Йосиф и неговите братя – преобраз на двете паралелни вселени
Както вече споменах темата за „Двете паралелни вселени” и по-специално проблемът за стълкновението между скотовъдството и земеделието, става една от причините и за продаването на Йосиф, тъй като неговите братя били скотовъдци, а Йосиф искал не само той да се занимава със земеделие, но да склони и тях към това, което ясно личи от неговия сън: „Ето, ние връзвахме снопи на полето”, поради което бива отпратен къде? - в Египет, в житницата на света, за да управлява именно земеделците. Но нека да започнем този разказ отначало.
Шарената дрешка
Историята за Йосиф и неговите братя започва с описание на отношението на баща му Яков към него.
„...и му бе направил шарена дрешка. Но братята му като гледаха, че баща му го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно.”
Изразът „шарена дрешка” в оригинала означава буквално „на райета”. Както знаем райетата са различни цветове обединени в единна дреха и тук те са използвани от една страна като символ на обединението на различните аспекти на единството в разнообразието на еврейския народ, а също и на властта на Йосиф над всички тези цветове. Едно еврейско предание допълва този разказ и казва, че тази дрешка била с дълги ръкави в знак на това, че Йосиф за разлика от другите братя не трябвало да работи, а „той учил Тората с баща си в дома” (т.е. възприемал от Яков духовното учение на семейството). От време на време ходил при братята си и им обяснявал как правилно да живеят, като им казвал: „Ние сме научили с баща ми това и това, а вие постъпвате ли правилно в съответствие с него? Лесно е да се разбере, че това меко казано не се е понравило особено на братята му. Всъщност тази дрешка би трябвало да принадлежи на Вениамин, а не на Йосиф като символ на това, че именно той ще стане център на семейството и затова не е случайно, че по-нататък братята ще свалят тази дрешка от Йосиф. От рода на Вениамин ще произлезе в бъдеще Саул - първият от царете на Израел, който ще обедини всички колена, а също в дяла на Вениамин ще се намира след това и храмът, а съгласно традицията знамето на коляното на Вениамин е символизирано чрез разноцветния скъпоценен камък. Та това, че в тази дрешка бил облечен Йосиф според братята било неправилно и то не можело да не предизвика негодувание от тяхна страна. Традицията отбелязва, че написаното за братята „намразиха го и не можеха да му говорят дружелюбно” говори по-скоро за честността на братята. Те не се престрували, а действително се обидили дълбоко на баща си и на Йосиф и не се опитвали да дават вид, че всичко е наред.
Сънищата на Йосиф
Първият сън, който Йосиф разказва на братята си съвсем закономерно предизвиква тяхното негодувание: „Ти цар ли ще станеш над нас?” На иврит думите „царува” („мелех”) и „властва” („мошел”) съществено се различават. „Да царуваш” означава със съгласието на поданиците и в хармония с тях, а „да властваш” означава да наложиш волята си със сила, без да се съобразяваш с мнението на подвластните. В сънищата на Йосиф действително е лесно да се види стремеж към царуване, но в него няма намек за властване. Братята сами го добавили, оценявайки неправилно претенциите на Йосиф и затова тръгнали по посока на конфликта. Казва се, че братята намразили Йосиф „поради сънищата му и поради думите му”. На първо място, затова че видиш ли той има сън, а те нямат и на второ място това, че той им разказва тези сънища, което означава, че той съзнателно претендира за своето особено предназначение и главна роля в семейството. Но има още един важен аспект, който е някак скрит в текста, но също предизвиква ненавистта на братята: в сънищата на Йосиф всички те вързват снопи, т.е. занимават се със земеделие, а всъщност братята по никакъв начин не са земеделци – те са скотовъдци! Аз вече споменах, че противопоставянето между земеделци и скотовъдци започва в Библията още с конфликта между Каин и Авел и по-нататък продължава с противопоставянето между евреите („иврим”) и египтяните. (По това време „евреи” са се наричали всички потомци на Евер, а не само семейството на Авраам). Затова в разказа за обяда на братята при Йосиф в Египет Библията отбелязва, че на евреите им се сервира отделно от египтяните, „защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните”. В тази връзка, когато Йосиф води цялото си семейство при фараона той подчертава, че те са скотовъдци и затова не могат да живеят заедно с египтяните. Земеделието е много по-изгодно, отколкото скотовъдството, то дава значително по-голямо количество храна, но то поробва човека. Тоест братята искат да бъдат свободни хора, а Йосиф сънува земеделски сънища и затова те са възмутени. (Преминавайки през египетското робство евреите успяват да станат земеделци без да загубят своята първоначална свобода, но тази тема се разкрива едва в следващите книги на Петокнижието). Тук Библията ни разкрива стремежа на Йосиф да поправи света в материален аспект (да го нахрани) и затова сънува именно класове. И не случайно в края на краищата той бива продаден именно в Египет - „страната на робите”, но и житницата на древния свят и именно там той осъществява своята мисия. Още повече, че Йосиф видимо още от самото начало подсъзнателно се стремял към Египет, тъй като само там било възможно прозводството на хляб за цялото човечество. Йосиф дошъл в Ханаанската земя на седем години, своето безгрижно детство той прекарал в Арам, страната на Лаван и затова на останалите „съседни” страни той гледал през призмата на положителния детски поглед. От друга страна по време на бягството от Арам братята му били вече на по 12-13 години и разбирали, че семейството им се спасило единствено по чудо от смъртта и затова ценяли живота в своята страна страхувайки се да я напуснат. От текста виждаме, че когато Йосиф разказал на братята си своя втори сън, те се отказали да го разгадават. Тогава Йосиф издебва момент, когато братята били заедно с баща си и разказал своя сън вече пред всички. Той искал да получи признание от братята за своя царски статут, без да се съобразява с тяхната съпротива като при това претендирал за царуване не само над братята си, а и над самия Яков.
Опасенията на братята и позицията на Яков
Опасенията на братята всъщност не са били съвсем безпочвени. И преди да ги осъждаме, трябва да се опитаме да ги разберем. Братята намразили Йосиф първо, защото той има сънища, а те нямат. Между другото сънищата играят огромна роля в живота на Йосиф и по-нататък братята неслучайно го наричат съновидец „хазяин на сънища” нещо, което не се казва за никого другиго в Петокнижието. В устата на братята това бил презрителен прякор, но по смисъла си - велико достойнство. Йосиф е мечтател, който иска да реализира своите идеи и тези идеи действително в основата си не са толкова лоши, но в този момент те разрушавали цялата създадена система на живот на семейството. И затова „реалистите-братя” възприемат самоувереността на „мечтателя-Йосиф” като фанатизъм опасен за самото им съществуване, желаещ да ги застави да преминат от скотовъдство към земеделие, (което не само не им харесвало, но и изглеждало духовно неправилно представлявайки заробване) и дори да ги изпрати в изгнание в Египет. Освен това братята имали сериозна причина да се страхуват от Йосиф. Цялата обстановка и цялата история на Авраам показвала, че те възприемали действията на Йосиф като покушение върху тяхното съществуване в семейството и въобще върху техния живот. В историята за дома на Авраам вече многократно се случвало един от синовете (при това по-малкият) да наследява всичко, а останалите да бъдат отделяни от дома. Исаак наследил цялото духовно наследство на Авраам и земята на Израел, а Исмаил - синът на Агар бил прогонен. В следващото поколение Яков се сдобил с духовното и материално благословение на Исаак, а Исав отишъл на хълма Сеир. Братята се опасявали, че именно това ще се случи и с тях като синове на Яков. Те се страхували, че формирането на избрания народ все още не е завършено и затова особеното отношение на Яков към Йосиф не им се струвало безобидно. Те започнали да подозират, че Яков е намислил да му предаде цялото наследство, а тях да отпрати от себе си. Ако Йосиф все пак не придаваше значение на това, че баща му има по-специално отношение към него, ако не показваше на братята си, че и той самият се счита за специален, техните опасения биха били по-малки. Но те виждали, че самият Йосиф се поставя над тях, донася на баща си за тях и затова подозирали, че им мисли злото и иска да ги прогони от семейството. А когато техните подозрения били потвърдени, те нанесли своя удар, осъждайки Йосиф на смърт. Разбира се всичко това не оправдава братята, но без да се опитваме да ги оправдаем, трябва да се опитаме да ги разберем, защото братята действали не от завист или злоба, а искрено се били заблудили. А от своя страна Яков не се стремял да разбере смисъла на този конфликт, да обясни на братята тяхната грешка, а се опитвал единствено да погаси външната проява на този конфликт. В отговор на разказа на Йосиф за своя сън Яков казва: „Нима аз и майка ти ще ти се поклоним?”, т.е. подчертава само несъответствието в съня на Йосиф, тъй като Рахил вече е починала и няма как да му се поклони. Но такава тактика е грешна. Вместо заедно с Йосиф и братята да се опита да разбере в какво се крие смисълът на тези сънища, Яков се скарва на Йосиф и по този начин дава повод на братята да считат, че от този момент той едва ли не вече не го обича толкова много и дори е възможно да е съгласен да го махне от семейството. Затова в братята възниква чувството, че ако сега се избавят от Йосиф, за Яков това няма да е толкова страшно, тъй като той едва ли не подсъзнателно е готов на това, а може би и дори го иска. По този начин това, че Яков смъмрил Йосиф пред всички, не само не поправило ситуацията, но е възможно да е послужило за една от косвените причини за неговата продажба.
Сънищата са следствие от тълкуванията
Йосиф, когото наричат „съновидец” не само самият вижда сънища, но разгадава и сънищата на другите (царедворците и фараона), при това именно то го издига на върха на властта в Египет. Но еврейската традиция казва, че „сънищата са следствие от тълкуванията”, т.е. те се реализират в съответствие с това обяснение, които им дават слушателите. В дадения случай Йосиф ще стане цар над братята, тъй като братята изтълкували именно по този начин неговите сънища. Много често сънищата (и пророчествата) се осъществяват, заради това че хората вярват в тях и се опитват да не допуснат те да се осъществят. Предсказанието се случва на тези, които вярват в него. Желанието да се направи така, че сънят да се сбъдне показва, че човекът вярва в този сън и именно, поради това сънят се въплащава в действителност. Като пример за такава схема в нееврейската култура може да си припомним гръцката история за Едип: според предсказанието той трябвало да убие своя баща и да се ожени за своята майка. Обезпокоен от пророчеството бащата го изпраща надалеч и в резултат всичко се случва така, както било предсказано, именно защото Едип пораснал непознавайки своите родители. Ако не бяха обърнали внимание на пророчеството и бяха оставили Едип в семейството, тези събития вероятно не биха се случили. А тъй като „сънищата следват техните тълкувания” това тълкувание, което му дават околните хора, (т.е. изпълнението на съня зависи не само от неговото съдържание, но и от това разгадаване, което е дадено на този сън) то еврейската традиция учи, че ако някой ви разказва своя сън, трябва веднага да го изтълкувате към добро. И това е важна част на проява на любов към ближния и поправянето на света. Но разбира се не трябва и лошите пожелания и проклятия да се възприемат като опасност, от които трябва сериозно да се защитавате чрез действия. Ако ти не вярваш напълно в тях, нищо няма да се сбъдне. Йосиф нарочно разказва своите сънища на братята си – той иска те да ги изтълкуват. Ако братята бяха изтълкували сънищата по друг начин, историята щеше да тръгне по друг път. Ние трябва винаги да осъзнаваме, че сложната ситуация в живота ни е задача, която Бог поставя пред нас и решавайки тази задача, ние поправяме себе си, семейството си, дори своя народ, а и целия свят.
Икономическото месианство на Йосиф
Йосиф по никакъв начин не търси власт над братята си (нещо, от което те се опасяват), а иска укрепване на своето семейство и неговия успех – преди всичко икономическия, а впоследствие и духовния и затова разбирал своите сънища не така, както ги разбирали неговите братя и баща му. От гледна точка на братята тези сънища отразяват личните стремежи на Йосиф, а от неговата собствена гледна точка те говорят за пътя, който е важен не само за тяхното семейство, но и за целия обкръжаващ свят. Братята считат, че щом Йосиф вижда в съня как те му се покланят, значи той жадува да властва над тях, т.е. тъй като през деня мечтае да стане цар, затова през нощта сънува такива сънища. А всъщност Йосиф се стреми към спасение на човечеството преди всичко в икономическата сфера и затова за разлика от братята виждащи себе си в своята страна, Йосиф вижда центъра на живота зад граница - в Египет. Братята са скотовъдци, това ги устройва и те не искат нищо повече. А Йосиф счита, че те трябва да се занимават не със скотовъдство, а със земеделие, тъй като земеделието е много по-продуктивно от скотовъдството. А покланящите му се слънце, луна и звезди представляват подчинението на небесните светила (в практичен смисъл това са природните явления, които земеделският народ използва за своите нужди) на волята на човека. И по мнението на Йосиф постигането на материален просперитет за човечеството трябва именно да стане целта на еврейския народ. Но тази негова гледна точка е съвършено неправилна. Царството на Йосиф е само подготовка на площадката за царуването на Юда (духовния просперитет). От друга страна обаче Юда също трябва да цени Йосиф и да разбере, че материалният просперитет не е противоположен и не е пречка за висшите идеи, а обратно – той е здрава основа за тяхната реализация. Желанието на Йосиф да се занимава със земеделие е искане за първенствуване сред братята в житейската област, в която те съгласно правото на старшинство считат себе си за по-опитни и знаещи. Йосиф допуска, че неговото семейство трябва да се заеме с обработване на земята – с други думи, че братята следва да се вслушат в неговото мнение, отхвърляйки собствения си опит и да му „се поклонят”. Именно тази самоувереност предизвиква негодуванието на братята. Освен това, когато Йосиф в началото сънува слънце, а след това луна и звезди – братята виждат в тази символика преход от деня към нощта, а нощта винаги означава „изгнание”. И Йосиф наистина допуска, че цялото му семейство трябва да отиде в чужда страна, за да изхрани себе си, ближните и далечните. Той вижда в един и същи момент слънце, луна и звезди, което означава едновременността на деня и нощта, универсалността на еврейския народ спрямо останалите народи като обединяващ фактор за целия свят. Тоест на Йосиф му е безразлично откъде ще влияе на човечеството, той е готов да направи това дори от изгнание – нещо, с което братята по никакъв начин не могат да се съгласят.
Майката Египет и бащата Вавилон – от перспективата на еврейската мисия в света
Интересно е, че по своя произход еврейският народ се различава от всички останали народи. В останалите народи съществува понятието „майката-родина”, в смисъл, че „страната е прародител на народа, т.е. страната ражда народа”. И това действително е вярно по отношение на всички останали народи националното самосъзнание, на които се формира в хода на историята на техните страни. Често две части от един етнос попадат в различни държави и след няколко столетия стават различни народи (като българи и македонци). И обратно: ако два народа започнат да живеят в една страна и техните истории се обединят, то след няколко столетия те стават един народ (както например прабългарите и славяните, галите, франките, и провансалците във Франция и т.н.). Тоест народът се формира в хода на историите на държавите и страната действително ражда народа. При еврейския народ отношенията на народа с неговата страна са съвършено различни. В еврейската традиция страната Израел не е майка на еврейския народ, а негова жена и в хода на историята „еврейският народ се жени за страната Израел”. Но еврейският народ се ражда на друго място – в Египет. Историята на изхода от Египет е подобна на раждането на човека. Когато Яков и неговото семейство отиват в Египет, става зачатието. По-нататък народът се увеличава и пораства в Египет – това е неговата бременност. Когато идва времето на Изхода започват родилните болки (египетските язви) и накрая морето се разтваря, т.е. „околоплодните” води изтичат и народът се ражда. На следващият етап детето бива изпратено на училище, за да се учи – еврейският народ отива на Синай, за да получи Закона, след което идва време да се ожени за своята съпруга – земята Израел, но тъй като еврейският народ е още твърде млад и се бои от женитбата (с младите хора това се случва...) и не се решава да завоюва ханаанската земя, той е изпратен да продължи обучението си 40 години из пустинята, докато не порастне. След това отново идва до своята земя и я завоюва, т.е. жени се за нея и съответно този брак представлява създаването на еврейската държава в Ханаанската земя. Именно в аспекта на „брака на народа със страната си” може да се разбере особената връзка, която съществува единствено при еврейския народ. Когато другите народи се преселят в други страни на друго място, то след пристигането си там след известно време те забравят за предишната си „историческа родина”. Например френските канадци в Квебек не жадуват да се върнат във Франция, макар да ценят френския език и подобно се случва с всеки друг народ. Това прилича на дете, което когато порастне, напуска майка си и се разделя с нея. То съхранява връзката с нея, кореспондира си периодично и понякога я посещава, но живее отделно и не планира да се връща. Докато еврейският народ излизайки от своята страна, е напуснал не майка си, а жена си или по-точно, когато еврейският народ започнал да се държи лошо с нея, земята го „изгонила от вкъщи”, но когато се поправил и се разкаял, тя се съгласила да го приеме обратно. През това време, докато еврейският народ е в изгнание, тя не се оженва за никого другиго и почти през целия период на изгнание на евреите, тя е била забравена провинция на други държави, а не самостоятелна единица. Нито един народ не успял да се установи на нея, а тези държави, които възникнали в земите на Израел били ефимерни и кратковременни. Затова днес връщането на еврейският народ в своята страна представлява възобновяване на брака с нея, но за съжаление само на материално, а не на духовно ниво, поради отхвърлянето на Божия Син – Месията Исус Христос. Връщайки се към историята за раждането на еврейския народ споменах, че Египет е майката на еврейския народ, но кой е бил бащата тогава? Ясно е, че бащата е бил Вавилон. В този смисъл излизането на Авраам и неговото семейство от Вавилон е раждане от гледна точка на бащата – отделяне на семето. След това семейството на Яков преминава от Вавилон в Египет и там става зачатието. Вавилон и Египет са особени страни и затова те са упоменати в книгата Битие още в разказа за сътворението на света, те са хранени от реките на Едемската градина и между тях е разделена началната духовност на човечеството. Но еврейският подход обединява духовността на Египет и духовността на Вавилон, за да се роди народ, който да може да занесе Божествената светлина до всички народи по света. Затова Авраам излиза от Вавилон и се спуска в Египет, по-нататък излиза от Египет и това всъщност е интеграцията между Вавилон и Египет на лично ниво. На следващият етап Яков отива във Вавилон, там се жени, създава семейство и заедно с него напуска Вавилон и отива в Египет – това е връзка вече не на индивидуално ниво, а на семейно ниво. Следващата стъпка вече се явява Изходът от Египет и раждането на национално ниво. Тъй като еврейският народ се ражда от Египет, той в нещо е родствен с него. Египет е много велика цивилизация в древността, най-развитата в духовно, научно и техническо отношение. И неслучайно еврейският народ възниква именно там – той не може да се роди в слаба или периферна страна. Това, че евреите е трябвало да бъдат роднини на Египет, че еврейският народ трябва да се роди благодарение на Египет е чувствал още Авраам и неслучайно идвайки в Ханаанската земя, той се отправил към Египет. Да, и затова впоследствие той мислел, че продължител на неговите дела ще стане именно Исмаил - сина на египтянката Агар, та му се наложило да преживее тежка лична криза, за да осъзнае, че продължител на неговата мисия е Исаак. И така, от всичко казано дотук ясно се вижда следното: 1/ Еврейският народ се ражда именно от контакта между Вавилон и Египет. 2/ Израел се намира точно по средата между тези две страни и по някакъв начин ги съединява. С какво се характезират духовно Вавилон и Египет? Египет се е покланял на слънцето и затова египетският календар, който и ние като част от гръко-римския свят наследяваме е слънчев, вавилонският календар е лунен, а еврейският е съвместен – лунно-слънчев. Слънчев означава открит за света, т.е. в него е ясно какво трябва да се преобразува, докато луната е символ на сумрака, на нощта, на тайнственото, на скритото. Затова и полумесецът в повечето мюсюлмански страни се явява техен символ, техните народни приказки винаги са свързани с нощта – 1001 нощ, Аладин, Али Баба, Шехерезада и т.н. Затова в някакъв смисъл еврейският народ е трябвало да съедини тези реки, които излизат от Едемската градина, защото съединяването на тази духовност е много важна за света.
Яков подсъзнателно разбира, че Йосиф е прав
„И завидяха му братята, а баща му пазеше тия думи в паметта си”.
Буквално „а баща му пазеше тия думи” показват, че в дълбината на душата си Яков повярвал на сънищата на Йосиф, макар да било разбираемо, че не всичко в тях може да съответства на действителността. (Ще отбележим, че и тези несъответствия биха могли да бъдат поправени – например може да се предположи, че вместо починалата Рахил - „луната”, да се поклони на Йосиф може нейната слугиня Вала). Затова е възможно и такова тълкувание на този стих: че порицанието на Йосиф от страна на баща му било предназначено единствено за успокоение на братята, а всъщност самият Яков почувствал пророческия смисъл на съня и го запомнил.
Йосиф търси братство, но отива твърде далеч в това
Думите „И тъй изпрати го в Хевронската долина и той дойде в Сихем” противопоставят Хеврон и Сихем. Яков живее в Хеврон, а братята отишли да пасат овцете в Сихем, съвсем не толкова близко, на не по-малко от два дни път. Сихем не е случайно място. Това е мястото, където в начало семейството на Яков купило земя, а после след историята с Дина самите градски жители станали в определена степен тяхно владение (в ориг. „уловена плячка”). Затова те отишли да пасат животните толкова далеч, за да утвърдят своето владение над местността. Местните жители видимо помнели братята и се бояли от тях и в района на Сихем братята можели да се считат като местни владетели. Но е възможен още един аспект: може би в семейството назрявал разкол. Тъй като братята не могли да надмогнат над баща си и да понижат статуса на Йосиф, затова те се отделят от него. Отиването в Сихем съвсем не е преход на съседното пасбище от селско-стопански съображения. Това е по-скоро нещо подобно на противопоставянето на северните и южните колена, разпада на империята на Соломон на Северно и Южно царство с центрове Сихем и Хеврон. Думите „пасе животни” в Петокнижието се употребяват също и в качеството на символ на лидерство. Бащата (който тук е Израел, а не Яков, т.е. влиза в своята национална, а не личностна роля) казва на Йосиф: „Не пасат ли братята ти стадото в Сихем?”, (т.е те реализират там своето лидерство) и изпраща Йосиф при тях. Тъй като самият Яков-Израел не може да установи йерархия в семейството, което всъщност се явява именно негово задължение, той иска неговите деца сами да се разберат без него и сами да установят мир помежду си. Но по-нататък се оказва, че установяването на „йерархия отдолу” в такава ситуация може да стане само чрез пряк сблъсък и именно това се случило. Йосиф отговаря на баща си: „Ето ме”, а тези думи винаги означават съгласие и готовност. Йосиф не подозира, че братята му са способни да постъпят лошо и затова, както и баща му оценя неправилно ситуацията. На въпроса на непознатия (ангел или посланик) за целта на пътуването („Какво търсиш?”) Йосиф отговаря: „Търся братята си”. И в този отговор се крие целия характер на Йосиф. Той толкова силно жадува за възстановяването на братските отношения, той е толкова праведен, че по-нататък в търсенето на братята след указанието на ангела отива в Дотан (северо-западен Сихем). Но тук вече Йосиф излиза извън пределите и мястото, където баща му го бил изпратил – той му казал да отиде единствено в Сихем. И това го води до беда, там той е хванат и продаден. В тази връзка, когато търсим възстановяване на дружбата с тези братя, с които сме били разделени (а възстановяването на братството е много важно!) ние можем да направим редица стъпки към тях, да се отправим към Сихем, защото нашите братя пасат животните там, но все пак не трябва в своите постъпки да преминаваме тези граници, които Библията ни указва (границите, които Яков указал на Йосиф). Друг въпрос е, че разбирането затова къде минават тези граници може да бъде различно, но това вече е отделна тема.
Рувим спасява Йосиф от смърт
Традицията отнася думите „Казаха си един на друг” към Симон и Левий, които искали да убият Йосиф. (Рувим искал да върнат Йосиф на баща им, Юда предложил да го продадат, а по-малките от братята и най-вече синовете на Вала и Зелфа не били толкова силно настроени против Йосиф). Братята тук определят Йосиф като „съновидец”, защото самият факт, че той има сънища, че той има мечти вече го отличава от тях. Най-големият брат Рувим чувствайки своята отговорност за Йосиф се обръща към братята си два пъти: тъй като първото негово предложение („да не го убиваме”) не било прието от братята, (след това четем: „каза им още Рувим”, т.е. след отговора на братята на казаното първия път) му се налага да премине към компромис: „Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, а после ще поговорим”. Рувим не се надява да постигне обединение между Йосиф и братята (това не е по неговите сили, но той иска да върне Йосиф на баща си), т.е. видимо иска да върне предишната ситуация, когато братята са разделени и Яков със синовете на Рахил са отделно, но все пак всички са живи. Тоест целта на Рувим е да сведе злодеянието до минимум.
Продажбата на Йосиф като способ за неговото превъзпитаване
Когато братята хвърлят Йосиф в ямата, а самите те сядат да ядат, това още веднъж подчертава, че те считат съда над Йосиф за завършен: тъй като Йосиф заплашвал тяхното съществуване в семейството, те го осъдили на смърт. Но си струвало „да се вгледат”, т.е. да отместят поглед от Йосиф, от текущия проблем в семейството и да обърнат по-широк поглед към обкръжаващия свят и затова, когато видели керван, тяхната позиция се променила. Йосиф бил продаден в Египет, не защото в този момент керванът минал покрай тях именно по посока на Египет, а защото според висшия план на Бога Йосиф трябвало да бъде изпратен именно там. Ние вече обсъдихме, че връзката на Йосиф с Египет, житницата на Средиземноморието се прокрадва още в неговия първи сън за снопите. Йосиф, икономическият месианец счита за главна задача на еврейския народ материалното подобрение на света и за осъществяването на това е готов дори да слезе в Египет. Тук ясно виждаме, че съдбата на Йосиф решава именно Юда и от този момент започва техния сблъсък. Още повече, че повествованието, като че ли води към падението на Йосиф, неговото спускане в Египет, но всъщност тук пада (морално) Юда, макар на пръв поглед да изглежда, че той някак укрепва своя статут като лидер сред братята. В същия момент конкретните думи на Юда, затова че Йосиф е „по-изгодно да бъде продаден, отколкото убит” не са съвсем разбираеми. За каква „полза” може да се говори тук? Обяснението може да бъде следното: братята са се страхували не само от самия Йосиф, но и от идеята, която той издига. Йосиф е увлечен по икономическото месианство, и заради него е готов да се премести в изгнание, но братята от личен опит знаят, че животът в чужбина завършва зле и там на никого не можеш да повлияеш особено (Авраам не повлиял на Нимрод, Яков не успял да промени света на Лаван). Затова от гледна точка на братята идеологията на Йосиф е много опасна. Ние вече отбелязахме по-горе, че Йосиф не виждал беда в това да живее в чужда страна и една от възможните причини затова да е, че когато семейството на Яков бягало от Лаван, Йосиф бил на около шест години, а братята били много по-големи. Те помнели колко неприятна и опасна била тогава ситуацията и как едва, едва успели да се спасят. А шестгодишният Йосиф все още не разбирал всички тези опасности, тъй като с тази страна били свързани неговите детски спомени и образа на Рахил, неговата майка, тъй като тя умряла веднага след връщането в страната. Затова той не виждал в отиването в чужбина нищо страшно. (Ще отбележим, че по-нататък отново Йосиф способства за отиването на цялото семейство в Египет, вместо да останат в Ханаан и да ги храни там и едва в края на живота си той казва: „Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук”). По този начин заплахата за братята идва не само лично от Йосиф, но преди всичко от тези идеи, които той издига. Затова те решават, че ако убият Йосиф, проблемът по никакъв начин няма да бъде изчерпан, с неговите идеи няма да бъде свършено, в семейството все ще се намери някой друг, който да ги издигне. За да се унищожи идеята е нужно самият Йосиф да се промени, да се откаже от нея. Затова Юда успява да убеди братята, че Йосиф трябва да бъде продаден именно в Египет, т.е. нека да отиде и да реализира своя сън, но там. Искаш да опиташ – прави своите експерименти в Египет и когато от опит видиш резултата, може би тогава ще се „излекуваш”. И действително в края на живота си Йосиф се убедил, че неговата извънредно успешна изгнаническа самореализация, възможността напълно да осъществи своите идеи – в края на краищата не носи нищо дълговременно. Едва тогава той разбира, че неговите идеи са били грешни и се разкайва затова, че заложил в живота си на тяхната реализация и моли: „изнесете костите ми оттук”. В ролята на заместник на фараона Йосиф просветил Египет, спасил го от глад, след което Египет преспокойно забравил за него. Тоест в крайна сметка Йосиф претърпял поражение, той не успява веднъж и завинаги да нахрани цялото човечество и да разпространи монотеизма, не успява дори да се сдобие с уважението на египтяните към неговия народ. Но именно това глобално поражение му помогнало да се промени и развие. И за да дадат на Йосиф такава възможност и да предпазят себе си от неговите идеи, братята го отпращат в Египет. Разбира се ние не трябва да възприемаме приведените по-горе разсъждения като прекия план на братята, но възможно е именно това да е била тяхната неосъзната цел. Те (или Провидението на ръцете им) били готови да дадат на Йосиф шанс да осъществи своя план и да разбере към какво той води, защото това разбиране било важно за по-нататъшното развитие на еврейския народ. В някакъв смисъл това, че братята продали Йосиф, бил единствения възможен начин за неговото превъзпитание. На съзнателно ниво те искали да се избавят от Йосиф като източник на опасност, но несъзнателно му дали възможност да се реализира, така че самият живот да го научи. При това е важно да се подчертае, че нито провиденческият характер на продажбата на Йосиф (което потвърждава и самия Йосиф, който в бъдеще също възприема действията на братята като Божията воля: „не ме изпратихте тук вие, а Бог”), нито реалните опасения на братята, заради техния статус в семейството по никакъв начин не отменят вината на братята. Още повече: считайки, че от Йосиф идва смъртна опасност, братята взели всички мерки да го отстранят и именно, поради това всичко се случило обратно и продажбата на Йосиф станала причина за техните нещастия. Това е важен урок за нас: виждайки конфликт, ние не трябва да демонизираме противоположната страна и не трябва да считаме, че можем да се борим по всякакви начини със своите братя и сестри. Обратно, трябва да разберем, че макар да имаме различни мнения ние все пак си оставаме братя. И това братята разбират в края на своя живот обединявайки се отново с Йосиф.
Кой конкретно продал Йосиф в Египет?
Библията не ни разкрива кой конкретно продал Йосиф в Египет. Макар братята да планирали това, от ямата Йосиф го извадили мадиамците, които го продали на исмаиляните, а те го отвели в Египет. Но когато Рувим вижда, че Йосиф го няма в рова, той бяга при братята си с въпрос, а те в отговор мълчат. Тоест от текста може да се разбере, че те не знаят каква е съдбата на Йосиф (и може би именно затова после не предполагат, че могат да го срещнат в Египет). Вината на братята, които взели решение да продадат Йосиф си остава, макар те конкретно да не осъществили това и Библията построява разказа така, че да допуснем, че именно те са сторили това. Думите „Яков не искаше да се утеши” се трактуват като негова вътрешна увереност в това, че Йосиф всъщност не е загинал. Когато човек умре рано или късно болката на неговите близки стихва или се притъпява, а това че Йосиф бил жив пречило на Яков да се успокои.