Предисловие
Библията започва с буквата „Бет”. „В началото („Берешит”) Бог сътвори небесата и земята”. Още в древността еврейските мъдреци забелязали, че „Бет” втората буква в азбуката подчертава принципната двойственост на сътворения от Бога свят, а така също и двойствеността на Библията подобно на сътворението на Вселената. Тази двойственост се проявява още в самата структура на книгата Битие. Има двойственост при двата разказа за сътворението на света и човека (1 гл. в сравнение с 2 и 3 гл.), има двойственост относно началото на живота на човека (в градината и след изгонването от нея). Има двойствено начало на човечеството (от Адам до Ной) и раждането на „особения” еврейски народ (историята за Авраам, Исаак и Яков) разказани като паралел с раждането на цялото останало човечество. Но освен тази структурна двойственост съществува още и метафизична двойственост: историите от Библията възприемани на пръв поглед като обикновени разкази, в същото време представляват описание на пътя на развитие на човешката душа в света. Разказвайки, като че ли за далечни на нас хора от миналото Библията ни дава възможност да разберем самите себе си днес. Как светът около нас е двойствен и под прикритието на обикновените естествени закони на движение на земните и небесни тела, върви диалог между човека и Бога. По същия начин и Библията като паралел с Вселената също има двойствен характер. Онова, което четем в Петокнижието представлява модели, общи типове и примери за нашето изграждане като личности. Модели, по които е устроен живота на всеки един човек поотделно и обществото като цяло и в това е тяхната сила. Тези модели обясняват начина, по който светът функционира съгласно Божията воля и затова ние не трябва да четем Библията като учебник по история, физиология или биология, а всяка библейска история трябва да бъде разбирана като такава, която ни учи за смисъла на нещата. Не за физика, не за биология или космология и не затова в коя година например се е родил Каин или в коя година е умрял Авел. Именно, поради тази причина е много трудно особено историите описани в книгата Битие да бъдат възприемани буквално и всъщност не е нужно да бъдат възприемани буквално, и Библията не иска нещата да се възприемат буквално. Обикновено ние сме свикнали да възприемаме историите в Библията като статични картини в черно-бели краски (както между другото гледаме и на живота), но животът е доста по-пъстър и по-сложен, отколкото на нас ни се иска. Така че вярвам ли аз например, че е имало Каин и Авел? Разбира се, че да. Възприемам ли ги аз буквално? Разбира се, че не. Това е така, защото фактът не е задължително да бъде физически факт – той показва смисъла на нещата в живота и затова за нас е важно да разбираме именно този смисъл, а не че просто някой, някога, някак си е съществувал. В тази връзка ще цитирам думите на известният еврейски философ Маймонид, който още през 12 век казва: „Който не вярва, че написаното в Петокнижието е истина, той е атеист и неверник, а който вярва, че всичко това се е случило буквално така, е глупак.”
Шест възможни гледни точки за връзката между Библията и науката
Взаимоотношенията между религията и науката е много голяма тема, но аз ще разгледам само един от нейните аспекти, за който много хора мислят че са в остър конфликт, а именно - подхода на Библията и естествено-научните данни по отношение на възрастта на света и развитието на живота на Земята. Казано много опростено, в научните среди доминира представата, съгласно която възрастта на света е примерно 15 милиарда години, животът е възникнал от само себе си и се развива еволюционно без всякаква цел или насочване отвън, а човекът във всички негови аспекти произлиза от маймуните. От друга страна ако следваме опростеното и буквално разбиране на казаното в книгата Битие, то светът е примерно на около 6000 години, човекът не е произлязъл от маймуните, а е бил създаден от Бога (от пръстта). Тези две гледни точки изглеждат толкова кардинално различни, че дори не е ясно как да поставя въпроса за тяхното свързване. В тази връзка за последните 150 години, от момента на възникване в науката на подобно мнение са се оформили общо взето шест основни позиции или шест варианта за решение на този проблем. Възможно ли е това по принцип и ако да, то по какъв начин може да има обединяване между Библията и научната представа за света. Ясно е, че разделянето на въпроса именно на тези шест подхода е условно и в живота се срещат и други различни „промеждутъчни” гледни точки, но отделянето на шестте основни подхода ни дава общата картина, а също задава вектора за по-нататъшни размишления по отношение на религиозните и научните възгледи за света. По-долу ще се опитам да обсъдя основните положения на тези подходи.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ФАНАТИЗЪМ: „Библията е истинна, защото тя е от Бога и ако науката противоречи на Библията, значи тя просто греши.”
В рамките на този подход се твърди, че:
- Библията следва да се разбира на нивото на опростеното, буквално четене на текста, а при описанието на сътворението на света, тя говори за материята около нас, т.е. Библията говори точно за онези неща, за които говорят и физиката и естествените науки.
- Библията ни е дадена Свише и затова абсолютна истина се явява само написаното в нея на нивото на буквалното четене на текста.
- Тъй като съвременната физика и другите естествени науки явно противоречат на Библията (съгласно от т.1 и 2) следва да се счита, че учените се заблуждават и са далеч от истината, дори ако техните грешки е невъзможно да се докажат в рамките на науката. През 16–17 век този подход се формулирал така: „В Библията не е казано, че Земята се върти около слънцето, значи това не е така”. Той бил характерен за европейския конфликт между Църквата и развиващата се наука и на основание на него католическата църква преследвала и даже убивала учените. В юдаизма такава гледна точка (макар и без крайности и насилие) в предишните векове също била достатъчно много разпространена, макар и да не е всеобща. По времето, когато едни автори приемали новите революционни научни теории, други рязко ги отричали. Например еврейският равин Тобия написал през 1700 г. следното: „Не се отнасяйте сериозно към думите на Коперник, защото те са от Сатана”. Интересно е, че даже чак през 19 в. намираме религиозни мислители придържащи се не към коперниковата, а към птоломеевата астрономическа система.
В наше време подобен подход в средите на Църквата не отрича разбира се Коперник, но отрича например еволюцията на живия свят и се сблъсква челно с постоянните открития на археологията свързани със съществуването на динозаврите и т.н. В тази връзка Църквата днес е изправена пред сериозни предизвикателства и обяснения от рода: „Това е така, защото го пише в Библията” вече не работи...
НАУЧНИЯТ ФАНАТИЗЪМ: „На всички е известно, че науката е истина, а тъй като науката противоречи на Библията това показва, че Библията е невярна.”
Вторият подход се явява огледално отражение на първия. Както първия така и той изхожда от представата, че Библията и науката обсъждат едни и същи обекти и понятия, но стоят на противоположни позиции: „Тъй като на нас ни е известно, че науката е истина, а науката противоречи на Библията, то това доказва, че Библията не е правилна. Подобен примитивен атеизъм може да се намери в различните направления на мисълта в Новото време, между които позитивизма на френския философ Огюст Конт. Между позитивистите от 19 в. битувало мнението, че в бъдеще науката ще даде отговор на всички велики въпроси, на които по-рано неуспешно са се опитвали да дадат отговор философията и религията. Те считали, че в предишните времена човекът се е нуждаел от различни философски системи и религиозни представи, само защото науката е била недостатъчно развита, но когато науката напредне, тя ще разреши всички тези въпроси без всякаква помощ от страна на философията и религията. Към този подход между другото се придържал и марксизма и той нерядко се среща и днес. Важно е да се отбележи, че между тези два подхода има огледално сходство. И двата разбират библейския текст буквално и считат, че Библията и науката обсъждат едни и същи материи, а разногласията между тях свидетелстват за неотстранимо противоречие.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ИНКЛУЗИОНИЗЪМ: „Библията обяснява всичко, включително и науката и всички научни открития са вече обяснени в Библията.”
Съгласно този трети подход Библията в нейното традиционно разбиране трябва да бъде основа на нашия поглед на света (с това третият подход е близък с първия), но науката не трябва да се отрича, а напротив науката е добро нещо, но тя по своя смисъл не ни казва нищо ново и всички научни открития вече са описани в Библията. Тази гледна точка се използва широко от тези, които се опитват „да обръщат хората към вярата”, тъй като съвременното поколение вече е запознато с науката и е невъзможно тя да бъде напълно отречена, но може да се направи опит тя да бъде лишена от статута на движеща сила за човечеството. Ясно е, че най-обикновеният анализ показва неубедителността на такава гледна точка: ако в Библията можем да намерим идеята за кръглата форма на Земята, то по никакъв начин не можем да намерим множество други идеи на съвременната наука. Но на слушателите незапознати с детайлите това прави впечатление. Подръжниците на подобен подход настояващи за буквалното четене на текстовете в Библията често прилагат към тях научни данни. Например ние можем да считаме и с това не трябва да се отхвърля науката, че светът съществува няколко хиляди, а не милиарди години, че просто той е създаден „възрастен” (независимо от заложената в него „памет” – радиологическа, геологическа, палеологическа и т.н.) за изминалите милиарди години. А освен това (по отношение на възрастта на света) теорията на Дарвин за еволюцията научно не е доказана. Такъв подход по своя смисъл „вади от контекста” някои отделни научни положения игнорирайки напълно науката като система коригираща представите за света. Разбира се в дарвиновата теория за еволюцията има проблеми и тя не трябва да се счита като „доказана” или научно безупречна, но когато на основание на тези проблеми се опитваме да докажем безоснователността на еволюционния подход въобще, това означава неразбиране на самата структура на науката. Отделно ще добавя, че да си въобразяваме, че едва ли не Бог „за да ни обърка нарочно е сложил кости от динозаври в земята, макар те никога да не са съществували” означава да мислим, че Бог е едва ли не „хитро-злонамерен”, а такава представа за Него меко казано не изглежда особено достойна...
СЪГЛАСУВАНЕ: „Библията е важна и науката също е важна, но науката не може да опровергае Библията.”
Тази позиция е също религиозна и ортодоксална, но в същия момент тя се стреми да съгласува четенето на Библията със съвременните научни данни в степента, до която й се отдава това. Освен това такива хора:
- Разбират библейския разказ за сътворението на света НЕ буквално, но допускат, че дните на сътворение могат да бъдат милиони и милиарди и също считат, че наличието на еволюция не противоречи на Библията.
- Те се отнасят към науката и нейните достижения сериозно, признавайки нейната огромна роля не само за материалното, но и за духовното развитие на човечеството. Още повече в някои аспекти съвременните научни концепции могат да ни помогнат по-правилно да разберем разказите на Библията. Подръжниците на идеята за „съгласуването” не виждат в това нищо неправилно или противоречащо на ортодоксално-религиозната гледна точка.
- Но такъв подход също не е склонен да счита научните теории за истинни, по-скоро той се отнася към тях като към „текущи научни модели”, които като цяло съответстват на съвременната научна парадигма. Това означава, че науката няма никакви истински доказателства и затова тя не може да опровергае Библията.
- Плюс това се счита, че в историята за сътворението на света, Библията и науката говорят за едно и също нещо и такъв поглед ги обединява с предишните три подхода. „Съгласувателите” считат, че не трябва от различията между науката и Библията да се правят преждевременни изводи. Ако се задълбочим в днешната наука ще видим, че тя по никакъв начин не опровергава Библията, а по-скоро се съгласува с нея. Този подход в някаква степен може да съгласува Библията и данните на науката, но към него има и сериозна критика.
КРИТИЦИ НА ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ ПОДХОДА: „Нима Библията и науката говорят за един и същ предмет?”
Във всички изброени четири подхода присъства един общ принцип: всички те твърдят, че Библията и науката говорят за едно и също, и с едни и същи термини. Например в Библията е написано нещо относно сътворението на света и науката говори за възникването на света. И ако считаме, че те говорят за едно и също, използвайки еднакви понятия (небе, земя, вода, светила, растения, животни, човек), то Библията и науката обсъждат един и същи процес. И затова различията между тях или свидетестват за неправотата на единия или другия (подход 1 и 2) или те трябва да бъдат съгласувани (подход 3 и 4). Но на какво се основава тази изходна представа, че Библията и науката говорят за едно и също нещо? Това е напълно неочевидно! Историята за сътворението на света е „тайната на битието”. Но ако това е „тайната на битието” и висшите истини, то е невъзможно те да се тълкуват опирайки се на прекия смисъл, а да не говорим, че е невъзможно да ги разбираме буквално. Във връзка с това колко глави например изискват небуквално прочитане, еврейските коментатори не са единодушни. Това се отнася еднозначно към първите четири глави на Битие (включително историята за Каин и Авел), а по-нататък мненията се разделят. Детайлите относно историята за Потопа и Вавилонската кула умишлено не трябва да се разбират буквално и има различни мнения относно това следва ли да се разбира като цяло разказът буквално. В началото на 14 в. в Испания и Прованс се разгаря огромен „спор по въпросите на философията”, един от пунктовете на който бил въпроса за алегоричното тълкувание на Петокнижието. Някои равини допускали, че следва алегорично (а не буквално) да се тълкува въобще цялата книга Битие, включително историите за праотците и историята за Йосиф, и че буквалното тълкуване е възможно само от началото на историята за Изхода, а други религиозни авторитети считали, че такава гледна точка е твърде крайна и се изказвали против нея. Ще отбележа, че всички тези спорове се водели между средновековните еврейски мъдреци сто години преди научните данни още да са могли да обосноват една или друга гледна точка, т.е. споровете съвсем не били предизвикани от разногласията с науката, а се явявали вътрешна дискусия в еврейския религиозен свят и двете гледни точки (подръжниците и противниците на алегоричното тълкувание) се явявали изразители на автентичната еврейска мисъл.
Нека сега да разгледаме подходите основани на представите, че Библията и науката се занимават със съвършено различни области на познанието.
РАЗРИВЪТ: „Между Библията и науката няма връзка, защото Библията говори за духовния свят, а науката изследва структурата и функционирането на материалния свят.”
Петият подход отрича основата на четирите предишни подхода. Той счита, че въобще всички ръзсъждения за връзката между Библията и науката са неуместни, тъй като между Библията и науката по принцип няма нищо общо, няма никаква връзка. Науката се занимава с въпросите за функционирането и строежа на материалния свят, изяснява материалните причини, отговаря на въпроса „Как?”, а Библията се занимава с проблемите за смисъла на всичко съществуващо, обсъжда духовните цели, отговаря на въпроса „Защо?” и това са две съвършено различни дисциплини. Концепцията на науката се отнася към областта на материята, концепцията на Библията към областта на духа и затова въобще е безмислено те да се сравняват и всички опити да бъдат противопоставени, както и да се свържат са погрешни и няма да доведат до нищо. Например въпросът за възрастта на света е въпрос на науката, той не се отнася към областта на религията, както и въпросът: Имало ли е еволюция и как тя е протекла? Библията въобще не обсъжда това, разказът за сътворението на света не се занимава с историята на създаването и развитието на материалната вселена, макар и да използва подобна терминология (небе, земя, вода, светила, растения, животни, човек), а ни говори за съвсем друго. Към този подход се придържат достатъчно много съвременни религиозни хора особено тези, които реално се занимават с научни изследвания. Ще отбележа, че в областта на съгласуване на религиозния и материалния подход откриваме известно различие между позицията на учените, реално ангажирани с наука и тези, които макар да имат съвремемнно научно образование, в действителност не се занимават с наука, а гравитират само около нея. За хората в общокултурен план взаимоотношенията между науката и религията са важни единствено в качеството си на елемент на светогледа и те често се придържат към четвъртата (или третата) от описаните по-горе позиции. Но тези, които сами провеждат научни изследвания, седят в лабораториите и извеждат научни концепции е важно да определят своята позиция на това поле ежедневно, тъй като това влияе на тяхната научна работа. Такива хора нерядко подчертават, че ако отчитат съгласуване или несъгласуване на техните научни хипотези с Библията, то те ще бъдат лоши учени. Ученият трябва да се занимава с наука без въобще да отчита това, че по отношение на разглеждания проблем Библията говори, т.е. това трябва да бъде отделен въпрос. Един вид: „Като учен аз се занимавам с наука, като християнин аз вярвам в Библията, но това са две отделни области на моя живот” (както например ученият може да бъде или не добър съпруг, но при всички случаи тази област на живота няма връзка с неговата научна работа). Такъв подход изглежда достатъчно естествен, но в него има и съществени проблеми. За разлика например от „пространството на науката” и „пространството на семейството”, които действително не се пресичат и не навлизат едно друго в чуждата територия, пространството на религията и науката имат съвсем немалка обща територия. Например днес ние пишем: „Еди коя си година”. Какъв смисъл имат подобни неща, ако ние не вярваме, че това действително е така? Отговорът може да се състои в това, че в такива случаи ние свързваме това не с областта на физиката, а с областта на морала. (Според еврейската традиция например от гледна точка на морала светът е на 5783 г. и затова те днес казват: „5783 г. от сътворението на света”). Същото трябва да се каже по отношение на сътворението на човека от пръстта – то също се отнася към областта на морала, а не на физиката. Има се предвид, че в човека има природно начало и то в Библията се нарича „от пръстта на земята”, което е резултат от еволюцията (дори да е и от еволюцията според Дарвин). И в това понятие влиза не само неговата биологична същност, но и съзнанието, езикът, социалното устройство и дори е възможно и естетическото чувство и основата за творческото начало. Но освен това в човека има още и допълнително морално измерение, което се нарича „жива душа” и то е дошло в човека от Бога (а не е възникнало в резултат от еволюцията). И именно тази морална добавка в човека за евреите например е на 5783 г. По принцип въпросът за биологичния произход на човешкото тяло не е засегнат в Библията, тъй като не е важен за религията. По такъв начин в Библията и в научния дискурс „годините на човечеството” имат съвършено различен смисъл и напълно нерелевантен ще е опитът да се опитваме, както да ги съгласуваме, така и да ги противопоставяме един на друг. Въобще и в нашия обичаен живот често се случва една и съща дума или термин в различни контексти да означава съвършено различни неща. Така например ако едно момче иска да отиде на кино, на филм, на който не пускат деца до определена възраст и го питат на входа: „На колко си години?”, се има предвид неговата биологична възраст. Но в друга ситуация, когато например това същото дете се държи лошо и го попитат: „На колко си години?”, същият този въпрос, но в друг контекст и с друга интонация може да означава съвсем друго: „Не на колко биологични години си?”, а „Как може да се държиш така като малко дете!?” Не говоря въобще, че във всеки език съществуват идиоми. Например астроном в обикновен разговор може да каже: „Слънцето скоро ще седне, ще се скрие”, макар че всеки, който не е астроном знае, че слънцето никъде не сяда. Или пък ако астрономът каже на своя син: „Скъпо дете, време ти е да лягаш, виж слънцето вече е легнало да спи”, това би прозвучало глупаво?! Но така, както думите на астронома в ненаучен контекст са лишени от научен смисъл и служат за съвсем друга цел, така и думите на Библията в книгата Битие не предполагат научно тълкувание, а носят съвършено друга идея. В описания подход на обсъждания от нас проблем има твърде много „правилно, здраво”, но все пак присъства и известно затруднение: този подход, както ни е представен е недостатъчно монотеистичен. Той предполага разделение на света на област на духа, където властва Библията и област на материята, където властва науката. Но християнството е монотеистична религия, съгласно която този същия Бог, който е дал Библията, Той е сътворил и света, и Той се проявява също и в науката изследваща този свят. Странно ще е да се откажем от предположението за някакъв общ замисъл или съдържание обединяващо тези две области. И науката и Библията са създание и откровение на Бога, различни канали, чрез които Той говори с нас. И затова не трябва да се изключва наличието на определена връзка между Библията и науката, противоречаща на този разделящ ги подход.
СЪЗВУЧИЕ: „Науката и религията се занимават с различни области, но влияят един на друг чрез интелектуалната атмосфера на обществото и в това именно е Божественият замисъл.”
Сега ще преминем към шестия вариант за разглеждане на проблема. От една страна отсъства пряка връзка между науката и обикновеното (буквално) четене на Библията, на което съответства петия подход. От друга страна между религията и научните възгледи на епохата има много дълбока връзка, но тази връзка не е на нивото на съгласуването на текстовете. От предметна и фактологична гледна точка няма никакъв смисъл да се сравняват думите на Библията с науката, защото те говорят за различни неща. Но както „разбирането на света на основата на Библията”, така и „разбирането на света на основата на науката” не са статични картинки, а динамични процеси. И тези процеси протичат някак паралелно образувайки връзка между Библията и науката. С други думи има Божествен замисъл съединяващ развитието на науката и откровението на Бога. Има Божествено провидение в това, което засяга развитието на науката и историята и нейното влияние върху духовните представи на човечеството. Не случайно в едно поколение доминира една научна теория, а в друг век тя се сменя от друга и тази динамика на научните представи има духовна ценност! Това е част от Божия замисъл, част от процеса на разкриване и познание на Бога от страна на неговото творение. Бог иска човек да Го разбира и често това разбиране се достига благодарение на развитието на науката. По този начин позицията съдържаща разделение на „моралната истина на Библията” и „материалната истина на науката” се различават силно от простата дихотомия, от разделението на цялото познание на научна и религиозна област. Дихотомия няма, защото има взаимно влияние и то се явява част от Божествения план. Променяйки нашите представи за света науката изменя и нашите духовни представи и влияе съответно на формата, която разбирането на Библията придобива в нашия свят.
Интеграция в религията на еволюционния подход
И така, безмислено е да се опитваме да съпоставяме пряко научната картина за света с описанието за сътворението на света в Библията. Плюс това религията и науката (и в още по-широк смисъл светската култура) всичките са свързани с общи духовни схеми на мислене. В историята на религията и културата можем да намерим множество примери за такова влияние във всички епохи. Например концепцията на еврейския философ Саади Гаон с общо-философските схеми на ранно-средновековния ислям, връзката на подхода на Маймонид по отношение на организацията на системата на заповедите с аристотеловата система за организацията на нашите знания за света, връзката на динамичната схема на кабала при Аризал с прехода на европейската цивилизация към динамичната картина за света на Новото време вместо статичната картина на Средновековието, връзката между развитието на хасидизма и общоевропейското повишаване на вниманието към психологическия индивидуален свят на човека в края на 18 в. и много други подобни процеси. В тази връзка трябва да се отбележи, че цялата съвременна наука е основана на еволюционна схема на мислене и паралелно с това в съвременното религиозно съзнание „еволюционната схема” все повече се проявява и заема своето място. Религиозно-еволюционната схема на мислене се различава достатъчно силно от „класическата” и досега привична за религиозно-моменталната схема. Учението за еволюцията получила широка известност благодарение на естествено-научните изследвания, направили велика промяна и сред другите области на мисълта. За напредналите в богопознанието, както в юдаизма така и в средите на християнството, които от древността размишлявали за стъпаловидното развитие на духовните светове, не им се струва толкова чужда и странна мисълта да приложат тези знания също и към развитието на материалния свят. Затова че развитието на материалния свят е подобно на развитието на духовните светове - постепенно, стъпаловидно и последователно, без прекъсвания и скокове. За тях идеята за еволюционното развитие на живота на Земята е нещо познато и се разбира почти от само себе си, но болшинството трудно възприема тази цялостна и всеобхватна идея. Но защо тази идея е толкова трудна за много религиозни хора? Трудността не е в това, че те не могат да свържат идеята за еволюционното развитие със стиховете от Библията, всъщност това е много лесно да се направи и не е в него причината за неразбирането на еволюцията от много кръгове. Нали на всички е известно, че притчите и намеците преобладават в Словото и съответстващите им текстове не следва да се разбират в техния обикновен смисъл. Действително единствено непривичното мислене пречи да се съединят еволюционния подход с религиозните представи. Много хора са свикнали да основават своята богобоязън на представата, че Бог действа като вълшебник с продълговата шапка, Който пеейки и танцувайки твори света с махването на Своята вълшебна пръчица!? Идеята за „едновременното, моменталното сътворение” освобождават от необходимостта за религиозен анализ на реалните и културните процеси, критичното преосмисляне на религиозните представи. За да може тези неща да бъдат усвоени от хората трябва да има духовно развитие. Разликата между това основават ли се богобоязънта и религиозността на еволюционния поглед на света или на „моменталния подход” за възникването на света е много съществена. При еволюционния подход естествения ход на нещата се възприемат като действие на Бога и Божествен се явява целия исторически процес, а не само чудесата. От гледна точка на „моменталния подход” обратно има проблем, както за възприемане на „Бога проявяващ се в съвременната история”, така и идеята за еволюцията. В съвременната наука съществува такова нещо като търсене на поле за обща теория: учените се опитват да намерят общо поле за всичко съществуващо, най-вече в областта на физиката. В християнството е декларирана обща основа за всичко съществуващо изразена в догмата за Единия Бог Троица. Виждането на света в неговото единство като диалог между Бога и човека е духовната основа установена от пророците на Израел и материализирана чрез боговъплащението на Божия Единороден Син, но тя не е имала до този момент някакво физическо и или естествено-научно изражение, но аз мисля, че науката се движи в тази посока. Пророчеството ни носи своето знание за света отгоре-надолу, от Бог към нас. А науката обратно, движи се отдолу-нагоре, но в края на краищата те ще стигнат до същия извод, до общ синтез, до единство на всичко. Науката допълва пророчеството водейки от своя страна към познаване на Този, по чиито Слова света е бил сътворен. Така както научните изследвания все по-дълбоко проникват в тайните на първоначалния хаос предшестващ окончателното сътворение на световете, те откриват пред нас все по-тънки подробности за природните закони, които по удивителен начин съответстват на създаването на нашия свят и по този начин тайната на Творението става все по-открита и достъпна за широко обсъждане. И като резултат от това, че светът се обучава към достигане на тайната на материалното творение, възниква насрещната идея за постигане на тайната на духовното творение. Тези идеи влизат в съприкосновение с реалността, смесват се с нея и я оплодотворяват. И Божествените истини, които винаги са били познати на древните мъдреци, постепенно навлизат в общественото съзнание. И затова поради научното развитие, което приучава умовете към по-дълбок и широк поглед на реалността, днес даже вече и на обикновения човек е невъзможно да се обясни елементарната основа на вярата, без да се прибегне до изясняване смисъла на висшите тайни – тези, върху които е построена Вселената.