглеждате голотата на тази земя”.
Йосиф предявява обвинения спрямо братята си, за да ги задържи. Но целта му не е само непосредственото въздействие върху тях, но и общото тяхно превъзпитание. Затова традицията вижда в тези думи дълбок и нетривиален подтекст. В пряк смисъл думите „да оглеждате голотата на тази земя”, означават „да се оглеждат слабите места на тази земя” по примера на разузнавачите преди военни действия. Но в този израз има още един скрит смисъл. За „голота” тук е употребена ивритската дума „ерва”, означаваща сексуална голота. Египет тук е символ на майката, която (в бъдеще) ще роди еврейския народ. Аз вече отбелязах, че еврейският народ се разглежда в традицията на юдаизма като общонационална личност имаща своя биография, твърде подобна на биографията на човека и раждането на еврейския народ е подобно на раждането на човека. В частност излизането на семейството на Яков от Вавилон и неговото по-нататъшно отиване в Египет се разглежда като зачатие (Вавилон е бащата на еврейския народ, а Египет е майката). След това еврейският народ се умножава и се формира по време на египетското робство, което е неговата бременност, след нея настъпват десетте язви, които представляват родилните болки, след това водите изтичат (разделянето на морето) и еврейският народ се ражда - излиза от Египет. По-нататък, детето бива изпратено да се учи в училище (на планината Синай получава Тората), а след това се жени (съединява се със земята Израел), за да може след това в съединение с нея да роди месианската светлина за цялото човечество. Затова аналогията на Египет с женската сексуална голота не е случайна и на нивото на тези асоциации смисълът на думите на Йосиф е съвършено друг: Не обвинение към братята, а разясняване (под формата на намек разбира се), че слизането на Яков със своето семейство в Египет представлява оплодотворяването на Египет и, че братята действително са дошли „да разгледат голотата” на тази земя, защото са дошли по време на зачатието, след което неизбежно макар и след твърде дълго време ще стане раждането, т.е. Изходът. Разяснявайки по този начин думите на Йосиф традицията няма разбира се предвид това, че самият Йосиф ги е осъзнавал в този буквален смисъл, но този техен подтекст не е случаен. Подсъзнателно в Йосиф е заключен Месията бен Йосиф, който обяснява тук на братята, че ролята на синовете на Израел е ролята на семето, което трябва да оплодотвори Египет, заради по-нататъшното излизане от него и раждането на еврейския народ.
Йосиф изисква да му доведат Вениамин
И така, в началото Йосиф арестува братята и се кълне в живота на фараона като ги обвинява в шпионаж. Но след три дни той променя своята гледна точка като казва: „аз се боя от Бога” и пуска всички освен един да отидат за по-малкия си брат. Тази промяна на позицията на Йосиф в рамките на превъзпитанието на братята иска да им покаже, че отношението към околните много зависи от това, което те считат като основна ценност. Ако главната ценност е египетската система на живот е безопасността на Египет („кълна се във Фараоновия живот”), то от Йосиф, който е отговорен за живота на цялата египетска държава се изисква да подозира всички, а тъй като има опасения, че братята действително се явяват съгледвачи, то по-добре е превантивно да ги арестува. В противен случай, ако ценностната система са базира на страха пред Бога, то по-важно значение придобива презумцията за невиновност и не следва човек да се счита за престъпник, докато това не бъде доказано. Затова при първия случай в обръщението си към братята Йосиф формулира „презумцията за виновност” и обвинение („няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкия ви брат”), а във втория случай става дума за намерение да се потвърди невинността на братята („ако сте честни, нека...). Този урок, който Йосиф преподава на братята си трябва да им покаже тяхното неправилно първоначално отношение към самия него. Някога братята действително са имали подозрения, че Йосиф има намерение да стане единствен наследник изгонвайки го от семейството. Но по какъв признак те е трябвало да се ориентират взимайки такова решение? По това, че имат подозрения и затова Йосиф трябва да бъде убит или продаден, или по това, че независимо от подозренията, следва да се опрат на презумцията за невиновност и да не предприемат враждебни действия, докато неговата вина не бъде доказана? Урокът на Йосиф стига до братята и веднага след неговите думи: „аз се боя от Бога...”, те признават: „Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му...” и това се явява начало на разкаянието им, тъй като братята започват да разбират, че тяхната беда е следствие от продажбата на Йосиф.
„А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач. И той се оттегли от тях и плака.”
(Традицията счита, че преводач е бил Манасий - по-големият син на Йосиф). Плачът на Йосиф показва колко му е било трудно да играе тази роля, която решил да играе. Йосиф обича братята си и действа изключително строго, заради тяхното поправяне и, заради възстановяването на единството на семейството.
„После пак се върна при тях и говори им, и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им”.
Симеон бил вторият по старшинство между братята след Рувим, който никога не се застъпил за Йосиф. Традицията счита, че именно той (заедно с Левий) предложил да убият Йосиф, а думите „пред очите им”, които изглеждат, като че ли излишни в стиха показват, че Йосиф вързва Симеон пред тях за усилване ефекта на ареста, а когато те си тръгнали, той го развързал. След това Йосиф подхвърля на братята сребро именно, за да се научат да уважават презумцията за невинност дори в ситуация, когато има много доводи за виновността на човека. Когато по пътя към дома те намират в своите чували среброто, това ги заставя още веднъж да преживеят неправедността на тяхната постъпка по отношение на Йосиф. Преживяванията на братята им помагат да осъзнаят, че случващото се с тях става по волята на Висшия Промисъл за тяхното поправяне, а не е просто верига от случайности. В еврейската традиция (според Маймонид) процеса на разкаяние („тшува”) съдържа четири стадия: признаване на своята грешка (братята вече направили това), емоционално преживяване на своята неправота (това става сега в момента на техните размишления), поправяне на последствията и недопускане на подобни постъпки в бъдеще (това ще се случи с братята по-късно). По такъв начин Йосиф последователно превежда братята през стадиите на „тшува”, за да може тяхното разкаяние да бъде стабилно и пълно.
Братята се връщат при Яков
В своя разказ на баща си братята не съобщават за първоначалния арест на всички тях и променят някои други детайли, подчертавайки възможното положително по-нататъшно развитие.
„А като изпразвахме чувалите си, ето на всекиго възела с парите му беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.”
Какво може да си помисли в този момент Яков? Братята се връщат без един от тях, с хляб и недокоснати пари!? Какъв е изводът: те са продали Симеон. Избегнали подозренията при действителната продажба на Йосиф, сега братята са заподозрени тогава, когато такава продажба няма. (Бог е най-изкусният учител в това да подрежда обстоятелствата в живота ни, да връща ситуациите отново и отново с цел да се поправим, научавайки че „каквото посееш, това и ще пожънеш” и измъкване няма)...
„Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца: Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете, върху мене падна всичко това”.
Яков не обвинява директно синовете си в продажбата на Симеон, но видимо такава мисъл се появява в него и това усилва нежеланието му да пусне Вениамин с тях. Ако са могли да продадат Симеон, какво ще им попречи да продадат и най-малкия? По този начин наличието на излишните пари поставя братята в още по-сложно положение по отношение на бащата, отколкото по-рано. След това Библията ни говори за предложението на Рувим към Яков да убие собствените си внуци, което изглежда напълно безумно!? От цялата история описана в Библията относно семейството на Яков виждаме, че Рувим бил много човечен и винаги искал от най-добри чувства да направи добро на всички, но всъщност постоянно правел глупости и абсурдни неща, неумеейки да се види отстрани. Затова Яков дори не отговаря пряко на неговото предложение. Той само подчертава особения статус на Вениамин по отношение на останалите братя, което допълнително ги затруднява да вземат решение.
Началото на лидерството на Юда
Когато Яков отхвърля предложението на Рувим братята замълчават, но дочакват момента, когато Яков сам отново повдига въпроса. Юда два пъти повтаря твърдението за невъзможността да отиде в Египет без Вениамин, за да може Яков да осъзнае безизходността на ситуацията.
„Човекът разпита подробно за нас и за рода ни...”
Тук разказът на братята не съответства точно на случилото се в Египет. Всъщност те започнали да говорят за отсъстващия им брат сами в отговор на обвинението в шпионаж от страна на Йосиф. Тоест продажбата на Йосиф си оставала за тях болно място, постоянно обвинение в лъжа и тъй като ставало дума отново за лъжа, за шпионство, те започнали да се оправдават, разказвайки за своя брат. Но тъй като не могат да открият този проблем на баща си, затова му описват ситуацията не така, както тя се случила. И във възникналата критична ситуация лидерството от името на братята взима именно Юда. Той не предлага на Яков никакви материални гаранции, но неговите думи говорят за дълбоко чувство на взаимна отговорност и това е главното, което убеждава Яков (в допълнение към острия проблем с глада, който Юда също споменава). По този начин действията на Йосиф поставили братята в условия, когато е необходимо да отговарят един за друг, когато без единство е невъзможно да се реши проблема. И даже когато Яков казва, че без Йосиф и Вениамин „той ще остане без деца” (т.е. Йосиф и Вениамин са толкова по-важни, че без тях той се чувства бездетен), синовете на Лия не се възмущават, а го разбират. В този момент, именно във време на бедствие се ражда идеята за клана Израел, идеята за взаимната отговорност на евреите и отговорността за Вениамин взема върху себе си Юда, и от този момент неговото лидерство в семейството се възстановява.
Братята в дома на Йосиф
След връщането на братята в Египет Йосиф ги приема и кани в дома си като приготвя трапеза специално за тях. Това било много необичайно, тъй като други купувачи не били канени в дома на Йосиф. Тоест Йосиф бил планирал всичко предварително и дал съответните указания на своя управител, който не просто демонстрира тук симпатия към братята, но и и говори за Бога като за сила, която направлява всичко, което става... (Интересна подробност тук е, че тъй като в тази история Йосиф 10 пъти чува думите „слугата ти, баща ни” и не възразява, еврейската традиция казва, че неговият живот бива намален с 10 години и той умира на 110 години).
„И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува...”
Плачът на Йосиф още веднъж показва, че ролята, която бил решил да играе е много тежка.
„И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които обядваха с него, защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните.”
Тук още веднъж виждаме, че евреи („иврим”) е признат етноним отнасящ се не само към семейството на Авраам. Виждаме също, че братята, както и всички наоколо знаят, че Йосиф е евреин, а не египтянин. Те не могат да не знаят за неговата удивителна история в Египет, тъй като целия Египет е бил запознат с нея. А когато Йосиф, както и братята се хранят отделно от египтяните и при това „на братята носят от храната на Йосиф” неговото качество като евреин („иври”) се проявява открито. (Между другото оттук става ясно, че ако скотовъдец-евреин станел дори премиер-министър на Египет, то египтяните-земеделци въпреки всичко ще го отбягват. Затова макар Йосиф да станал спасител на Египет, той останал чужд за тях, а пропастта между египтяните и евреите била толкова голяма, че египтяните дори не можели да се хранят заедно с тях). Но братята естествено не свързват тази история с техния изгубен брат. Те помнят своя конфликт с Йосиф изключително като вътрешно-семеен, неусещайки че всичко, което се случва вътре в еврейския народ влияе след това върху цялото човечество.
„И сложиха ги да насядат пред него, първородният според първородството му и най-малкият според младостта му и хората се чудеха помежду си”
Тук виждаме, че братята били поразени от неговото разбиране на отношенията между тях, тъй като Йосиф ги поставил по старшинство. Ние вече обсъдихме по-горе трите стадия на „тшува” (разкаяние), от които четвъртият, завършващият е „отново да попаднат в подобна ситуация и вече да не постъпват така”. Затова след като под неговото ръководство братята преминали през началните стадии на разкаяние, сега Йосиф трябвало да постави братята в същата ситуация на „продажба на брат”, която се случила с него. За тази цел на първо място на него му бил нужен именно Вениамин като син на Рахил, т.е. „по-малкият Йосиф”, който синовете на Лия първоначално считали за конкурент. На второ място любимецът Вениамин трябвало да бъде поставен така, както самия Йосиф бил поставен някога като любимец на баща си и затова от негово име на Вениамин се поднасят най-отбраните ястия, неговият дял е „пет пъти по-голям”, отколкото на останалите. И най-накрая Йосиф прави Вениамин престъпник, който е откраднал чашата, така както някога самия Йосиф бил престъпник в очите на братята си. Тъй като никой никога не би продал добрия си брат, за разкаянието на братята Йосиф бил длъжен да им пресъздаде продажба на „лошия брат” – сина от другата майка, крадеца. Когато обаче след това Юда се застъпва и за „лошия си брат” станало ясно, че братята наистина са се разкаяли. Ако Йосиф се разкриел на братята си по-рано, той щял да получи власт над тях, но тогава нямало да може да ги подбуди да извършат тази работа над себе си, която те трябвало да направят. (Царят може да извърши над своите поданици всякакво физическо действие, но той няма власт над техния вътрешен свят). Затова Йосиф е длъжен максимално да се концентрира, да продължи своята „игра”, която както ще видим по-късно, той така и не успява да доведе до край...
Чашата в чувала на Вениамин
Йосиф още веднъж подхвърля на братята си пари като свидетелство, че привидната кражба на чашата от Вениамин е нагласена и, че с пари и материална честност те няма да могат да се измъкнат.
„Не е ли тая чаша, с която пие господарят ми, и с която даже гадае?”
Чашата не само е ценен предмет, но по онова време също и инструмент за гадаене, интуиция. Това е намек от страна на Йосиф към братята максимално да концентрират своята интуиция, за да вземат правилното решение. От своя страна братята са толкова уверени в своята правота (което е неразумно, тъй като вече веднъж парите се оказали в техните чували), че уличени в кражба те са готови да осъдят с цялата строгост според тогавашния закон на смърт виновния и всеки от тях на робство. Самоувереността между другото винаги е лош съветник! Но управителят на Йосиф предлага много по-малко наказание в сравнение с това, за което говорили братята и Йосиф ги поставя в ситуация, когато те могат или „да продадат” Вениамин и да се върнат, или да се застъпят за него. Целта на Йосиф обаче е не изпитването на братята, а тяхното възпитание.
---------------------------------------------------------------------
В статията са използвани идеи от книгата "Коментар на книгата Битие" на Моше бен Нахман (Нахманид)