Новият етап на духовна революция се състои в необходимостта от нов коментар на библейските текстове. Тъй като цялата западна цивилизация стои на библейски фундамент от това как тълкуваме свещените текстове, зависи как гледаме на света. Именно затова и всяко поколение се нуждае от нов коментар на Библията. Разбира се класическите коментари, които имаме не могат и не трябва да изчезнат, и трябва да останат на своето място, но колкото по-стар във времето е един коментар, толкова той става по-неинтересен, освен за специалистите. На този, който изучава в дълбочина еврейската и християнска традиции всички стари класически коментари и схеми му допадат, но тези коментари е невъзможно да бъдат разбрани от обикновения, нормалния, културния човек и то, не защото са толкова сложни, а защото не са му интересни. Защото неговите въпроси днес не са онези въпроси, които съответстват на хората от епохата, в която тези коментари са написани. Но на съвременният човек, който още не е навлязъл във вярата и гледа отвън му е необходим нов коментар, тъй като за него предишните концепции са твърде скучни. И затова в християнството днес сме свидетели на ситуация, при която има въпроси, които идват отвън, а няма отговори. „Светският” човек идва със своите търсения и пита: „Вие християните четящи и изучаващи Библията ще ми отговорите ли на тези въпроси? За класическия подход тези външни въпроси не са толкова важни, тъй като съгласно него главно е как ние изучаваме нещата отвътре, но модернистичният подход, от който Църквата се нуждае днес казва съвсем друго. В тази връзка искам да цитирам една забележителна мисъл на известният еврейски равин от 20 век Авраам Исак Кук (1), който казва: „Бог е създал света, а не религията”. Тоест не религията, а светът се явява източник на Божественост. Защото когато Библията описва сътворението, Бог първо сътворява света и вече в този свят се появяват библейските текстове и различните други религиозни неща, които са необходими на човека, за да се справя той правилно с живота в този свят. Тоест въпросът от страна на света е първичен и фундаментален, и тъй като светът се явява Божествен, по тази причина и развитието на света също е Божествено и показва, че въпросите от страна на света са въпроси от страна на Божествеността. Това е един много важен елемент, който често напълно се пропуска. Много често можем да видим как разглеждането на духовността се базира само на библейските текстове и поставяйки своите въпроси човек гледа единствено в текста и назад в своята традиция, а всъщност това е неправилно. Защото текстът и традицията са само част от Божествеността, която е дошла до нас, а останалата част са въпросите идващи от обкръжаващия ни свят, от развитието на съзнанието, на представата ни и всичко това съвсем не е по-малко Божествено, отколкото традицията от миналото. И затова въпросите възникващи от този свят, т.е. въпросите за модернизацията и всички нови проблеми не са периферни, а са също толкова Божествени, колкото и развитието на самата традиция. Това е фундаментално принципен въпрос, който се отразява на абсолютно всичко, на цялото разбиране на християнството и на всички религиозни дискусии. Да, източник на духовност се явява, както традицията, така и обкръжаващият ни свят и именно по това се различават ревностните „пазители” на традицията от тези, които мислят модерно и са в крак с времето. Представителите на първата група казват: „Ние имаме Божествен източник и той се намира в нашата традиция и затова концепциите, които я фиксират се явяват източника на нашето разбиране за Бога, наши религиозни мисли и философия”. А другият подход казва: „Нищо подобно. Разбира се нашите текстове и традиция се явяват един от източниците на Божествеността, но вторият източник на Божественост е това, което идва отвън, защото светът е също толкова Божествен, колкото и Библията. Вярно е, че Бог е дал Библията, но също Бог е създал и света и затова въпросите идващи от света съдържат не по-малка Божественост, отколкото разбиранията предавани чрез традицията. И тук съвсем логично възниква въпросът: „Кой определя кое е правилно от това, което идва от света? Вътре в традицията ние общо взето знаем кое е правилно, но кой знае кое е правилно от това, което идва отвън? В тази връзка нека първо си отговорим на въпроса: Кой е определял в след библейските времена кое е правилно и кое не? Това в еврейската традиция са мъдреците и равините, а в християнството ранните църковни отци. Често обаче това, което те са постановявали впоследствие се е променяло, докато чрез различни дискусии (в християнството по време на различните църковните събори) не е бил избистрен напълно църковния канон, символът на вярата и т.н. Затова днес също е много важно да си отговорим на въпроса: Кой определя дали нещата са били правилно постановени? Всички ние ясно виждаме, че съществува несъответствие между Църквата и света и тази празнина трябва да бъде запълнена, за да може да има връзка между църковната традиция и модерният непрестанно развиващ и променящ се свят. В хода на историята са правени редица опити за реформи, но всички те са били реформи вътре в самата Църква. Появявали са се реформисти, които са считали, че в това състояние Църквата не изглежда правилно, че нейната духовност не съответства на живота на хората и затова са вземали само нещо от предишното и са добавяли нови неща. Те са мислели, че като се махне това, което според тях пречи на духовното развитие на човека, по този начин Църквата вече ще изглежда правилно. Това е реформисткия подход. А модернистичният подход казва: Не, това е неправилно. Наистина видно е, че нещо не е, както трябва, и че Църквата не съответства на потребностите на човека, но ние ще модернизираме нещата по следния начин: Първата класическа част ще я оставим на мястото й, а около нея ще достроим много допълнителни етажи и така този духовен дом ще съответства прекрасно на обкръжаващият свят. И тук логично идва следващият въпрос: Откъде сме сигурни, че достроеното е правилно? Пункт 1: Не премахваме нищо от предишното. Пункт 2: Дострояваме така, както разбираме и считаме, че е правилно, а реално дали всичко добавено и достроено е правилно, това ще кажат следващите поколения. Пункт 3: Църковното общество от следващото поколение ще реши кое е правилно и кое не. Ако следващото поколение го приеме, значи то е правилно. Ако следващото поколение го отхвърли, значи то е неправилно. И се получава следното: Първият критерий е това, че не премахваме нищо от старото, вторият критерий е, че добавяме, каквото можем, за да подобрим нещата, а третият критерий е това, че бъдещите поколения ще решат дали то е правилно или не.
За да има влияние в света днес Църквата като цяло се нуждае от нов вид революция, която революция е призвана да промени целият религиозен подход и днес тази революция е още в самото си начало, тя току-що започва. Всяка революция от своя страна трябва обезателно да предизвиква реакция против себе си и по това тя се различава от еволюцията. При еволюцията промените се случват толкова бавно, че никой не ги забелязва и на всички им се струва, че нещата винаги са си били такива. Но ако промените се забелязват и предизвикват ответна реакция и противодействие, това е революция. Най-доброто доказателство дали една нова концепция е истинна, е като се провери нейната универсалност. В тази връзка ще се опитам да направя паралел между еврейската и християнската традиции като ги разгледам през призмата на този нов кабалистичен подход.
Писмена, Устна и Скрита Тора
Както повечето любознателни християни знаят, еврейската традиция се състои от две основни части – Писмена и Устна Тора. Писмената Тора се състои от текста на Петокнижието на Мойсей, книгите на Пророците и Писанията от 13 до 5 век преди Христа, които са събрани в еврейската Библия (Танах), а Устната Тора са Преданията - устната традиция на еврейските мъдреци от 1 до 7 век след Христа, която е фиксирана в различни Мидраши, в Мишна и в Талмуда. Тези два комплекса текстове – от библейската и от талмудистката епоха се явяват двете основополагащи текстови основи на юдаизма. Но има и една по-малко позната трета клонка от традицията наречена Скрита Тора (Кабала). Каква обаче е връзката между тези три различни страни на еврейската традиция? Този въпрос освен, че е нетривиален е от изключителна важност и затова в следващите редове ще се спра по-подробно на него като се опитам да осветля тази идея и в нейната християнска перспектива.
Пет линии на предаване на Учението
За описание на тези пет линии за предаване на монотеистичното учение в юдаизма се използва най-вече текста от Изход 24:12, където се казва:
„Тогава Господ каза на Мойсей: Ела горе при Мене на планината и стой там и ще ти дам каменните плочи, закона (Тората) и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш”.
В този стих тези пет линии са откроени ясно по следния начин:
(1) „Каменните плочи” – Десетте заповеди
(2) „Тората” – Петокнижието
(3) „Заповедите” – Мишна
(4) „които Съм написал” – Пророците
(5) „за да ги поучаваш” – Талмуда.
От споменатите тук пет части на традицията, три от тях – Каменните плочи, Петокнижието, Пророците и Писанията се отнасят към Писмената Тора, а две – Мишна и Талмудът към Устната Тора като ясната граница между тях е очевидна. Важно е също да се отбележи, че Каменните плочи са поставени като отделен пункт за предаване на Божественото учение към човечеството и затова неслучайно Десетте заповеди са приети в целия свят като имащи особен статут. Когато казваме, че всичките пет части от Учението са били дадени на Синай, естествено това не трябва да се разбира буквално в смисъл, че са дадени в готов вид на Мойсей. Всъщност тогава евреите получават пет различни канала за развитие на монотеистичното учение в света, нещо като пет „входа” подобно на медицинските абокати, които се поставят на човека, за да може след това да му бъдат вливани лекарства, той да бъде включен към монитор и т.н., макар това да не е все още самото лечение, а само подготовката за него.
Позволих си да направя този кратък анонс относно частите на еврейската традиция, защото искам да си ги припомним и видим отчетливо, тъй като на тази основа ще базирам моите разсъждения по-долу като се опитам да разкрия Новозаветния Канон в една непозната до този момент светлина, а именно като огледално отражение на еврейската Библия по отношение на неговата структура.
Разделение на „Писмена Тора” и на „Устна Тора”
Както споменах по-горе приведените пет линии за предаване на еврейското учение се делят на две групи – Писмена и Устна Тора. Основа на Писмената Тора се явява Петокнижието, а Устната Тора намира своето отражение преди всичко в Мишна, разясняваща детайлите относно спазването на заповедите. Именно защото в Устната Тора също се съдържа определена степен на Божественост, далеч не всички детайли на законите са прописани в Петокнижието, защото някои от тях са могли да бъдат предавани и по линия на Устната Тора. Тук е моментът да започна с моя анализ относно връзката между структурата на Еврейската Библия (Стария Завет) и Новия Завет като се опитам да покажа, че Християнският канон също съдържа в себе си трите основни елементи по подобие на юдаизма - Писмена, Устна и Скрита Тора. В тази връзка според мен трите части, на които Новия Завет е разделен по подобие на еврейската Библия са следните: Писмената Тора – това са трите синоптични Евангелия и книгата Деяния на апостолите, Устната Тора – това са 21-те апостолски послания, а Скритата Тора (Кабала) – това е Евангелието и Откровението на Йоан.
Писмената Тора е гласът от небето, а Устната Тора е неговия синтез с мнението на народа
Във връзка с това пред нас възниква въпросът защо въобще са били написани Писмената Тора и съответно трите синоптични Евангелия и книгата Деяния на апостолите? Едно е ясно, не за да се извлекат от тях законодателни решения. Писмената Тора е невъзможно да бъде разглеждана като списък от закони, защото в нея те не са подредени и систематизирани. Законите по определена тема не само са разпръснати по целия текст, но често тяхната различна формулировка си противоречи една на друга и по този начин чрез Писмената Тора не може да бъде разбран нито един закон. По такъв начин става очевидно, че тя не е написана, за да научи човека как да спазва Божиите заповеди. Но защо тогава е нужна Писмената Тора? Защо са нужни Евангелията? И защо въобще е нужна такава структура, състояща се от два Божествени канала? Писмената Тора е била записана от Мойсей с думите на Бога и под Негова диктовка. Съответно този принцип се вижда ясно и в Евангелията по отношение на Бог Син – Господ Исус Христос, където четиримата евангелисти запечатват думите и делата на Христос рисувайки по свой начин картината на живота и образа на Спасителя, като по примера на Мойсей свеждат Господната воля до народа Божий пречупвайки я през своята човешка призма. Най-ясно и в пряк текст това е разкрито от Йоан, който казва:
„Това, което е било отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас), каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос”
От своя страна източникът на Устната Тора е друг: Мойсей говорил, а евреите слушали и затова за разлика от Писмената в създаването на Устната Тора се усеща сътрудничеството между народа и Бога. Както споменах по-горе „Устната Тора” на Новия Завет се явяват апостолските послания, в които те разясняват Божиите принципи свързани с живота на Църквата, които са валидни и до днес. Това сътрудничество ясно личи в думите на ап. Павел:
„Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох...”
„Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост...”
По този начин апостолите по примера на Мойсей стават проводници на Божията воля, като едновременно с това оставят своя отпечатък в предаването на посланието съобразно своя интелект, душевност и поглед на света.
Да, ние възприемаме Писмената Тора и Евангелията чрез най-висшия и всеобхватен канал на нашата душа. Чрез него чувстваме близостта на великолепното сияние даващо живот на цялото творение, защото думите на Бога са запечатани в творението. Има нещо универсално и космическо в Писмената Тора и Евангелията и не случайно Тората започва с Божественото сътворение на света: „В началото Бог сътвори небето и земята”. Интересно е, че и тримата евангелисти-евреи (тъй като Лука е грък и при него тази идея липсва) започват своите евангелия също с идеята за началото:
Матей започва с думите: „Родословието на Исус Христос...”, което се явява един вид „земното начало” на Христос.
От своя страна Марк започва с думите: „Начало на благовестието на Исуса Христа...”
А Йоан буквално преповтаря текста за сътворението от Битие 1 глава с думите: „В началото бе Словото...”
Източникът на Устната Тора се съдържа в „думите на Бога”, но без пряка връзка с Писмената Тора.
„Заповедта” в юдаизма олицетворява това, което евреинът трябва да прави, как трябва да постъпва в своя реален живот съобразно заобикалящата го действителност. В Новия Завет апостолските послания имат същата функция, както Талмудът в еврейската традиция, а именно да разясняват, поучават и наставляват Църквата в нейния всекидневен практичен живот свързан с историческия момент и специфичните условия, в които тя се намира. И в двете традиции тази линия от учението не е тъждествена с Писмената Тора, а върви ръка за ръка с нея, римувайки се и преплитайки се с нея.
Различия в характера на Писмената и Устната Тора
Относно различията в характера на Писмената и Устната Тора можем да кажем, че записаното в Писмената Тора и Евангелията е призвано да ни предаде общите принципи и базовите ценности. Те предават идеалите, към чието въплащение ние трябва да се стремим, независимо от това, че далеч не винаги те ще се реализират в живота ни. Това в пълна степен се отнася за Евангелията и книгата Деяния на апостолите. От своя страна Устната Тора се занимава с практическия живот и свързаните с него заповеди, което е в пълен синхрон със съдържанието на всички апостолски послания. Устната Тора в еврейската традиция започва с думите „Кога четат „Шма” вечер?”, което е в пълен унисон с началото на апостолските послания, където първото послание - това на Яков започва с думите: „Яков, слуга на Бога...”. Тоест Устната Тора и Посланията започват с човека, с мен и разликата е огромна.
Благодарение на Писмената Тора ние се издигаме над съзнанието и разума, усещайки как Божият Дух витае над нас, достигайки ни и не достигайки ни. (т.е. Той е и трансцедентен и иманентен едновременно). Носи се над нашия живот, озарява го със своята сияеща, искряща, проникваща навред светлина като я „изпраща до края на земята” (Йов 37:3). Тази великолепна светлина е породена не от нас, не от духа на народа Божий, а от Божия Дух сътворил всичко видимо и невидимо. Това е учението на живота – основата на всички светове. А в Устната Тора настройката е друга: ние се спускаме на земята, в живота и възприемаме висшата светлина вече чрез друг канал на душата – канала на приближаване към практическия живот, живота на действията. Законът е непременно и неразривно свързан с ежедневния живот и рутина, затова източник на заповедите, повеленията и заръките се явява именно Устната, а не Писмената Тора. В Устната Тора ние чувстваме, че формата, в която тя е облечена е създадена от духа на еврейския народ и на Ранната Църква, от техния уникален характер свързан със светлината на Божието Слово, така както пламъкът е свързан с горящите въглени. Формата на Писмената Тора е дадена от небето, а формата на Устната Тора е създадена от сътрудничеството между човека и Бога и духът на народът на Израел и на ранните християни е взел пълноценно участие в нейното формиране.
Божият народ влияе дори на прекия текст на Писмената Тора
Относно Устната Тора еврейският народ и съответно Ранната Църква са едни от авторите на нейното формиране. Устната Тора изначално е устроена така, че да е в съгласие с текущия живот, а Писмената Тора се дава директно от небето, но и тя зависи от състоянието, както на еврейския народ така и на първите последователи на Христос. Тяхното влияние върху съдържанието на Писмената Тора се проявява в три аспекта: На първо място, получаването на Писмената Тора зависи от хората, на които е дадена – тяхната менталност и базови възгледи за живота, които в някаква степен определят формата на нейното излагане. На второ място събитията случили се с народа и неговите действия са оставили отпечатък в Писмената Тора. В Стария Завет описанието за извършеното от Авраам, Исаак, Яков, Мойсей, излизането от Египет и т.н., както и животът на Исус Христос и Неговите апостоли са запечатани в Писанията. На трето място именно Устната Тора определя разбирането на текста на Писмената Тора - смисълът на думите, изреченията приложени към един или друг закон и правило и много други детайли, т.е. Устната Тора влияе съществено на смисъла влаган от нас при нейното четене. Евангелията и книгата Деяния на апостолите съдържат най-вече думите на Бог Син, докато в същото време Посланията се явяват изцяло синтез между Божествените думи и гласа на Ранната църква. В Устната Тора еврейският народ и ранните християни от своя страна се явяват много важен фактор влияещ на нейното формиране, на оформянето на нейните закони и детайли, тъй като в крайна сметка закон или правило ще стане това, което бъде прието от народа. Самата същност на Устната Тора е Тора израстваща от земята, а не дадена от небето. Единствено обаче съединяването на тези две линии придава уникална форма на Божественото учение, според което може да се живее и цялото човечество може да се придвижи към Божествената светлина.
Непълноценността на юдаизма и християнството без Скритата Тора (Кабала)
Както споменах по-горе книгите от канона на Новия Завет, които според мен символизират Скритата Тора или Християнската Кабала са - "Евангелието" и „Откровението" на Йоан. Много често можем да срещнем гледна точка, съгласно която юдаизмът - това са Писмената и Устната Тора, а Скритата Тора (Кабала) е някаква немного съществена добавка към тях, която по никакъв начин не може да се счита за равноправна и важна част от юдаизма. Един вид, че зданието на еврейската религия са само Писмената и Устната Тора, а Кабала е просто едно украшение към това здание. Еврейският равин Аврам Исак Кук обаче твърди, че такова разбиране е напълно невярно и всъщност Кабала се явява една от трите клонки на Учението без всяка, от която то е непълноценно. Главната непълноценност на юдаизма без Кабала се състои в това, че тези еврейски групи, които основават своя живот само на Откритата Тора (Писмената и Устната) се примиряват духовно със състоянието на света в настоящия момент и престават да се стремят към активно поправяне на света. Именно на Кабала е основана енергията за стремежа към бъдещето, към месианския процес, но ако в обществото изучаването на Кабала се прекрати, тази енергия пропада. Това важи в пълна степен и с идеята съдържаща се в Евангелието и Откровението на Йоан (между другото без Евангелието на Йоан нямаше например да знаем, че Бог е Троица!). Никой отделен човек не е задължен да изучава Кабала, тъй като това е твърде сложна тема и психологически не приляга на всеки, но е много важно в обществото да има такива хора, които да я изучават, за да може чрез тях основните нейни идеи и разбирането на нейната важност да се разпространяват върху всички. Без нея юдаизмът се изтощава, губи своята енергия и стремеж към бъдещето превръщайки се в обикновено следване на законите, „защото така е предписано” или „защото така трябва” (в християнството). Абсолютно същото важи и за християнството в 21 век. Кабала придава смисъл на целия месиански процес и без нея този смисъл не може да бъде пълен. Разбира се месианският процес фигурира в Танаха, в Талмуда, в Халаха и т.н., а също и в трите синоптични Евангелия и апостолските послания, така че дори изучаващия само Откритата Тора знае за него. Но има съществена разлика между „обикновеното знание, затова че в края на краищата Месия ще дойде” и чувството за развитие на месианския процес като реална необходимост, като процес, в който всеки от нас трябва да участва чрез своя живот и именно Кабала дава такова чувство.
По друг начин можем да разберем връзката между трите клонки на еврейската традиция с помощта на следната аналогия: Писмената Тора може да се счита като фундамента на юдаизма, Устната Тора като стените, а Скритата Тора (Кабала) като покрива на юдаизма. И трите части на зданието са необходими като всяка една от тях заема своето особено място. На фундамента можеш да се основаваш, зад стените можеш да живееш, но без покрив ще бъде неуютно. Фундаментът съществува сам по себе си дори без стени и покрив и затова западната цивилизация успява да построи своя духовен живот на библейска основа, т.е. на Писмената Тора пренебрегвайки в същия момент другите елементи на еврейската традиция. Стените от своя страна са по-зависими: ако бъдат поставени без фундамент те ще стоят, но неустойчиво и нестабилно. Такъв е бил до голяма степен юдаизмът в диаспора в течение на много векове. Тъй като наоколо обстановката била враждебна, той се придържал към това да принуждава евреите да се държат заедно. Но когато тази враждебност и принуда изчезнали започнал масов процес на напускане на юдаизма и асимилация на еврейската общност. (Същият процес може ясно да се види днес и в християнството особено в страни като нашата, където Църквата дълги години бе „в изгнание” по отношение на обществения живот, поради комунистическия гнет, на който бе подложена. Принудена да се държи единна и готова на всичко, за да оцелее в този труден период, след първоначалната еуфория породена от настъпилите демократични промени, станахме свидетели на постепенно охладняване и напускане на нейните редици от страна на нейните членове). От друга страна ако покривът е отделен от фундамента и стените, той ще бъде напълно ефимерен (т.е. това ще бъде само представа за покрив, но не и той самия). И разбира се, ако основата и стените не са достатъчно стабилно изградени е невъзможно да се излезе на покрива, което показва, че и трите части на зданието са съвършено необходими. Скритата Тора (Кабала) е мистично учение и се явява такава неотделима част от юдаизма, както и „откритата част на еврейската традиция” представена от Писмената и Устната Тора. Затова и християнския канон завършва именно с книгата „Откровение на Йоан”, а с това завършва и цялата Библия.
Защо „Скритата Тора” (Кабала) се явява мистичната част на юдаизма, а Евангелието и Откровението на Йоан са нейния мистичен новозаветен преобраз?
Името на тази част от традицията - „Торат ха-Сод”, („Скритата Тора”) е свързано с няколко особености:
Първо: Никой не крие Кабала, а по-точно самата тя скрива себе си. Нейното изучаване изисква от човека съществена подготовка и този, който не е достигнал необходимото интелектуално, емоционално и нравствено ниво няма да може да я разбере или ще я разбере неправилно. Нейните понятия често са неясни и не се поддават на формално определение, тя някак сама се скрива от неподготвения ученик. В тази връзка самото име на книгата „Откровение на Йоан” разкрива нейния характер. „Апокалипсис” означава „откривам”, т.е. нещо, което е било скрито, а сега се открива.
Второ: Скритата Тора (Кабала) говори за това, че скритото от нас днес се отнася за бъдещето, за месианските времена. „Откровението на Йоан” от своя страна се отнася, както до откриване личността на Христос в Неговата първосвещеническа и царска слава, така и до откриването на онези събития, които ще предшестват и придружават Неговото връщане на земята.
Трето: Самата дума „сод” на иврит означава не само „скрито”, но има още и значението на „съединение”. В тази връзка „сод” се явява тази част от Библията, която ни открива единството между това, което обикновено е разделено. Мистичният подход към света винаги включва в себе си идеята за обединение на творението. Книгата Зохар казва, че Дървото за Познаване на Доброто и Злото в Райската градина е „Откритата Тора” (Писмената и Устната традиции) и ако човек я изучава, ще разбере кое се явява добро и кое зло. Всъщност цялата Открита Тора е линия на разделение между разрешеното и забраненото, между доброто и злото, между заслугата и вината, между чистото и нечистото. А Дървото на Живота показващо единството на творението, където всички неща в края на краищата се проявяват като добро – символизира Скритата Тора (Кабала). Оттук става ясно каква опасност представлява Кабала сама по себе си за неподготвения ученик. Защото ако на него му се каже, че всичко, което ни заобикаля се явява добро, той може да възприеме това буквално като указание за действие и тогава ще загуби възможността да се бори със злото, да му се съпротивлява и това ще се окаже разрушително за неговия живот. А напредналият ученик трябва да разбере, че всъщност „всичко се явява добро”, но не в ситуацията на настоящия момент, а само при поглед от позиция на бъдещето. Още повече, че днешното локално зло се превръща в глобално добро именно в процеса на нашата борба с това зло днес. Подобен поглед на света едновременно от два времеви ракурса предполагащи активна борба със злото днес и едновременно разбирането на неговата позитивна роля в бъдещето и обединението на тези две перспективи, които изискват различна позиция е изключително сложно за човека. Именно затова и тази клонка от традицията толкова дълго време е оставала „скритата част на юдаизма”.
Основни книги на трите клонки на Тората
Всяка от трите клонки на Тората има своя основна книга и нейно разширение. За Писмената Тора основната книга е Петокнижието, от която произлиза Танаха (Еврейската Библия). За Устната Тора това е Мишна, от която произлиза Талмудът. За Скритата Тора това е книгата Зохар, от която произлиза Исак Лурия – Аризал, основоположникът на съвременната Кабала. Петокнижието, Мишна и Зохар отразяват различни проявления на Божественото откровение и задават три основни направления в еврейската мисъл. Всяко от тези направления въплатени в трите клонки на Тората има свой характер, особеност и правила за изучаване и всички те заедно образуват хармоничен комплекс. Същата специфика важи в пълна степен и за трите „части” на Новият Завет (Евангелията и Деяния на Апостолите, апостолските послания и Откровението на Йоан) като това особено личи в творчеството на ап. Йоан. Неговото Евангелие и три послания са много различни от останалите новозаветни текстове, а книгата „Откровение”, като че ли наистина не е от този свят.
Трите клонки като минало, настояще и бъдеще
Времето има три аспекта: минало, настояще и бъдеще. Така Бог е устроил света, така е устроил и Тората, защото тя съответства на света. Същността на Писмената Тора съответства на миналото. Тя е непроменима, тъй като в момента, в който нещо е записано, то преминава в категорията на миналото: текстът е завършен и е невъзможно да бъде променен. Тя е фундамента на юдаизма, така както Евангелията са фундамента на Новия Завет. Същността на Устната Тора съответства на настоящето, тъй като устното се случва днес и сега. Устната Тора се намира в постоянно развитие, тя продължава да се обновява, отговаряйки на въпросите на времето. В Посланията има неща, които не са актуални за нас предвид епохата, в която живеем (напр. проблема по отношение на робството, отношението към жените и др.), но повечето от нейните практични съвети и принципи след съответна актуализация са валидни и за Църквата в 21 век. Това са стените на зданието, Тората на текущия живот. От своя страна Скритата Тора (Кабала) съответства на бъдещето. Тя разкрива света постепенно и чрез нея човек се свързва с целите на творението. Това е покривът на зданието на юдаизма - Тората на Месия. Интересно е, че за никоя друга книга в Библията освен за Откровението на Йоан не се казва, че този, който я чете ще бъде блажен. Фактът, че стилът на книгата се различава толкова много от Евангелието или Посланията на апостол Йоан е едно от най-силните доказателства, че той не е съчинил книгата, а тя му е диктувана и показана във видение. Предметът, който се третира в книгата, както и величественият и възвишен език, който е в пълна хармония със съдържанието й, правят „Откровението” съвсем различна от другите книги и я поставят несравнимо по-горе от тях, с което неоспоримо се изявява Божествения й автор. Нещо повече, тя е единствената част от Новия Завет, която носи подписа на Исус Христос.
Характерът на всяка от трите клонки на Тората
Писмената Тора (Танахът) говори преди всичко за моралните норми, идеалите и общите принципи. В нея заповедите само са изброени, но не са обяснени. Тя провъзгласява неизменните принципи на монотеизма и излага погледа върху историята на човечеството и еврейския народ като площадка за проява на Бога в нашия свят. Писмената Тора е универсална книга, за нейното изучаване не се изисква специална подготовка. Тя е предназначена за цялото човечество (а не само за еврейския народ), неслучайно е била преведена на всички езици в света и става основа за построяването на съвременната цивилизация. Писмената Тора представлява фиксиран текст, неподлежащ на промяна, и тъй като нейния текст е даден Свише, процесът на изучаване и предаване на Писмената Тора се състои в нейното възприемане като даденост: нейните стихове се учат и декламират като поезия, от нейните текстове се извличат морални уроци, на нея са основават философски размишления и картината на света. Всичко това кореспондира в пълна степен с четирите Евангелия.
Устната Тора (Талмудът) дава детайлизиране на заповедите, общата представа за нещата, които се съдържат в Писмената Тора. Тя обсъжда и разяснява заповедите от гледна точка на тяхната практическа реализация. Устната Тора разглежда проблемите по реда на тяхното възникване и затова именно с нея е свързана Халаха - детайлното спазване на заповедите на Тората, което винаги зависи от конкретните условия в даден момент и от техническите и социални условия. Без отчитане на тези условия е невъзможно да се дадат правилни законодателни указания и затова Устната Тора винаги е явление в сегашно време, развиваща се и изменяща се. Устната Тора е дадена Свише, но не във вид на текст, а само като общо съдържание и базови принципи. Нейните текстове са се формирали постепенно в хода на историята, в процеса на осъзнаване от народа на Божественото наследство. Системата на изучаване и предаване на Устната Тора не се състои в изучаване на текстове. Тя се състои в стремежа да се разбере нейната логика и процес на вземане на решения, така че да се научим сами да вземаме решения съобразно новите възникващи проблеми. Тъй като Устната Тора е свързана с текущия еврейски живот, тя не може да бъде разбрана ако човек не е интегриран в този живот. На човек, който е далеч от еврейския живот Устната Тора ще му се стори меко казано странна. Предвид на това, че Тората възлага на евреите много повече задължения, отколкото на неевреите (613 еврейски заповеди в сравнение с 7 задължителни заповеди за спазване от цялото останало човечество), Устната Тора е посветена на детайлите свързани с еврейските заповеди и не представлява особен интерес за другите народи. Народите по света активно изучават Писмената Тора (превели са я на всички езици в света), интересуват се и от Кабала, докато от Талмуда се интересуват само отделни специалисти. По такъв начин Устната Тора (за разлика от универсалната Писмена Тора) се явява партикулярна, специфична за евреите. Тъй като без Писмената и Устната Тора реалният еврейски живот е невъзможен, тяхното изучаване се явява задължително и те заедно съставляват „Откритата част на Учението”. Тук ясно виждаме тези принципи залегнали и в апостолските послания, които послания са насочени директно към различните църковни общности, отразяващи и касаещи най-вече проблемите свързани с вътрешно-църковния живот на различните общества.
Скритата Тора (Кабала) говори преди всичко за единството на творението, за неговите цели и вътрешни механизми на функциониране на световете и душата на човека. Скритата Тора си прилича с Устната по това, че двете заедно представляват динамично-развиващи се системи (и по това са противоположни на Писмената Тора, която е непроменима). Но за разлика от Устната, Скритата Тора черпи импулс за своето развитие не толкова от условията на текущия живот, колкото от стремежа към бъдещето. Нейното развитие е обусловено от постоянно растящите духовни въпроси на човека. От друга страна Скритата Тора си прилича с Писмената по това, че и двете са универсални, предназначени за цялото човечество. (По това те се различават от Устната Тора, която е партикулярна, т.е. чисто еврейска). Универсалността на Скритата Тора произтича от бъдещето, когато цялото човечество ще се обедини в своята връзка с Бога и именно затова Кабала се ползва с голям интерес в наше време, тъй като тя отразява погледа към бъдещето, който е паралелен на месианския процес. По този начин и по трите параметъра – откритост, универсалност и динамичност – всяка от трите клонки на Тората (всеки път различна) противостои на другите две, а именно: Писмената Тора не се променя, други две са изменящи се, Устната Тора е партикулярна, а другите две са универсални, Скритата Тора се скрива, а другите две са открити. Тоест всяка от клонките притежава своя особеност, която е противоположна на другите две. Тъй като Скритата Тора (Кабала) е Тората на бъдещето, нея може да я изучава пълноценно само този, който вече я разбира. Тя е насочена към човека, скрита е вътре в него и нейното съдържание трябва да бъде в човека изначално. Изучаването на Кабала не дава на човека разбиране, а само подрежда и структурира вече съдържащото се в него знание. В определен смисъл в нея въобще няма текст подлежащ на изучаване. Текстът се ражда непосредствено в процеса на нейното усвояване протичащо вътре в човека. На ученика се казва само заглавието на параграфа, а той трябва сам да разбере за какво се говори там. (Разбира се има книги и популярни учебници по „начална представа за Кабала, но това са само общи представи, а не истинско изучаване). За изучаването на Кабала човек трябва да разбира своята душа, да познава мислите на своето сърце. Такъв подход ориентиран към вътрешния свят на човека е твърде необичаен и затова ние няма да намерим нищо подобно в другите две клонки на еврейската традиция. За нас е трудно да си представим например, че при изучаването на Писмената Тора на ученика може да му бъде предложено не да чете книгата, а сам да се досеща какъв трябва да бъде текста й. Така също и при изучаването на Устната Тора е невъзможно на ученика да бъде предложено, не да анализира текста на Талмуда или коментарите на мъдреците, а сам да се досети какво казва традицията по този повод. За разлика от тях в случая със Скритата Тора значителна част от обучението преминава именно така. Спецификата на този формат опиращ се на чувството за връзката на човека с висшите светове, предопределя незадължителността на изучаването на Скритата Тора. Ако Танахът и Устната Тора съставляват откритата част на юдаизма и се явяват задължителни за всеки, то скритото мистично учение е предназначено само за напреднали ученици, жадуващи да го познаят. Именно затова предаването на тази клонка от Учението (за разлика от Писмената и Устната Тора) не е построено във вид на систематично и масово обучение, а винаги Кабала са я изучавали единици. В „Откровението на Йоан” не се казва нищо относно разбирането на книгата, но се казва, че е блажен онзи, който я чете или пък, ако е неграмотен и не може да стори това, който слуша четенето й. Затова не е никак чудно, че днес мнозина отбягват четенето й, поради нейния тайнствен характер. Символизмът на книгата „Откровение на Йоан” показва, че тя е написана за особена група хора, а именно за онези, които имат духовно прозрение и са запознати с Божието Слово, а не за хора с плътски ум. Това е причината (по подобие на Кабала) и по отношение на „Откровението на Йоан” да съществува такава голяма профанация днес и да сме свидетели на най-нелепи коментари свързани с текста на тази книга. Това е така, защото не толкова духовно напреднали проповедници се упражняват на тема „Откровението на Йоан” и в опита си да нагодят текста съобразно тяхното време или разбиране, създават меко казано един карикатурен (и съответно неправилен) образ на събитията описани в книгата.
Всички клонки се коренят в пророчеството, но по различен начин
И трите клонки на юдаизма - Писмената, Устната и Скритата Тора се коренят в пророчеството, но същността на тяхната връзка с пророчеството е различна. Писмената Тора е непосредствен запис на пророчеството като текст. Устната Тора е анализ и систематизация на законодателната част на пророчествата на Мойсей, която се е предавала чрез традицията на мъдреците. Скритата Тора е съхраняване на пророческото чувство като връзка с висшите светове. С други думи, мъдреците-кабалисти са запазили пророческото преживяване в народа на Израел по време, когато другите части на пророческото наследство били запазени чрез другите линии на традицията. И в тази посока ясно се вижда аналогията с "Евангелието" и „Откровението на Йоан” и разликата между пророческите думи записани в трите синоптични Евангелия, идеите разкрити от апостолите в техните послания и мистичното преживяване на Йоан. В Евангелията на Матей, Марк и Лука ни е разкрит земния произход на Христос и Неговите отношения по хоризонтала на историята, докато в Евангелието на Йоан виждаме нещата по вертикала, т.е. Неговия небесен произход. От своя страна „Откровението на Йоан” е книгата на „Свършването” и мястото й в Свещеното Писание е точно там, където е поставена – в края. Библията започва с Изгубеният Рай в „Битие” и завършва с Намереният Рай в „Откровението на Йоан”.
Таблица на връзката между трите клонки на Тората
Свеждайки всички тези различия в единна таблица ясно се вижда връзката между различните параметри в трите клонки на юдаизма и християнството като една единна равновесна система.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
- Аврам-Исак Кук (1865–1935) Известен кабалист и еврейски религиозен философ на XX век. Стремил се към съединяване наследството на Виленски Гаон с учението на хасидизма. Създател на философската школа на религиозния ционизъм и концепцията за „Продължаващо откровение”, т.е. разкриването на Божествената светлина в процеса на случващото се в хода на историята, развитието на личността, културата, изкуството, науката, обществото, общественото съзнание, държавните системи и цивилизацията като цяло.