Древният конфликт между земеделци и скотовъдци - преобраз на двете паралелни вселени
Библията ни въвежда в този конфликт още с историята за двамата братя Каин и Авел, която започва с думите: „А Каин беше земеделец”. Нека обаче първо да си отговорим на въпроса: Обработването на земята добро нещо ли е или не? Разбира се, че е добро нещо. Това трудна работа ли е или лека? Разбира се, че е доста тежка работа. А какъв е бил Авел? Библията казва: „А Авел беше овчар”. Тук още в зората на цивилизацията ни е разкрито изконното стълкновение между земеделци и скотовъдци. В тази връзка ако разгледаме световната история още от древността ще видим, че скотовъдците са много по-силни от земеделците, тъй като те могат да отидат навсякъде, могат да ограбят реколтата на всеки земеделец, което в историята на човечеството е било просто класика. Между другото в арабската историография има формулиран един интересен закон за това как става смяната на династиите, а именно: има оседнала част народи, а има и номадски народи. Тези номадски народи идват и завземат земеделците, защото са по-силни и установяват своята власт и монархия над тях. След това първото поколение живее там воюващо, второто поколение е по-малко войнстващо, третото поколение някак си „се развращава”, четвъртото поколение вече мисли единствено за своето удобство и в това време идват други номади и ги завладяват. И този цикъл се повтаря на много места с по-малките и средни по големина народи, (но не и с империите, тъй като империите се строят на основата на идеи). Ние можем да видим това дори при създаването на българската държава от Аспарух по нашите земи. Тоест скотовъдците през цялото време бродят, през цялото време търгуват, пътуват от страна на страна и постоянно воюват, тъй като търговията и войната са неразделни части (защото който носи стока, трябва и да я защитава). Затова скотовъдците винаги са били търговска цивилизация, която не строи дворци, задоволява се с по-малко удобства, но затова пък те са сериозни воини и винаги властват над земеделците. Земеделците обратно: те произвеждат много, живеят в по-голям „разкош”, но затова пък винаги са уязвими. Земеделието е в пъти по-изгодно от животновъдството, защото то осигурява многократно повече храна, но от своя страна поробва човека. И именно това е вечният конфликт между тези две линии, по които човекът счита, че светът трябва да се движи и изгражда, които са символ на материалния и духовния път на човечеството. Коя от двете дейности обаче е по-тежка? Очевидно е, че земеделието е по-тежко и то много по-тежко. Когато Адам е изгонен от райската градина се казва: „земята ще бъде проклета, поради тебе”, (т.е. от нея ще расте не само това, което човек сее). И се оказва, че Авел се занимава със скотовъдство, т.е. с по-леката работа, а Каин се труди много повече като се опитва да се справи с тежестта на земеделието и в резултат не издържа на този товар. В това между другото се корени и причината еврейският народ да се формира не на основата на земеделците, а на скотовъдците – такива са били Авраам, Яков, неговите синове, Мойсей и т.н. (Интересното е, че Исаак е единственият, който се занимавал със земеделие. Той видимо е бил способен да носи тежкия товар на земеделието и чрез него да получи благословението на Бога, умеел е да се справи с величието на земята и да остане духовно „правилен”, защото неговата собствена святост явно е властвала над природата. Той бил толкова силен, че земята не можела да го зароби). Едва по-късно на базата на скотовъдския начин на живот, когато постепенно универсалният възглед се укрепва достатъчно, Бог дава на еврейския народ възможност да стане оседнал народ, земеделски, прикрепен към своята земя. Но от друга страна това прикрепване не е трябвало да бъде прекалено силно, нужно е било да има равновесие между „връзката със земята” и „откъсването от нея”. Затова свещениците и левитите, на които било поръчано да се занимават с духовността и връзката с Бога, нямат собствена земя (и по това еврейската концепция за свещенството се различава от статуса на свещениците в повечето други народи). Между другото затова и в Петокнижието има забрана, която се нарича забрана „за смесване на тъкани”, където е казано: „Да не обличаш дреха от вълна и лен, смесени заедно.” Защо? Тъй като както ще видим по-късно ленът е земеделското - египтяните, а вълната е скотовъдското - евреите. Тук тази забрана по никакъв начин не ни се обяснява, а е просто въпрос на святост. Можем само да предполагаме, че може би смесването на разнородни видове не позволява на всеки от тях да се прояви самостоятелно и затова пътят на святостта изисква такова разделяне. Но в храма завесите и дрехите на свещениците били изтъкани чрез смесване на вълна и лен. Тоест в рамките на святостта смисълът на забраната може да означава, че такава тъкан е предназначена изключително за храма и не може да се използва за всекидневни цели. Тоест в обикновения живот такова смесване е забранено, но на нивото на святостта в храма е разрешено. Тук на символично ниво се подчертава, че разединеното в този свят се обединява в храма. Че ние трябва да запазим равновесието между необходимостта да се разделят нещата в реалния свят и разбирането, че всички вещи са единни в своя Божествен източник, така както например в храма няма съботна забрана за палене на огън. Това показва, че в небесния свят има единство, докато в земния свят е необходимо разделение и такъв двойствен поглед, че в корена на нещата има съединение, а на повърхността разделение задълбочават нашето разбиране за устройството на творението. Познаването на този принцип ще ни помогне да си обясним парадоксалния факт, че от една страна на евреите беше забранено да се женят за чужденци, а в същия момент за Мойсей не беше проблем да има жена чужденка!? Защо законът важеше за тях, а за него не? Защото този, който е в близка, непосредствена, свята връзка с Бога, за него няма закон, защото той има Бога. Закон е нужен на този, който не чувства Бога така близко, който се намира предимно в сферата на „земното, материалното”. Ако ние не осъзнаем, че в корена на нещата има съединение, ще решим, че светът около нас е черно-бял и в крайна сметка няма да можем да го разберем и ще бъдем вечно разочаровани. А обратно ако забравим, че нещата в реалния живот трябва да бъдат разделени, ще доведем света до разрушение подобно на преждевременното вкусване от плода на Дървото за познаване на доброто и злото. Затова и в основата на еврейското религиозно съзнание стои образа на скотовъдеца-овчар, „пастир”. (Интересно е, че и в арабската менталност бедуина-скотовъд се разглежда като стоящ много по-високо от феллаха-земеделец). Земята тегли човека към себе си и в духовен план това е много нееднозначен процес. Не случайно фашистките движения в Европа през 20 век възникват именно от романтизацията на природата, от походите из своята страна, от възпяването на нейната „душа”. Същата идея се наблюдава и при комунистическия подход, който в стремежа си да подчини човека и да ограничи неговата самостоятелност, отнема неговата частна собственост (земята) вкарвайки го в различни кооперативни схеми (колхози, софхози, ТКЗС-та и др.) Дори романтиката, която днес се наблюдава по отношение на държавата Израел във връзка с връщането на еврейския народ там, може да бъде опасно нещо и в душата на еврейското общество обезателно трябва да има някакъв противовес, така че тази романтика да не ги заблуди и пороби, а тяхното духовно естество да се отвори, за да видят и приемат истинския Месия – Исус Христос. Да, земята наистина дава огромни сили, но тя е и много опасна.
Равновесието между „прикрепването към земята” и „откъсването от земята”
В книгата Левит четем, че за неспазване законите за Седмата година народът го чакаше изгнание:
„Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време, докато е пуста и вие сте в земята на неприятелите си. Тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си”.
Но защо нарушаването на тази заповед се наказва толкова строго? Буквалният прочит на израза „земята ще се радва на съботите си” може да създаде впечатление, че едва ли не „земята има право и нужда от почивка, и тъй като народът не й е дал почивка, земята го изгонва и по този начин си почива от него”. Но такова обяснение е доста проблематично, защото (1) то приписва на земята отмъстителност, което е странно и (2) то по никакъв начин не изяснява смисъла заложен в изгонването. Видимо причината за изгонването при неспазването на съботните години се състои в друго, а именно: в това, че връзката на еврейския народ със земята не трябва да бъде постоянна. Народът трябва периодично да се отделя от земята, за да съхрани своето духовно ниво. И съботните години, когато човек бива отстранен от обработването на земята са нужни именно затова. Защото ако прекъсванията не се спазват, народът се привързва прекалено много към земята и за намаляването на тази зависимост той се нуждае от вътрешно разтърсване, което да го откъсне от нея за по-дълъг период. По този начин изгнанието за определен период, поради неспазването на съботните години не е наказание за народа, а път към неговото поправяне. Земята особено, когато това е „свята” земя е много важно нещо, но в подобно възприятие се крият и сериозни опасности, защото земята и природата са естествени, те се намират извън моралните категории. Твърде близкият контакт с нея прави човека „природен”, а не морален. Освен това, нашата земя е „локална”: ако човек се намира в прекалено близък контакт единствено със своя неголям участък, със своя град и област, той губи общочовешката, универсалната перспектива. Когато животът на човека е неразривно свързан с неговата земя, природата го „засмуква”, подрива моралните основи и духовното му ниво. Затова, както споменах лозунгът „народ и земя” нееднократно е водил към тоталитарна диктатура, към тълпа от примати и потиснати личности.
Та земеделецът и скотоводецът са във вечен конфликт помежду си и историята на човечеството започва именно с това как земеделецът Каин убива скотовъдеца Авел. Библията ни казва, че „Каин бил земеделец” („овед адам”), буквално „обработващ земята”, а един мидраш (еврейско предание, част от традицията) добавя, че тези думи могат да се преведат също и като („евед адам”) -„роб на земята”. Когато човек влага всичките си усилия в земята, има голяма опасност да стане неин роб. И затова именно убиец станал Каин, а не Авел. В нашия свят винаги става така: материалният човек убива духовния, а не обратно!, защото за скотовъдеца е много по-лесно да бъде духовен човек. След това в библейската история проблемът за стълкновението между скотовъдството и земеделието става една от причините за продаването на Йосиф, защото неговите братя били скотовъдци, а Йосиф искал не само да се занимава със земеделие, но да склони и тях към това (”ето, ние връзвахме снопи на полето”) и поради това бива отпратен къде? - в Египет, житницата на света, за да управлява именно земеделците. Тоест това не е бил обикновен сблъсък, както често ни изглежда - те просто са се ненавиждали. Неслучайно в Библията е отбелязано, че когато обядвали - Йосиф, останалите египтяни и братята му се казва, че те стояли отделно:
„не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително”.
И се оказва се, че идеята на Йосиф е била светът да се развива именно по пътя на материалния просперитет, но „царството” на Йосиф е само подготовка на площадката за царуването след това на Юда. От своя страна Юда също трябва да цени Йосиф и да разбере, че материалната дейност не е пречка за висшата, „духовната” идея, а е нейна здрава основа. Затова именно на тази подготвена от потомците на Йосиф основа след това идват и успешно действат потомците на Юда. Това противопоставяне между земеделци и скотовъдци личи като една непрекъсната линия в целия Стар Завет дори ако вземем омразата на Саул спрямо Давид и стигнем до разделянето на Израел на две царства, вследствие на конфликта между Северното царство (Йосиф) и Южното царство (Юда). След царя от дома на Йосиф идва цар от дома на Давид, който има за задача да придвижи духовно народа. Когато след епохата на Съдиите Израел става готов за създаване на държава, пръв национален цар става Саул от коляното на Вениамин (т.е. от дома на Йосиф) и едва после царството преминава в ръцете на династията на Давид от коляното на Юда. Тези две концепции за развитието на света в еврейската традиция се наричат – „Месия бен Йосиф” (Месия – Йосифовия син) и „Месия бен Давид” (Месия – Давидовия Син), които са еднакво необходими и след това биват съединени и олицетворени от Исус Христос – Истинският Месия, Който по време на Своето земно служение учи и показва на практика, че все пак духовното е водещо и ”както е на небето, така трябва да бъде на земята”, а не обратно.
Отсъствието на братство – причина за съществуването на двете паралелни вселени
Темата за отношенията между братята е една от централните в книгата Битие. От началото до края ние виждаме конфликти между различни братя: Каин и Авел, Исаак и Исмаил, Яков и Исав, Йосиф и неговите братя, като тези конфликти винаги са много тежки (като гражданска война). Една от важните причини за този конфликт е това, че братята претендират за едно общо наследство, състезават се за един и същи жребий и това особено се отнася за близнаците Исав и Яков. Заповедта „възлюби ближния, както себе си” на първо място касае именно близките братя. Мирът между братята е фундамента и основата за развитието на човечеството. Най-остро този проблем се повдига в книгата Битие в разказа за Йосиф, но истинското свое разрешение той получава по-нататък в Библията в историята за взаимоотношенията между Мойсей и Аарон, които решават проблема с конкуренцията, успявайки да се превърнат в допълнение един на друг.
Проблемът с първородството – причина за съществуването на двете паралелни вселени
В цялата книга Битие във всички поколения много остро стои и проблема с първородството. По идея първородният, който пръв преодолява жизнените препятствия и предава своя опит на по-малкия трябва да носи по-голяма отговорност, но на практика всичко се случва иначе и в историята на човечеството именно първородните стават източник на конфликта. Започвайки с историята за Каин и Авел по-нататък ние виждаме постоянния конфликт между първородните и по-малките деца – конфликта между Исаак и Исмаил, Яков и Исав, Йосиф и неговите братя, замяната на Манасий с Ефрем при благословението на Яков. Във всички тези случаи първородните не се справят с повереното им лидерство. Коренът на конфликта между братята (а и въобще между хората като братя) се явява стремежа към общото наследство. Процесът на делението винаги е разрушителен, а за родните братя той стои особено остро и води до раздори и дори войни. Проблемът с братството започва с вопроса: „Защо ти имаш повече от мен?” Братята делят общо наследство и тук възниква завист. А завистта е способна да разруши и семейството, и обществото, и дори държавата. Завистта е парадоксален феномен. Тя е изключително вредна, но в същото време именно тя е двигател на прогреса. Човек се стреми да получи това, което другия има, защото му завижда. Това е огромна сила и единствено от нас зависи дали ще я насочим към добро или към зло. Да се реши проблема с братството е възможно само, когато това силно чувство бъде пренасочено в конструктивно русло, отказвайки се от стремежа към равенство в полза на допълването. Не трябва да се стремим към еднаквост, не трябва да се притесняваме „защо той има, а аз не?”, а трябва да осъзнаем себе си заедно с другите като едно единно цяло и да се радваме на общите постижения. Да се разреши този конфликт може единствено, когато се научим да приемаме успехите на брата като свои собствени, да им се радваме, т.е. да се чувстваме като едно цяло с брат си. Само в случай, когато братята чувстват, че се допълват един друг, „аз те допълвам в това, което ти липсва, а ти допълваш мен” възниква истинско братство. Именно такъв позитивен първороден по отношение на по-малкия си брат успява да стане Аарон. Бог казва на Мойсей:
„Нямаш ли брат – левитът Аарон? Ето той излиза да те посрещне, и когато те види ще се зарадва сърдечно”
т.е. независимо, че той е твой по-голям брат, той се радва на твоето величие. Аарон открил пътя към разрешаването на проблема с първородството и всячески помагал на брат си като не се съревновавал с него, а разглеждал неговата дейност като тяхна съвместна работа. Аарон се явява някак „правилен първороден” и неговото духовно наследство трябва да стои в основата на решението на проблема с първородните за цялото човечество. В това се заключава величието на Аарон и именно това дава на Мойсей и Аарон възможност да изведат евреите от Египет. Те овладяли нивото на позитивното братство и поправили греха на Каин и Авел. Чувството на допълване възниква преди всичко от усещането за обща мисия. Именно това било главното в отношенията между Мойсей и Аарон и именно на тази основа може да се построи братство в народа и в човечеството като цяло. Много поколения в еврейския народ се опитвали да поправят положението на нещата, но всички те се провалили и възникнала необходимостта първородството да се отмени като статус, а ролята на първороден да се предаде на Аарон и левитите. Това е истинската „положителна” причина, благодарение, на която Аарон и неговите братя-левити трябвало да заменят първородните в служението на Бога. Духовната криза в историята със Златното теле само направило тази замяна очевидна за цялото общество и на първо място за самите първородни, които иначе не биха били готови на замяна. На Мойсей и Аарон им се отдава да решат този „вечен” конфликт и решението се състояло в това, че братята престанали да се съревновават за първородство и започнали един друг да се допълват. Именно затова Мойсей и Аарон са така успешни, защото те работели не на основата на „равенството” и „еднаквостта”, а на това че един друг се допълвали. По същия начин допълващи се са и храма на Мойсей и храма на Аарон.
КАИН И АВЕЛ – ПРЕОБРАЗ НА ДВЕТЕ ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ
Именно фактът, че още в зората на цивилизацията Каин и Авел се разделят на земеделец и скотовъдец представлява модела затова как трябва да се развива човечеството в бъдещето и затова причините относно проблема с първородството са ни разкрити още при описанието на децата на Адам. Но нека да започнем с това, че според Словото първо се родил Каин. И когато Каин се ражда Ева казва едни много важни думи: „С помощта на Господа придобих човек”. Тоест Бог дава живота, но човекът се издига до нивото на Твореца, давайки живот на друго същество. С раждането на Каин Ева придобива пълноценен статус, статуса на родител. Тоест тези думи могат да се разбират и така: „Придобих (статус на пълноценен) човек, (така сега съм до) Господа”. Каин (и въобще първородният) със самия факт на своето раждане превръща Адам и Ева в родители, извежда ги на ново стъпало и самият той по право придобива особено положение в семейството, ставайки негов център. Има разбира се и други тълкувания на думите на Ева, но това, че тя се приближава към Бога е очевидно. Те двамата с Адам стават родители, а това е съвсем друго ниво, тъй като в начало човек получава, а когато стане родител започва да дава. Това е съвсем друг статус. Той е по-близък до Бога, защото на Бога е свойствено да дава, да помага, да ражда нещо ново. Както Бог „родил” Адам и Ева по Своя образ и подобие, така после същата фраза е употребена и за третия им син Сит: „и роди син по своята прилика, по своя образ и го наименува Сит”. Затова раждането на дете специално в книгата Битие се разглежда като огромен духовен ръст и скок за човека. Положението на човек се променя и затова, когато Каин се ражда Адам и Ева се издигат значително, а в тяхното семейство главният вече става Каин, тъй като той е причината за тази нова ситуация. Той започва да казва кога да се яде, кога да се спи и т.н. Всички, които сме имали деца, знаем много добре за какво става въпрос. Затова че Адам и Ева стават родители благодарение на Каин и получават статус по-близък до Бога говори и името му, което произлиза от думата „да придобия”, „да стана”, „да се превърна в”. И естествено той чувства себе си главен, защото всичко това е случило благодарение на него. Той е центърът на семейството, той е синът. Но след това... се ражда Авел и тук изведнъж всичко се променя и става така, че сега вече Каин не е главния. Вече неведнъж съм споменавал, че онова, което Библията ни говори относно тези първи дни на човечеството представляват модели, които са валидни за нас и днес и в това е тяхната сила. Поради тази причина тези истории трябва да се изучават не като статични картини, например: Адам и Ева са лоши, защото съгрешиха, Каин е лош, защото уби брат си и дотам. Това не ни учи на нищо, а вместо него трябва да видим как всеки един от тези образи се е развивал в течение на целия си живот, да видим пътя, който той изминава, проблемите, с които се сблъсква, как ги решава и т.н., защото всичко това е отражение на нашия собствен живот днес. Та раждането на второ дете в семейството винаги е една огромна трагедия за първото дете. Това е психологическа класика, която можем да видим във всяко едно семейство днес. Раждането на второто дете измества първородния от неговата централна позиция, което в много случаи предизвиква в първото дете голяма криза. За първородния е извънредно сложно да се примири с необходимостта да дели своето особено място. Обикновено това, което родителите всъщност казват на своето първо дете в тази ситуация е следното: Знаеш ли, ние много те обичаме, но скоро ще имаме още едно дете. В тази връзка си представете ситуацията, при която мъжът идва при жена си и й казва: Знаеш ли, аз много те обичам, но скоро ще имаме още една жена!?! Разбирате какво се случва в главата на това дете, защото за него ситуацията изглежда абсолютно по същия начин. За нас това звучи като виц, но за детето това е самата действителност. Когато е единствено дете в семейството, то възприема света по следния начин: то е главното, а освен него има още мама и татко. Но да се върнем на нашата история. Изведнъж Каин осъзнава, че главният вече не е той и това е една огромна трагедия. Това е трагедията на човек, който е бил най-важният в развитието на своето семейство и изведнъж за нищо, просто ей така го изместват от тази позиция. Именно затова Каин е наречен син, а Авел е наречен брат („роди още и брат му Авел”), а не е наречен втори син. Въобще в Библията в качеството й на Божествено Слово всяка използвана дума има своето значение и тя не е поставена там случайно. Така че статусът на Каин е син, а на Авел – брат, а това са различни статуси. Различни са, защото когато е син – главният със своите родители е той, а когато е брат първо имаме един син, после друг син (неговия брат) и между тях вече съществуват различни видове отношения. Това изобщо не се е предвиждало в началото, когато е имало само един син и затова раждането на второ дете е голяма трагедия, тъй като се получава така, че първото дете бива отместено от най-високата позиция в семейството. То сега вече става брат, а не главен син. Светът вече не се върти около него и това ужасно го докосва.
Имената на Каин и Авел
Както вече казах името на Каин означава „да придобия”. Придобиването е нещо твърдо, надеждно, силно. А името на Авел произлиза от думата „хевел”, която значи „пара”, а също и „нещо горещо”, нещо ефимерно. Например в израза „Суета на суетите – всичко е суета, казва мъдрецът” е използвана именно тази дума „хевел”. Но защо Авел е наречен с това странно име? Той е сравнен с „пара”, не защото е нещо, което се разсейва и изпарява във въздуха, а защото е нещо горещо. Затова по-правилният превод на името на Авел е „горещ въздух”. От една страна той е горещ, а от друга страна е ефимерен. Ако Каин се ражда, за да даде статус на родителите си и в това е неговата функция, то Авел се ражда, за да поправи Каин. Авел е един вид учителя на Каин, той е този, който трябва да му повлияе. Тъй както „горещото” минавайки през друго нещо го променя (оформя) по определен начин, в това се крие именно и функцията на Авел. И от библейския текст виждаме, че с действията си Авел един вид казва на Каин: „Да знаеш, ти не направи правилно нещата, жертва не трябва да се принася така, а ето така”. (Защото не Авел е първия, който принася жертва, а Каин). По този начин Авел изпълнява своята функция да възпитава Каин и той прави това, но не с тези методи, с които трябва. Знаем, че във всяко семейство има конкуренция особено между момчетата и по-малкият много често гледайки какво баткото прави, се учи да избягва неговите грешки. Може би Авел беше видял отношението на Бога към жертвата на брат си, досети се къде е проблема и направи нещата по правилния начин.
Защо Бог приема приноса на Авел, а не приема приноса на Каин?
Както вече споменах от двете дейности земеделието е по-тежко и то много по-тежко. Овчарят грубо казано трябва просто да следи овцете да не се разбягат насам-натам. Той е свободен човек, има изключително много свободно време, гледа небето, общува с различни светове, не е привързан към определено място, постоянно се движи и обикаля, среща различни хора и представители на различни народи, ходи и си мисли за своите неща, гледа на света около себе си, свири на някакъв музикален инструмент и т.н. (Не случайно овчарите и по нашите земи са описвани като хора свирещи на кавал, а в Библията виждаме, че Давид е свирил на арфа). От своя страна земеделецът е наведен цял ден надолу към земята и няма време да свири на нищо... Той не вижда нищо около себе си, не познава други светове и е ограничен, тъй като земеделието е една много тежка работа. Това е човекът, който е свързан повече с материалната част на живота, с построяването на семейното огнище, с построяването на държавата и нейната защита като (Саул), а овчарят е човек на духовните неща като (Давид). Да се построи цивилизация - това е земеделие, а да бъдеш свободен художник, да гледаш към небето, да се наслаждаваш на природата, да съзерцаваш в невидимото, да пишеш псалми, това е работа за скотовъдци. Затова Авел избира за себе си скотовъдството, тъй като не иска тежката работа, която избира Каин. И така, разказът за тези двама братя започва с думите:
„И след време (в ориг. „в края на дните”) Каин принесе от земните плодове принос (жертва) на Бога”.
Нека първо да си зададем въпроса: това действие добро ли е или лошо? Това някакво придвижване напред ли е или е грешка? Разбира се, че това е постижение. А какво прави Авел?
„Така също и Авел принесе жертва от първородните на стадото си, от тлъстината му”.
Библията ни казва, че Авел принесъл правилната жертва, а Каин не особено добрата, не особено правилната. Интересно е тук да се спрем на израза в оригинала „в края на дните”. Какво означава „в края на дните”? Как да разбираме този израз записан още в началото на историята? Обикновено изразът „керце амим” („в края на дните”) означава някакъв сериозен завой в хода на историята или в хода на развитието, края на епохата. Тоест един вид в края на епохата Каин принесъл жертва на Господа. От днешния поглед на живота можем да изтълкуваме нещата така: Когато Каин най-накрая успял да обезпечи себе си, работил е много и сега знае, че има онова, което му е необходимо, устроил е живота си и всичко е организирано, сега вече може да принесе жертва и на Бога. Тоест Каин принася жертва на Бога, така да се каже в края на процеса. Такова тълкувание на текста не е лишено от логика, тъй като това явление може да се види и днес: Първото, което обикновено човек прави е да обезпечи себе си, дом, храна, живот, образование на децата си и ако накрая е останало нещо, то може да се даде и на Бога. Та по същия начин Каин в известен смисъл се отнася към Бога като към нещо допълнително. Именно затова после в закона даден на Синай Бог казва на народа си, че иска в храма Му да се принасят „първите” плодове, тъй като работата не е в количеството, а в качеството. Тоест най-доброто, първото, а не остатъците. Остатъците се дават на бедните. Ако си събрал гроздето си и са останали няколко зърна, не ги събирай, а ги остави на бедните да дойдат и да ги оберат. Ако си ожънал нивата си и по ъглите й на неудобните места за жънене са останали класове, не се връщай да ги събираш, а ги остави на бедните. Не се стреми да събереш 100%. Това много ясно е показано в книгата Рут. Първо минават работниците, събират „промишлено” урожая, а остатъците оставят на бедните, на безработните, които имат достатъчно свободно време и за тях това е достатъчно. А за тези, на които се плаща надница не е рентабилно да се връщат, да губят време за дреболии и това всъщност е един разумен начин за ефективна работа и за обезпечаване на бедните. Затова отношението на Каин към Бога прилича на отношението към бедните, а правилно е да се дава не „в края на дните”, а в началото! Не останките, а най-доброто. Именно това е по-правилното жертвоприношение. Думата „жертва” на иврит е „курбан” (така е и на арабски, а също и в българския език, където най-вероятно е останала като „турцизъм”) и произлиза от думата „каров” – „приближаване” и в тази връзка трябва да кажем, че все пак жертвата на Каин е добро нещо, позитивно, но то е недостатъчно развито. Тоест Каин по принцип не е бил лош човек и искал да направи добро, но все още не се намирал на достатъчно високо ниво на развитие. Това е, както когато някой човек повярва, дойде в църква и започне да изучава Словото. В началото го учи с грешки, но после започва да разбира по-добре нещата. Започва да се моли и в началото се моли някак неуверено, не съвсем правилно, но това няма значение. Радостното е, че въобще е решил да изучава Словото и да се моли. Ние ще му помогнем да напредне, да се развие и това е съвсем нормален подход. Тоест Каин тук е позитивен персонаж. Библията продължава като казва:
„И Бог погледна благосклонно на приноса на Авел, а на приноса на Каин не погледна така”.
Защо? Защото Бог искаше да покаже на Каин кой дар е правилният. Тоест Бог му казва: Виж и се учи, вземи пример от брат ти. Този дар е правилния, този ученик получи днес „шестицата”. И Библията казва:
„Каин се разсърди твърде много и лицето му се навъси”.
Сигурно си е казал: Какво е това нещо? Това е несправедливо, как може така!? А какво му отговаря Бог? „Защо си се разсърдил? Защо е навъсено лицето ти”? Какъв е този нервен срив? Всичко е нормално Каин, учи се. Всичко е наред, ако се учиш ще напредваш, всичко е в твоите ръце. Тоест Бог счита, че Каин е способен да направи повече, че той може да се развие. Просто тук Бог Му дава един много рязък урок, но Му казва:
„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да те завладее, но ти трябва да го владееш”.
(И моля Ви братя и сестри, не тълкувайте този текст, че едва ли не Дяволът стои зад вратата и изкушава Каин „подкокоросвайки го” да съгреши, защото тук, а и не само тук няма никакъв „дявол”). Това, което всъщност Бог иска да Му каже е нещо от рода: Виж Каин, всичко е за теб, всичко е в твоите ръце. Затова ти дадох този урок, защото ти си способен да разбереш какво се иска от теб и можеш да го направиш. Поставена ти е задача, която е по силите ти! Интересно е, че Бог не се занимава с възпитанието на Авел, а единствено с възпитанието на Каин. Това е така, защото Каин е някак по-многообещаващ, той е истинският фундамент, а не Авел. И между другото в крайна сметка от Авел не остава нищо, а от Каин остава. (Еврейската традиция счита, че жената на Ной произлиза от семейството на Каин). Тоест Каин остава в човечеството, макар основната част да е от Сит, третият син на Адам. Така че не случайно е било заложено някак си на Каин, тъй като именно той е имал потенциала да се развие и напредне.
Как реагира Каин на думите на Бога?
Той е в шок, но Бог му обяснява какъв е проблема, че му предстои тежка работа, за да може да се развие и т.н. И изведнъж в Библията се появява един много, много странен стих:
”А Каин каза това на брат си Авел”.
В оригинала обаче вътре в този стих има абзац. Абзаците обикновено служат да отделят определени откъси в текста, които са свързани идейно, като абзацът ги отделя давайки началото на нова мисъл, идея, история и т.н. Има много малко места в Библията като това тук, когато абзацът се намира вътре в изречението. Тоест правилният превод на този стих е:
„А Каин каза това на брат си....(многоточие, абзац) и когато бяха на полето Каин стана и уби брат си Авел”.
И главният въпрос сега тук е: Какво е казал Каин на брат си Авел? И тъй като Библията не ни казва какво Каин е казал на брат си, то главното, което трябва да разберем, и което Библията ни казва е, че Каин е говорил със своя брат. А какво отговаря Авел? Просто нищо! Тоест Авел отказва да разговаря с брат си и един вид го игнорира. И факта, че Библията ни казва, затова че Каин е говорил с брат си, но не ни е казано какво му е казал означава, че тук главното е самия факт на разговора. Това показва, че Каин е искал да разговаря и между другото тук той нарича Авел свой брат. А да нарече Авел брат за Каин, както вече споменах е доста сложно. Получава се така, че по-големият син тегли ралото, сее, жъне, устройва живота си, старае се, колкото може прави жертва макар и не по най-правилния начин, а по-малкият син през цялото време с поведението си „го поучава” и накрая отказва въобще да разговаря с него, т.е. издевателства над него. (Интересно е, че подобни братски отношения виждаме описани от Христос в Притчата за блудния син макар и с друг вектор). Тоест Авел се държи високомерно и не иска да го научи как се принасят правилно жертви пред Бога. И освен това думите на текста, че Каин е отишъл да разговаря с брат си означават, че той е възприел това, което Бог му е казал. „Ок, ще отида и ще се уча” и се обръща към Авел, а учителят не иска да разговаря с него. Бих искал в този момент да отбележа също, че разказът за Каин и Авел е паралелен на разказа за Исав и Яков. Думите на Ева относно нейния първи син: „С помощта на Господа придобих („канити”) човек” могат да бъдат разбрани в смисъл, че Каин всъщност е „куло кануй” („целият завършен”), както и Исав се явява „завършен”. След това „се ражда брат му”, т.е. Авел е присъединен към Каин и е „позициониран” спрямо него. Авел обаче не успява да повлияе на Каин и бива убит от него, докато Яков (това е поправения Авел) съумява да превъзпита Исав. Именно това трябва да разбираме, когато четем Библията, да виждаме динамиката на развитие на различните персонажи. Вместо обикновената стандартна картина от типа: „Ах, колко лош е Каин! Та Авел е негов брат, как можа да го убие! Разглеждайки по този начин нещата ние нищо няма да разберем от тази история, а и от всички други библейски истории. Това разбира се по никакъв начин не означава, че Каин е добър и е постъпил правилно. И затова после, когато Бог го пита къде е Авел, той не отказва да говори с Бога, а казва: „Не зная, пазач ли съм аз на брат си?”. Какво означават тези думи? Защо Каин отговаря така странно? Защото братът е отказал да постъпи братски. Той е искал да поговорят и да му помогне като на брат, а Авел е отказал. Тоест той казва на Бога: Аз не мога да държа братството сам, не мога да бъда пазач на брат си, ако той самия не иска. Ето това е смисъла на неговите думи. Тези думи обикновено се разбират съвсем неправилно, че едва ли не Каин искал да измами Бога, че не знае къде е брат му. Това е детско, инфантилно и наивно обяснение, защото това са хора, които са разговаряли с Бога директно и затова няма как Каин да каже: Ами, не знам къде отиде брат ми. Това е смешно да си го помислим дори, тъй като тук имаме съвсем друго ниво на разговор. (Между другото обичайното тълкувание, че след вкусването от забранения плод Адам и Ева „умрели духовно” също не върши работа, тъй като както те, така и децата им, както виждаме от текста продължават да общуват с Бога дори извън Едемската градина!?, но това е друга тема, на която ще се спра някой друг път).
Какво прави Бог за поправянето на Каин?
И така, какво прави Бог за поправяне на ситуацията? Ясно е, че Каин е виновен, но какво прави Бог?
”И Господ постави знак на Каин, за да не го убива никой, който го намери”.
Интересно е, че това не е знак, че Каин е лош, а знак, че той трябва да бъде защитаван. Но защо Каин счита това все пак за наказание? В какво се състои смисълът на поправянето? Смисълът се състои в това, че сега той самият трябва да стане Авел. Какъв е бил Каин? Човек, който е стоял на едно място, работел е на полето. Какъв е бил Авел? Овчар, който постоянно се е скитал. Но защо това е проблем за Каин? Защото човекът, който е свързан със земята счита, че именно това означава да си истински човек. Този, който постоянно се скита не е съвсем истински. Този, който е земеделец, неговото съзнание е толкова привързано към земята, която обработва, където живее, към „майката-земя” и счита скотовъдеца за несериозен в някакво отношение човек (лековат, неулегнал, вятърничав, перушан). Тоест той някак не си тежи на мястото, непостоянен е - днес е на едно място, утре на друго и т.н. Така че Бог един вид му казва: В началото ти се отнасяше към Авел лошо и считаше, че това е несериозна работа и уби този, който трябваше да те научи. Добре, той не се отнесе правилно към теб, но ти все пак го уби и затова сега самият ти трябва да станеш такъв. Тоест да почувстваш от собствен опит какво е да нямаш земя. Един вид сега Каин трябва сам да стане учител за себе си. И Бог му казва:
„Когато работиш земята няма вече да ти дава силата си, бежанец и скитник ще бъдеш на земята”.
(Именно в това се състои проклятието на Каин, а не че той ще отиде в ада)!? И какво казва Каин, когато Бог го изпраща да скита?
”Наказанието ми е по-тежко, отколкото мога да го понеса. Ето гониш ме днес от лицето на земята и от Твоето лице ще съм скрит, ще бъда бежанец и скитник на земята и така всеки, който ме намери ще ме убие”.
Защо всеки, който го срещне ще го убие? Защото той вече не е истински човек, загубил е вече статуса си и така, както той се е отнесъл с Авел, така сега другите ще се отнесат с него. И затова Бог го защитава, като му слага печат, за да не го убие никой, а не знак, че е проклет! Защото сега той трябва сам да се поправи.
Смисълът на поправянето на Каин?
И какво прави след това Каин? „И Каин съгради град”. Какво означават думите „построи град”? Къде Каин уби Авел? На полето. А какво прави, за да се поправи? Строи град. Полето е символ на природността. Градът е символ на цивилизацията. Животните не строят градове. Градът е чисто човешка дейност. Градът противостои на природата. За да се поправи убийството и насилието, което е станало в природата е нужна цивилизация. В наше време след Жан Жак Русо се е разпространил дълбоко неправилният подход за идеализацията на природата. Затова, че градът е глупост, а природата е друго нещо, там всичко е девствено, чисто, както Бог го е създал и т.н. Важността на екологията и защитата на околната среда се явяват много важен духовен принцип, тъй като Бог е създал човекът и природата да живеят в хармония, но както всяка друга положителна ценност, екологичната идея не трябва да бъде абсолютизирана, а трябва да бъде уравновесена и включена в общата равновесна структура от ценности. С други думи нужно е да се поддържа умерената екологична идея, положително оценяща самия факт за технологичната власт на човека над света, но едновременно с това да се настоява за защита и опазване на околната среда. Разбира се, че ние сме свързани с природата и трябва да правим всичко необходимо, за да я съхраняваме, но в крайна сметка цялата наша цивилизация, култура и живот са наследство от града, а не от полето. Истинските отношения на духовност и моралност възникват в цивилизацията, те не възникват в природата. В природата няма никакъв морал. В природата действа законът на джунглага – който е по-силен той е прав. Можеш ли да го изядеш, изяждай го. Ти си прав, тъй като можеш да го изядеш. Агнето е виновно, поради това, че вълкът иска да яде. Природата не познава никакви морални ограничения. Всичкият морал се е появил в града. Законите в цивилизацията са закони, които ограничават правото на силния. Защото ако няма закон, ще властва правото на силния. И така, Каин убива Авел изхождайки от природата (полето), а за да се поправи е нужно той да построи град (цивилизация).