Времето, в което днес живеем се характеризира с много дълбоки религиозни трансформации. Във всички аврамически религии (юдаизъм, християнство и ислям) възникват и се развиват нови подходи, които съхранявайки традицията и приемствеността, дават нови отговори на предизвикателствата на съвременността. Това от своя страна води до промяна във взаимоотношенията между тези религии. В тази връзка в съвременния свят много добре например е развит юдео-християнският диалог. Той се случва не само на нивото на формалните декларации и „срещи на върха”, но и на нивото на хоризонталните връзки между вярващите, чрез развитие на взаимното разбиране, съвместните обсъждания и дейности. Но защо до момента не виждаме сериозен еврейско-ислямски диалог?
Съгласно еврейската традиция Авраам не е бил първият монотеист. Преди него монотеисти са били Ной, Сим и Евер. Тези „прото-праотци”, първата триада от праотци, сформират народа „иврим”. Евер (третият от тях) е дал името на цялата сформирала се общност (подобно на това, както после Яков, който е Израел, дава своето име на сформиралия се народ). Главната идея, на която се е основавала общността на потомците на Евер („иврим”) е била неговото учение, т.е. монотеизма.
Още в началото искам да кажа, че тези мои думи не са някакъв изчерпателен разказ за основата на исляма – това вече е изложено подробно в множество книги и няма смисъл да се повтаря. Предвид днешната криза в Близкия Изток, на която всички сме свидетели, ще обърна внимание само на тези особености на исляма, които по мое мнение са важни за взаимното разбиране и диалога между юдаизма и исляма. Както знаем, ислямът разглежда себе си като пряко продължение на древната религия на Авраам, Мойсей и дори Исус от Назарет (когото не признава за Месия и Божий Син), от която произлизат юдаизма и християнството.
Войната в Библията се среща нееднократно и е очевидно, че в Свещеното Писание, т.е. в думите на Бога отправени към хората, войната и нейното религиозно осмисляне заемат твърде значително място. Затова днес, когато по един или друг начин тя толкова остро засяга всички ни, съвсем логично е да отделим внимание на този въпрос. Разбира се днес благодарение на социалните мрежи всеки може да изкаже своето мнение както относно войната в Украйна, така и тази между Израел и Хамас и да изрази позицията, която мисли за правилна, макар това да не води до някакъв особено положителен резултат, освен до това, реалните „бойни действия” да се преместят във взаимоотношенията между хората и в частност за съжаление дори между християните.
