Забрана на ниво съзнание и на ниво подсъзнание
Защо Бог постъпил по този начин? Защо поставил дървото на Познанието в градината, а забранил на човека да яде от неговите плодове? Това е все едно да поставиш човека до нещо много вкусно и да не му дадеш да опита от него, няма логика! Бог постъпва така, защото изначално в човека не е имало абсолютно никакво желание и възможност да получава, да се наслаждава, да използва другите за своя изгода. Той въобще не разбирал какво означават тези противоположни на Бога свойства. Човекът познавал единствено свойството да дава, свойството на любов. Той бил създаден такъв, защото Бог го направил като Себе Си, подобен на Себе Си и го нарекъл Адам (”адам” произлиза не само от корена „адама – „пръст”, а и от корена „доме” – „подобен”). Така че това било неговото първоначално състояние, това трябвало да бъде и неговото крайно състояние. На човека му било добре да живее в градината според указанията на Бога, но това „добро” състояние не се е усещало като добро, тъй като срещу него е нямало противопоставено нищо лошо, с което това добро може да бъде сравнено. То не било достигнато от човека. Това състояние прилича на безпомощно бебе, което лежи в ръцете на майка си, но това е неосъзнато „добро” състояние. Това противоречи на замисъла на Бога, Който е трябвало не само да направи човека, а и да го доведе до най-съвършеното състояние – да бъде като Бога. И се оказва, че Бог има проблем и този проблем е: как да създаде творение, т.е. нещо което се намира извън Него, но което да бъде като Него. Затова в началото човекът бил създаден като абсолютно подобие на Бога, но в него липсвало това егоистично желание, което би му позволило да бъде едновременно и отделен от Бога, за да може впоследствие да стане подобен на Бога. Именно затова тук се включва персонажът на „змията” и се добавя „ябълката” от Дървото за Познаване на Доброто и Злото и в резултат на това Адам получава огромна егоистична добавка към своите предишни алтруистични Божествени свойства да дава и обича и става абсолютен егоист. Всичко, което по-рано бил получил от Бога, всички тези правилни, алтруистични и добри свойства, той започнал да ги използва в своя изгода и във вреда на другите.
Но защо Бог в началото е забранил на Адам да яде от Дървото за Познаване на Доброто и Злото, след като Самият Той след време се е готвел да му разреши тези плодове? Работата е в това, че в човека съществуват различни видове (по-точно различни нива) на забрани. Има забрани на съзнателно ниво, намиращи се под съзнателен контрол, които могат да бъдат нарушени при премахване на този контрол, а има подсъзнателни забрани, които някак си са се запечатали в човешката личност, станали са естествени за човека и вече не се нуждаят от съзнателен контрол. Какво би се променило ако Адам не бе изял плода, а беше дочакал „настъпването на съботата” според приведеното по-рано равинско предание? От него можем да направим заключението, че това време все пак е било необходимо на човека затова Божествената забрана (не конкретно забраната да яде от Дървото на Познанието, а Божествената заповед въобще като категория) да се запечата в неговото човешко естество, да премине на подсъзнателно ниво. Опознавайки, човек е можел напълно да променя света по свое желание, явявайки се пълновластен господар. А вкусването от плода на Дървото на Познанието, както вече казах довело след себе си смесване на Доброто и Злото в душата на човека. Изяждането на забранения плод дало на човека разбиране за това, че в корена си Доброто и Злото са някак неразривно свързани едно с друго, че те произлизат в крайна сметка от един и същ източник. Това знание е не само много важно, но също е и опасно и неговото въздействие ненапразно е уподобено на въздействието на виното. Изпивайки „виното на Познанието на Доброто и Злото”, съхранявайки пълна власт над света човекът би могъл необратимо да го разруши – да разруши всичко, което Бог е искал да му даде. В качеството на подходяща аналогия (в крак с актуалните събития) може да си представим, че Адам пребивавайки в градината и имайки пълна власт над нея се е намирал все едно в „стаята за управление на ядрените ракети”, където се намират всички „копчета за управление” на творението. От гледна точка на Библията такава власт на човека над света е нещо добро, така да се каже тази власт се явява реализация на един от параметрите на Божествеността на човека. От друга страна да се пие от виното на Познанието на Доброто и Злото също е добро нещо. Проблемът е единствено в това, че тези две „добри неща”, тези две реализации на Божествеността не се стиковат така просто помежду си, защото задълбочавайки в себе си познанието за Добро и Зло, ние не винаги можем да се сдържим в нужните граници. Това е нужно да се разбира, но не и да се осъществява. Пиейки от виното ние може да не се сдържим и образно казано без да искаме да натиснем червеното копче, а в градината това би означавало разрушаване на света. И за да спаси света Бог е трябвало да отстрани човека от червеното копче, защото този, който не пие вино на правилното време (и в правилните количества) му се налага, макар и със съжаление да бъде изгонен от „стаята за управление на ядрения реактор”. Именно това представлява изгонването от градината, т.е. принципно намаляване властта на човека над света. Но от друга страна, дори когато човекът пие от виното, той далеч не е способен да наруши всяка забрана. Виното намалява контрола над съзнанието и тези забрани, които изискват постоянен съзнателен контрол действително са предмет на опасност. Но тези забрани, които са преминали в човека на подсъзнателно ниво, нищо от виното не ги заплашва. Нормалният човек не започва пиейки вино да краде или убива, докато в същото време доскорошният дивак, който току-що е започнал да се придържа към цивилизационните норми на поведение, има опасност в този случай да ги наруши. Ако човекът бе почакал (именно защото не е разбирал смисъла на забраната!) щеше да осъзнае, че това което не трябва, действително не трябва! Забраната за нарушаване думите на Бога щеше да премине на подсъзнателно ниво и така щеше да бъде подготвена почвата за следващия етап на познание („Даат”) на Доброто и Злото. И Адам щеше да може да съвмести „пиенето на вино” с пълната власт над света оставайки в Едемската градина. Същността на проблема се състои в това, че съгласно плана на Бога, човекът е трябвало да вкуси от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, но на нужното време. С други думи плодът на Дървото на Познанието тогава още не е бил узрял или „човекът тогава все още не е бил дозрял”, т.е. Адам не е бил достигнал още до това ниво, когато би притежавал правото да направи вино от сока на плода на Дървото на Познаване на Доброто и Злото. Защото всяко познание - на своето време!
Опознаващият Адам
Ако четем внимателно текста на Битие ще видим, че целият живот на Адам в градината е бил съсредоточен върху процеса на познание и е бил запълнен с различните стадии на това познание. В началото Адам се заел с опознаването на растенията, след това с опознаването на животните, после с опознаването на своята жена. Най-накрая последно в този ред било опознаването на Доброто и Злото, на което Адам се спънал, в резултат на което неговия свят бил разрушен. Неговото познание „Даат” като цяло означава не преработка на практически необходимата информация, а представлява интимно вкореняване в неговата душа, дълбока връзка с многообразните явления в света. „Даат” е съ-познание, то е неотделимо от съпричастността, от съпреживяването. При това всеки акт на познание, тъй като в градината познанието е било неотделимо от реализацията – моментално е водил до резултати, до видими резултати. Когато Адам опознал растенията, т.е. проникнал в тяхната природа с толкова дълбоки чувства на съпреживяване, че представата за растенията станала част от неговата личност, тогава и неговото познание за тях достигнало нивото „Даат”. Следващата стъпка на Адам била опознаването на животните. Чувствайки животните като част от самия себе си той успял да ги възнагради с имена, (защото „името” не е само название на обекта, а название на типа връзка с него), т.е. да ги свърже със себе си, да структурира животинския свят в неговото взаимоотношение с човека. Давайки имена на животните, човекът ги приучил, опитомил, култивирал и неговото познание за света се реализирало в още по-голяма степен. Опознаването на своята душа било за Адам следващата степен и резултатът от това опознаване станало моменталното раждане на дете. Защото в градината нямало разрив между познанието и реализацията и едва след изгонването от градината, бременността на жената се превърнала в дълъг процес, тъй като в оригинала се казва:
„На жената каза: Ще преумножа мъките ти и (а не „в”) бременността ти”.
(Между другото ще отворя една скоба, за да покажа как всичко в света е свързано с всичко. Описвайки матрицата, по която е сътворено и работи всичко, и която матрица се повтаря на всяко едно ниво на творението - структурата на Вселената, човешката душа и т.н., кабала описва Дървото на Живота като състоящо се от 10 сфери. 9 от тях представляват междинни етапи, а десетата е тяхната крайна реализация. В тази връзка не е случайно, че бременността на жената (т.е. появата на нов живот) е именно 9 месеца, тъй като числото 9 символизира завършеност. 9 е последното едноцифрено число като то има такова странно свойство на завършеност, че няма значение по колко е умножено, полученото число винаги препраща към числото девет. Например 7 х 9 = 63, а 6+3 = 9. Или пък връзката между човека и небесните тела като например това, че менструалният цикъл на жената е на всеки 28 дни, колкото трае и един пълен лунен цикъл!? Мога да дам още много подобни примери, но за да не се „взриви” съвсем християнското ни възприятие и начин на мислене ще се огранича само с това.) Та връщайки се на нашата тема бих желал да кажа, че именно поради жаждата си за пълноценна реализация Адам е искал да опознае Доброто и Злото. Но тъй като Бог поставил забрана на това, по този начин Адам се сблъскал със стена спираща процеса му на познание. И тази забрана, не само че логически била непонятна и немотивирана за него, но тя противоречала на цялото негово същество. Опознавайки света и самия себе си, удовлетворявайки тази своя дълбока потребност, той по никакъв начин не се явявал егоист. Още повече, че именно в процеса на познанието се реализирало и неговото служение за Бога. Нали затова Бог го създал и поставил в градината, където му заповядал да яде от всички (почти) дървета в градината? Бог е искал да обезпечи за човека възможността за опознаване на света и посредством това да го приближи към Себе Си:
„Ето, човекът стана като един от нас”.
И опознавайки, Адам реализирал завета и служил на Бога, тъй като това служение за него било естествено, разбираемо и приятно. Но забраната относно Дървото за Познаване на Доброто и Злото в неговите очи била безмислена и непоносима. Тази забрана изисквала от него друг тип служение посредством ограничаване на Познанието, посредством прекратяване на приближаването до Бога. Изисквала служение, което е неестествено за него. Тази ситуация в Стария Завет се нарича „нисайон” – изпитание. За да бъде склонността към добро наистина реализирана като добро, е необходимо тя да се ограничи, да се действа понякога против естествения път за служение на Бога. В своята Божествена жажда за познание Адам не успял да направи това и затова неговият свят бил разрушен, Градината се вдигнала в небето от лицето на земята, а Адам и неговата жена били изгонени от нея.
Станал ли човекът съвършен, ядейки от плода на Дървото на Познанието?
Един от важните въпроси в цялата история за Дървото за Познаване на Доброто и Злото е следният: Придвижил ли се Адам, развил ли се, станал ли той съвършен, опитвайки от плода на Дървото на Познанието или това действие довело след себе си понижаване на нивото му, деградацията на човека? Проблемът тук е в следното: от една страна на нас ни е интуитивно ясно, че човекът опознал доброто и злото, т.е. разбрал, че Доброто и Злото в корена си са преплетени едно с друго. Че на това ниво той се намира по-високо от този, който не познава тази връзка и с душевна простота счита, че светът може да се разложи на черни и бели клечици. От друга страна, възможно ли е по принцип, в резултат на нарушаване на Божиите заповеди, т.е. в резултат на греха! човек да се придвижи напред? На нас ни се струва, че резултатът от греха може да бъде само падение. Това противоречие можем да опитаме да разрешим по следния начин: Когато човекът вкусил от плода на Дървото на Познанието, то едновременно той извършил подем на по-високо ниво и в същото време бил обречен на падение. Затова извън Едемската градина (до ден днешен) единственият начин, по който човек може да върви напред и да се развива е като се учи от грешките си. Действително Бог първоначално е искал да даде на човека да достигне нивото „Даат” в опознанието на Доброто и Злото. Но това ниво съгласно изходния план е трябвало да се опира на достигнато по-рано от човека умение да спазва това, което Бог му е заповядал, дори ако човекът не разбира смисъла на тази заповед. Преждевременното придобиване на „Даат” придвижило човека, но и в същото време го изкривило. Безусловно жаждата за знание е неотделима от същността на човека, тя е центъра на неговия живот. Адам се стремял към познание и това е напълно естествено от негова страна. Проблемът е в това, че за Адам жаждата за знание отмила всичко останало и затова (както всяка правилна идея, която бива абсолютизирана разрушава всичко наоколо) тя довела света на Едемската градина до крушение. Адам искал да осъществи познание за Доброто и Злото недочаквайки момента, когато това било предвидено от Бога, когато той ще може да се научи да се покорява на Божествените думи от цялата си душа. Както вече споменах, забраната за вкусване от плода на Дървото на Познанието по никакъв начин не е имала за цел да възпрепятства това Познание, а просто е било нужно време човекът да се научи да съблюдава ограниченията, а умението да ограничиш себе си всъщност е по-високо ниво на власт над света. Истинската власт се състои не само в това да умееш да вземаш, но и в това, когато е нужно да съумееш да сдържиш себе си и да НЕ вземеш. Властта над себе си се явява необходима степен в придобиването на власт над света. Само достигайки това по-високо ниво на власт, човекът може да се придвижи по-нататък в опознаването на Доброто и Злото.
Изгонването като поправяне, а не като наказание
Във връзка с това, ние можем изцяло по друг начин да погледнем на изгонването от градината и да го разгледаме като помощ от Бога за Адам в неговото поправяне, а не като наказание. Действително в какво се крие причината за това, че Бог изгонил Адам от градината? При обикновено четене на библейския текст отговорът на този въпрос не е много понятен. От стиха в Бит.3:22 изглежда, че целта на изгонването се състояла в отделянето на Адам от Дървото на Живота, от възможността да живее вечно. Но от друга страна Дървото на Живота не било забранено за човека преди да вкуси от плода на Дървото на Познанието. Защо сега то му се забранява, каква е връзката на забраната на Дървото на живота с вкусването от плода на дървото на Познанието? И въобще защо Бог така сериозно наказал човека? Изследователят-атеист отнасящ се към Бога с първоначална предубеденост и подозрителност би поставил въпроса дори така: няма ли тук аспект на отмъщение на Бога към човека за нарушаване на Неговите заповеди? Действително историята за изгонването от градината би останала напълно непонятна, докато не вникнем в свойствата на Дървото за Познаване на Доброто и Злото и в причините за Божествената забрана. Но сега обсъдили тази тема можем да погледнем на изгонването от градината по съвършено друг начин. Класическата еврейска концепция за изгонването от градината се състои в това, че смисълът на изгонването не е наказание, както често се възприема, а в поправянето. За онагледяване може да предложим следната аналогия: Има две планини, едната ниска, другата висока, а между тях има долина. И вместо да мине покрай ниската планина и директно да се изкачи на високата Адам виждайки ниската планина, пожелал първо да се изкачи на нея. Изкачвайки се на нея той видял, че високата планина не само е останала далеч от него, но разбрал и това, че ако иска да се изкачи на нея, първо трябва да слезе отново долу. Тоест макар да се е издигнал по отношение на своето предишно състояние, неговият път се е изкривил и удължил в сравнение с първоначалния. И именно това спускане, което е необходимо за по-нататъшното му изкачване (на иврит: „йерида тахлит ле-алия”) представлява изгонването от Рая. По този начин изгонването не е наказание, а поправяне постъпката на човека. Ако човекът бе следвал Божествения план, то той от самото начало щеше да се издигне на най-високата планина, макар и да прави това постепенно. Но избързвайки и избирайки първата попаднала му на пътя пътека към върха, човек принудил Бог да го насочи по-нататък по друга пътека, която включва в себе си слизане от първата планина, тъй като това е необходимо, за да се издигне след това на значително по-високата. И височината на тази втора планина превишава височината на първата, защото на нея човек придобива познание за Доброто и Злото съхранявайки своята власт над света. Именно това представлява „Идващия месиански свят”, който ние очакваме в Христа „в края на времето”. Да, Адам не успял да реши поставената пред него задача и това, че откъснал плода ненавреме и го изял, му помогнало да се придвижи по пътя на познанието, но така той загубил своята способност да властва над света. Когато се опитал прекалено бързо да повдигне своето ниво на Божественост в един аспект, той я загубил в друг. Образно казано човекът е трябвало да се придвижва напред постепенно, „да ходи и с двата си крака”, т.е. в началото единия компонент, а след това другия свой компонент. А когато се опитал твърде бързо да се придвижи напред само с единия от тях се получило това, което става ако се опитаме да се придвижим прекалено бързо поставяйки единия си крак доста по-напред от нормалното. Губим равновесие и следствието от подобна прибързаност винаги е падане.
Злото действа „с помощта” на Доброто
Изкушавайки жената да вкуси от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото змията се аргументирала така:
„но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото”.
Тоест змията казала, че вкусвайки от плода човек ще стане Богоподобен, ще се приближи до Бога, Който познава доброто и злото. И змията имала успех, именно защото казала чистата (но не цялата) истина и затова злото е толкова трудно за откриване. Тя не ги измамила, защото опитвайки се да ни съблазни злото не прилага груба лъжа. Злото действа по друг начин, а именно когато се каже само част от истината представяйки я за цялата истина. И често, когато човек види елемент от истината, той се стреми към него без да знае, че всъщност си има работа само с част от истината. И действително, когато човекът вкусил от Дървото за Познаване на Доброто и Злото, той придобил Божествено качество. Змията не споменала единствено, затова че по-късно човекът също е щял да получи това качество, при това в синтез с другото свое качество – властта над света. Устремявайки се моментално към частичната истина, човекът загубил това друго качество. Да, истинската лъжа представя частични елементи от истината за пълната „уравновесена” истина. Това е класическият път, по който злото използва елементите на доброто за своите цели.
Необходимостта от изгонване от Градината
Библията ни казва, че Бог поставил човека в градината, за да я обработва. Какво означава да я обработва? Бог искал да използва човека, така че той да насочи силите си не в задоволяване на своите капризи и егоистични намерения, а за отдаване, любов и връзка с другите. Но в това първоначално състояние човекът не се явявал свободен. Той действал така, просто защото бил създаден по този начин, защото се намирал в такива условия. Тоест тук не можем да говорим за личност, за някакво творение. Тук говорим за някаква малка „машинка” по подобие на детските играчки, които се навиват с ключе и започват да пеят, танцуват и т.н. Тази играчка се държи правилно, защото е машинка, управляема марионетка. Но такова състояние е напълно неприемливо в очите на Бога, то е било само временно. Бог не желае да управлява човека по този начин, Бог иска да общува с личност подобна на Него, личност свободна, всезнаеща, разбираща всичко, всеуправляваща и т.н. И в това в някаква степен се състои съвършенството на Бога - че може да създаде творение подобно на Себе Си. Може би за много хора това звучи твърде дръзко, но човекът наистина е трябвало да стане като Бога. Цитирайки пророк Еремия авторът на Евреи не казва ли: „И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брата си като му казват: Познай Господа, защото всички ще Ме познават от малък до голям между тях”. Или какво означават думите на Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Вашия небесен Отец”? Да, желанието на Бога е абсолютно всички творения от нашия свят да бъдат в хармония с него и да достигнат в своето развитие Неговото ниво. Тъй като човекът е създаден вътрешно противоречив, градината е това място, където тази двойственост се довежда до съвършенство. Противоречието между двете страни в човека е концентрирано именно в Дървото на Познанието. Целта на Адам била развитието на неговата личност и затова той безусловно се стремил да вкуси от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото. Но бидейки все пак „пръстен” човек, той е трябвало да развива своята власт над света като се учи да ограничава себе си и да НЕ взема от плода на Дървото на Познанието и в това противоречие е преминало развитието на човека. И както обикновено става катастрофата се случила, поради това че един от аспектите, ценностните идеи, сама по себе си безусловно положителна („От плода на градинските дървета можем да ядем”) била абсолютизирана и станала център на всичко пренебрегвайки всички останали идеи. Вкусвайки ненавреме от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, Адам не само не успял да съхрани равновесието между двете свои страни. Той искал да опознае света на практика дори рискувайки властта, чийто най-важен елемент се явява умението да НЕ взимаш. Той се втурнал да опознава всичко, което било около него, а трябвало да умее да ограничи себе си в това. Тъй като Адам не успял да се сдържи и да не взема от дървото на Познанието, той не издържал изпита относно властта. И затова неговата власт била намалена, което се изразило в изгонването му от градината. Смисълът на изгонването се състои в разрива между познанието и реализацията. В градината Адам е трябвало да „обработва света” т.е да работи, но самата тази работа в основата си била чисто духовна, работа на опознаване. Материалното веднага се реализирало само като автоматичен резултат от познанието. След изгнанието ситуацията се променила. Адам бил длъжен да работи „с пот на челото”. Само в градината познанието и реализацията са неразривни и бидейки изгонен, човекът изгубил възможността да властва над света с помощта на чисто духовни действия. Сега той трябвало не само да полага духовни усилия, но така също и да работи във физическия свят. Бог бил принуден да отнеме от човека тази възможност, защото Адам придобил качеството „Даат” по отношение на Доброто и Злото, а нивото „Даат” предвижда този необходим елемент - състрадание към опознатото. Когато опознатото стане някак част от самия човек, той обезателно „чувства обекта на своето познание”, съчувства му, състрадава заедно с него, прониква в него. Истинското, дълбокото познание „Даат” не се явява чист, студен интелектуален акт, той изисква задължително въвличане в процеса на опознаване на емоциите, преживяванията, дълбока въвлеченост, интенция, екзистенциален опит. Без съмнение връзката на ниво „Даат” между субекта и обекта на познание се явява по-високо ниво на духовно развитие. В началото Адам придобил това качество по отношение на растенията, след това към животните, след това към своята жена и развитието на света вървяло нормално. Но вкусвайки от плода на Дървото на Познанието, той получил връзка на ниво „Даат” и със злото. И сега имайки в себе си „съчувствие” към злото, „въвлеченост в злото”, човекът е можел да се увлече и да разруши света. Какво по принцип би могло да бъде противоотрова против това? Непоколебимото желание (и умение) на човека не само на нивото на съзнанието, но и на подсъзнателно ниво да съблюдава забраните поставени му от Бога. Ако Адам се бе научил на това ниво да съблюдава заповедите, то неговото „съчувствие” към злото, разбирането на злото нямаше да доведат до разрушаването на света. Но човекът не успял да придобие именно това умение! Той взел върху себе си по-високо ниво на състрадание и разбиране преди да се намира все още на достатъчно високо ниво на съблюдаване на заповедите. Затова на Бог му се наложило да ограничи властта на човека над света, т.е. да го изгони от Рая. А извън Рая вече действа друг принцип, за който Христос говори когато казва:
„Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош, защото от плода се познава дървото.”
Нещата вече са разделени и затова ап. Яков казва, че изворът вече не може (и не трябва) да пуска от същото отверстие „и сладка и горчива вода”.
Проблемът на противоречието между „свободата на избора” и „всезнанието на Бога”
При обсъждането на историята с Дървото за Познаване на Доброто и Злото неизбежно възниква въпросът за противоречието между свободата на избора на човека и всезнанието на Бога. Този проблем касае разбира се не само историята на Адам в Едемската градина, но има пряко отношение към живота на всеки човек. Действително един от принципите на монотеизма се явява представата за абсолютното съвършенство на Бога, а един от аспектите на това абсолютно съвършенство се явява Неговото Всезнание. Следователно Бог знае какво аз съм намислил да правя във всеки следващ момент. Но ако това е така, то аз може би не съм свободен в своя избор? А ако Бог знае всичко, което аз ще избера, тогава може би всичко е предопределено и аз нямам никакъв избор в крайна сметка? От друга страна на всички нас е интуитивно присъщо чувството за свобода на избора. Как следва да се отнасяме към това усещане? Явява ли се то само илюзия? А ако не, то как можем да го съгласуваме с всезнанието на Бога, на което както ни се струва на пръв поглед то противоречи? От една страна еднозначно се утвържадава всезнанието на Бога. От друга страна точно по същия категоричен начин се твърди, че човекът е свободен в своя избор, тъй като Бог е предоставил на човека свободна воля, така че човек има възможност благодарение на това, сам да определя своя живот и затова носи отговорност за взетите решения. Библията подчертава, че на всички нас е предложен избор. Ако свободата на избора беше само фикция, то Библията нямаше да настоява за нея в такава голяма степен. Християнството се опълчва против фатализма или детерминизма. Макар да имаме предсказанията на пророците даващи ни увереност, затова че в крайна сметка човечеството (по-точно една част от него) ще съумее да преодолее съществуващото в света несъвършенство и да създаде с помощта на Святия Дух царство на Бога на земята, конкретната форма на реализация на тези пророчества зависи пряко от нашите действия, определяни от свободата на нашия избор. Класически пример тук се явява ситуацията описана в книгата на пророк Йона. Там е описано как провъзгласената от пророка Божия воля: „още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разрушена” в края на краищата благодарение на това, че жителите на града се покаяли и поправили своите постъпки, се осъществила не така, както в началото се предполагало под формата на физическо унищожение подобно на разрушението на Содом и Гомор, а станал духовен обрат. Тоест библейският текст сам ни демонстрира тук как всичко зависи от нашите решения. Един от еврейските пророци казва относно това следните думи:
„Но ако беззаконникът се отвърне от всичките си грехове, които е сторил, спазва всичките Ми повеления и постъпва законно и право, той ще живее и няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил няма да се помни против него, чрез правдата, която е сторил ще живее. Нима благоволя Аз в смъртта на нечестивия? Казва Господ Йеова, а не в това да се отвърне някой от пътя си и да живее?” (Езек.18:21-23)
И така, представата за свободата на избора на човека, а също и за всезнанието на Бога еднозначно се декларират в християнството. Но що касае лично проблема за противоречието между всезнанието на Бога и свободата на избора на човека, има няколко различни подхода към него. Един от подходите (ще го обознача като рационалистичен) се опитва да съгласува тези неща логически основавайки се на това, че Бог съществува извън времето и затова Неговото знание (за разлика от обичайното човешко знание) не ни лишава от свобода на избора. Тоест ако един знае, че друг вчера е направил това и това, то днешното знание на първия не отменя вчерашното извършено от свободния избор на втория. Да, за Бога нашето утре е също така открито, както и нашето вчера. Но за мен лично подобна схема на логическо съгласуване не е най-интересната в решението на този проблем. На мен ми е по-близък друг подход (ще го нарека екзистенциален) състоящ се в следното: Действително всезнанието на Бога и свободата на избора на човека си противоречат логически едно на друго. В момента, в който кажем, че Бог знае ние влизаме в логическо противоречие с чувството за свобода на избора на човека, така да се каже този избор някак си е вече предначертан. Логическо противоречие тук действително има, но кой е казал, че светът трябва винаги и изцяло да бъде логически непротиворечив? С други думи при екзистенциалния подход дадено противоречие се решава НЕ с логически способи. Тук логиката ще „пребоксува”. Светът съвсем не се явява толкова разсъдъчно-правилен, така че в него съвършено всичко да може да бъде съгласувано логически. Аз по никакъв начин не искам да смаля значението на логиката, защото тя се явява много важна част от живота, но тя съвсем не покрива всички жизнени случаи и дадения проблем е именно такова изключение. Логиката е достатъчно ограничено нещо и в реалния живот има не малко случаи, когато двузначната логика не работи. Например, нима няма ситуации, когато човек едновременно обича и мрази, когато едновременно се старае да отблъсне някого и да го приближи до себе си? Логиката по никакъв начин не е всесилна и самото разбиране на нейната ограниченост също е важна част от нашето придвижване към Бога. Но решението на проблема с противоречието между свободата на избора на човека и всезнанието на Бога лежи не в логическа, а в екзистенциална плоскост. А то се състои именно в това, че ние трябва да развиваме и задълбочаваме в нашето съзнание едновременно двете противоположни представи. Първата, че човекът е свободен в своя избор и второ, че Бог знае всичко. Тези две представи трябва да бъдат не просто информация, а жизнено преживяване (”Даат”), т.е. това трябва да е динамично състояние и постоянно осъзнаване и на едното и на другото. При това не трябва да се опитваме в стремежа си да излезем от дълбините на този проблем и да премахнем съществуващото между тях противоречие с помощта на формална логика. Обратно, противоречията в това число вътрешните са много важен и ценен източник на духовна енергия. Ние трябва от самото усещане на това противоречие да черпим жизнена енергия. Защото всъщност дълбокото усещане на противоречията и тяхното позитивно възприятие, отчасти може да доведе до разбиране на живота много повече, отколкото повърхностния опит логически да замажем тези противоречия. И така, решението на проблема лежи не в посока на разсъжденията, а в посоката на духовните действия. Та знаел ли е Бог какво именно ще избере Адам? Да, безусловно. Той е знаел, но в същото време, човекът е бил свободен да избира. Ако Адам не беше ял от плода на Дървото на Познанието преждевременно, то светът щеше да се развива по съвършено друг начин, по по-съвършен път и тази възможност действително съществуваше. Знаел ли е Бог, че човекът все пак ще наруши неговата заповед? Да, Той е знаел това. Но принудил ли Бог човека към това, искал ли Той именно такова развитие на събитията? По никакъв начин, не. Бог предложил на човека двата варианта, а не му натрапил единия от тях. Адам е можел свободно да избира между тях, макар Бог да е знаел предварително какво именно Адам ще избере. И така, съвършено невярно ще бъде да кажем, че грехопадението на Адам се е планирало от Бога, или че това грехопадение е било неизбежно. Бог иска придвижването, развитието, а не падението на човека, но за да има това придвижване стойност, човек е трябвало да чувства отговорността на своите постъпки и затова падението е било една от тези жизнени възможности. Затова Бог не ни предпазва при взимането на нашите решения, макар да вижда и знае, че те са неправилни. Много често след допусната една или друга грешка ние си казваме: „Ако знаехме как ще се развият нещата, нямаше да постъпим по този или онзи начин”. Да, но причината да не ни е дадено да знаем предварително как ще се развият нещата в живота ни е, именно защото Бог изисква от нас отговорност при вземането на всяко решение. И както често се оказва, действията на човека водят до това, че се осъществява именно тази възможност...
Приятели, змията съществува във всеки от нас. (Защо мислите Христос обръщайки се към Петър изрече непонятните за учениците думи: „Махни се Сатано”). Ние ходим със змията вътре в нас, да вътре в нашето сърце. Там се намира тази най-черна част, наречена „змия”. Затова и Библията казва:
„Повече от всичко друго, което пазиш пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.”
Има моменти, когато спокойно можем „да ядем от всички плодове в градината” и в това няма нищо лошо. Но това са единствено моментите, когато сме в нормални човешки взаимоотношения с всички, когато общуваме с цел да се изграждаме един друг и да растем, когато обменяме чувства, мисли, идеи, когато „не гледаме всеки само за своето, но всеки и за чуждото.” Когато всички „имаме едно сърце и една душа и ни един от нас не казва, че нещо от имота му е негово, но всичко е общо”, когато всички си взаимодействаме и помагаме. Това означава да ядем „от всички дървета в градината”. Когато обаче тази змия се появи започва борбата за власт, за средства, за първенствуване, за живот в ущърб на останалите, когато човек иска повече, отколкото му е необходимо, за да живее. Змията ни казва, че от всички дървета в градината можем да ядем, т.е. да съществуваме нормално на животинско ниво. А над това ниво? „Само от това дърво не трябва да ядете”. А защо не трябва да ядем? „Защото, когато вкусите от него, ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото”. Тоест, ще бъдете като Бога (в потенциал), но няма да имате сили да го реализирате. И всъщност змията бе права, тъй като човекът се състои от тези две части. Те започват да се конфронтират една друга в мен и аз трябва да се науча правилно да ги съединявам като две основни базови сили с помощта, на които ще мога да се движа напред. Едната не може да съществува без другата! Всичко в света е построено на взаимодействието между тези две сили: плюс-минус, север-юг, светлина-тъмнина, горещо-студено, мъж-жена. Като започнем от атома, във всяка една материя всичко е построено на валентност, на съпоставянето на противоположности. Кога се появява змията ли? Змията се появява според степента на развитие в човека на тези две части. Изведнъж в егоистичната част започва да се усеща следващата, развиващата я част, която ни казва, че има още по-висок егоизъм тласкащ човека към използването му за своя собствена полза, а не в полза на околните с цел минималното наше препитание, живот в съгласие с останалите, взаимодействие един с друг и т.н. Става дума затова да използвам другите потискайки ги, защото ми е приятно да ги мамя, защото от това може би ще имам по-голяма полза и т.н. Именно това говори змията в мен. И това е само началото, тъй като това свойство изниква ежедневно в нас, ние трябва да го осъзнаем, трябва да видим как то работи. Именно затова се говори в историята за вкусването от плода на Познаването на Доброто и Злото... Дотогава човек дори не е знаел какво е добро и какво е зло. Той не е можел да оцени своя егоизъм като зло, мислил го е за положителен фактор, че това е някаква добра сила. Колкото по-голям егоист съм аз, толкова повече ще постигна в живота: мога да стана голям учен, голям ръководител, мога да стана богат и т.н. За да успее да задоволи своите лични потребности, човек днес трябва да бъде голям егоист. Но за да бъде мощен инструмент за Божия слава е необходимо да използва своя егоизъм (и хъс) дори в още по-голяма степен, но... по правилния начин. Като се издигне над своето его, като подчини своя Аз в служба на Бога и околните. Това има предвид Христос като казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си”. Това не означава, че трябва да „сложим кръст” на себе си, да изчезнем като личности, да се снишим смирявайки се „религиозно, лъжливо”, а напротив да впрегнем всички свои сили и с още по-голямо дръзновение и решителност да участваме в поправянето на света започвайки от нашето най-близко обкръжение. Защото човекът, в който има малък егоизъм, той се задоволява с малкото и си остава на това ниво. Така той спасява себе си, но само себе си! и изпуска възможността да повлияе на околните. Всички забележителни герои в Библията са били силни (не съвършени) личности, а не просто някакви „смирени мижитурки” и затова въпреки своите недостатъци след докосване Свише те са се превръщали в мощни инструменти за Божия слава, канализирайки своята егоистична енергия в правилна посока. Да, именно затова Христос се обърна към своите ученици с тези „странни” думи, в които често християните се препъват: „Ето, аз ви изпращам като овце посред вълци. Бъдете прочее,(но не овце, т.е. наивни и глупави) хитри, като змиите”!? Христос иска от нас да бъдем именно като змиите, да влезем в нашата собствена градина и така, както змията измами Адам и Ева и ги отклони от правилния път, така и ние със същото настояване и упоритост да „излъжем” и насочим в обратна посока нашето его (нашия Аз) и да го впрегнем в служба на Всевишния Бог. И в тази своя задача трябва да бъдем дори по-умни от змията, защото имаме „ум Христов”.
Какво означава, когато вкусвам от плода на това дърво? Как мога аз да се сравнявам с Бога, Който е само любов? Всичко в този свят съществува единствено благодарение на съединението, взаимното влияние, подръжка, както всяка част в нашия организъм. И сърцето, и белите дробове, и черния дроб и далака, и мозъка – всички органи „мислят” за това как да работят в полза на цялото тяло. Нито един орган не функционира само за себе си, всички работят в името на живота на целия организъм. И не просто един за друг, например сърцето за черния дроб, или черния дроб за белите дробове и т.н., а всяка част работи затова, което наричаме човешки организъм. Дървото за Познаване на Доброто и Злото ми показват защо по-рано съм се чувствал добър със своя голям егоизъм, а днес със същия този егоизъм се чувствам лош. Защото Дървото на Познанието е всъщност това, което предсказа и змията: „Ще ви се отворят очите”, т.е. ще видите какво всъщност означават Доброто и Злото, защото досега вие сте съществували във вашия егоизъм, но не сте чувствали, че той е лош. Сега се издигате на следващата степен и именно това състояние се нарича „Дърво за Познаване на Доброто и Злото”. И какво в края на краищата е змията – добро ли е или зло? Змията е тази огромна егоистична сила, която сама води човека към нейното отрицание. Ние се намираме в състояние, когато разбираме, че сме задължени да бъдем свързани. А кой може да ни обедини? Кой ще ни издигне над нашия егоизъм? Аз не се доверявам на теб, ти не се доверяваш на него и т.н., нито хората, нито институциите, нито държавите, никой вече не вярва на никого и всички чувстваме това разединение. Тази ситуация и по-рано е съществувала, но е била на ниско, животинско ниво и затова човечеството не е могло да направи нищо. Но сега ние сме се издигнали на следващото ниво, разкрили сме „змията” между нас, но не можем да се съединим. Затова тук ни е необходима помощ от Твореца, помощ изпратена ни в лицето на Божия Единороден Син, Който дойде и постави нов стандарт:
„Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.”
Вече нямаме извинение, тъй като не само знаем какво се изисква от нас, но имаме и силата в Христа да го направим. Ето това е истинското осъзнаване на Доброто и Злото. Първият плод „от новата реколта” днес вече не е забранен, а напротив. Той ясно ни показва кой е „добрия дял”. Всеки, който иска да познае истината може „да вкуси и види, че Господ (новия плод) е благ”. Христос ни казва чрез думите записани единствено в евангелието на Йоан:
„Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си”.
Единствено в това евангелие се казва, че Христос е „Агнецът Божий, Който носи греховете на света”. Затова днес ние с радост празнуваме Възкресението на Исус Христос, „първият плод”, от новото Дърво на Живот.
„Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”
Затова днес е Велик ден! Защото получихме възможността да вкусим от новия, съвършения плод. Това е плодът, който Бог ни предлага в Христа. Плодът, който трябва да изядем, за да получим силата да преборим змията в нас и да живеем като пълноценни личности, с които Бог може да общува и се наслаждава. Защото колкото и да звучи странно Бог също има нужда, и както ние се обръщаме към Него с нашите нужди, така Той се обръща към нас със Своята нужда. Каква е нуждата на Бог ли? Ако смисъла на човешкия живот и човечеството като цяло представлява среща, създаване на общение, то това е нещо, което Бог Сам не може да получи и затова Той се нуждае от нас. Бог е заинтересован от общението и диалога с човека. И ако Той е заинтересован от мен, то Той получава това от мен. Това е същият въпрос, като „могат ли родителите да получат нещо от децата си, ако те са напълно обезпечени и въобще не се нуждаят от нищо?” Отговорът е: Да! Те могат да получат от децата си това удоволствие, което децата създават на родителите си, когато се развиват или постъпват правилно, когато се реализират като личности. Точно така и Бог, на Когото отношенията с хората в Библията са описани като връзка на баща с неговите деца, Му е приятно да общува с нас. Той има нужда от нас и Му е приятно да вижда, че ние растем и се развиваме за Негова слава.
„А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.” (Евреи 5:14)
Христос Възкръсна!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Централни идеи на Кабала” на Пинхас Полонски.