На всички нас животът ни се струва толкова непонятен и объркан. Постоянно сме потънали в различни усещания и преживявания и е много трудно да обхванем цялата житейска картина. Освен всичко останало не можем да разберем защо съществува цялото това заобикалящо ни разнообразие. За какво съществува животът, за какво ни е даден, какъв е смисълът на човешкото съществуване, как се съчетават всичките тези неща?
При обикновеното прочитане на първия стих на книгата Битие („В началото Бог сътвори небето и земята”), историята за сътворението на света често се разбира по следния начин: В началото има Бог, после Той върши определено действие, („сътворява”), като в резултат на това действие се появяват други обекти – „небе и земя” (тоест Вселената). И изглежда, че в началото е имало Бог, а сега има „Бог плюс Вселената” и по този начин небето и земята се оказват, като че ли извън Бога, отделно от Него. Тоест имало е Строител, а сега вече има и здание, стоящо отделно от Него, до Него. Нещата обаче изглеждат по съвсем друг начин: никакъв друг обект извън „Строителя” не може да има. Зданието не се строи до „Строителя”, защото никакво „до” не съществува.
Във връзка с темата относно това как Бог е сътворил Вселената, трябва да спомена, че на иврит думата за „вяра” е - „рацон”, която означава „желание” (докато думата „енума” означава „доверие”). В човека съществуват две сили, които доминират. Едната сила е желанието. Обичайно ние асоциираме човешките желания предимно с физическите такива, но това не е така. Виждаме, че често пъти нашите желания са свързани с мозъчната дейност, т.е. с работата на ума. Впрочем всичко започва от желанието и без него не бихме подхванали нищо. Тогава от къде започва всичко? Ами от желанието да разберем, че Бог съществува.
Ако се запитаме кое е най-сложното нещо в живота, отговорът е – самият живот. Животът е много по-сложен отколкото можем да си представим, защото всичко е свързано с всичко и влияе на всичко. Ние виждаме само строго ограничен фрагмент от причинно-следствената „матрица“, като се стараем с всички сили да избегнем осъзнаването на тази ограниченост. Но когато нещо се обърка, тънката обвивка на достатъчното възприятие бързо се пропуква.
