„Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.” (1 Кор. 15:20-23)
Тези думи на ап. Павел ни връщат в зората на човешката история и с онова, което се случи с първите хора в Едемската градина. Историята с Дървото за Познаване на Доброто и Злото се явява безусловно една от най-магичните и мистични в историята за сътворението на света. Ние чувстваме, че тайната на Сътворението на човека е скрита именно тук, и че никакви обяснения, колкото и дълбоки и важни да биха били те, няма да изчерпят тази тайна. Всяка крачка придвижваща ни към разбирането на тази история е важна, макар пътеката да е дълга. Впрочем този, който възприема Библията просто като „примитивно древно предание” за една ходеща изправена „и говореща” змия (която след като била проклета започнала да пълзи), в него не възниква голяма сложност с тълкуването на историята свързана с Дървото на Познанието. За съжаление в доста християнски умове властва именно този дух на елементаризъм свързан с теорията за „жестокия Бог, който искал да държи човека в тъмнина и невежество, не искал да му даде да разбере за Доброто и Злото, а на всичко отгоре, заради проявеното непослушание го лишил от привилегированите условия на живот в Рая”. Такъв подход удря като бумеранг преди всичко именно неговите привърженици, тъй като ако се отнасяме към Библията като примитиви, няма да можем да научим нищо от нея и в резултат ще лишим самите себе си. Но ако се обръщаме към Свещеното Писание с желанието да вникнем в неговата мъдрост, трябва да изходим от това, че така както Бог ни е изобразен Той трябва да е в крайна сметка не по-глупав от нас самите, а по-скоро обратното – доста по-умен и добър!? И естествено същото е трябвало да очакват и Адам и Ева. С други думи ние предварително допускаме, че Бог не само желае за човека добро, мъдрост и светлина, но и прави всичко за осъществяването на това, и че действията на Адам и Ева трябва да се обясняват не с дребно тщеславие или тривиални грешки, а с действително съществуващ дълбок проблем. И затова, когато се опитваме да намерим смисъл в историята с Дървото на Познанието, трябва да си зададем преди всичко следните три въпроса:
Първи въпрос: Какво донесе на Адам вкусването от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото? В какво Адам се промени, когато яде от неговия плод? Иначе казано: Какво означава познаването на Доброто и Злото?
Втори въпрос: Защо Бог забранил на човека да яде от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото? Нали Бог иска да даде на човека възможност да стане по-умен, защо тогава това дърво беше забранено?
Трети въпрос: Защо Бог изгонил Адам от градината? Нали ако проблемът е бил само в това той да не яде от Дървото на Живота, можеше Бог да огради това дърво от Адам, а не да го гони изцяло от градината. В следващите редове ще се опитам да дам един от възможните отговори използвайки кабалистичната терминология и начин на мислене.
Змията и голотата на човека
Образът на змията от библейския разказ е занимавал съзнанието на човека още от древността, тъй като според текста на Библията змията се явява главният виновник за онова, което се случва с първите хора в Едемската градина, а именно изгонването им от Рая. Както вече отбелязах, най-примитивният начин, по който четящият Библията може да си представи змията е в образа на животното, което всички познаваме и сме виждали ако не на живо, то поне по телевизията. Разбира се, искам смело да заявя, че както повечето персонажи в книгата Битие, тя също не е реално съществувало същество, а алегоричен преобраз използван от Бога с цел да ни помогне по-фигуративно и достъпно да си представим свойствата, които всъщност змията символизира. В тази връзка ще цитирам отново думите на известният еврейски философ Маймонид, който още през 12 век казва: „Който не вярва, че написаното в Петокнижието е истина, той е атеист и неверник, а който вярва, че всичко това действително се е случило - е глупак”.
Когато говорим за тази проблематика най-напред желая да кажа, че при изучаване на митологиите от времето, в което са написани първите пет книги на Библията виждаме, че змията е символ с много интересно митологично значение. В някои от съседните ханаански религии наред с останалите богове е имало и статуи на змия като образ на бога на плодородието, пред тези статуи са се извършвали сексуални оргии като форма на поклонение и т.н. Но ако погледнем еврейската религия ще видим, че змията присъства и там като символ и то в много ключови моменти. Например четем за жезълът на Мойсей (символ на неговата власт и мисия), който се превърнал в змия. Интересно, че и жезлите на египетските магьосници също се превърнали в змии, но змията на Мойсей изяла техните змии, показвайки че властта на Египет бива отнета (между другото на челото си фараонът е носел именно фигурка на змия, която символизирала неговата власт, а евреите от своя страна взаимстват тази символика противопоставяйки на нея „тфилина”, на гръцки: „филактерия” (малка кожена кутийка с части от Тората, която също се носи на челото). Та описана като един от главните герои в разказа за Едемската градина, змията по своята същност е наистина едно много странно животно. Това е животно, което съдържа в себе си отрова, като тази отрова може от една страна да бъде смъртоносна, а от друга се явява като лекарство за човека. Това е причината и в пустинята, когато евреите биват наказани, заради своето роптание и започват да умират от ухапването на змиите (които Бог им изпраща!), някак странно за символ на изцелението е избрана отново змията!?, а не някое „по-добро” животно. Тоест идеята е, че същото нещо, което те ухапва смъртоносно, то те и изцелява при правилно отношение спрямо него. Та още древните хора са използвали тази символика, а и днес за символ на фармацевтиката е избрана именно змията. Трудността според мен обаче по отношение на това зло е в определянето на дозата, която стига до нас и момента на нейното приемане, тъй като на практика всяко лекарство е отрова, но не всяка отрова е лекарство... Но най-шокиращото от всичко е, че като преобраз на Мойсеевата медна змия, в Новият Завет ап. Йоан ни посочва самият Господ Исус Христос!? Та като всичко друго в Библията и тук е очевидно, че нещата не са черно-бели (както между впрочем ни се иска), а са многопластови и доста сложни. По тази причина не трябва да се опитваме да вкараме Библията в нашия интелектуален, душевен, емоционален и т.н. „калъп”, принизявайки я до нашето собствено ниво на възприятие, а да се стремим ние да се издигнем към нея според възможностите и капацитета, които Бог ни е дал. Защото като Божие Слово тя е една изключително дълбока и много съдържателна книга, която ни разкрива великите тайни на живота, висшите светове, отвежда ни в необятното, безкрайното и ще е неправилно ако се опитваме да я представим като обикновено и елементарно четиво. Ясно е, че искаме да получим отговор на всички свои въпроси, но за съжаление (а може би за щастие) има въпроси, на които никога няма да получим отговор, просто защото Бог не желае да ни го даде... Това, което всъщност исках да кажа в крайна сметка е, че в периода, в който е писана книгата Битие за всеки читател тази символика е била ясна и затова авторът използва именно "змията" като символ в историята за Грехопадението.
Но нека сега да се спрем конкретно на нейната роля в разказа, който ни интересува и онова, което се случва с Адам и Ева в Едемската градина. Разглеждайки образа на змията първо ще се спрем на най-главния термин използван за нея. Това е термин, чийто смисъл не става ясен в различните преводи на Библията, тъй като те го замъгляват. На първо място четем, че змията е наречена „хитра” (Бит.3:1). Но нека да видим къде за първи път е използвана тази дума. Тази дума е употребена само стих по-рано, точно преди този в края на втора глава, където се казва:
„А и двамата и човека и жена му бяха голи и не се срамуваха”.
Думата „голи” (на иврит „арумим”) е същата дума употребена, когато се казва, че змията е била „хитра”. В превода разбира се това не се забелязва, защото това са две значения на една и съща дума. Т.е. тази дума означава и „гол” и „хитър”. Но змията била по-хитра от кого? От „всички полски зверове”, но не и от човека. „Най-хитър” или „гол” е бил човекът. Тоест след човека и между животните змията е била най-близка до човека. Какво иска да ни каже Словото чрез думите, че Адам и Ева са били „голи”? Защо ни е въобще да знаем това? Какво ни казва то? Какво значение има това за нас? Всъщност главното, което ни казва този стих не е това, че те са били голи, а че не са се „срамували”. Между впрочем ние виждаме, че всички хора носят дрехи и тези дрехи се явяват изключително важни за човека, докато например за животните това не е така. Но каква е причината Адам и Ева да не се срамуват? Предният стих ни казва:
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си, и те ще бъдат една плът”.
Изразът „една плът” в еврейската традиция символизира раждането на деца (т.е. в детето родителите стават една плът). Но защо човекът не се е срамувал? Защото за него всичко е било разделено – доброто е било едно нещо, а злото друго нещо и тези две неща не са се смесвали. (Относно това ще споделя някои мисли по-долу). Тоест Адам не е виждал в голотата нищо лошо, защото в него не възниквало нищо неправилно от това, а то се е явявало нещо биологично и естествено. Но нещата коренно се променят и голотата става нещо лошо, когато Доброто и Злото се смесили вътре в човека. Когато всичко е разделено на части тази дума „арумим” от една страна позволява нещата да си стоят самостоятелно, но когато всичко е смесено тогава възниква съблазънта да се използва едното за сметка на другото. Текстът продължава с думите на змията, която казва на Ева:
„Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? Жената каза на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.”
Може ли обаче един такъв грях да бъде причинен от изяждането на някакъв плод? Определено не! И за да ни предпази от инфантилното (буквално) четене и тълкуване на текста, самият Христос казва на учениците си:
„Не това, което влиза в устата омърсява човека, а това което излиза от устата му, то го омърсява”.
Та историята продължава с думите:
„А змията каза на жената: Не, няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото”.
Изкушавайки жената да вкуси от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, змията се аргументира като казва, че вкусвайки от плода човекът ще стане Богоподобен, т.е. ще се уподоби на Бога, Който познава Доброто и Злото. Истината ли каза змията? Бог познава ли Доброто и Злото? И създава ли Бог зло? Да. И това ни е казано директно:
„Аз създавам светлината и творя тъмнината. Правя мир, творя и зло. Аз Съм Господ, който правя всичко това” (Ис.45:7).
Да, Бог допуска (а не „иска” или „прави”) човека да сгреши, защото всичко произхожда от Него. Действително това, което змията каза беше истина, но не цялата. Какво не им каза тя? Защо една и съща дума е използвана и за „голота” и за „хитрост”? Защо змията каза на Ева нещо, което беше напълно вярно и в същия момент я измами? Това, че й каза истината, но не цялата - именно това е голотата. Змията разкрила ли или скрила нещо от Адам и Ева? Те умряха ли веднага, когато ядоха от Дървото на Познанието? Не. (Тук обичайното тълкувание, че са умрели духовно не върши работа, тъй като те, а и децата им продължиха да общуват с Бога дори извън Едемската градина). Тук въпросът не бе в това, че змията скри нещо от тях, а в това че не всичко им откри. И така, в какво се крие проблемът с голотата? Защо цивилизацията е построена на това, че не трябва да бъдем голи? Главният проблем с голотата за нас е, че когато днес всичко е смесено, голотата пречи за общението между хората. Тоест тази голота не помага, а пречи (скрива), защото човекът е устроен така. След вкусването от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото ако човек е твърде гол, тази голота блокира общението и става така, че това което се разкрива става причина за скриване. Скрива се духовното обоняние на човека и за хората става невъзможно да контактуват нормално помежду си, те стават прекалено фиксирани върху голотата и сексуалното. Затова ако хората бяха продължили да ходят голи, цивилизацията би се разрушила. И от това разбираме какъв е смисълът на действията на змията. Тя разкрила това, което бидейки разкрито е пречело за разбирането и общението, защото когато разголваме тялото си, ние скриваме съзнанието си. Тоест тази голота е половинчата, тя не помага на човек да открие света. И змията била най-големият специалист по това частично оголване, което блокирало всичко останало. Останалите неща, които тя казала били верни – че хората ще станат като Бога, че няма в този ден да умрат и т.н. Само че тази твърде силна страст (сексуалната), която e най-мощната енергия в природата на човeка направила така, че на Ева толкова й се приискало да вкуси от този плод, че в нея блокирал разсъдъка и съображенията, че това не трябва да се прави, т.е. в известна степен голотата пречи за разбирането на ситуацията. Затова именно тук е използвана една и съща дума, когато се казва че Адам е „гол”, а змията е „хитра”.
Адам и Ева разбрали, че всъщност са пълни егоисти по отношение на Бога и именно змията олицетворява целият човешки егоизъм. Той може да бъде оценен и като добро и като зло. Той е онова умно, хитро, коварно животно близко до човека, (затова между другото змията се среща навсякъде в народните поговорки, приказки и т.н.). Тя е тази, която ни кара да сме постоянно под напрежение да не съгрешим, да сме угодни на Бога, тъй като има опасност да съгрешим по всяко време и да разочароваме Бога или да мислим, че Дяволът може да ни вкара в някоя беля ако не внимаваме, защото той нали обикаля и „търси кого да погълне” и така оправдаваме повечето свои неудачи със Сатана, който е лош и иска да направи и нас лоши, а по принцип ние сме си добри. Оттам започваме да го виждаме едва ли не зад всеки храст, което между другото обяснява и интуитивния страх на хората от змиите. Та имам чувството, че Христос има нещо съвсем друго предвид, когато говори за Сатана в сравнение с това, което ние имаме в нашето съзнание, и че всъщност ние сами предизвикваме тези отровни змии в живота си с изконните наши егоистични желания. И че Бог иска човек да се поправи разкривайки егоизма, в който живее като смърт, като отрова. Егоизмът, който така добре умеем да преобличаме в „религиозна одежда” и да се правим, че не съществува. Но от друга страна това се явява издигане на по-високо ниво, един вид избавяне, освобождаване от егоизма ни. Това, че умираме от ухапването на змиите е всъщност и нашето спасение от тях. Бог изважда егоизма ни на яве, за да го почувстваме, както при евреите като отрова, която ни убива. Ако обаче съумеем да осъзнаем каква е идеята на тези горителни змии ще осъзнаем, че тяхната отрова всъщност не ни убива, а ни пробужда, озарява ни, за да видим, че зад тях стои Бог (тъй като нали Той бе изпратил тези змии на народа си). Според мен змията се появява в зависимост от степента на развитието в човека на тези две части (доброто и злото), когато мислим, че вършим добри дела, и че действително с тяхна помощ се движим напред, докато в един момент не осъзнаем, че това, което вършим са всъщност зли, егоистични дела „в Неговото име”, но за нашето име, и че трябва да започнем да поправяме всичко отначало. „Голи”, „разголени” означава че в хората вече няма противодействие на егоизма им, те трябва „да се облекат”, да възстанат срещу него и да използват този егоизъм с цел даване и любов, така като Бог желае и прави. Човекът трябва да се включи в хармонията на целия свят, в хармония с цялото човечество, във взаимовръзка с цялото творение. И тази алтруистична връзка на отдаване и любов между мен и другите се нарича „обличане” на моя егоизъм, когато аз го използвам в помощ и връзка с другите. И тъй като Адам и Ева открили, че нямат такава дреха, те се засрамили. Но срамът е необходимо свойство за развитието. Ако хората нямаха срам, ние щяхме да бъдем по-лоши и от животните. Ние по принцип и сега сме такива в много случаи, но без срам щяхме да си останем такива.
Какво придобил Адам вкусвайки от плода на Дървото на Познанието?
Ще започнем с първия въпрос: Какво придобил човекът вкусвайки от плода на Дървото на Познанието – нещо, което е нямал преди това? При първоначалното стълкновение с този въпрос нашата естествена реакция може да бъде отговор от рода на: Преди да вкуси от плода на Дървото на Познанието човекът не е знаел въобще какво е добро и какво е зло. Но ако се замислим малко по-сериозно веднага ще разберем, че подобен подход е неверен. Нали самото установяване от Бога на моралната забрана към човека „от всяко дърво да яде, а от това дърво да не яде”, всъщност вече се явява указание към човека за разбиране на Доброто и Злото, т.е. затова какво следва и не следва да прави. Още повече, ако човекът сам не е знаел или не е разбирал в достатъчна степен Доброто и Злото, той въобще не е трябвало да бъде питан за нарушаването на заповедта, така както ние не възлагаме отговорност на детето си по въпроси, в които то „не различава между добро и зло”. Така че ако на някой му е дадена заповед и се планира той да бъде питан за нейното съблюдаване или нарушение следва да се предполага, че той има съответното ниво на разбиране и отговорност. И така стигаме до извода, че човекът е имал понятие за Доброто и Злото още преди вкусването от Дървото на Познанието. Друго възможно обяснение относно това какво се е променило в света в резултат на вкусването от плода на Дървото на Познанието, бихме могли да се опитаме да потърсим в предположението, че преди вкусването от плода на Дървото на Познанието човек не е притежавал страсти, т.е. не притежавал влечение към Добро и Зло, не е притежавал емоционални стремежи. С други думи би могло да се допусне, че преди вкусването на този плод Адам е бил едва ли не просто една сметачна машина (човек-робот), лишена от лични пристрастия, а едва след това се е превърнал в човек с всички негови проблеми и страсти. Но аз не считам такъв подход за правилен. Нали ако човекът не е притежавал страсти, а е бил просто изпълняващ инструкциите автомат, той никога не би нарушил заповед дадена му от Бога! Така че „нищо човешко не му е било чуждо” още преди вкусването на плода от Дървото на Познанието. Има накрая още една разпространена в християнската култура гледна точка която счита, че резултатът от вкусването на плода от Дървото на Познанието са били сексуалните отношения възникнали след „грехопадението” и те се явяват негово следствие. Но внимателното прочитане на първа глава показва, че такъв подход е неверен, и че ние по никакъв начин не можем да считаме, че сексът е следствие от греха. На първо място, от самото начало още в първия разказ за сътворението на човека, за мъжа и жената е казано: „И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята...”, следователно раждането на деца се явява изходна възможност и дори задължение на човека и тя не може да бъде нито резултат от влиянието на Дървото на Познанието, а още повече грях. В допълнение към това, във втория разказ за сътворението относно сексуалните отношения се говори преди историята с Дървото за Познаване на Доброто и Злото: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си и те ще бъдат една плът”. По този начин „ще се превърже към жена си” (сексуалните отношения) и „ще станат една плът” (раждането на деца) се разглеждат като идеал за поведение на човека от самото начало на сътворението, още преди вкусването от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото. Тоест самият факт на получаване на заповеди ни съобщава, че човекът вече е имал понятие за Добро и Зло, а това, че е нарушил тази заповед говори, затова че той още преди вкусването от плода на Дървото на Познанието е имал страсти, че не е бил един логически автомат. Но ако това е така, какво представлява тогава Дървото за Познаване на Доброто и Злото и какво дало то на човека?
Категориите на познание в Кабала – „Хохма”, „Бина” и „Даат”
Проблемът, с който се сблъскваме в опит да достигнем до смисъла на Дървото на Познанието в действителност е свързан с това, че да се чете Библията в превод и да се разбере тази (а и не само тази) история е напълно невъзможно. И за да разберем за какво става въпрос тук трябва да се обърнем първо към оригинала, а на второ място трябва да познаваме и основната кабалистична терминология описваща ни структурата на Дървото на Живота. (В моя блог постепенно ще се опитам да дам обяснения според това, до което аз съм достигнал и разбрал за основните термини и понятия в кабала, които да ни помогнат да схванем по-добре идеите на това най-дълбоко духовно мистично учение). Та в израза „Дърво за Познаване на Доброто и Злото” (на еврейски: „Ец ха-Даат Тов ве-Ра”) е използван терминът „Даат”. В кабала като наука описваща Дървото на Живота съществуват три понятия свързани с „познанието” и на еврейски те се наричат „Хохма”, „Бина” и „Даат”, но за да навлезем по-дълбоко и да вникнем в историята случила се в Едемската градина, ще трябва да имаме поне най-обща представа за тях.
Xoxмa (6yкв. "Mъдрост")
Хохма е озарението, схващане смисъла на обекта като цяло, това е възклицанието: „О, идея!”, когато мисълта е вече родена, но още не е формулирана и структурирана. Затова с нея е трудно да се работи и е нужно тя да бъде превърната в ясно знание и тогава ще може да функционира. Например при поглед върху дадена задача, човек изведнъж разбира пътя на решението като цяло, но едва после взима химикал и хартия и го формулира детайлно, което е следващият стадий на познание - Бина. Хохма е отговорът на въпроса „какво?
Бинa (6yкв. "Разбиране")
Бина е строенето на логически структури, когато първоначалните идеи (т.е. от Хохма) излизат и водят до определено следствие, появява се възможност да се работи с тази идея. Това е отговора на въпроса: „как”? (Лингвистичният термин Бина е свързан с корена „боне” - „строя”). Строенето на здание по своя смисъл ограничава част от пространството, превръща го във вътрешно пространство на дома. По същия начин и Бина създава „вътрешно пространство” на дадена идея, където идеята се превръща в структура, с която може да се оперира.
В Тората Хохма се отнася към Адам (мъжкото начало), а Бина се отнася към Ева (женското начало). Тъй като съотношението „Хохма-Бина” се изразява в раждането на дете: мъжът дава точка, а жената я превръща в структура и така се появява Даат.
Дaaт (6yкв. "Пoзнание")
Даат (сферата, която ни интересува в нашия случай с грехопадението)
oзнaчaва "възприятие, владеене на знание, неговото изяждане и поглъщане”, в това число и в интимен смисъл. Даат е „Познание” в смисъл „да умееш, да имаш, да владееш”. Това е вътрешното знание и опит усвоени от имащия познание, които са станали неделима част от неговата личност, които го променят толкова, че без тях той вече няма да може да остава сам със себе си. Даат е именно „яденето” в историята с Дървото за Познаване на Добро и Зло, чийто плод именно Адам и Ева „изяли”, а не само „погледнали на него” (Хохма) или го „анализирали” (Бина). И когато го изяли, станали други хора. „Даат” означава също интимните отношения между мъжа и жената (”И Адам позна жена си Ева”).
Ако разглеждаме тези три интелектуални сфери като последователни стадии, то Хохма може да се изрази така: Аз знам какво е това, схващам неговата същност. Например знам какво представлява четенето – това е разбиране на написаните думи.
Бина може да се изрази с: Аз разбирам неговата структура и как да работя с него. Например знам, как е устроено четенето, какви знаци се използват за кои букви и звуци.
Даат може да се изрази така: Това е вътре в мен, аз съм овладял това, аз това „съм го изял”. Например, аз мога да чета. Даат е състоянието, когато обкръжаващият свят е част от мен самия, тъй като важни са не общата представа и не познаването на детайлите, а това което е вътре в мен. Затова и Адам е поставен в градината, за да яде от нейните плодове и Бог му заповядва: „От всички дървета в градината яж”! Ние сме родени, за да може приказката за това колко е прекрасен светът да се сбъдне, да я направим позната (т.е. да изядем) цялата тази красота.
Езикът на Сферите може да бъде отнесен към най-различни нива и явления – не само за разбирането на възвишените неща и устройство на висшите светове, но дори за практически и битови явления. Гениалното в кабала е, че тя ни разкрива тази матрица, която се повтаря на всички нива на творението. Това е причината принципите на кабала да се използват дори от много „светски” хора (например в сферата на бизнеса макар и с комерсиална цел), тъй като тази концепция е универсална и тя дава едни и същи безотказни резултати при правилното й използване и прилагане. За по-доброто разбиране на тази система ще приведа пример от съвършенно друга област – тази на строителния бизнес. Тогава картината изглежда по следния начин:
Хохма е интуитивното решение, че си струва да се занимаваш с този вид бизнес.
Бина е проучването на пазара, пресмятането и вземането на решение да се строи.
Дaaт е способността да се направи бизнес-проект.
Нека сега отново да се върнем към нашата история в Едемската градина. Както споменах, при познанието на ниво „Даат” човек встъпва в дълбока лична връзка с обекта и тази връзка трябва да бъде не просто информационна, външна, интелектуална – тя трябва да бъде вътрешна, засягаща самите основи на личността и променяща тази личност. При това обектът на познание е включен в „интимното пространство” на познаващата личност. Неслучайно Библията ни разказва за вкусването на плода именно от „Дървото Даат”. Това е причината думата „Даат” да се употребява на иврит също и за обозначаване на интимните отношения между мъжа и жената, защото това познание означава създаване на връзка между тях, а не просто получаване на формална информация един за друг. Преход именно на такова интимно ниво на познание по отношение на Дървото за Познаване на Доброто и Злото става с човека след вкусването на този плод. Дървото на Познанието давало на човека не просто информация за Доброто и Злото, а го въвличало в интимна, дълбока връзка с тях, правело ги неотменна част от личността на човека. Още преди вкусването на плода от Дървото на Познанието човекът е имал страсти и влечения, но те са били някак отделени, дистанцирани от неговата собствена личност. Това били външни влечения, които притегляли Адам и го увличали, но те не били изначална част от неговата вътрешна същност. В Библията страстите и стремежите на човека на това ниво на външни влечения са персонифицирани именно в змията, която уговорила първите хора да вкусят от плода. Но кой в древността, а и днес уговаря човека да извърши една или друга неправилна постъпка? Нима това не са нашите собствени страсти? Именно затова змията е „йецер ха-ра” (буквално „страст към всякакво зло”, страст към нарушаване на Божествените думи). Преди вкусването от плода на Дървото на Познанието човекът е можел да отдели своите страсти от своята личност. Както например днес ние можем да отделим и дистанцираме своята личност от информацията прочетена в книга, от даден филм и т.н. макар и едното и другото да се намират вътре в нас. Преди вкусването от плода на Дървото на Познанието змията пребивавала отвън и човекът е можел да различи кое идва от змията и кое отвътре - от него самия, т.е. Адам е можел да отдели своята личност от своите собствени страсти. След познаването на Доброто и Злото това отделяне вече става невъзможно. Самият процес на това познание „Даат” се отъждествява в Библията с вкусването, защото в резултат на него Доброто и Злото от външна информация стават неотменна част от човешката личност. Доброто и Злото престават да бъдат един вид странични за Адам, те стават част от неговото собствено „АЗ” и борбата става изключително трудна. Именно за тази неравна и неразбираема битка говори отчаяният Апостол Павел като казва:
„Защото не зная какво правя, понеже не върша това, което искам, но онова което мразя, него върша. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желаяа, а злото, което не желая него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.”
И освен това Адам съвсем не получил знание от типа на „способност да различава между Доброто и Злото”, а напротив – получил представа за неделимостта на Доброто и Злото. Тъй като нали Дървото не е било отделно за Добро и отделно за Зло. Според библейския текст Доброто и Злото растат на едно и също дърво, те имат общ корен и съответно плодът ги съединява в себе си, т.е. дава познание и за двете качества в тяхното взаимодействие, защото без тази връзка между Доброто и Злото те не могат да бъдат истински опознати. По този начин Адам придобил разбиране за невъзможността изцяло да разложи света на бяло и черно, да го раздели еднозначно на чисто Добро и абсолютно Зло. С други думи нищо друго не се случило освен порастването, „узряването” на първия човек. За детето светът е черно-бял, но пораствайки човек попълва своите сиви оттенъци чрез непрекъснатата градация на преходи съединяващи тези две противоположности. Така че преди вкусването на плода Адам вече имал представа за Доброто и Злото (той ги познавал на ниво „Хохма”), а с появата на жената е научил и много детайли за Доброто и Злото (т.е. опознал ги на ниво „Бина”), но е нямал още личния, интимен опит на техните преживявания. Неговото знание за Доброто и Злото е имало някак само теоретичен характер. А след вкусването на плода той почувствал, че самата негова личност вече е неразривно свързана с Доброто и Злото, което означава, че неговото знание за Добро и Зло преминало на ниво „Даат”. Всичко гореописано се явява необходимо за порастването на всеки обикновен човек и от всичко това остро се нуждаел също и Адам, за да се развива и придвижва по стълбата на познанието, приближавайки се до Бога, за което в крайна сметка той бил и създаден. Проблемът се състоял единствено в това, как опознавайки връзката между Доброто и Злото да съумее да продължи да вижда различията между тях. И с този проблем е свързана грешката, която Адам направил късайки преждевременно от плода на Дървото на Познанието, докато и плодът не бил още узрял, а и самият Адам не бил още готов за това ниво на познание.
Планирал ли първоначално Бог да даде на човека да вкуси от Дървото на Познаване на Доброто и Злото?
Когато Бог поставяйки Адам в Едемската градина му забранил да яде от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, тази забрана временна ли е била или постоянна? Иначе казано, било ли Дървото за Познаване на Доброто и Злото по принцип забранено за Адам или в перспектива е било предназначено за него? Текстът на Библията не ни дава еднозначен отговор на този въпрос. Но кабалистичната еврейска традиция счита, че Бог се готвел в бъдеще да приобщи човека към Дървото на Познанието. В тази връзка искам да споделя едно интересно равинско тълкувание (предание), което чух наскоро, а именно че: Адам вкусил от плода на Дървото на Познанието малко преди настъпването на седмия ден (съботата), но ако той не бе нарушил забраната и не бе взел самоволно плода на Дървото на Познанието, то с настъпването на съботата, Бог Сам е щял да даде на Адам да направи съботен кидуш (молитва съчетана с пиене на вино по време на специални поводи) от сока на плода на това дърво. Това малко странно за приемане предание твърде съществено изменя цялата наша представа за онова, което действително се е случило в градината. Тоест то ни говори не само, затова че Бог е искал да разреши на човека да вкуси от плода на Дървото на Познанието, но и някак се подразбира, че сокът на тези плодове оказват на човека действие подобно на виното, един вид човекът „се опиянявал” от опознаването на Доброто и Злото. Но в какво се състои действието на виното (в нормални количества) в житейската област? Виното лишава човека от възможността за твърде рационално-умствена аналитична дейност. Но изтривайки яснотата на детайлите, виното помага на човека да придобие интегрален поглед на света, дава му възможност да види света като единно цяло и така да го опознае. По подобие на това, както ако човек започне да разглежда твърде подробно всяко движение на четката върху импресионистка картина, ще лиши себе си от възможността да вникне в цялата картина. По същия начин разглеждайки всичко в света под микроскоп, понякога е възможно въобще да не видим общата картина. Явно в това се състои подходящия тук в смислово значение известен израз „in vino veritas” – „истината е във виното”. Аз не знам всъщност дали истината е във виното, но знам със сигурност, че Христос превърна водата на сватбата в Кана Галилейска именно във вино, и че на масата по време на последната вечеря с Неговите ученици също имаше вино, което Той впоследствие използва за постановяването на Господната трапеза. Защото твърде трезвият, подлагащ всичко на изчерпателен, разсъдъчен анализ човек всъщност не вижда света и не го разбира. И ако Бог е искал човекът постепенно да порастне, да се придвижи към познанието, да почувства от цялата си душа корените на Доброто и Злото, а Той разбира се, че е искал да даде на човека това, Той не може да не е планирал в някакъв момент да разреши на човека да вкуси от Дървото на Познанието. И изглежда, че забраната е била само временна, но Адам прави грешка като я приема за вечна и решава, че е невъзможно да опознае Доброто и Злото, ако не наруши тази заповед.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* В статията са използвани материали от книгата „Централни идеи на Кабала” на Пинхас Полонски.