Темата за връзката между религиозната и научната картина за света по отношение на въпроса свързан със сътворението на Вселената е много обширна и тази статия има за цел да даде само най-началния и опростен неин анализ.
На колко години е светът?
Един от първите въпроси, които често възникват у хората започващи да се запознават с библейските текстове, се явява проблема за съгласуването на научните представи за произхода на Вселената с разказа на Библията за сътворението на света. Преди всичко тук става въпрос за хронологията. Съгласно традиционния религиозен еврейски подход от момента на сътворението на света от Бога до днес са минали почти шест хиляди години (по-точно 5783 г. според еврейското летоброене). В същото време науката с помощта на различни методи за датиране изчислява възрастта на много изкопаеми предмети на милиони и стотици милиони години, т.е. тя счита, че нашият свят е значително по-стар. Съгласно най-разпространената днес научна концепция – теорията за „Големия взрив” възрастта на нашия свят се изчислява приблизително на шест милиарда години. Как можем да разрешим това противоречие? Или ако формулираме проблема на лично ниво: как явявайки се вярващ човек и в същото време доверявайки се на науката, аз мога да съгласувам в себе си тези два изглеждащи ни взаимоизключващи се погледа?
Като начало искам да отбележа: аз съм дълбоко убеден, че всяко истинско противоречие (и в частност противоречието между „научния” и „религиозния” поглед на света) не трябва да се избегва просто така. Има много начини, за които ще спомена по-долу позволяващи логически да се разреши това противоречие, т.е. да се измисли някаква повече или по-малко стройна логическа схема способна да отстрани различията. Но ми се струва, че главното е не да се отстрани самото противоречие, а да се осъзнае неговия смисъл и умението на човек да извлече за себе си от това противоречие по-дълбоко разбиране за устройството на света.
Първи технически вариант за решение – „светът е създаден стар” (т.е. възрастен).
Един от простите начини да се премахне противоречието между шестте хиляди години съществуване на света според Библията и милиардите години в концепцията на науката се явява например идеята за това, че „светът е бил създаден стар”. Тоест, че светът е създаден преди шест хиляди години, както това казва Библията, но той е бил създаден възрастен. Затова когато днес се опитваме да направим връзка с миналото ни се струва, че светът е на милиарди години. С други думи „биологичната” възраст на света може значително да превишава хронологичната. В Библията има ясно описание за такъв подход. На практика в деня, в който бива сътворен в Едемската градина, Адам се появява изведнъж като възрастен човек. (В Библията никъде не е видно, че Адам е бил създаден като бебе). Затова ако, който и да е лекар се опита да определи биологичната възраст на Адам в първия ден на неговото съществуване, той ще трябва да признае, че тъй като Адам е вече възрастен, то той е живял да кажем вече приблизително двадесет или тридесет години. Едновременно с това обаче е известно, че Адам е бил току-що сътворен. И така, може да се окаже, че хронологично Адам е на един ден, а биологично на двадесет или тридесет години. Приблизително по същия начин може да бъде решен и поставения по-горе проблем като цяло. Може да се счита, че светът е бил създаден по такъв начин, че в него някак си е заложен предшестващ опит, т.е. той „биологично” е вече възрастен, макар хронологично да е съвършено нов. Подобно на това, както ако Адам бе решил да отреже дърво в градината, той би намерил в него необходимото количество годишни пръстени (кръгове), защото дървото не може да бъде нормално без такива пръстени, а Бог е създал нормални дървета, макар на Адам да му е пределно известно, че дървото е създадено „същата седмица”. И така, на колко години е дървото? Затова хронологичният свят може да бъде „по-млад” от шест хиляди години, макар че неговата биологична възраст може да се измери с милиарди години.
Втори технически вариант за решение – „друга скорост на процесите по време на сътворението на света”
Друг възможен начин за снемане на „противоречията между Библията и науката” се явява идеята, че през първите дни на творение физическите процеси са протичали не така, както днес. А тъй като за човека единственият инструмент за измерване на времето се явява хода на едни или други физически процеси, то напълно естествено е опитите на науката при определяне възрастта на едни или други събития от миналото да екстраполират съвременна скорост на физическите процеси от миналото за периода до сътворението на света и това да доведе до изкривяване на картината относно онова време. В резултат на такава екстраполация ще получим много по-голям период от време от този, който всъщност е преминал. Иначе казано, за ден, за час или за минута по време на сътворението на света са могли да се случат неща и явления, които сега се възприемат от нас като произтичащи в течение на милиони и милиарди години. Ще поясня идеята със следващия прост пример: Ако камък лежи под сталактит, от който падат капки вода, то постепенно те ще пробият в камъка отвор. Намирайки в сталактическа пещера камък с отвор лежащ под сталактит може да се измери скоростта на падане на капките и на това основание да се изчисли колко хиляди години камъкът е бил под този сталактит. А също може с водоструйно свредло да се пробие друг камък точно по същия начин, както и предишния, след това да се постави под сталактита и да се поканят учени да определят колко години този камък е бил там. Екстраполирайки в миналото с днешна скорост образуването на отвор в камъка, ученият ще направи извод за хиляди години, макар че всъщност камъкът е бил сложен под сталактита съвсем скоро. С други думи даденият подход за „съгласуване на религиозния и научния поглед на света” твърди, че тъй като всички процеси по време на сътворението на света са били други, то е възможно те да са съотносими с днешните аналогични физико-химични-биологични процеси, както водоструйното свредло с капките от сталактита. Затова по време на шестте дни на сътворение е напълно възможно да се случат толкова събития, на които при съвременната скорост би им отнело милиарди години. Още веднъж искам да подчертая, че аз по никакъв начин не се опитвам да докажа, че „религията е права”! Разбира се, че гореизложените концепции не се явяват доказателство. Аз ги приведох само за илюстрация, така че да се отхвърлят претенциите на противоположната позиция на „доказателства”, а съвсем не, за да „доказвам” правилността на своята. Ние трябва да осъзнаем, че двата горепосочени начина за съгласуване на религиозното „сътворение на света преди шест хиляди години” и научно-многомилионната възраст на древните изкопаеми се явяват не повече от технически начини за логическо съгласуване на тези два различни подхода. Аз ги изложих не, за да доказвам правилността на религиозния подход, а още по-малко, за да „опровергая” науката. Моята цел бе да покажа, че науката не може да опровергае религията, и че научните представи за „милиарди години” се явяват не повече от хипотеза, която както и религиозната концепция не може да бъде доказана. А ако няма доказателства – в игра влиза свободният избор.
Обща схема на връзката между религиозния и научния подход за сътворението на света.
Като цяло логиката на нашите разсъждения е построена по следния начин:
(1) Гледната точка на науката за произхода на света и гледната точка на религията за сътворението на света са еднакво недоказуеми.
(2) А това означава, че изборът между „религиозната” и „научната” гледна точка се явява резултат от моя свободен избор, а съвсем не откриване на обективната истина.
(3) И затова поставянето на въпроса се променя: аз съм длъжен да се откажа от въпроса „Коя гледна точка обективно е правилна?” и трябва да поставя въпроса така: „Какви основания, доводи, причини, (но в никакъв случай доказателства) имам аз, заради които бих искал да избера тази или онази гледна точка?”
(4) А също: „Какво интересно мога да разбера аз за себе си от самия факт за наличието на „противоречия между религията и науката”?
От „опита да се установят фактите” към „концепцията за свободния избор”
И така, преди всичко трябва да осъзнаем, че по принцип науката не може да ни даде никакви „доказателства” относно фактите свързани с далечното минало. Всички тези „доказателства” са не повече от модели за създаване на екстраполация от настоящето. Когато екстраполацията превишава в хиляди и милиони пъти изходния времеви отрязък (т.е. взимат се днешни няколко хиляди години, в течение на които основните физически процеси ни се представят като ставащи с постоянна скорост и се прави съответна екстраполация), то е очевидно, че такъв метод често може да даде неверен резултат. Най-простият пример е следния: ако парче желязо се нагрее до един градус, той ще се удължи малко (да кажем с 1 мм), а ако с два градуса, то ще се удължи с 2 мм. И на това основание можем да изведем физичен закон за линейното разширение при нагряване, да напишем формулата и да я обосновем със стотици експерименти. Но ако нагреем това парче желязо на милион градуса, то формулата ще престане да работи, защото парчето желязо няма да се удължи с милион милиметра, а ще се изпари и ще се превърне в плазма. Но този факт на изпарение е невъзможно да се изчисли дори с помощта на хиляди експерименти, при всеки от който желязото се нагрява на немалко число градуси. Възможност за подобна грешка при екстраполация принципно не може да бъде отстранена, още повече при грамадни екстраполации в милион пъти. Иначе казано, науката не може да установи фактите от далечното минало, тъй като нейната теория и модели са принципно недостоверни. Още повече, при прехода от обикновеното „далечно минало” към „процеса на сътворение на света” научните модели стават все по-малко и малко достоверни. (От гледна точка на религията напълно естествено е да се предположи, че в процеса на сътворение на света постепенно са се „творили” също и физичните закони подобно на това, както при процеса на сглобяване на часовника стрелките в начало се въртят съвсем не с тази скорост, с която те се движат после, така че в седемте дни на творение светът е функционирал принципно по друг начин в сравнение с днес и не трябва да се „екстраполират” там днешните физически процеси. Защото ако при сглобяването на часовника сме спряли стрелките да кажем на 10:00 часа, то това съвсем не означава, че последните десет часа часовника е вървял равномерно). Естествените науки по своя смисъл имат работа само със стабилно повтарящи се явления, затова науката може да съществува единствено тогава, когато еднородни експерименти опит след опит дават едни и същи повтарящи се резултати. А тъй като сътворението на света по своя смисъл е обратно – то е еднократно явление и никакъв „стабилно повтарящ се експеримент” там не е възможен, науката не може да има никакво мнение по въпроса за сътворението на света, т.е. тя не може нито да потвърди, нито да го опровергае. Но добре ще каже читателят: Вие се обосновахте, че науката не може да приведе доказателства за истинността на своята картина за света. А нима религията може?” Отговорът е: Разбира се, че религията също не може да приведе доказателства за истинността на своята картина за света. Аз дори не се и опитвам и не се готвя да давам „доказателства за истинността на религиозното положение”. (Още повече, че от моя гледна точка има сериозни религиозни причини за невъзможността за подобни доказателства). Целта на гореизложените разсъждения се състоеше в това да се покаже, че истинността на двете картини за света – „научната” и „религиозната” са еднакво недоказуеми. А ако доказателства тук (както ще забележим и в много други области на живота) са невъзможни, то от областта на „истината” ние се преместваме в областта на „избора”. Ние сме в право да изберем тази картина на света, която е по-близко до нашата интуиция и никакво „логическо опровержение” на такъв избор не е възможно. И така, от всичко казано следва, че въпросът: На колко години е светът? – на шест хиляди години, както казва религията или на много милиарди, или пък той винаги е съществувал, както казват някои научни теории е въпрос на свободен избор за всеки в зависимост от неговото свободно желание. Тук няма доказателства, няма обективна истина, а единствено съществува избор, с който моята собствена воля се придържа към тази или онази гледна точка.
Доводите в полза на едната или другата гледни точки
Както отбелязах по-горе и религиозната, и научната гледна точка е невъзможно да бъдат доказани, затова ще се заема с обсъждането на доводите в полза на едната или другата гледна точки. Тук вече няма обективен критерий, тук всеки избира за себе си това, което му е по-близко. Затова по-долу ще се опитам да разкажа защо аз например приемам религиозната гледна точка.
(1) Първият довод – съществуването на душата и сложността на света.
Аз не мога да повярвам, че душата е възникнала като резултат от взаимодействието на „бездушни”, по своя смисъл физически сили. Работата тук не е в това, че светът е толкова сложен и хармоничен, че е трудно да се повярва в неговото „самозараждане”, но и в това, че между „душата” и физическия свят аз чувствам такава пропаст, която никаква „теория на еволюцията” не е в състояние да запълни. В тази връзка си спомням един „елементарен” пример, който моята съпруга използва в неделното детско училище, за да обясни на децата идеята за Божествения произход на Вселената. Тя беше взела в шепите си няколко разглобени на парчета играчки от шоколадови яйца, след което ги хвърли на земята и попита децата дали според тях тези части от играчките ще се сглобят сами или е необходимо някой да помисли коя част къде трябва да се постави, така че да се получи предварително замислената играчка. След като получи правилния отговор, тя ги попита дали според тях е възможно светът да е създаден по този начин или във Вселената всичко е подредено и сглобено от нечия „невидима” ръка?
(2) Вторият довод: Ако няма Бог, то защо не трябва да се убива?
Разбира се аз по никакъв начин не считам себе си за слаб човек или такъв, който няма достатъчно силни вътрешни морални устои, а по-скоро обратното. Но в същия момент осъзнавам, че всъщност аз не мога чисто материалистично да обясна защо да се убива е аморално. (Тук не говоря за такива примитивни доводи, като „ако убиваш, ще те вкарат в затвора” или „ако убиваме, то целият свят около нас ще се разруши” и т.н.) Съвсем ясно е, че това е справедливо и по отношение на всеки друг етичен закон: „Защо не трябва да се краде, ако никой не те вижда?” „Защо не трябва мъжът да изневерява на жената, ако той/тя така или иначе няма да разбере?” Иначе казано думите на Достоевски „Ако няма Бог, то всичко е позволено” се явяват за нас много тежки и ние чувстваме „с кожата си” тяхната важност. Замисляйки се над тези въпроси ние разбираме, че без Бога не можем да обосновем своята етика, но тъй като искаме да я обосновем, ние избираме религиозната гледна точка.
Уточнение на религиозния подход за сътворението на света
Както вече споменах простото премахване на „противоречията между религията и науката” не трябва да ни удовлетворява, то може да бъде не повече от първи етап на осмисляне на ситуацията. И след опровержението на „доказателствата” на атеизма ние трябва вече вътре в християнството да поставим въпроса по следния начин: Какво иска да ни съобщи Библията говорейки за седемте дни на творение? И защо Бог е направил така, че опитвайки се да изучим света и правейки екстраполация с миналото, ние се сблъскваме със стотици милиони и милиарди години в нашите модели? Аз не планирам да давам изчерпателен отговор на тези въпроси. Те са достатъчно сложни и дълбоки и всеки е длъжен да намери отговор на тях в приемливи за него рамки. Бих искал само да спомена някои неща, които биха били интересни за читателя за изграждане на негово собствено, лично разбиране на историите за сътворението на света. Първата моя бележка се състои в това, че еврейското летоброене (изчисляването на годините от сътворението на света) се броят не от началото, а от края на сътворението. Началото на еврейското летоброене е „от сътворението на света” и съответно първият ден на еврейския месец Тишрей от първата година на съществуване на света, се явява не първия, а шестия ден на творение, т.е. денят на сътворението на човека. И това е деня на завършване на Творението, т.е. в този ден е било завършено пълното „изменение на света”. Именно от този ден до настоящето време са минали според еврейската традиция малко по-малко от шест хиляди години. Затова всичко, което е станало преди това, всички първи „Дни”, когато Бог е сътворявал духовния и физическия свят и цялата природа около нас, не влизат в тези „малко по-малко от шест хиляди години”, те са извън тях, преди тях. От друга страна ако физическите процеси в дните на сътворение са вървяли не така, както днес, т.е. днешното „време” също още не е съществувало, а неговото създаване е било завършено заедно с цялото завършване на сътворението на света, то въпросът за продължителността на всеки от дните на творение се явява много специфичен. Разбира се това не са били обикновени дни и потвърждение на тази теза намираме и в Новия Завет, където апостол Петър говорейки за Христовото пришествие и споменавайки факти свързани със сътворението на света, Ноевия потоп и т.н., завършва със следното: „За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден.” От тези думи разбираме, че и „времето на сътворението” може да се разбира като изключително особено време, не такова както сегашното. А това означава, че Библията не е имала за цел просто да ни съобщи хронологията на сътворението на света. Но тогава възниква въпросът: ако целта на Библията не се явява хронологията, то защо въобще тогава тя ни разказва за броя на дните на творение?
Кабалистичната концепция за еволюцията
Искам да направя още едно уточнение касаещо връзката между религиозната и научната гледни точки. В тази връзка ще спомена мидраша (еврейско предание част от традицията) „Берешит Раба” от времето на Талмуда (тази концепция намира своето разгърната представа в Кабала), който казва, че при сътворението на света Бог „създавал светове и ги разрушавал, а след това върху тези развалини създавал нови”. При това „предишните светове” съвсем не „изчезнали”, иначе тяхното създаване би било безмислено. Напротив, Бог творил света, разрушавал го и от отломките създавал следващ свят. И възрастта „шест хиляди години от сътворението на света” е възможната възраст именно на последния, неразрушен свят. Аз не бих се задълбочавал сега върху въпроса, защо на Бог Му е било нужно по такъв начин да създава света, но искам само да спомена факта, че теорията за „създаването на нови светове от отломките на старите” се явява една от класическите идеи в юдаизма. В тази връзка създадената от Дарвин еволюционна теория за развитието на света, макар и странно за нас, била оценена от някои кабалисти, в частност от Аврам Исак Кук като най-близка до еврейската традиция. Съгласно еврейските кабалистични прозрения в света безспорно се е случила някаква еволюция, но тя е станала съвсем не по причина на дарвиновия „естествен подбор” или „умението да се оцелява”. Съгласно еврейската гледна точка тя е била материализация и реализация на духовни потенциали заложени във висшите светове. И затова, когато правим разкопки и намираме останки на различни животни, а така също, когато при екстраполация в миналото получаваме милиарди години, напълно е възможно наблюдаваното от нас, да са развалините на светове разрушени от Бога, така че от техните отломки да е построен нашия сегашен свят. Иначе казано дарвиновата концепция бидейки материалистична, счита за движеща сила на еволюцията - „причината”. Тя счита, че светът се е развивал без „крайна цел”, че това развитие „е било побутвано отзад” от сляпата сила на естествения потбор. Противоположно на това, кабалистичната концепция за еволюцията бидейки „идеалистична” счита за нейна движеща сила крайната „цел” поставена от Бога на света и това, че светът „се е протягал” към тази крайна цел, макар че за технически мотор може да служи и „включения” от Бога в света целия този механизъм на естествен потбор. С други думи гледайки на движещата се машина, „дарвинистът” твърди, че тя се движи, защото колелата с помощта на силата на триене отскачат по земята, а „кабалистът” твърди, че тя се движи, защото шофьорът има цел и той иска да достигне тази цел. (Ясно е, че никакви разкопки или изкопаеми не могат да свидетелстват в полза на едната или другата концепции). Бих искал още веднъж да отбележа, че цялата тази кабалистична концепция за еволюцията е важна за нас, защото ние искаме да разберем точната хронология на последната, за да можем с нейна помощ да се научим да разбираме обкръжаващия ни свят и произтичащите в него събития. Принципът „Бог строи светове и ги разрушава и от техните отломки строи нови” безусловно действа и днес, ако не в сферата на материалния свят, то в сферата на духовните аспекти на нашия свят. Затова изучаването на кабалистичните представи за сътворението на света ни позволяват по-добре да разберем днешния свят.
Религиозният смисъл от наличието на противоречия между религиозния и научния подход
Вече споменах, че като цяло напълно е възможно да се разрешат на логическо ниво противоречията между научната и религиозната гледни точки по въпроса за възрастта на света. Но не е достатъчно „да премахнем минуса”, когато ни се иска „да получим плюс”, т.е. нужно е да научим нещо важно за себе си (поне на повърхностно ниво) от наличието на това противоречие. Следователно възниква въпросът: защо Бог е създал това противоречие, защо е сътворил света така, че научният модел се различава от религиозната концепция? Струва ни се, че ако Бог бе направил света така, че науката може да докаже достоверността на Библията, тогава всички биха повярвали и биха били „религиозни”. Но нима Бог иска именно това? Доколкото аз разбирам, възможният отговор е следният: За Бог е много важно да даде на човека свобода на избор. Има различни нива на свобода: физическа, емоционална и интелектуална. Бог не ме е направил робот. Той ми е дал възможност да се придвижвам в избраната от мен посока и това е физическата свобода на избора. Освен това Бог е вложил в мен равновесие между „стремежа към добро” и „стремежа към зло”, за да мога аз сам по собствена воля да върша добро или зло и в това е моята емоционална свобода. Но само тя не е достатъчна. Аз например физически и емоционално мога да кажа, че 2х2=5, но интелектуално не мога да твърдя това и затова моето твърдение 2х2=4 е принудително твърдение, а не свободно. Създавайки света така, че научната екстраполация ни дава отговор различаващ се от религиозната, Бог ни дава възможност за интелектуална свобода на избора между религията и атеизма. А само свободният избор е ценен! И накрая бих искал да отбележа, че когато питаме „защо” Бог е създал едно или друго нещо?, защо Той е подредил всичко в света по такъв, а не по друг начин?, ние предполагаме, че Творецът на света е разбираем в определена степен за нас, т.е. предполагаме, че можем да разберем Бога. Но на какво се основава нашето предположение, че сме в състояние да разберем Бога? Преди всичко то произтича от казаното в Библията, че човекът е създаден „по образ и подобие на Бога”. Този израз в частност означава, че ние сме в състояние да разберем нещо, макар то да е Божествено. Може би не Самия Бог, но Неговото управление на света.
Важността на идеята за сътворението на света
В края на гореизложения анализ няма да е излишно да попитаме: а лично за мен каква е разликата дали светът е създаден от Бога или е съществувал вечно? Казано накратко, разликата е в това, че:
а) „Сътворението” предполага цел, смисъл за съществуването на света като цяло – в противовес на материалистичната концепция, при която светът е резултат от взаимодействието на безцелни природни закони (гравитация, магнитни сили и т.н.), а душата и живота са резултат от случайно (т.е. също безцелно) взаимодействие на материята и затова в материалистичната картина смисленият аспект на света като цяло е невъзможен.
б) „Сътворението” предполага акт на волята, акт на избора, отсъствие на детерминизъм в самия акт на сътворение на света. А свободата на избор за Бога при сътворението на света се явява в метафизичен смисъл също и източник на човешката свобода на волята. Защото човекът е създаден „по образ и подобие на Бога”, и когато ние в своята картина за света осъзнаем свободата на избор за Бога в сътворението на света (=волята), то ние проектираме тази схема също и върху човека. Съгласно кабала първоначалното, висшето качество, с което започва сътворението на света – това е Волята, а не Мъдростта (която идва след нея). Такъв подход е много важен от психологическа гледна точка, тъй като термините на кабала стават по-разбираеми при тяхното проектиране върху човешката душа и психология. Например това, което е свързано с волята е свързано със свободата (неслучайно познатият израз е „свобода на волята”). Волята предполага легитимност на самостоятелния избор на всеки, а това означава и многообразие. Тъй като човекът е създаден „по образ и подобие на Бога”, то разбирането на сътворението като свободен волеви акт означава, че в този свят и за човека също има възможност да осъществи своя свободен избор. А това, което е свързано с Мъдростта е свързано не със свободата, а с необходимостта. Мъдростта е обективна, а не субективна, тя предполага изясняване на истината и необходимостта тя да се следва, принуждението да постъпиш именно така, както ще е правилно. Затова религиозните системи, в които първична се явява Божествената мъдрост, са склонни да достигат до представата, че човекът няма свободен избор, че светът е детерминиран. Но кабалистичната картина, в която висша позиция заема Волята твърди, че в основата на света лежи свободата, а мъдростта е допълнение към свободата. Този подход лежи в основата на основните еврейски философски и психологически постановки. Той ориентира човека да носи отговорност за своя живот, тъй като ако висшата ценност се явява Волята, то и той носи отговорност за всички свои решения. Този подход подчертава, че животът не е детерминиран, а това означава, че по-нататъшното развитие на света зависи именно от човека. Затова последователно проведената логика на материалистичния поглед за устройството на света неизбежно води до детерминизъм, който противоречи на основното човешко усещане за нашата свободна воля.
Проблемът с последователността при сътворението на света: Кое е създадено по-рано – растенията или слънцето и луната?
Между другото с чисто хронологичния въпрос: „На колко години е светът?” проблемът за връзката между религиозния и научния подход при сътворението на света не се изчерпва. Например съществува следващ проблем: съгласно Библията растенията са създадени на третия ден, а в същото време слънцето и луната на четвъртия ден. Изглежда (на пръв поглед), че науката счита обратното – слънцето и луната са се появили по-рано от растенията и това логическо противоречие е неразрешимо.
Варианти на подход за решаване на този проблем
Първият начин е да се обяви, че изложената в Библията история за сътворението на света е алегория (само), а не физически факт, и че ние изучаваме чрез Библията философия и морал, а не геология и космология. Такъв подход по принцип е възможен от гледна точка на религията и тази гледна точка също съществува в християнството. Но лично на мен този подход ми се струва твърде слаб и един вид „защитна позиция”.
Вторият начин се състои в това, да се опитваме изцяло да съгласуваме текста на Библията с научната картина за света давайки понякога на стиховете от Библията не съвсем обичайни (но в съгласие, както с текстовете на Библията, така и със съвременната наука) тълкувания. Такъв последователно проведен подход е например книгата на американския професор по физика Нeйтън Авиезер „В началото: Сътворението на света и науката”. В тази книга „дните на творение” се разглеждат като дълги периоди от време, с което отпада въпроса за шестте хиляди години минали от сътворението на света, при това всички останали проблеми относно разбирането на текстовете на Библията като реално физическо описание на процеса на сътворение са съгласувани по един или друг начин със съвременната наука. В частност проблема за последователността на създаването на растенията и слънцето (както отбелязах по-горе съгласно Библията растенията са създадени на третия ден, а за слънцето, луната и звездите се казва на четвъртия ден) се разрешава с това, че четвъртият ден се разглежда не като създаване на слънцето или образуването на планетарната система (това явление Авиезер отнася към втория ден на творение), а като заемане от слънцето и луната на техните сегашни места на небосвода, което е свързано с наклона на земната орбита и времето на въртене на земята около оста си, а това от гледна точка на съвременната наука действително е станало след появата на растенията на земята. Текстовете на Библията дават пълно основание за такова тълкувание, защото при описанието на четвъртия ден на творение е подчертана календарната роля на слънцето и луната, а тя действително е приела днешния вид в процеса на фиксиране на земната орбита. Такъв път на размишление изглежда достатъчно плодотворен, но неговия минус се състои в това, че той съгласува Библията именно с най-новите достижения на науката. Аз лично винаги „се опасявам”, когато виждам прекалено добро съгласуване на религията с достиженията на науката, защото науката е нещо изключително променливо. В нея могат кардинално да се променят не само последните хипотези, но и това, което вече няколко десетилетия и дори столетия е изглеждало твърдо установено и непоколебимо, така че ако много силно се опираме на последните научни достижения, може в някакъв момент да се лишим от тази опора. От друга страна, някои от тези опити за съгласуване могат да изглеждат като „съвременна апологетика”, което също не предизвиква симпатии. Но при всички тези уговорки съм длъжен да кажа, че книгата на Н. Авиезер без съмнение е интересна, макар и невинаги безспорна.
И накрая, третият начин се състои в това да се обяви, че Библията и науката са по принцип различни типове знание и въобще да се откажем от опитите да ги стиковаме. А всъщност защо всичко в живота трябва да се съгласува? Истината е изключително многостранна. И от целия вече минал живот можем да разберем, че желанието да се намери разрешение на всички противоречия и да се живее в логично непротиворечив свят е честно казано инфантилизъм. Възрастният човек може да живее пълноценно и реално именно с противоречията, в това число с тези, които в даден момент са неразрешими. Околният свят е изтъкан от противоречия независимо, че все по-малко, като че ли го разбираме. В тази връзка към кой от гореизложените подходи да се придържаме, всеки избира сам за себе си.
-------------------------------------------
В статията са използвани идеи от книгата на Нейтън Авиезер „В началото. Сътворението на света и науката”